Беше изминал половин час, когато дрезгавия смях на възрастния насече въздуха. Той се смееше, но на другите двама им прозвуча като смях, пресипващ в плач.
- Ей, ей, мъжки, – хвана го за врата, тънкия гласец, на име Марто – дай по-ведро, а? Не си сам. Нали, Саша?
Руснакът усети потупване по гърба и пр ...

Аз съм вече есенна!
Все още топла -
като жарава на която
в детството баба печеше картофи.
Лозето посадено в моята младост - ...

1.
Инспектор Дамян Френцов шофираше и се наслаждаваше на живописната гледка край пътя.
Спомените от детството му неизменно бяха свързани с летните ваканции при баба му и дядо му в Лилково. Завинаги в съзнанието му бяха слънчевите, безгрижни дни, игрите до късно вечерта, ароматът на бабините гозби.
П ...

Тази обява привлече вниманието му. Близка му беше, вчера я пусна.
Остави лулата. За миг се загледа как димът очертава кълбове. Красиво.
Стана и се обади.
Разговорът беше дълъг.
Когато се върна, лулата я нямаше. ...

Заета съм, нямам секунда...
Закъсняла съм вече години
да тичам по безкрайна поляна и да лепя руини.
Нямам секунда любими,
някой друг ден ще те слушам, ...

Като бързи пътници
се качваме във влаковете бързи
на годините.
И все забравяме в купето
среща есенна, книга недочетена, ...

Аеродрумът на сърцето ми
не искаше да знае
защо идваш непредвидено.
Той пазеше място
за друг кораб , ...

В резултат на разразилото се подводно течение две пластмасови шишета се сблъскали на дъното на океана. Едното било синьо на цвят, а другото зелено.
- Знаеш ли, че изглеждаш страхотно. Приличаш на красива морска риба. – казало синьото шише.
- Наистина ли? А какво е риба? – отвърнало зеленото.
- Ами т ...

Вчера на 29-ти ноември се случи така, че докато се прибирах, след като бях изпратил приятелите си до спирката и след като бях се забавил за последни две, три сладки приказки, заварих две патрулки и линейка пред входа където живеех.
Мигновенно двама полицаи ме попитаха дали живея тук. След като потвъ ...

Ние с теб не признахме тъгата за дълго.
Вдига тост есента само с нежни розета.
Наметни ме с листа, а къпината в ъгъла
ще ни смигне подканящо с черни очета.
След трънливия път в хоризонта си слънцето ...

(На моето прекрасно слънце с много любов )
Очите ти блестящи ще погледна,
до теб случйно ще приседна
и в някой див, незнаен час
ще те целуна тихо аз! ...

Родих се мъничка и крехка,
пъпка с надежда за живот.
Поливана от майчина закрила,
прегръдка нежна и любов.
Разцъфнала във детските си песни, ...

Щом взор отправя аз към теб
в мен грейва нежно зарево...
А ти стоиш - същински Феб
и питам се - сега какво...
Но с порив плах пристъпвам аз, ...

Първи ден десантен ни приключи,
напускаха си палатките войските.
На оръжие всяко приклада се заключи,
палатките за сигурност напускат,
чакайки за втори ден тълпите. ...

Совата имаше две очи. Две големи, изпъкнали, искрящи очи. Когато се загледаш в тях, сякаш отваряш тунел, по който й отдаваш лъжите си. И се чувстваш уязвим. Защото совата знае всичко.
До сутринта, в която совата беше останяла сляпа. Коварен и опасен беше дяволът у всеки, но непозната беше на нашия г ...

Не че всичко, което облече
във живота ú беше по мярка,
не че знаеше в него мъжете,
как обичат я … много ли, малко!
Но харесваше да я прегръщат, ...

Заложих сляпо аз на любовта
за да получа щастие в награда.
Но колко е наивна младостта
и колко без вина, и опит страда.
В действителност съдбата, без пощада, ...

Едно дете, останало сирак,
пропито с недоверие в света,
в душата си с отдавна паднал мрак,
отчаяно навело бе глава.
Едно дете, самотно като цвете, ...

- Княгиня Евдокия сестрата на Цар Борис III болна била от епилепсия. Нещо като моето требе да е. Па то Царят и един Учител на име Дънов били близки. Тоз’ последния па бил водач на некакво си братство.
- Бялото братство – знам за него. Че какво?
- Точно той обадил на Царя за туй место тук. И още му р ...

В небесни висини се стича нежност,
родена във вселенска необятност .
И капките на споделена грешност,
попиват в осъзната безвъзвратност.
Видях те и душата ми подсказа, ...

Едно младо момиче, минавайки по улицата, се натъкна на грозна картина. Стара немощна жена се влачеше по земята. Веднага изкара телефона си, снима жената, след което ѝ помогна да се прибере до апартамента ѝ. Там беше шокирана от голямата мръсотия и реши да ѝ изчисти жилището. Бабата веднага ѝ се опла ...

Жените са цветята на реалността, грижовно поливани от майстор, роден под щастлива звезда и дарен с възможността да живее вечно.

В облаци хвърлям монети.
Скитаме с теб без компас.
Чакам да паднат късмети.
Падат листата след нас.
Есен рисува раздяла. ...

Ти на таз земя
си ни сал една.
В света кой народ друг
има красотата, що има тук?
Затуй ти си ни в сърцата ...

Повечето хора просто не знаят какво/кое е най-важното нещо на света... затова, когато те срещнат на пътя, те питат за второстепенните неща от живота: имаш ли кола, жена, работа! Никой не те пита дали си щастлив, защото почти всички си вярват, че това, което не може да се купи с пари - може да се куп ...

Знам, в реалността е друго.
Не така нежно, не така деликатно и романтично. Затова те пресъздадох в мечтите си, допускам те в сънищата си...
В мислите си гостенин без покани. Позволих ти да се настаниш удобно. Не си у дома си, но се почувствай така. Би ми било добре.
Ако успееш да се почувстваш, ще о ...

Боже, какво гордо лицемерие...!
Всичко е облечено театрално,
но нагло изисква от нас доверие,
че ни представя нещата реално.
Редят се политици на парад, ...

Когато паднеш и крак охлузиш
намазваш с мехлем: да, боли,
но след време болката минава
и белег само за спомен ти остава.
И друга болка има: по-силна ...

Не мога да те впиша
в стих, море...
Стиха преливаш,
пениш се и стенеш,
звездите давиш, ...

Атеистична Молитва
Ако боже съществуваш
и добър си при това –
мисля, че добре ме чуваш
горе в свойта синева!... ...

Погребване на Боговете...
Във Черни дупки из Вселените
погребваме си Боговете
и в тия Гробници на Времето
ще бъдат те през Вековете... ...

Завръщането на Моряците...
Петнайсет ду́ши във ковчега на мъртвеца...
Йо-хо-хо...И бутилка ром...
Аз чувал съм, имало нейде в морето
над него надвесена стръмна скала: ...