Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 082 резултата
  1412 
Всичко става без причина, не планувано дори
да се срещнем двама с тебе малко призори.
Сякаш кукловод с ръка мене контролира,
а изчезващия мрак, маг картина моделира.
С приятели в бара и с по питие в ръка ...
  682 
Болно му беше да я гледа такава хубава.
Чудно нещо – с годините обикновено човек се променя. Не беше чувал тази промяна да е за добро, а и от собствен опит знаеше, че нищо не става по-хубаво с напредването на възрастта. Недостатъците стават по-отчетливи, характерите се заострят, въпреки че мъдреците ...
  783  26 
Тъй жилава е моята душа,
а уж – покорна, поетична, кротка.
Прощава ми, когато съгреша,
до девет пъти. Не – душа, а – котка.
Насилвах я да скита по света, ...
  4145  51  56 
Виж... езеро кристално синьо,
една отронена сълза.
Прозрачните води изпила,
една любов в една душа.
На дъното му пресушено, ...
  481 
Пътят свърши!
Нататък ме няма...
И каквото беше,
беше до тук.
От това цялото ...
  385 
А времето лети, не спира!
Не чака нито тебе, нито мен...
Истории и съдби преплита,
не ни оставя време да се разберем...
От своето никой не отстъпва, ...
  706 
На брега на една голяма река
живяла някога богиня Минерва.
Лекувала тя със свойте блага
и дарявала на хората надежда.
На брега на една голяма река ...
  434 
Глава шеста
Истина ли е, че боли така
Ден 1-ви (неделя)
Сутрин е – първата, откакто времето спря. Лежа си и гледам тавана. Завладяна от печал, нямам желание за нищо. От вчерашната жена не е останал и спомен. Времето все още е Сега. Трябва да стана, да потърся начин да оправя бравата, или да намеря м ...
  959 
Колко пъти ме лъга, Любов...
Колко пъти сърцето разбива.
Колко пъти във този живот
плахо вярвах: ще бъда щастлива...
Знам... И този път просто минаваш. ...
  750 
Боли ме гърлото.
Пролетно...
Разминали сме се.
Някъде далече в настоящето, само проверявам дали не те засичам в огледалото... докато се отдалечавам.
Навик. ...
  1326 
Не Папа, даже Господ тук да слезе,
не ще проблесне с чиста светлина.
Душите ни – заключени в кафези
сърцата ни – от каменна скала.
Умираме от кеф да се делиме, ...
  353 
Прости ми, все така разбиращ,
че отново аз за него плача.
Прости ми, че в прегръдките ти топли
мисълта за него сгрява повече.
Ти виждаш неговия образ в мен - ...
  513 
Жадна падам, премаляла!
Сетни сили в мен надвили.
Драпам, рипам, озверяла!
В кален извор, устни впила...
Взор зачулен от несгоди. ...
  852 
Както е казал Ерих Кестнер: „Всичко си има край, само саламът има два края“.
Та и на нашето пътуване един ден дойде краят. Пак с нискотарифната авиокомпания. До летището отидохме с влака. Така пътувахме с автобус, трамвай, влак. Видяхме градския транспорт в разновидностите му, само за такси пари не ...
  530 
  1475 
  1127 
  1180 
Излязох навън.
Необичаен вятър се изви,
има нещо странно в него.
Сякаш ще направи нещо,
сякаш ще доведе нов човек или пък ново събитие в живота ми, ...
  562 
Не всеки Георги е светец.
Уви, ламята е стоглава.
Кърви христовият венец.
И няма вече лесна слава.
Днес храбростта е скъсан джоб. ...
  457 
Напомняш ми ...
за въгленче лято!
За едно полудяло дишане –
моето, твоето, нашето.
За едно тръпчиво очакване ... ...
  1281  12  18 
Забързани във времето забравяме
за другите, тез същите който ни подкрепяха!?
Какво са те... пионки на забравата
хора без лице, подръжници на нечие величие
Тез същите който с нас деляха химия, перо ...
  269 
На друго място,
в друго време,
в друг някакъв живот,
трябваше да срещна тебе,
и пътя ни тогава, ...
  963 
И изведнъж сякаш загубена се почувства намерена. Намери я не кой да е а той, точно той. И сякаш от нищото се появи, дойде, издърпа я, накара я да се усмихне и да забрави за всичко лошо. Ами очите му какво можеше да каже за тях? Можеше да говори с часове за тези очи. Дълбоки, чувствени, очи, които я ...
  1835 
Остани си, Боже, там!
Не слизай на земята!
Защото, Боже, знам,
че ще ти отнемем главата!
Ще те охулим! С пръсти ще те сочим! ...
  653  15 
Всичко започна в един горещ летен ден преди почти осем години. Аз и братовчедка ми си играехме в двора на къщата, когато баба ми се прибра от работа и каза,че има изненада.
Нетърпеливи да разберем, каква е тази изненада, ние отидохме при нея. Тогава тя подаде на братовчедка ми едно малко, пухкаво, ч ...
  1991 
Той свиреше, а подлезът бе зала.
Публиката - мрачни минувачи
и котка улична - заспала,
скъсан лист с контролно от задачи...
Свиреше и сякаш бе в Ла Скáла*. ...
  379 
Смъртта пристига мълчешком
и за големите поети.
И действа тя без шум и взлом,
но тази смърт ще се усети.
Макар, че аз не съм сред тях ...
  464 
Облаци -
закриват Слънцето -
облачни технологии...
07.05.2019 , 19,40 часа
  925 
Люлях ви с прекършени крила.
Приспивах ви с песен от сълзи.
Усмивка плъзваше по моите уста,
щом отварехте от сън сладък очи.
Никой от вас за миг не разбра, ...
  209 
Затишието преди буря. Колко шаблонен израз и колко неизменимо истинен.
Моето затишие продължи седмица. Сега съм във вихъра на буря, за която не бях готова.
Търся утеха в крачките си под смрачаващото се небе.
Колко често в затишието решаваме, че може би бурята ще ни отмине този път..Точно когато го п ...
  653 
Среща в цъфналата ръж...
Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някога веднъж, ...
  197 
Върнах се, а ти се обърна.
Погледнах те и ти погледна към мен.
Аз не бях сама, но ти беше сам.
Държах някой за ръка,
а ти държеше телефона. ...
  460 
Таях се тихо в дните ти,
във нощите потъвах до забрава.
А сутрин се събуждах с изгрева,
завита в слънчеви лъчи.
И кацаше ми птиче на прозореца, ...
  549 
Този свят се крепи на доверие,
уловено във вятърни мигове;
оцветено митично поверие,
затвърдено от залез над нивите.
Този свят се крепи на прегръдка, ...
  498 
Завръщане на Боговете...
Астероид с форма на Витлеемската звезда
мина покрай Земята точно на Коледа: 25.12.2018 год.
Факт от информационните агенции
... Животът ни (Обезумял тотално!...) ...
  325 
Гледам, че от разказа на Сенд тръгна една епидемия, която и мен ме зарази. Благодаря му за идеята, та ето и моя вариант на български чат.
Жега. Скука.Петък сутрин. Трите неща, които най-мразя. Седя в офиса с лице срещу вентилатора, който бръмчи като двигател на „Боинг“. Не помага особено, затова с и ...
  2072  22 
  1532 
  2149 
1
– Тези перлени обеци, май не ги носиш вече, а и изглеждат доста стари? Защо ги пазиш?
– Защото имат най-невероятната история, която ми се е случвала. Колкото пъти ги погледна, си спомням онзи ден (сякаш беше вчера), в който изгубих едната и сънувах още същата нощ, как я намирам – едно към едно!
– На ...
  1285 
Предложения
: ??:??