Festivalbar 1996
-----------------------------------------------------------------------
Джерардина Тровато - Малки, но вече големи
Фестивалбар 1996
------------------------------------------------------------------------------ ...

Натискам случаен звънец...
Ще поискам малко захар,
За да подсладя кафето си.
Вратата се отваря...
Непознат мъж се усмихва, ...

Седя на дивана и допивам бутилката бяло вино. Пуснала съм си приятна музика и съм запалила ароматни свещи. Облякла съм най-хубавата си червена рокля. Сложила съм си и от яркочервеното червило. Накъдрила съм си косата. А ти си до мен и ме гледаш право в очите. Споделяш ми нещо. Мисля, че ми казваш, ч ...

Накъде ме води този път -
към възход или падение?
Защо, уви, хората мрат -
за туй съм в неведение.
Ще се боря аз докрай, ...

От звездната вселена на всемира,
пристигаш по спирала невидима
и две души с една искра събираш,
та щастие в живота си да имат.
Стрелите ти са с медена отрова, ...

Аз съм самотата
Аз съм мъката!
Не ме спасявайте!
Не ме търсете!
Аз съм вятърът! ...

Снощи някой е минал,
с шейна по снежния път.
Снощи някой е пръснал
подаръци детски накуп.
Топка, шалче червено, ...

Ще бъдем пак прегърнати и нежни,
нехаещи за този пошъл свят.
Нехаещи за всички хора непотребни.
...Ще вдишвам финия ти аромат.
И ще се къпя в твоите прегръдки. ...

Предпоследната чаша.
Предпоследните глътки.
Предпоследният блясък от свещ
по кристала.
Предпоследните думи. ...

Старият полковник беше готов за гостуването. Очакваше поканата – че как няма да го поканят, знаеше и как ще прекара тая нова Нова година…
Правилата му са ясни. Когато някой дойде в апартамента му – всичко върви по неговия тертип. Защото е домакин! Каквото каже Той… Когато е на гости – всичко трябва ...

Поредната година си отиде,
измършавя от липси календара.
Видях , каквото има да се види,
поредната година си отиде.
Остана в шепа стихове обида ...

Погла́ди Дядо Коледа брадата,
почеса се къде не го сърби,
oт стрес му хлопаше дори дъската,
не щеш ли и компютърът заби́!
А Рудолф го погледна дяволито: ...

Исках да те любя, но изгарях...
Харесва ми да гледам пламъка в очите ти,
тръпнещи в очакване, подканящи,
да разкъсам дрехите и да те хвърля на земята.
Исках да те целувам, но изгарях... ...

Невъзможност...
Всеки ден се измислям до теб, всеки час,
но не стига, не стига, а искам...
Не защото не мога добра да съм аз,
не защото не мога да мисля. ...

Кръв
Чуваш ли сърцето, без да го докосваш?
Ръката ти по кожата ми все ме омагьосва.
Вярвал си в измислица, аз съм по-красива.
Горещата ти мисъл, вярвам, че изстива. ...

This land i walk for endless times
is all i have and all i care.
It's soaked in blood and many cries,
with scattered bones and rotten hair.
This land i roam forevermore ...

(Текстът е от името на жена, защото исках да се хареса на една певица-китаристка с надеждата да го направи на песен, но - уви)))
В целия свят няма място за тебе и мене, любими.
В целия свят няма място за нашата обич и нашата радост.
Пътища много, но по който, където да идем,
навсякъде скръб и въздиш ...

Продавачът и купувачът се бяха наострили един срещу друг. Споровете касаеха не само цената на апартамента, но и документите, в които имаше някои притеснителни за купувача неща. Сделката като че ли бе напът да се разпадне. Шефът на агенцията за недвижими имоти нервничеше. Опитите му да овладее ситуац ...

Това от мен ще чуваш. Тишина.
Започвам да мълча ужасно дълго.
О, вярвай мога! От инат.
И болка някак да ти върна.
А после сам ще се заключа. ...

Дали бе истинска магия -
внезапно пръсна звезден прах
в очите ми един от тия
чаровници и… ослепях.
Обви ме в сладострастна нега, ...

Времето минава като вятъра.
Когато съм с теб, чувам звука на умиращи звезди
и пушека, издишван бавно от твоите устни.
Гърдите ти пламтят в ритъма на юнски огън.
Даже виждам отблясъка му в очите ти. ...

Дойдох на този свят без нищо аз.
Така от него и ще си отида
когато дойде сетният ми час.
Всички хора искам да го видят!
Положен и със скръстени ръце ...

За глобализация и Космос мечтаят едни,
но други обсебват територии древни...
Трети - за пари играят с човешки съдби,
а мнозинството са смазани и непотребни.
Бяхме научени най-големите от върха ...

Някога в потайна тъмна доба
Човек незнаен заровил е имане
Тегнела над него зла прокоба.
Кой да знае какво има да стане...
Имáнето от бея било отнето, ...

Толкова много те желая,
че не знам какво да сторя,
в мрачната и празна стая,
нощем тихо ти говоря.
Да, празна е, макар че си в нея, ...

Стъмни се изведнъж.
Облаци притиснаха полето
и дъжд оловен птиците подгони.
Бурен вятър класовете залюля.
И селото се изпоплаши, ...

Кръщавам с името ти всеки
ден от моите дни. И беден, и богат,
измислям аз пътеки,
които да ме отведат до твоя град.
Къде си ти? Къде? Не зная! ...

Преди много време, в една далечна китна Равнина живяло едно Племе. Боговете били дарили Племето с хубав умерен климат и плодородна земя. Хората били трудолюбиви (поне някои от тях), засаждали земята и събирали добра реколта. Добитък си отглеждали те (най-много обичали прасето), че и някои занаяти вл ...

По дрипаво закърпените улици
разблъсква себе си човешка пустиня.
Отгоре Луната наблюдава с болка
как още търсят свое кътче двамина.
И няма как тя на тях да помогне, ...

"За Перник - вода от пещерата там -
между онези сталактони.
О, Боже, пак станах за срам,
ще горят отново бушони*."
*Тоест други ще поемат отговорност за безводието в града. ...

Говори́ ми в мразовита вечер,
нека стоплят думите душата ми.
На сърцето твое съм обречен,
а очите ти са … светлината ми.
Онзи лъч, проблясващ всеки път, ...

- Курва! Обичах това дете! – изсъска Тишо /нищо че буквата ”р” разпаряше всичко по пътя си/, удряйки с тежкия юмрук облегалката на креслото, което изскърца болезнено и със замах напусна кабинета. Настъпилата тишина в стаята беше даже по-ужасна от последвалите в коридора псувни. Зорница се сви на къл ...