Нощно капричио...
Звездите, Космосът, Безкраят,
държа във моите ръце
и не от студ трепери, зная,
до мене твоето телце... ...

Ще взема да се възгордея, че да видите…
от толкоз думи, в чужди сайтове цитиране,
и коментарното поле ще вземе
да ме извиси към звездното небе.
Ще взема да се възгордея, че да видите… ...

Заслушах се и чух светлината.
Чух музиката на буквите.
На буквите, композирани
от Светите солунски братя.
А вие, чувате ли мелодията им? ...

Прекрасен, слънчев ден на май!
Той винаги ще бъде ,,най",
че с наша азбука сме горди
и тачим Кирил и Методий.
Изтупани на първи ред ...

ЛОВЕЧ
Ловеч е един от най-древните градове в България. Възникнал е върху развалините на тракийското селище Мелта и римския град Президиум. Той е свързан с много исторически събития, отнасящи се до великото минало на България. На територията на Ловеч са намерени много археологически находки, които св ...

На Любовта не са ѝ нужни криле,
само попътен вятър...

Поетите са странни хора.
Поетите са странно племе.
Полумъже, полужени.
Полудобри и полупроклети.
Само съпругите им знаят, ...

Можете ли да посочите пример на четири последователни цели положителни числа, произведението на които увеличено с 1 да не е квадрат на цяло число?
Бел.1 на автора. В условието на задачата изрично е указано, че числата са цели и положителни. Това означава, че числото 0 не е включено в разглежданията. ...

Животът ни е овехтяла книга
и ние - лудостта ни е доказана,
в минутите, в които дъх не стига,
изписваме душата си наказана.
Животът ни е листи избледнели ...

В една абсолютно равнинна страна имало повече от 10 на брой различни градове. От всеки град излетял самолет и кацнал в най-близкия до него град. Имало ли е град, в който са кацнали повече от 5 самолета?
Бел.1 на автора. Когато говорим за разстояние между два града, ние приемаме, че градовете са факт ...

Днес на буквите е празник
и на тяхната съдба.
В думите ни няма празно,
а любов и светлина.
В думите ни има радост, ...

Умря най-после бай Иван…
Кой бай Иван ли?
Тук авторът запъна. Ха сега де – как да го опише ясно, точно, кратко и въздействащо? То всичко е лесно, освен краткостта. Защото за бай Иван трябва – няма как, трябва! – да се използват всички глаголи и описания , изобразяващи… Меко казано – гадост…
За бай И ...

Настана утро.
Вдишах. И издишах.
По задуха разбрах, че теб те няма.
Дъждът размазва
смисъла ми тихо ...

Пречупен ствол над пропастта виси...
О,колко ярко отстояние
от всички висоти или вини,
от прах,падения,сияние!
Отчаян пукот,шепот на листа ...

Ще ме последваш ли, кажи
в онзи свят на любовта,
където заедно със теб вървим
и държим се двама за ръка?
Там, където водопадът ни шепти, ...

Не плача. От доста години съм суха прокоба
на черна пустиня и жадна душа.
Пресъхнах. От кладенец жив станах кътана болка,
а очите в безсъница дирят съня.
Станах главня́ с пукот бързо горяла, ...

Бъдеще?
За бъдеще ли се бориш,
за бъдеще ли се трудиш,
търпиш и страдаш,
за бъдеще ли мислиш, ...

I feel like falling for you.
But i don't want to.
Because all i do is hurt.
Hurt you, and hurt me.
I hurt people. ...

Колко струва една дума, човешка...
Обидната, тя толко боли!
Изказана с подла, груба насмешка,
цял живот на сърцето тежи.
Остава си вечно някъде скътана, ...

В днешно време щастие можем да постигнем само ако съкровено го желаем и действаме в тази посока. Късметлии са истинските щастливци, но защо да не бъдем като тях? Именно от такива хора можем да се поучим в дни на изпитание и да им подражаваме, защото в днешния забързан свят на мода е да си щастлив, с ...

Ще ти кажа нещо, как точно се обича,
много ме обичаш и виждам аз това,
любовта на трепет здрав и лилав прилича,
този трепет щом размърда пръст я видях.
Ще ти кажа нещо, кога, кога се вярва, ...

Скрита съм дълбоко в представите си
отвели ме някъде насън
неусетно ме пробуждат и проявите
нанесени с виртуален гръм
Ужасена съм жестоко от лукавите ...

Иде есен и всичко пожълтява,
за студена зима приготвя се всеки.
И дядо на внучето разправя
как всяка зима се строят пътеки.
Разказва му: "Аз на твоите години ...

Слънцето, от облаче скрито,
показа лице сърдито,
после се засмя и лъчи замята
с тях да затопли земята.
Да помага долетя Южняка. ...

Пиетет...
За да рисуваш морето трябва да си самотен,
безбрежно самотен...
Иван Айвазовски
Когато ми е тъжно и самотно, ...

Като ги гледам тия дракони
ми замирисва на кръв човешка.
Не ми е до галене и прегръщане,
зверчета без милост и грешка.
Като ме гледат полусмирена, ...

„Ех“
е
сърцемеждумèтие
колчем
любовта ...

„Отляво“ навярно е много пространно.
Видях го - лежи всяка сутрин до слънцето.
Централно за всичко, наивната рана,
живецът в мъртвило. Оставено пънче.
Защо е на сянка от всички забравено? ...

Той е толкова сам. На прозорец притихнал. И пуши,
безнадежният фас - груби пръсти изгаря.
Но навярно живеят в душата му няколко души,
или с кучето свое сега разговаря.
Само то ден след ден из града оглушал го извежда ...

Кубче лед – огледало,
което постепенно разлива
твоите черти по мен...
докато потънеш...
в дълбините ми... ...

Когато запъхтеният Джесъп се върна в стаята, господарят му дори не бе помръднал от леглото с глава провиснала между раменете. Момчето тихо се приближи и се поклони леко.
- Много съжалявам, милорд. Тя успя да избяга. Никога не съм смятал, че една фуста може да тича толкова бързо.
- Мери си приказките ...

Голямо чудо, че ще ме загубиш.
Не съм спасителната глътка въздух.
Вода не съм, ни светло бъдеще.
Закъснявам даже и за късното.
Не съм гора или морето. ...