- Най-вероятно земята никога не е била първият ни дом! Имаме дълбоко желание да сме у дома, но не знаем къде е домът ни - вероятно на друга планета! - каза Норбек. - Ние само ще изследваме доколко вярно е това. Най-вероятно ще се окаже, че ние самите не знаем откъде идваме.
Ено мълчеше. Неговият при ...

Стихът
не иска
да се награждава,
а
от сърца ...

Пусни го! И нека лети
в теб споменът — пъстро хвърчило.
Под слънчев венец да блести,
дъгата на глътки изпило.
Лилаво — за люляков цвят, ...

Стивън както винаги преди велики дела си направи тренировката - смръщи вежди, размърда бицепси, сложи си черните очила, скочи във Ферарито, (сложи празните буркани на втората седалка ?) и с мръсна газ потегли към ... село. Моят стар таралясник сутринта каза едно РРРР - паф - паф - пуф и замлъкна, яв ...

Слънцето надничаше зад пролетните облаци като усмивка на продавачка – леко изплъзваща се, формално ведра, на практика уморена като параван в куклен театър.
Той спря до портичката и се огледа. Градинката беше готова – прекопана, цветята засадени, храстите вързани, защото още им е рано да се разперват ...

Проблясват облаци в небето,
навярно пак ще завали,
докосват чувствата сърцето
и затова така боли.
Когато мислите танцуват, ...

През седем царства... и няколко улици
през шум от листа и риза на есен,
Любовта казват има различни лица...
без значение... Тя, в знак е небесен!
Толкова искана въпреки себе си - ...

Станах раничко в неделния ден...нали все пак е Пасха, Възкресение Господне..
Огънят в голямата свещ, ламбада,.. голяма свещ, защо ли й казваха ''ламбада'', спокойно гореше в импровизираното ми светилище,... не бях особенно религиозен и не призовавах бог за цяло и нещяло, но увлечен от еуфорията по с ...

Избърсах прахта по пианото
бавно, клавиш по клавиш…
и спомен от времето, отлетялото,
нахлу силен, болезнено жив.
Две главици със сплетени плитки ...

Бяло облаче надежда
носи ми отгоре,
смее се и ме поглежда –
бял, небесен порив.
Гледам го и аз, защото ...

Метафизичният човек е създаден, за да живее в метафизични измерения. Той е преди всичко там, за да постигне най-важното - собственото си оцеляване. Нещо като котката на Шрьодингер, която подтикваше към самоанализ на много различни нива.
Човечеството се беше заело да колонизира така наречения мъртъв ...

Два смарагда аз видях,
за тях тъгувам и ридая.
Омагьосан бях от тях –
за красотата аз мечтая.
Очите ти зелени с магия ...

Глава 4
В метрото не бе толкова оживено,колкото очаквахме,но все пак 10:30 сутринта не е час пик.Всички наредени взехме по билетче и се запътихме към частта на която пише "Обеля"-честно казано знаем само нея.Качихме се и няколко спирки по-късно,сякаш телепортирани с магична колесница се озовахме на ...

"Най-страшното неравенство е между
имената на нещата и самите неща. Смисълът
на думите започва да се изсулва, като бобените
зърна от изсъхналата шушулка."
Георги Господинов ...

/дуетни стихове - Таня Мезева и Татяна Г. Денева/
Дали лъжа била е любовта,
то, времето, единствено ще каже.
Дори и тръгнала си без слова,
за дълго във душите ще я пазим. ...

В земята ни на зли и грешни
ще дойде съден ден. Дали?
Когато всеки с Бог се срещне,
пороен дъжд ще завали.
Дали едничък в свойта вяра ...

Умори се. Все пак – магазивчето беше далече, пък той реши да спести някой лев и тръгна пеша. А вятърът брулеше ли, брулеше. Разнасяше хартии, найлончета, всякакви боклуци…
Зърна пейка, поставена сред малка градина. Условно наречена традина – на площ колкото панелно балконче.
Но, все пак – възможност ...

След затопляне на времето по най-оживените улици на нашата лятна столица – Варна започва кипеж на различни по националност певци, музиканти, атрактивни циркови артисти, спортисти и всякакви костюмирани чародеи, решили да смаят тълпата. Една палитра, в която всеки иска да покаже на другите това което ...

Отворил съм тефтерчето на Левски, докато влакът се носи по железните пътища на републиката, за която Апостола така силно мечтае и вярва, че един ден ще я има - "чиста и свята". Взел съм го със себе си, защото обещах да го покажа на младите хора от 10-ти клас.
Взирам се в почерка на най-достойния бъл ...

Сърби го пръста за спусъка –
сърцето и́ взел е на мушка.
Възбуден диво пред сблъсъка,
в краката си цветето стъпка.
Отекна изстрел, кошута ...

Ако е писано отново ще се срещнем
по пътищата прашни на живота,
когато вече сме открили себе си
Възкръснали от своята Голгота
Когато вече други сме-различни ...

Да отпразнуваме с музика победата на живота над смъртта
С не малко хъс, безбожно къс, животът ни събира и разделя.
Посипва с пепел. Слага кръст. Върти и нас, и сляпата неделя.
Светлана Караколева
На 16.04.2022г. в Евангелската методистка епископална църква „Д-р Алберт Лонг“ в София се състоя Пролете ...

„Коя
е, мамо,
най-голямата самота?“ —
„Чеде, безбожността — сиреч — нелюбовта...“

Страстно на цигулка свиря,
мислейки за теб!-
Как отново някой ден,
до мен усмихнат ще те видя...
Лъка нежно на струните поставям, свирейки приятна песен. ...

Във лятото на златно време
вървим със тебе за ръка.
Мигът не може да отнеме
оная чудна красота.
И слънцето над нас разкрива ...

Не искам сутрин война да ме буди,
в димни облаци изгрев сълзите да крие.
От нечии схеми напълно безумни...
не искам мъка срещу луната да вие.
Не искам ръка да подават, а в нея граната - ...

Улисан в надпреварата до вчера
капачки да събирам за децата,
накараха ме днеска да треперя -
поискаха ми цялата заплата.
Чаках да ми пуснат премиални, ...

Не искам да убивам или да бъда убит в глупавите им войни.
Не искам хора, които не познават историята и културата ни,
да налагат своята демокрация и фалшивите си ценности.
Не искам да продават националните ни интереси.
Не искам непрекъснато да ме лъжат и да имитират промяна. ...

Ухае ми на лято.
Аромат на люляци се
носи по цялото ми тяло.
Очите ми греят,
лъчите ме галят. ...

За всичко разделени!
Така е в моята страна!
Делиме се за всяко нещо!
Подпалваме от нищото вражда!
Делихме се на учени и прости! ...