Да ти се оплача, дружке, искам, значи,
че откак се помня, все съм си сама.
Лягам си сама и се събуждам, значи,
изненадващо в леглото си сама.
На обяд, закуска и вечеря, значи, ...

Автор: Величка Николова -Литатру
Една тъжна жена ми разказва
за отминали слънчеви дни,
за живота в планинската пазва,
гдето всяка тревичка цъфти! ...

Когато те гледат невинни очи
и виждат едно съвършенство,
когато в прегръдката детска личи,
че в тебе открива блаженство,
когато те стига един нежен звук, ...

Щом стигна мойта орисия,
(във ранно утро, убеден съм),
в която три пъти камбана бие,
да знаеш, че засъних сън...
Мъглите ще затиснат въздуха. ...

Самотен и нещастен,
По пътя си аз бродех,
Към хоризонт неясен,
От всекидневна сивота обграден.
Като птица без криле, ...

Скритата струна на пианото
Ръката му бе толкова топла и нежна, вплела пръсти в моята сега. Как да не благодаря?... На кой не зная и вероятно няма и да разбера... Но бяхме заедно, вгледани в Коледната звезда. Какво вещаеше бъднината на вечерта- топла прегръдка, аромат на канела и джинджифил, или пък ...

Злокобни сенки вият страшно,
надвиснали над малките лица.
Чернеят плашещо, зломрачно
„загрижени” за нашите деца.
Над чуждите гнезда те пеят ...

Вие ми кажете, драги зрители,
как да се отскубна от умората.
Хората са истински грабители.
Рухва на надеждата подпората.
Вие разберете, драги зрители, ...

Снежинките се стелеха тихо и кротко по земята и превръщаха всичко в бяла пелена. Планината се издигаше високо над селцето, а дърветата се огъваха под дебелия сняг. Времето се проясни и въздухът ставаше чист и свеж. Реката пърпореше надолу по пътя си, все още бърза, луда и не замръзнала. Водите и бях ...

Свят на тайни и загадки,
митове, легенди кратки.
Свят роден през вековете,
свят роден от световете...
Преди пра-пра векове, ...

Когато съм замлъкнала, не значи,
че в мен царува блага тишина.
Сто гарвана в ума ми грозно грачат
и сякаш се намирам на война.
С пълчища образи и смътни чувства ...

Погледна го. Какво ставаше с него? Лицето му изведнъж се беше променило до неузнаваемост. По скулите му се стичаше сълза. Възможно ли беше? Може би, беше последна. Падаше и изчезваше. Спомените, сякаш оживяваха - и чувствата му се събуждаха. Още я обичаше вероятно. Колко ли мъка му беше причинила и ...

Улыбка
Автор слов - М. Пляцковский, композитор - Владимир Шаинский
Крошка Енот "Улыбка" (От улыбки хмурый день светлей...) (1974) - YouTube
От улыбки хмурый день светлей,
От улыбки в небе радуга проснется... ...

ЧАСТ 7
Прибирам си се у дома. Релаксирам след дългия път и се явявам на работа. Цял ден съм обграден от внимание. Първо при шефовете да им благодаря за съдействието и за това, че са ме препоръчали. После на колегите, които умират от любопитство. Там докладът е пълен. От това какви са били условията ...

Дървото цял живот се мъчи,
ако не литне, да проходи.
А птици клоните му учат,
че нежността им е природа.
Разресва полъх ситни листи ...

Вятърните чанове пеят несъществуваща песен,
щом си близо до мен...
Вихрушка завърта листата,
във полет невиждан...
Косите ми вятърни мелници, ...

Събота. Пием си чай и кафе с приятели пред читалището. Подухва ветрец. И се кани да ръсне…
Идва барманката. Учтиво пита:
- Ще влезете ли? Че тук много духа?
Бързорек съм си и отговарям с въпрос:
- Че кой мъж се е оплакал от това? ...

Аз съм още дете, но зад мене остана
детството, което ми е почти непознато...
Не познавам баща си и прегръдка на мама,
птиче съм слабо... без дом и без ято...
Първите спомени са и първите болки - ...

Джузи Ферери - Моменти съвършени
------------------------------------------------------------------------
Autori: Roberto Casalino & Nicco Verrienti (Niccolò Verrienti)
----------------------------------------------------------------------------
Автори: Роберто Казалино & Нико Вериенти (Николо Верие ...

Все някога ще те допиша
и мастилото ще запази спомена за теб.
Точно, когато за последно те издишам,
ще застанеш пред мен
като най-красивият портрет. ...

Аннализа Скароне - Ще победя
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Annalisa Scarrone, Oscar Cosimo Angiuli, Emiliano Cecere & Fabio Campedelli
------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Като малък обичах да гледам филми и като един малък киноман винаги съм се възхищавал на живота, който живеят хората по филмите. Става въпрос за онези хора, които работят за големи компании в бизнес сгради, облечени са в костюми. През почивните дни се виждат с приятели в някой бар, ходят да спортуват ...

Бях навън
с приятели
говорейки си с тях аз реших
тайна нова да им споделя
“Момчета”-казах им-“намерих ...

В нощта се скитам
без цел и без посока
и сам се питам:
"Истината толкоз ли е жестока?"
И дъждът в този град ...

Случайно минавах по улица наречена, Вечност.
И видях, че старата бяла къща бе разрушена,
а беше тъй красива и изящна, и скътала
в сърцето си вековни тайни...
С чардак и малки слънчеви прозорчета ...

Сами си правим греховете...
а после молим Боговете!
Да ни простят слабоста!?
Хора сме... греховни същества.
Ненужно мразим враговете, ...

Ръцете на мама
са сухи и груби,
мокри,
надраскани –
от всякаква работа – ...

Пеперуда ли си, ангел, или фея,
а може би дете с душа прозрачна?
Чужди устни защо не онемеят,
преди да се нахвърлят мрачно?
В себе си ти носиш светлина, ...

Голата истина трепереше в ъгъла
в дрипава рокля, със мрачно лице.
Навън вилнееше есенен вятър,
засипваше пътеките със есенни листа.
Облаци-дим закриваха Слънцето, ...

Начальница мотально-красильного участка текстильного комбината Раиса Демьяновна Цуркан громадная, очень строгая женщина с одним жутко беловатым глазом; все работницы боятся покраснения его роговой оболочки. Сама она, измученная недоеданием, начинала работать ученицей мотальщицы в старых, ракушечного ...