Малина беше седнала в розовата градинка на китният селския двор. Гледаше безизразно и празно в пространството. Ароматът на розовите храсти просто омайваше. Чудеше се, кога изминаха двадесет и пет години брачен живот и сама не можеше да повярва. Имаше трудности, имаше хубави моменти, но ето че времет ...

„С вяра товаря
се и ми олеква, и
сърцеотèква!“ —
отвòри в невярващи
вярващ сърца за Отца!...

В необятния космос прелетява ракета,
тихо,екстремно,с опит и важни прожектори.
Как изглеждат слънцата безкрайно далеко,
тъмнина щом поглъща любопитните вектори!
При летятищите мравки /на по халбичка бира/ ...

Водата отмиваше бялата зима,
от вечно обичаща скрита поляна,
поседнах във скута на мойта любима,
природата — извор на всяка промяна.
И мислите — много, а всъщност една. ...

"Мащерка на баба" с цялата си обич те наричам.
Милвам малките пръстенца - трепкащи листенца.
Мъничко телце - крехко стебълце ласкаво обличам.
Мигат, грейват две оченца - цъфнали цветенца.
Гукай, плачкай, ачкай, нанкай, папкай, риткай... ...

Земя-"Като една човешка длан"
на нея аз живея с вас
та кой не тъпка я
и кой ли не ламтя
да я присламчи в своя власт. ...

Билет за никъде ми подари
тълпата пак. И жалко и скандално.
На пръсти зная пътя и дори
вървя по него строго вертикално.
Под стъпките ми мислите хрущят, ...

Посвещавам на героите, загинали за свободата на България
и на майките, отгледали такива синове.
„Замесих, сине, замесих хляба,
в пещта го сложих да се изпече.
Готов е, на трапезата го слагам ...

"Отново там" от албума "Между Демони и Божества" на Смерч.
Смерч е проект на един човек - Николай Цветинов (Meddle), в който понякога се включват гост музиканти и вокали.

Европа – тъмни векове.
Европа – дива безчовечност.
Малцина алчни богове
и страшно робство безконечно.
Европа – мрак! И в мрака гъст – ...

Той крещи и блъска, и чупи,
и дъха ми смразява във миг.
След секунди вината с целувки иска да си изкупи
и отеква в душата ми яростен вик.
Той ме кара да бъда щастлива, ...

По Дунава плаваше "Радецки"
с гениалния революционер поет
да спре гнет ужасен, нечовешки,
по пътя страшен, но славен поет.
Слезе той на родна земя ...

Научих се да пиша - всяка дума
я тегля на кантар, с рулетка меря,
излишни срички трия с твърда гума,
над запетаите по час се дзверя...
По месец само правописа си преглеждам ...

Вятърът ли тази нощ преспа пред моята врата
в куп обрулени листа?
Дъжд ли цяла нощ по прозореца ми чука
и припява му капчука?
Кой е звездоброецът, рисувал по небето ...

И топлината възкръсна богата
на цветове и аромати.
А ние, деца пред захарен памук,
не искаме да тръгваме,
сякаш ни стига да гледаме, ...

02.06.2020
Посветено на левента Юри..
Живял във Горна Баня във сарай на връх баира,
с дърво отпред - липа, а може би чинар,
с пътека, заградена със цветя и със чемшири, ...

1 юни - денят на гибелта на Ботев. Привечер, след ожесточено сражение, войводата пада убит в местността “Йолковица”, под Камарата.
Паметникът е на Околчица, говорело се е за Вола, но Ботев е бил разположил щаба си именно в Йолковица.
От там цял ден са притичвали четници, разнасящи заповедите му, нат ...

Някъде, не знам къде,
под небето ни сияйно
Оди, не една и две,
вечер пише Юри тайно.
Може би, на чаша узо ...

Поредица „Баба и внуче”
***
5 ч. сутринта. Тъмно е още. Необичайно време за диалог… Детето почва да хленчи: „Плача мама…” Бабата: „Недей… мама ще дойде…” Внукът: „Не!!! Плача пък!” Бабата: „Добре. Плачи, само че тихо, да не събудим другите…” След съвсем малко време: „Караш ли ме да плача?” Бабата: „ ...

5. Кратък нов ден
Утрото ги завари в леглото – недоспали, но щастливи. Предстоеше им работен ден, но интимното им щастие се опълчи на тривиалността и го преобърна и превърна във феерия от събития и срещи, и спирки, и коли, и тротоари, кафета, закуски, разговори, усмивки, банки, магазини, кучета, про ...

Боже мой, годините минават...
Старея аз, а ти си все дете,
но спомените, свидните, остават
перли бели в майчино сърце.
А трябваше днес, рожбо, да празнуваш, ...

Сред природните стихии
в Откровения - сега,
срещам няколко, Марии,
но... Мария е една!
Днес, за нея ще разкажа - ...

Събличам робата си на изплашен минувач.
Оголвам страстите си,
нарисувани под формата на боен кораб.
О, не, не мога да заемам мястото си повече сред вас!
Дотук бе моята фалшива роля. ...

Безвирусно лято ми ти пожела,
безгрижно полято с какао - заливка,
разгулно се втурнало на колела,
неспряно от никоя тиха отбивка.
Безвирусна обич догони света, ...

Цял живот - изграждах
пясъчните кули...
поставих ги дори
на пиедестал ...
забравих себе си, ...

В една задушна вечер, пропита от терзания,
попитах съвестта си за твоето мълчание.
А тя това и чакала, пое си дъх дълбоко,
и всичко ми разказа надълго и широко.
За тежките ти нощи, за мръзнещите длани, ...

колчем на робство
светът — ненаситен — в ад —
брат — запокитен

ДЪЛГИТЕ СЕНКИ ПО СВЕЧЕРЯВАНЕ
Копнея в гаснещия ден
да скрия залеза във мида,
в полята с цъфналия лен
на свечеряване да ида, ...

Косите си...Тез хубави коси
с цвят на стара пепел от медно кандило...
Отрязах ги, за да се боря,
срещу връхлитащите ме беди.
Очите ми...Тез мътни езера, ...

***
„ У дома!“ – всеки възкликва това, когато е отсъствал от родния си дом, или по-скоро от мястото, където живее. За всеки е различно. „У дома“ – първи ден, а след това ти се стоварва ежедневието – скучно и сиво, като стар чаршаф в гардероба, но необходимо. Така че, след като се нарадвах на Маги и ...

Повярвайте, няма по-противна гледка на света от хора, които постоянно и упорито се представят за набожни. Те ще преусърдват пред вас, ще четат нонстоп светото писание и ще ви цитират непрестанно текстове от него, все едно, че точно те са ги съчинили. Ще ви представят дълъг списък с добродетелите си. ...

Елвис Пресли - Където никой не е сам
Once I stood in the night
With my head bowed low
In the darkness
As black as could be ...

Елвис Пресли - Колко велико е Твоето изкуство
Oh lord my God when I in awesome wonder
Consider all the worlds thy hands have made
I see the stars, I hear the rolling thunder
Thy power throughout the universe displayed ...