Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 278 резултата
  2011  11 
  1384 
  997 
  1621 
  1337 
Той свири. На площада. И пее.
Гласът му събужда неволни усмивки.
И сякаш всичко край него светлее
от звуците и от древните ритми.
Паничката пред него се пълни. Бавно. ...
  618 
Бля, бля, бля общи приказки, не можах да го дочета. Повръща ми се от автора и неговите многознайни претенции. Разтяга локуми, та се къса. И какво толкоз важно сподели? Всеизвестни клюки и политикански разсъждения. Уау, как ме грабна целия, през кръста. Въх, какъв акъл, ум да ти зайде. А не може два ...
  849 
Забравят ли се, някой да ми каже,
очи които търсил си със дни и часове.
Очи в които стигал си далеко
и озовавал си се в нови светове.
Очи, които твойте са пленили ...
  664 
Откакто го помнеше, очите му притежаваха светлия ужас на солта. Тя бе унищожила ръцете и живота му. Мислите му често бяха прекалено изморени, за да бъдат слушани под формата на думи. И все пак, чичо ѝ приличаше на странна граблива птица, която винаги я пазеше с недоверието и грубостта си.
На масата ...
  1110 
Навън е мрачна нощ – заключи се врата,
разстла се в стаята ми безнадеждност,
но огънят в камината привлече мисълта,
от пламъче пулсира във невинна нежност.
Мислите ми спират се във най-обикновен обор, ...
  872  11 
Безумици
Да пия ли или да не пия
А трябва туршия да режа
Гумите на колата да сменям
Че зимата идваше скорострелно ...
  864 
Мъдростта е нищо повече, отколкото се може по-голям ъгъл на визия, съчетана с търсенето на най-удачният отговор от всички гледни точки съгласно вътрешните убеждения.
  639 
Като вятъра излитам и изплитам светлина,
за бедите ми не питай, аз ги крия в тъмнина.
Пак по пътя се катуркам и не беля думи две.
Мрак по тихите къщурки спуска се като перде.
Трака влакът и клокочи – малък дечко в този свят. ...
  621 
Блаженни мастилените духом
и техен пророк
избелелият лист е...
Несъгласието отпива вместо себе си
и се просва на пътя ...
  673 
Искаше да я види. Да се срещнат, да похапнат пастички и да пият ароматно кафе. Но годините минаваха, а така и не събра смелост да се обади. Единственото което правеха бе да си пишат коментари...
Но сега ще я изненада. Виждаше я на масата в любимата и сладкарница до книжарницата на Хеликон и смело тр ...
  736 
Той прие поезията
като наложница,
подарена от капризни
божества.
И дочу всеки стон ...
  1083  15  29 
Глава 14
Тичах надолу по стълбите, неспособна дори да изчакам асансьорът да се качи до шестия етаж, където беше апартаментът ми, за да го взема. Излетях на булевард Сливница, трескаво оглеждайки се за такси. Същевременно отново се обадих на Асен.
-Къде е той? – попитах, без дори да кажа "добър ден" ...
  903 
Гадно, прокълнато племе, Пу! Извинявам се за проявения ненужен патос, но дебелашките и безочливи шеги на вулгарина, почват да ми действат на нервите. Изпили ми се главата. В затвора е така. Трябва да се свиква с всичко и всеки или довиждане и край. Бързам да успокоя читателите. Из местата за лишаван ...
  861 
Отлитат датите от календара.
През пръстите ми времето тече.
Годините се гонят в надпревара,
а в себе си съм същото дете...
Все бързах, бързах да порасна ...
  1319 
Подскача сивичко врабче.
Небето се съблича
от ехото на стъпки.
По скрежните ресници
на тревите ...
  573 
Приятелю!
Бъди честит! И нека
което пиша тук, да ти се сбъдне!
Да бъдеш жив и здрав! Да си успешен!
Духът ти да е здрав, душата – пълна! ...
  1111 
Не ме оставяй, чуваш ли?!
Защото може би света ще свърши.
Макар пресилно да звучи,
аз вътре в себе си така го чувствам!
Не ме оставяй, прегърни ме! ...
  714 
Без милост, без емпатия,
същински психопат,
ще те измъчвам,
ще мълча като скала.
От думите ти ...
  357 
Затова, че превърза всичките ми рани, докато твоите все още бяха облени в кръв.
Затова, че най-силна си била,
когато най-много право си имала да не бъдеш.
Затова, че си ми дала толкова,че да запълниш бащината липса.
Затова, че си повече баща, майка, приятелка и семейство, отколкото ...
  670 
"Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази крадец,
крадец, майко, престъпник
и закона наруших.
Но кълни, майко, проклинай ...
  743 
Прав е Николай Бердяев, че Бог-Творец не е създадел, а само творец. Той не е създал света, а го е сътворил. При това – по свой образ и подобие. Значи светът е съществувал и съществува и извън Бога – поне в онази несътворена част от него, където битува хаотична свобода и нещо друго вероятно.
Горе-дол ...
  593 
Следят ме.
По ъглите ме дебнат.
Надничат ми в черепа –
какво става там вътре.
Броят ми грешните стъпки, ...
  376 
С ЛЮБОВТА СИ ДА ТИЧАМ
Кой си ти? Каква е ролята ти в живота ми?
Проучвайки те, душата ми, раздвоена, се пита.
В диалога все се намесва, орисана, съдбата ми,
възлите разплита и отново сама си заплита. ...
  263 
Играя с шепите ти
преди да ме лиснеш
върху очите си.
Измивам нощта от тях,
събуждам погледа, ...
  358 
В дебрите на планина Родопа,
/разказват ни от стари времена/
живял Орфей, синът на Калиопа,
певец тракийски, правещ чудеса.
С лира и с вълшебните си песни ...
  1390 
Страниците ронят се в ръцете ти,
но разлисти ме.
И пожълтели са кориците,
но прочети ме.
Прахът от мене избърши ...
  774 
Ще я срещнеш в окадени барове.
Тежък грим и пайети. И пот.
Алкохол. Лед превърнала в зарове.
Комарджийка. Залага живот.
Ще се спреш. Скверна похот в очите ѝ ...
  631  19 
Стаята още ни помни,
още тъгува за нас –
голи, красиви и топли,
целите огън и страст.
Стаята, пълна с телата ни, ...
  762 
Мое зимно момче, побеляло от дългото спускане,
мое зимно момче по брадата със маска от скреж,
мое зимно момче със криле ветровити на струпеи,
мое зимно момче, как е страшно и радостно, че си с мен!
Аз ли, зимно момче, те прегърбих от студ и умора? ...
  385 
Хей, не се страхувай ти, човече!
Смело погледни напред,
Недей да гледаш в миналото вече,
Бъдещето е пред теб.
Недей да гледаш на проблема, ...
  646 
„Мммаммма!“ –
рожбица
стихотворѝ!...
  318 
Кой вятър ме довя до тук,
до преспите на бяла безнадеждност?
Към тях дали съм крачил бавно,
дали съм ги желал и търсил?
Или съм бягал, падал, ставал... ...
  519 
роза
сиреч
зора
  196 
Калин вървеше по неутъпкания сняг. Често спираше, оглеждаше стъпките си, след което ги заличаваше с тежките си обувки. Беше студен декемврийски ден и младият мъж срещаше малко хора по пустите улици. Идваха празници, а с тях и спомените за къщата му, в която само допреди няколко години цареше топлина ...
  439 
На прага на безкрая солената целувка на морето
във вечността отвежда
доплувалата с мечтание за свой Едем река,
и вместо към небето, потъва в земните недра
да напоява и живот да дава, ...
  570 
Предложения
: ??:??