Това е подарък за всички влюбени, от далечната 1991 г. Някой от вас са били еротичен блясък в очите на техните родители, както казва незабравимия Васо Кръпката, което прави празника пълнокръвен

Бяха изминали само две седмици, откакто за последно го видях, а на мен ми се струваха цяла вечност. Но времето… ех, забравих за времето! То и тогава обичаше да си прави разни експерименти с мен. Сега когато си спомня как умело се превърташе напред - назад като акробат, опитвайки се да замъгли възпри ...

На път среща случайна
събуди пазената тайна,
върна лентата назад
в лятото на приморския град.
Танц в морското казино. ...

Дали е плът от тленната ни плът
изказаното, някой ще отсъди.
Не се досещам нещо да дължа
на намеци и питания груби.
Мълчи ми се. Все повече мълча. ...

Усещаше Опасността.
Винаги я усещаше...
Усещаше как възбужда нечий неспокоен сън. Чуваше истеричния тласък, който я зачева, наблюдаваше лепкавото оформяне на немощния, все още неосъзнат ембрион и долавяше шума на катраненочерните околоплодни води, които го хранеха.
Тогава, точно тогава тя замръзваше ...

Триптих: Любов
1.
Една наивно-приказна реалност
бяхме си измислили със тебе
във онова, наричано сега “отдавна”: ...

Разбити пътища - разглобени мостове
ме бавят и спират
чужди преки - удобни пътеки
ме задминават и форсират
Нежни обръщения - груби обноски ...

Три дни от Безкрая...
В почти безкрайни тържества,
а три дни всичко продължи,
но се проточи след това
Безкраят, помниш го – нали!... ...

Не ми е нужен Купидон,
за да те обичам.
Достатъчно е, че те има!
Защо са ви цветя и някакви дрънкулки?
Времето с теб ...

нищо на една
страна не далият — най
иска благина

О, мои бедни богове,
кой облече ви
в доспехите на смъртни?
Във битката
със сетния ви ден... ...

Носталгията няма правила.
Работно време няма и връхлита
в предсърдното преддверие, в тила,
увереност и сигурност помита.
Самотни слепоочия подпрял, ...

Дали съм грях или светица -
тежа ли? Може би, съм прошка?...
Не си запомнил мойто име,
защото не го знаеш още.
Почерням те – безумна горест, ...

Гласът на небето ни вика,
о, принце!
С теб равни сме ние
пред Бог.
И всичкото злато, ...

Те ме предават, те ме пропъждат!
Усмихват се, ала на ум ме осъждат.
Дадох сърцето, разголих душата си –
взеха ги те и изтриха краката си.
Няма да търся за вас оправдания! ...

Късче чужда душа,
късче чужда вселена
се е скри в ума,
във сърцето, в корема
на едно същество ...

За мен си въздуха и водата,
на слънцето светлината,
на обичта топлината
и на любовта душата.
Край! ...

Какъв Св.Валентин, какви 5 лева, бе! Че ние по цяла година сме в Св.Валентин, що ни трябва в един ден само?!
Още от ония времена, нали знаеш как сме сваляли момите? Вместо да им подаряваме цветя и рози, издебнем я и ѝ грабнем китката от главата, а тя като почне да се черви и радва... Манталитет, бра ...

Глупавите манифестират пред тълпата,
а умните – пред съвестта си.

Толкоз трудно подарък се взема
за любимата, скъпа жена.
След мъглите и дългите зими,
между нас настани се леда.
Ти си имаш от всичко по много ...

Ще сглобя машина на времето,
за да се върна назад до мига,
във който прегръщам те пламенно,
за последно преди глупостта
да забравя някак, че имам те, ...

Въпросът не е от лесните. Защото и в бокса, подобно на други спортове, рулетката се върти и е възможно всичко да се случи. Ако ми бяха задали същия въпрос преди две години, щях убедено да кажа, че Пулев няма никакви шансове. Тогава звездата на Джошуа ярко сияеше. Той бе нанесъл сериозно поражение на ...

Изглеждаше ми толкова голяма,
подпряла гордо с рамена небето!
Мечтаех сянка облачна да няма,
а аз да се любувам на лицето ти.
Дори орлите, дръзнали да литнат ...

Не зная как, за да ви стане ясно,
че всъщност за любов не моля,
да сторя нещо по-ужасно ли,
тъй както вие във живота? Моят.
Аз мога - казвам ви, повярвайте! ...

Под стряхата ми безутешно плака,
един бездомен и объркан дъжд.
Луната му - играчка счупи мрака,
пораснал се събуди изведнъж.
Присмива му се злобничко капчука ...

По едно или друго стечение на обстоятелствата мнозина емигрират от отечеството си. Мотивите им могат да бъдат много разнообразни, но най-общо можем да ги сведем до един единствен - те търсят по-добро място под слънцето, или другояче казано - борят се за своето оцеляване. Нерядко те се борят и за обе ...

Често пъти без много да му мислим използваме изрази като:
"Това е отличителният белег на..."
Защо ни е необходимо изобщо да знаем, че нещата имат отличителни белези? Може би тук е мястото да припомня на читателите, че когато Одисей се завръща след 20 годишно митарстване в родната Итака той не е бил ...

Той влезе наперено в малката квартална закусвалня. Стъпваше със самочувствието на принц току що слязъл от своя породист бял кон. Наистина беше привлекателен.
- Липсва му само сребристия меч и червения плащ с гравиран в златисто герб . – подсмихна се тя. После бързо си приглади престилката. Трябваше ...

Зная че съм прав, абсолютно прав,
но нали съм женен и трябва да греша,
проблемът отшумява щото съм мъж корав,
на развод някога може да се реша.
Че съм прав жена ми да признае, не, ...

Ден по ден изнизват се сякаш мъниста от скъсана броеница. Забързани в ритъма на ежедневието все живеем за утре, вчерашният ден е минало, днешният почти се е изтъркулил. И някак си, ако вчера и днес са кофти дни, поне за утре има някаква надежда. Забравяме за вчера, за онзи ден и гледаме съсредоточен ...

Знаеш ли, не знаеш брате,
исках цар да стана.
и
богат да бъда и да властвам,
по голям от мен да няма! ...

Прашинка ли вятърът тъжен навя
във очите ти моя Любима?
Тихомълком в душата роди се сълза
и смрази я студената Зима.
Гали изгрев очите ми с нова заря! ...

Глава 1
Беше студена декемврийска сутрин, когато поех към училище в шест часа. Бях се увил в дебелия ми шал и носех папката си с есета в ръка. На гърба ми тежеше раницата с учебниците, а краката ми, обути в маратонки, се пързаляха по леда и през цялото време се мъчех да пазя равновесие и да минавам ...

Част 5
Отново сам, Елион се спускаше по стълбището на кулата до приземното ниво с факла в ръка. Той спря за кратко, за да погледне през тесния прозорец, и отскочи назад, едва не падайки по стълбите. Ярка стена от зелен пламък се притискаше към празния въздух отвън библиотеката със сърдито пукане и с ...