Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 093 резултата
С прекрасни и цветни нюанси -
вятъра носи мигът на промяната...
а светът се събужда за ново начало!
И нека надеждата която всеки от нас
пази в душата си разлисти листенцата ...
  690  14 
Държа те във ръцете си Съдба!
Копнях неистово това - да бъдеш моя.
Тъй дълго търсих - имам те сега!
Ала дали намерих щастие в покоя?
Какво бих искал повече от туй ...
  1373 
Дъжд заваля
Дъжд заваля, не аз не плача сега,
капките се стичат по моето лице.
Не плача, само очите ми сълзят така,
мъжката сълза не е като сълзата на дете! ...
  535 
Светлина в стаята прониква,
всяка сутрин е с аромат на кафе,
филийка сложена в чиния,
галя бабиното сърце.
Градината е пролет неусетна, ...
  260 
Влизам в забравения дом на мечтите ни.
Вратите се открехват, от теб отключени.
Нахлуват есенни листа със сълзите ми,
от години стояли по пода похлупени.
Прозорецът скърца жално, от вятъра гонен, ...
  206 
Искам
Искам да те гледам във очите
и в твоя свят да ме отвличат,
искам всеки път да мъркаш сладко
щом докосна те дори за кратко. ...
  1107 
Малцина сигурно знаят, а още по-малко си спомнят за тези подземия на една от емблематичните болници в София, чието име не ще спомена, за да не всявам излишен смут. Огромни, почти нереално дълги тесни коридори, осветявани с икономично тук-таме светещи крушки, люлеещи се на дълги кабели, здраво омотан ...
  1027 
Първо, искам да поясня, че не става въпрос за някоя африканска страна или Австралия. Нито пък за Австрия с валсовете на Йохан Щраус!
В дивата природа на нашата България няма щрауси, поне не сега! Да, птици няма, но има хора-щрауси, по-скоро повечето хора ужасно напомнят в поведението си на щрауси! А ...
  1042  11 
Гълъбите удивено
с клюнове цъкат,
със закон е забранено
пейки те да цвъкат.
  1099 
2
Мъжете изплуваха като призрачни сенки от мъглата над блатото. Едва стъпили на твърдата земя, бързо свалиха мокрите си дрехи, извадиха от промазаните брезентови торби нови съветски военни униформи, облякоха ги, а своите избелели куртки, бричове и кепета прибраха по торбите.
- Вили, с този колан на Ве ...
  1536 
нужен е размисъл
и поне малко чувства
за да оправдаеш смъртта
като гузно погалване
след груба поезия ...
  396 
Боже...
Боже, и днес възкръсна,
надежди да дариш...
Човешките беди, неволи,
с нас да споделиш... ...
  471 
Глава пета
Само сърцето знае
Оглеждам се за таксита, но не виждам. Прохладният въздух ми действа добре. Къде ли има спирка за автобус, изобщо има ли наблизо? Озъртам се за табели, но забелязвам Джеферсън – мъжа, който ме наблюдаваше горе. Тръгвам в посоката, в която ми се струва, че е по-близкото кр ...
  1147 
Какъв завършен егоист!?
Това присъщо е на Принца.
Едно е в него, породисто -
изпитото червено винце.
Кръвта му е обикновено-селска. ...
  480 
Не ти ли писна от интриги,
не ти ли писна от лъжи?
Не ти ли писна от фалшивите,
от измамните сълзи?
Стегни се, силата е в теб! ...
  663 
Когато се изпразни с болката шишето
оставено на полицата в сърцето,
ще отмине тъмнината и слънцето ще грее.
Това ще означава, че всичко съм простила
и всяка грешка в живота съм изтрила. ...
  705 
Прибирам си думите. Там, откъдето са те,
небето е толкова близо, че свършва земята.
Понякога литва крилото на къщно перде,
но силният гръб на изгрелия ден го намята.
И думите само ограждат безбрежния цвят ...
  1410  11  16 
2
Непоносимата жега и некадърния проектант на градския площад, който беше решил да го покрият с бели мраморни плочи, бяха единствените причини, поради които седях в кантората в този юлски следобед. Залъгвах се, че вентилаторът вътре малко ме разхлажда и лениво разгръщах сутрешния вестник, когато попад ...
  2803  12 
Невъзможното завръщане...
Я кажи ми облаче ле бяло
от де идеш, де си ми летяло
*************************
наближава в село да се върна, ...
  235 
Утро в Последното българско село...*
Що ли сторихме ти, Боже,
та от нас лице отвърна?...
И България тревожна
в тази сутрин е кахърна, ...
  225 
Горча ли ти?
Отричаш.
(Лицемерие.)
Наясно си, че утре ще съм същата.
Какво очакваш? Кредит на доверие? ...
  2811  31  32 
А синът ми проведе бързи преговори с един собственик на корабче и двамата се качихме на „Портокал“, така се превежда името на съдината. Час по Висла…
Впрочем, по реката се носят поне десет туристически кораби – различни по вид и размер, даже ресторанти на вода има. Най-голямо впечатление ми направих ...
  583  28 
  740 
  1163 
  1808  15 
Лято без нерви и Пролет септември.
Кръчма с “девица” в балета.
Листа от смокини през онези години,
вълнения с черни морета.
Танци, оркестър, потънал семестър. ...
  627 
Не знаех, че със друг ще те деля!
Целувах те, а него си желала.
Прегръщах те, а с него си била
и нощем с мен за него си мечтала!
Как може любовта да се дели? ...
  1259 
Доброто в книгата изстена,
във кофа за боклук откри,
че истината непростена
не струва никакви пари.
Изровено и в дрипа скрито, ...
  530 
"Изпаднал е сигурно някъде до дивана", втурна се в хола и затърси с очи друг.
Нито на масата, нито до дивана намери.
"Ха, и спалнята!" - и тя беше с отворена врата.
Започна малко по малко да намества мислите си: значи другият джиесем трябва да е под възглавницата, си помисли след като не чу от стаци ...
  1171  16 
Едно безкрайно сбогом ни разделя,
което ти ми даде с топлина!
Под сянка тънка в хладна речна бездна
лудува - бледо, ритъма на танц.
За миг изгарящ падна капка цяла ...
  528 
Забравих коя съм, Създателю мой, припомнѝ ми!
Покълват Словата, които си в мене посял.
Познаваш ме цяла - нали ме направи от кал,
подхлъзвам се лесно… А после Те викам по Име...
Защо ли пак търся онази човешка любов? ...
  1109  12  18 
Намери ме... вече съм друга.
Погледни ме... същата, но друга.
Аз забравих, ти забрави.
А, любовта забрави ли?
Искал си да ти простя. ...
  647 
Не ме кори, че пролетта е дива,
под нейните ръце изниква всичко.
А слънчевите и́ лъчи, игриво
и дръзко топлината си разплискват.
Не ме кори, че ражда и стихии – ...
  428 
С хапче бяло и без хапче,
сънят все бяга, като отвързан кон.
Хвана ли юздите му, крача
неяхнала го по стръмния склон.
Той ме тегли в тъмници, ...
  287 
„Може би този стих е измама –
просто някакъв стихомираж.“
Тодор Чонов
Може би днес аз просто сънувам
на съдбата доброто лице. ...
  951 
Бог
II
Миг съдбовен в ден чудесен –
без дори да се покаеш –
ти напусна Дом небесен, ...
  685 
Дори цветята ще оживеят
след години самота,
И пак ще се гордеят
със своята съдба.
Вечно ще червеят ...
  503 
Балада в стихийно синьо...
Зад облаците дрипави занича
Луната бледа като вощеница –
на две морето Вятърът разсича:
от Бездната излита черна птица... ...
  394 
За някои светът е плитък -
морето глезените им умива,
и само миг, безкрайно кратък,
им стига, за да те осмиват!
За някои просторът е безкраен - ...
  1841  12  22 
Отворих леко вратата. Иванина си беше легнала. Навсякъде бе тъмно. Виеше ми се свят. Оставих тихо багажите ни до леглото. Беше ми много зле. Така не се бях напивал и аз не знам от кога. Закачих якето си на един стол и съблякох тениската си.
– Чука ли я? – Иванина се размърда.
– Не съм чукал никого. ...
  945 
Предложения
: ??:??