Отиде си тя - забавата станала мъка и тъга,
​​​корените си, душата, вечно в окови поставя,
бяга и пред очите си слепи, коса посивяваща мята.
Яна, събуди се... Виж се - дъждовно небе,
тъжно дете, изкипяло джезве, изгуби ли своите цветове? ...

Животът е бойно поле, кървава арена.
Погледът ти или гледа напред зорко,
или гледа към душата ти сломена,
ридаеща тихо и тъй горко.
Фалшиви усмивки и истински сълзи – ...

Едни очи,
Които дълго лъгаха душата,
росата пуснала въздишки?
И после -
В утрото на мамещата нежност ..., ...

Не поглеждай назад –
ще се превърва във дим,
във облак от гъста забрава.
Не поглеждай назад –
ще се превърна в искра ...

Такава съм - нелесна за обичане,
торнадо, оживяло преди края,
не съм красив рефрен за вричане,
ни картичка със логото на рая.
Различна съм, не съм и за разбиране, ...

Попитали птицата защо иска да напусне клетката - Не ти ли е добре тук ,храним те? Какво не си доволна , какво ти липсва?
- Само едно нещо - отвръща
- Свободата, а без свобода няма щастие, а без щастие няма живот.
И след тези думи просто отлетя.

През стени гранитни
преминава волята човешка
и постига всяка своя цел!
И горда от това изрече:
Аз съм силата велика ...

Абсурдът е цар.
Абсурдът свободно живее.
Тишината е дар.
Тишината тънко се лее.
Времето ми бяга. ...

ИЗВОР Е ЖИВОТЪТ
Животе, течеш в руслото на времето.
Течеш като ручей в зелена дъбрава -
впрегнато конче на паметта в стремето,
тичаш през сенки и слънчева жарава. ...

Кучешка съдба,
никой не избра,
дърпат на каишка,
водят го да пишка,
всеки я оплака, ...

Музикалната лисица
Симо Трапера и Тончо Бренекето седяха около една маса в ЖП кафенето и си разправяха разни ловджийски истории. Питиетата искряха в чашите им, цигарите в устите им димяха като заводски комини, а ръцете им сегиз-тогиз се протягаха към мезетата пред тях. Навън от време на време изтроп ...

То така се казва. Щото било демокрация. Преди не беше така. Преди имаше цяла народна демокрация. И от време на време родителите на Пешо, а накрая и сам той, излизаха една неделя из на сред село, както викат у нашенско. На площадчето между местната забележителност – партизанския паметник с полуразлич ...

Разказва ми един приятел преживелиците си. Гледа той у дома си възрастната си майка. А една от особеностите на старостта е, че ако след 50-те сутрин се събудиш и нищо не те боли – значи си умрял. Която логика потвърдила и майка му. Разболяла се жената. Та право в болницата.
Където заявили, че е нужн ...

Ще ми върнеш ли, Боже, годините - синя идилия?
Остарялото в мен да младее дори до момче.
И когато ме питат: Реката от скърби изпи ли я?
- да се скрия без отговор с вяра на малко врабче.
Аз си търся простора - не онзи, пределно високия, ...

текст:
Дървото на вси светии /Рей Бредбъри,
Превод от английски - Белин Тончев, 1981

От имане и нямане...Едва ли
и надали, заформи се сапунка.
О, Господи, как мразя сериали!
Да ме пързалят с маски, кръв и слюнка...
Сценарият? Банален да ви кажа, ...

Затворих очи и помечтах,
изсипа се дъжд от цветя
и благо се претъркули сълза,
от корена на една мечта.
Зазвучаха всички клавиши, ...

С плач поели глътка въздух,
Живота – дар безценен,
не ценим!
Търсим щастие,
градим мечти. ...

Аз няма никога да ти простя!
Защото ти ме заболя до смърт.
А помниш ли на мойте колена,
как плачеше със цяла плът
и някак си тогава всъщност ...

Мои босоноги, топли лета,
чувам как тичате още след мене.
Отново е лято, но ето сега
е лято, което е много студено.
И ме учи дъждът му как да мълча. ...

Някой почука на твоята врата, Душа.
Изненадана, задъхана, тихо приближи.
Смазана, набръчкана от дълга самота,
сепна се, отстъпи. Чукането те втрещи.
Отвори си устата, да попиташ кой е. ...

Мисли препускат в главата ми вечер,
като кончета диви в безбрежната степ.
Те май навярно безмилостно пречат,
нежен да дойда и легна до теб.
Къде е леглото ти даже не зная, ...

Беше денят, от който плътта не гореше
(адски бе огънят негов след мислите блудни).
Време от страх в мене до слабост мълчеше.
Скри се невинност във ангел от ада прокудена.
С плахост девича напълних догоре потира. ...

(Спенсърови нони)
Нима не сещаш в таз заря последна
на погледа ми звездното огниво?
Полярен кръг от настървеност ледна
пред мен въпроси хапещи излива. ...

Кое е по-добре:
да си болен от нещо
или да си болен за нещо?
Медицината е толкова напред –
болест всякаква намира ...

На слънце с тебе гръмко прихвам,
в дъждовно време плача с глас.
Щом замълчиш – до теб притихвам,
говориш ли – мълвя и аз.
Ако ме чакаш, скоро идвам. ...

Всяка вечер, щом деня очи затвори
и вятърът притихне уморен
заспиват в тайнство и мечтите
на греховник, заблуден
а нейде в тъмнината, дочуваш песен ...

Някой разчертава България
като шахматна дъска.
Някой разделя моята Родина
с черно-бели петна.
Този някой играе с моята фигура: ...

Обикновен човек на своето столче седи,
само то му остана на този свят, уви!
Добър човек, но съдбата така му отреди,
а имаше семейство и приятели добри!
До него спря скъпа кола и слезе един, ...

Селото е днес засмено,
в шарено е пременено
като циганска талига,
гаче цирка ша пристига.
По диреци, по дувари ...

Нека се размислим, скъпи мои –
за такъв деня го обявиха.
Мислите ми – лумнали порои,
сякаш битието ми пропиха.
Като се размисля, става страшно – ...

Как да пристигна в съня ти?
Все закъснява трамваят.
С тиква, дали да опитам?
Никакъв начин не зная.
Хайде, кажи, прошепни ми, ...