Аз преглътнах, а после заложих на черно
Крупието направи финалния спин,
И повтарях си само :"Светът е рулетка"
Е, загубих. А после заложих на "три"
Днес обаче късметът ми някак се крие ...

Аз не искам да съм в обувката, камъче,
трън в пета, пръчка в спици на колелото,
че пожар съм стихиен, не пламъче -
ми личи, още от рождество.
Аз не мога да съм нейде във ъгъла, ...

Ежедневни приключения 7
...
Почивна база " Синьо лято"
днес ми обеща:
- " За догодина ти запазваме бунгало ...

Не мога и не искам да съм друга...
Такава ме обичай днес и утре!
Не ме притискай, може до полуда
пряма да съм, даже и по-дръзка.
Не знам защо така ти е удобно, ...

Къде остана, кой те промени
Какво направи с онзи млад човек
Той имаше мечти, какви мечти
Готов бе да твори в този труден век.
Летеше той с крилата си от тез мечти ...

Казах ли ти днес
Казах ли ти днес, че те обичам?!
Не те забравям!
Моя част си. Муза-поетична!
И толкова куплети си измислям, ...

Една луда ми стои в телефона. Виси там от известно време. Контактуваме интересно. Меко казано. Виждал съм я само веднъж. После избягах. Понякога съм страхливец. Не ме е срам. Признат страх не е срам. Срещал съм доста страховити неща през живота си. Най-силно може да ме уплаши жена. Нежният пол прите ...

При докосване,
се усещат по кожата ми остатъците от лепило
на етикетите,
които съм имала през живота си.
Предразсъдъците полепват по тях отново. ...

Държах го аз в ръцете,
но падна, уви, на земята,
той сал ми топлеше сърцето,
но ето - вехнат вън цветята,
такава ми била съдбата. ...

Рубриката, която започва е Божите обещания, записани в Библията. Обещанията Му са много и различни. Ние ще се спрем основно на:
Обещания отнасящи се до грижата и отношението към всички Негови творения – растения, живи същества и цялото човечество.
Обещания дадени за спасените Негови последователи на ...

Като стара болка в бели дрехи,
вятърът на лятото засвети.
Птиците през плач на път поеха,
ронят златни сълзи класовете.
Маковете тихо догоряха, ...

Срещам жена, разговаряме и тя учудено узнава, че аз съм преподавал на сина й…
„О, колко съм ви благодарна! Аз чета, баща му чете, Наско не искаше да отвори книга. И единствено Вие успяхте да го промените… Даже му давахме пари за книги и той ни се хвалеше какво си е купил. А сега още чете…“
Дааа, до ...

върховният съд
на(д) вселените бди — за
да любвеградѝ
върховният съд
на(д) вселените бдящ е ...

6. Хубавият час
Третият час единадесетокласниците имаха при Маева. Хубав час, очакван час, удобен час...
Удобен за всичко...
Например, за закуска. Не, не беше необходимо да излизаш посред часа. Можеше направо да отидеш на средата му. Хапнал, дръпнал от цигарата – ако пушиш, зарадван от срещата с няк ...

Ти???
Пак ли си ти?
Какво пак гледаш,
какво пак искаш?
Какво пак търсиш, ...

- Здравей, Рей!
- Здравей! Днес какво ще купуваш? – намигна й Рей.
- Нищо. Наминавам да те видя.
- Още си му ядосана, Рози. Иначе надали щеше да опреш до мен - захили се Рей.
Стана й неприятно, но това си беше чистата истина. Думите му я стъписаха. ...

В море от любов потапяме се
ние, а после като новородени
излизаме от този вековен океан,
колко важно е само да обичаш
и да бъдеш обичан в света. ...

Тръгвам да търся пътя си,
миналото остава назад.
Знам съдбата на врата ни
закачена е, изписана е тя.
Но избора ни управлява я. ...

Скромен опит да изпея фрагменти от някои песни на Роси Кирилова. Хора ми казват, че гласовете ни си приличат, но аз не мога да преценя, тъй като пея за хоби и от пеене нищо не разбирам :)

Акапелно изпълнение на кратки откъси от авторски песни. Пея за хоби :)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА: ГИБЕЛ
“Не умножавай същностите повече от необходимото.“
Зируарксите вече навлизаха в Синтрос. На техните водачи им беше необходимо доста време да преодолеят неравностите на терена, както и полупустинният климат, който също им създаваше немалко главоболия. Машините имаха една ...

Това, което исках, се оттече
по-бързо от вода на шадраван.
Припичаше, от жълтото ми цвете
остана стръкче в сухата ми длан.
От много думи смисълът изчезна, ...

А тази нощ реших да се наплача.
Без теб светът ми е безкрайно пуст.
Посрещнах будна в утрото косача
и съсъка на яростния брус.
Видях как люшва първите откоси ...

когато четен
е стихът — усеща се
немимолетен

Опитай се да сочиш пъклено
отвесен жерав на едно крило,
и другото му, застъпеното,
прикуцва в мислен танц – танго.
И с цвят на пепелта на роза ...

Променлив вятър целува очите ми
и без време разпилява косите,
една сълза се обърква и пита:
„Защо сърцето спори с мислите?”
През раните душата се разголва, ...

Голи охлюви играят хокей на лед
на дъното на тенджера стара,
на шанс се надява самия късмет
и пали от нерви цигара.
Кучка ражда тъмна материя ...

Аз и ти
Душата ми със устни докосни!
Най-лесно устни с устни се целуват.
След туй с очите си ме погали!
Накарай ти кръвта ми да лудува! ...

Къде е оня порой,
онзи дъжд, който всичко отмива?
Дали от слънцето скрил се е той,
което блести
и не се вижда как душата се свива? ...

Земята е суха,
земя на тъга...
Нима не дочухме
гласа на страха?
В неделя красива ...

Лъчите ме покриват мълчешком –
навън е юлско Слънце затуптяло.
Искрящи зайчета препускат щом,
небето се усмихне засияло.
И всеки слънчоглед попива цвят, ...

Към гората, към гората,
кресна баба към децата
Цоцолана да не бъда
щом морето не изплискам,
но в гората ви отпращам ...

„И слънцето дъжда метеше
с разперените си метли...
а кафенето се косеше:
„Тъй светло е, та чак боли!“
М. Башева ...

Когато заспивах в пещерата
Се молех за покрив от дъски.
Когато заспивах под дъверна стряха
Си мечтаех за червени керемиди.
Когато се завивах с изгнил картон ...