Всяка мисъл започва със ЩЕ...
Този свят се е спрял неподвижен -
не се плиска немирно море,
няма изгрев дори и за вишните.
Няма птичка или вятър поне, ...

Отлита ми се някъде ,високо
например на Луната, ако може,
но пак избирам грешната посока -
от днешната, та в утрешната кожа.
Да взема само книга, нож и цвете, ...

Виктория Георгиева - Искам да зная
-------------------------------------------------------------------------------------------
Authors: Iliana Nedialkova, Alexandre Bursztyn & Victoria Georgieva
Arranged by: Alexandre Bursztyn & Iliana Nedialkova
----------------------------------------------------- ...

Луната е тъничка, сребърна люлка -
сънят се закача със нея.
Пързалят се облаци вън, по улука
и в до-минор вятърът пее.
Притичва една самота под балкона, ...

Добре приет и нежелан съм аз.
Франсоа Вийон
Не съм готова да те пропилея –
от изток ще изплувам като остров.
Когато пак заспиш без памет – с нея, ...

Усещаше се
лека нотка
на съблазън
в ангелския и глас.
И как танцуваше по сетивата ми ...

„Не се сещам за друг признак на превъзходство, освен за добротата.“
Бетховен
Повечето хора вярват само в това, което виждат. Невидимото или е нещо трудно за
схващане и обяснение, или не си заслужава вниманието и вярата. По същия начин е и с
доброто. Ако сме преки свидетели на добри действия и прояви ...

Хищни драконови нокти
са се вкопчили в света...
а небето натежа над нас
сиво и негостоприемно.
Мъгла се спуска... ...

-Само хората, които обичат истински ще ме разберат-прошепна възрастният човек.
Момчето погледна към дядото учудено и отново сведе глава пред него.
-Виж ей там горе в небесата онази птица!Птица живяла векове наред!-посочи старецът най-красивата птица летяла някога край острова.
От къде я познаваш?- п ...

Беше свалил наметалото, за да не бие на очи по пътя, и гледаше да не бърза много, но постоянно седеше нащрек. Вечер си устройваше лагер по-дълбоко в гората и събуждаше пет-шест скелета да го пазят. Беше гладен, без пари и уплашен. Уроците на Лукан му помогнаха да оцелява, но така и не се пробва да у ...

ТИ
(превод от хърватски)
Автор: Сърджан Духович, Р. Хърватия
Чаках те, мечтана Любов,
нито съм те чул, ...

Чисто небе, планина,смърч, иглика,
скален орел, пепелянка и камък,
стройната вечнозелена борика,
облаци, залез в скалите и пламък.
Кошничка плетена, диви малини, ...

изтекло е среброто на луната
потъмня нощта
от въздишките на вятъра.

Не знам дали помниш как се лети,
не знам дори, дали все още пазиш крилете си
(онези, със сребристото по края),
не знам дали остана чисто небе над главите ни
и дали слънцето помни извивките ти... ...

Разбира се, че и Ивайло трябваше да научи цялата история с костилките, но той вече знаеше една част- преданието за монаха –рицар, за изрисуваната църква и че някъде в Америка живеят потомците на най-малкия брат Пескар. Макар че имаше овощна градина и произвеждаше зеленчуци и плодове за града, той бе ...

А ти? Следиш ли мисълта ми? Четеш ли между редовете? Усещаш ли парещата вода в очите ми?
Чувстваш ли болката ми? Чуваш ли моите безгласни викове?
Вгледа ли се по-внимателно в очите ми? Видя ли собственото си отражение като лъч светлина…
Навън е пролет, но не виждам онази зеленина пред очите си, не у ...

Сложих още малко червило на устните и ги притворих, за да се размаже по-добре.
Карминово червено. Мисълта на мадмоазел Коко Шанел ми минаваше през главата за това, че колкото повече не вървят нещата , толкова повече слагай червило…Погледнах пак в огледалото и останах доволна от резултата - гледката ...

И стана тя, каквато стана
По улиците никой не остана
В магазините тук-там човек за цвят
Боже, на къде отива този свят.
И дискотеките и те са празни ...

Пречистващ, казват е дъждът...
Пречистващ! За какво ли?
И всяка капка крие сладостта
на житейските неволи.
Казват, лееш ли сълзи, ...

Врабчо миличък ела
тук под нашата стреха
силен вятър вънка вее,
баба Зима пак вилнее.
Ето шалче и ботушки ...

Писах, писах... Ядох хлябът клисав.
Писах, писах... В бедност зла орисан.
Писах, писах... Кой ли, ще ме помни?
Писах, писах... Писах, писах...
Кой ли помни счупените стомни!

Когато се върнах, поуспокоен и събрал сили, установих, че в бара на палубата цари весел, но хармоничен хаос. Катайците бяха навсякъде, странно бяха облечени тези хора. Мъжете имаха някакви шапчици с дантелки отстрани, като чайници. Непрекъснато се снимаха. Ядяха чипс и снакс и хвърляха на земята опа ...

Сърдечни приливи докосват
брега на алена земя.
В залезни копнения минават
случките от миналите времена.
Събира слънцето на нашата страна ...

Магия за любов е твоят стих.
Дори за миг не се и усъмних
в прекрасната му чистота и зов.
О, глас на муза с искрен благослов
и от душа, и от сърце открих. ...

Червата ми къркорят
дали са гладни?
Ами говорят си затуй,
че тъй отдавна не са си
получавали заплата ...

Студени, счупени хора
вливат се в тъплата
все едно са нищо
и всичко.
А ние само искаме ...

В новините прочетох:
човек полетял от балкона.
В небитието
потърсил покой...
Вместо лъч в небосклона, ...

В ранното утро
до дувара опушен
звяр допотопен
на асфалта лежи.
Престарял камион ...

Човекът със смешната шапка...
Нахрани бездомното куче,
което живее в кашона до входа.
Клепоух помияр от незнайна порода.
Качи се до горе пеша, с много зор. ...

JE N’AI JAMAIS APPRIS
Минавам покрай теб...
Чувам мислите ти...
нима в тях е само Любов?
Обожавам френския... ...

Вървя по някакви чукари,
съвсем вглъбена, никому ненужна.
А планината тихо се разтваря
и пуска ме във дебрите си чудни.
На склон, в пукнатина красиво цвете ...

Ветераните...
В едни пораснали сега момчета –
Животът бил: по девет и съдба...
– Но о́сем са по бойните полета,
а върнали един от тях в дома́... ...