Утре вече няма да се видим.
Пътищата ни ще се раздалечат.
Ти си толкова невинен.
Лъскави коли ни подминават.
Хори и съдби се разминават... ...

Животът ни носи изобилие
с успех се увенчава моето усилие
да творя, да случвам, да дерзая...
Мечтите си да сбъдвам аз желая!
Богата съм душевно на любов, ...

От този дъжд подгизнала душата е,
и този дъжд по мислите пълзи.
Сред този дъжд, усетих - свободата е,
което мене може да спаси.
От този дъжд напиха се баирите ...

Ерос Рамацоти - Ние сме
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Alfredo Rapetti Mogol, Dario Faini (Dardust), Eros Ramazzotti & Federica Abbate
----------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Няма да скрия, че за това заглавие ме подсети любима моя италианска песен от края на 60-те години, нашумяла след фестивала в Сан Ремо през 1969г. : "Quando L' Amore Diventa Poesia" /в превод от италиански: "Когато Любовта се превръща в Поезия"/:
https://www.youtube.com/watch?v=-HQ9NZ3IJ7w
А конкретн ...

Глава XXIX
Орлин не обели нито дума на Снежана. Игнорираше я по всякакъв начин. И го демонстрираше. Тя хапеше устни до кръв, защото знаеше, че той има пълното право да се държи така. На няколко пъти се засили да каже нещо, но страхът или Андрей, я възпираха с поглед. Инатът и гневът ѝ можеха да бъда ...

Като ятото прелетни птици,
отлетяха познати връстници...
Имената им вече са спомени
във сърцата на близките сломени.
Днес с тъга се потапям отново - ...

Отчаян съм от махмурлука!
Пак цепи ме нещастната глава!
Ще я захвърля на боклука,
та да се свърши бързо със това!
Върлуват махмурлии-мисли, ...

Днес просто поисках зад булото скрита
сеир да погледам, сеир на Съдбата –
как гърчи се бавно, как страда превита,
в очите как гледа я участ зъбата.
С насмешка да дърпам и късам конците ...

Среднощна доба. Спи градът, мечтая.
За Вила Вилекула, тъй вълшебна.
Да полетя високо, към безкрая,
не перка, само вяра е потребна.
Че Карлсон на покрива ме чака ...

Минавам покрай един познат вестникар. Седи си в будката и чака като пясъчен лъв мравки. Ама читателите намаляха. Но пък той е пенсионер и си допълва доходите, че и убива времето.
Будката е на ъгъла. И пред нея – паркирана кола. Наполовина върху тротоара – таман да закрие безопасния път на пешеходцит ...

Есенно пустее домът на щъркелите.
Няколкото листа - септемврийски наематели, отдавна са се изнесли, забравяйки да си платят сметките.
Ноемврийският вятър се е самонастанил
в него и вместо да ремонтира по цял ден празнува с неговата приятелка - мъглата.
Две комшийски врабчета си говорят колко неприст ...

Ваканция. Дочаках я. Най-после.
Ще спя до късно. Нощем ще сърфирам.
С тайфата в парка клюките ще пощим
и без вечерен час ще се прибирам.
Но твърде рано мама ме събужда ...

Аз искам, искам значи мога,
това е девизът на зодята на лъва.
Ще вярвам, ще се боря, ще мечтая,
за да сбъднеш мечта трябва борба!
Аз искам да се събуждам с усмивка, ...

Две жарки кафеви искри,
ще срещаш все сред тълпата.
Две любящи кафеви очи,
на твоята стара позната.
Изтръпват при всяко движение, ...

Свирката изплака, а влакът пак изпъшка,
бавно се откъсна от стария перон.
От устните ми тихо изплъзна се въздишка,
една сълза догони последния вагон.
Релсите протягат две ръце към тебе, ...

Невидимата забележителност
Какво е станало в миналото не зная, но в един момент установявам, как моите родители нещо са се били поразсеяли и са пропуснали да ме кръстят. Та да е било някъде къде на позазряла възраст - решавам да я върша тая работа. Но фактите са си факти. Един от тях бе, че когато д ...

Пред теб девойко запевам,
що си ме мен приемала.
За недъзите дето последвам,
срещу мене си нищо казала.
Любов от тебе щом вземам, ...

Мога. Какво значение има накъде съм тръгнала. Нагънатата ивица на хоризонта се губи в мъгла. Тази сутрин осъмнах с розово небе. Странно е, защото прозорецът ми гледа на запад. Някакво разместване през фокуса на Божия промисъл. И игра на дифракции, дифузии, дисперсии ли, не знам. Разсейване на светли ...

Есен ли?... Нима дойде?...
Прогнозата за Времето предрича
стихийно да извие Бурен вятър
и мълниите яхнал той да тича –
със облаци гръмовно над Земята... ...

Есенен каприз...
(експромт)
Духнал вятър разпиля
облаците... Просветля...
И в небесна светлина – ...

Усещаше аромата на морето, нахлуващ през открехнатата врата на терасата. Завесите се поклащаха леко от нощния бриз. Леглото скърцаше в равномерен такт с движенията му вътре в нея. . Повече я дразнеше, отколкото да й доставя някакво удоволствие. Започваше да се отегчава и се улови, че разглежда нерав ...

Танцуващи образи
Днес беше рожденият му ден и за първи път организираше парти по случая. Ставаше на 18 години и беше поканил само най-близките си приятели. Стана от леглото и се затича към кухнята, привлечен от ароматния мирис, който се задаваше от там. Майка му го посрещна с топла усмивка и поздрав ...

Есен е.
Дъх на минзухари
листа втъкават
земния килим
небето носи ...

Посвещавам това есе на големия български мислител - Кубрат Томов. Мир на праха му!
На 4 януари 2016г., на 78 годишна възраст, си отиде от този свят един забележителен български мислител - Кубрат Томов. Той беше аристократ по дух и по излъчване. Финесът на обноските му и забележителната му научна инт ...

Ти си дрога.
В началото бе интересен, недостъпен, таен... опасен, интригуващ, омайващ...
Необикновен, различен от това, което съм срещала до сега.
Прикова вниманието ми.
(а бях едва на 17) ...

Като бистри сили,
като мен и теб – на кон.
Като гривеста раздумка,
като истински приятел.

Кой си спомня за празника светъл,
за зората на първия ден!
Отлетяха години... а ето –
още екнат акордите в мен!
Бе ноември! Бе много отдавна! ...

След бурята лежим, притихна всичко.
В завесите развратно утрото се киска.
Ти гушиш се – приятно и различно.
Ухаеш сънено – очи престорено ще стискам.
Зърната ти са сочни, леко потни, ...

Търсим го някъде около, извън нас...
А не е ли чудо, че сме се родили...
на Любовта съдбовно градивния глас...
пътищата светли, бурни, мълчаливи...?
Не е ли чудо синьото небе край нас, ...

Животът кратък е - искра във мрака!
Мигом святкаш, сетне гаснеш в миг,
озаряваш за секунда тъмнината
и изгасваш, със сподавен вик!
Отлиташ с вопъл зъл в безкрая, ...

Далечно е помежду теб и мен
и близко - колкото надежда.
Преминала през всеки тъмен ден,
сега отново ще проглеждам.
В ръцете си съм скрила отпреди, ...