Ей така минават годините без да усетиш. Поне при мен е така. Завърших средното си образование, завърших университета, взех си „хляба в ръка” и се втурнах да щурмувам стълбицата на кариерата. „Завъртях” си добра компания с която прекарвах малкото си свободно време. Мама и тате ми бяха щастливото допъ ...

Щом акостирам до теб,
осъди на смърт
времето.
Обърни часовника
към хладната стена - ...

Целувай ме зад ушенцето,
после нежно по вратленцето,
езичето в устата ми завърти,
за да може нещото да се втвърди.
Продължавай по пъпчето, шията, нослето… ...

Как бързо отлитат годините – ято изплашени птици
от звън на камбана в зори.
Смях и сълзи – жалоните бяха на нашата младост,
а после изчезнаха някъде.
Смели мечти – звезди пътеводни, зовяха за подвиг ...

нека
с времето
не избледнява
любовта
а се ...

Вечно млад мераклия,
осми месец роден,
всеки петък се мия
със сапун на Карден.
Търся дама, заможна, ...

Актуално и модерно днес е в нашата мила държава,
да се делим дружно на сини и червени, на леви или десни
и проблем най-важен е не това, че България обезлюдява,
а кой порциите от баницата с мед на свои да раздава.
В недоумение гледам, слушам и не мога аз да разбера, ...

Втора международна конференция
„Допълваща и алтернативна комуникация”- Парк-хотел Москва- София
4-6 ноември 2019г.
"Не ходи пред мен, може да не мога да те следвам.
Не ходи зад мен, може да не мога да те водя. ...

Агитация и пропаганда,
без слава, сребро или мъничко правда,
за този който я води, тая борба.
Без средства, подкрепа, топор, сечива,
без глътчица от прашния въздух дори, ...

Cherchez la femme!*
Тя ти е сянката,
аз – светлината.
Кой пак печели?
Вината. ...

за паралелни
светове пример стихът
е с неговите
преводи на всичките
съвременни езици

Мама често ми се кара
да не скачам по дивана.
Татко също вдига пàра
мирен малко да застана.
Баба дърпа ми ухото, ...

Колко още ще можем така
Аз и ти в думи писани само...
Тежи самотата в мене сега,
Остана ми само безкрайното нямане...
Кажи колко още думи ни трябват? ...

Зимата носи твоя аромат,
не на канела, не на портокал!
Зимата мирише на уют!
И цялата нежност, която ти си събрал!
Навън е “най-топлото” време... ...

Виолетова е тишината,
иска ми се с теб да я танцуваме.
Любовта владее ми душата,
истината заедно празнуваме...

Любов една,
напреднала
във възрастта,
поруменя,
приседнала ...

Спи, спи отдавна един народ и сънува,
сън непробуден, а за щастие бленува.
А то щастието никога не идвало само,
за него трябва да се бориш, дано.
Спим и чакаме някой друг да ни оправи, ...

Срещнах го.
Тъй ми се струва.
Без подробностите да знам.
Без все още думите му да чувам.
Той е там. ...

Пак се сипна мъгла върху всички посоки.
Стана пътят по-рехав от слюда на охлюв.
Ариадна откъсна от облака рохък
вълнен къс и усука върха му тополов.
Светлината се спря и замръзна в дланта ѝ – ...

Сълзица стене:
— Не ме бършèте,
а да живея —
ме оставете!...
Че за живот-миг ...

С окови ме държат в клетка,
а лошото ме дебне в ъгъла,
готово да ме сграбчи с мощните си пипала.
Душата ми, уж добра е, но злото
иска да я притежава, ...

ГЛАВА ВТОРА, НАСТАВЛЕНИЯТА НА БАБА АРА. ДРУЖИНАТА ТРЪГВА НА МИСИЯ
Имаше един раздел в книгата, който изброяваше откъде трябва да минат децата, преди да стигнат до Долната земя. Въпреки че Дарена и Звездочел имаха опит и вече бяха ходили там, разбраха, че по пътя има някои важни изпитания, с които не ...

Във ъгъла на тъмното мазе,
търкаляше се стар фенер прашлясал,
изглежда бе отдавна демоде,
а с времето, олющен и ръждясал.
Във къщата на горния етаж, ...

- Ох докторе, ей тука по кутрето
ме драсна с нокът котето проклето.
- Даа..., труден е за таз болежка лека.
Тръгни нататък, по клиничната пътека.
Върви направо и след туй надясно. ...

Живота продължава и раните зарастват,
Една любов умира, за да се роди нова дори още по-голяма .
Спомена, обаче, вечно ще живее,
Очите кафяви и дълбоки,
ръцете нежни , ...

...
Не е честно, пропуснах дъжда,
тази врява от кал и капчуци,
но спестих си след него ръжда,
свила пълно гнездо със юмруци. ...

Затопляме се всеки път
от ехото на мисли нощни.
Душите ни, на кръстопът,
се срещат и разделят още.
Как искам времето да спре, ...

Бездънна есенна гора.
Мъглата сякаш е замряла
след дълга шеметна игра.
Брезите плачат на раздяла.
И безтегловни като сън, ...

Ще ме любиш ли,
забравил всички предразсъдъци!?
Без срам от скритите желания,
до сутринта, чак от полунощ...
Ръцете ти – опора... ...

Погледни ме, когато те гледам!
Светлини се разливат в очите.
До морето се води беседа –
а вълни се разбиват в скалите.
Целуни ме, когато целувам! ...

- Не искам! Не искам!!!
Ангелът почеса лявото крило с дясното и погледна към двата херувима. Те, както винаги, се бяха опрели на алебардите, кротуваха и се наслаждаваха на проблемите при конкуренцията.
- Виж, сега, душо човешка… Няма „Искам“ и „Не искам“ тук! Тук има една воля – Неговата. Страшният ...

Лек до бездушие.
Вторник. Ден като ден. Обичайната закуска в обичайното време. Нужната разходка поради състоянието ми. Кафе навън. После обяд, писане, лека дрямка, вечеря, музика, телевизия и... късно заспиване... Едно и също. Единствената разлика, която усещех бе загуба на тегло. Събуждайки се, ско ...

Ура! Успя да се измъкне, а майка му, баща му, и въобще никой от големите не разбра това. Всички знаеха, че станеше ли към 21,00 часа, вече се унасяше в света на феите и сънищата. Но не и този път!
Да имат да вземат. Малкото, три годишно момченце, се заклати като патенце из двора. Знаеше, че почти не ...

Нощта е дъждовна и мрачна,
сълзи от небето шуртят.
Разбиват се в плочките силно
и плисват, и звучно реват.
Сякаш дъждът си говори с града. ...

Палитрата на залеза...
В палитрата на Залеза вълшебна:
нюанс в оранж добавя Вечерта...
Нехаен вятър вихрено побегна
през тайният Портал на Вечността... ...

Потънала в снега, земята цялата студее,
но в душата ми слънчице топличко грее,
защото влязохме в декември вече -
Коледата хич не е далече!
Трепти и се вълнува моето сърце ...

Когато заспиват калинките,
а вън е мрачно и гъста мъгла
прикрива цветовете на есента.
Вали, а дъжда е ситен, толкова ситен,
че капчиците достигат ...