На хумориста Васил Иванов
за добре дошъл сред нас!
Аз радувам са много, че си тука
и смешните ти мъдрости посрещам!
Надявам се да не вещай разлука ...

които
имат се
за богове
тях
адът ...

Скришом вятърът подсуши ми сълзите
и нежно помилва ме там по косите.
Сложи целувка и разтърка страните
и утешително се заигра с мечтите.
Пропусна срещата снощи моряка, ...

Събуждам се
и няма ги
лъчите -
само разпилени
листове, ...

не
се
властимащите
големеят
а ...

Чакал съм та, либе Стано,
долу у реката.
Скрих са от сабахлен рано
язе на върбата.
Че мори ма мен мерака ...

Удивително е колко много време ми е нужно, за да не свърша нищо!
Похабявайки времето, обаче, според Айнщайн, аз похабявам и пространството, защото двете били едно и също. Демек, ако лежа достатъчно дълго време в стая от 20 квадрата, на края на лежането тя би трябвало да е станала 18 квадрата. Разбир ...

Лято. Жега е, иска ли питане.
Накъде ли отиват така
Той с крака натежели от скитане
а до него разбира се Тя.
Тя говори. (С жена да не спорите). ...

Когато луната, спусне синкавото було,
и звезди обсипят черното небе.
За туй нищо се не чуло,
че сърцето ми скоро ще умре.
Изчезна любовта красива. ...

На рамото ми щастието сяда,
кръстосва крак, поглежда ме с очи.
Към нещо щуро ме подканя,
дяволито гледа, чак въздухът трепти.
Засилва се и скача на земята, ...

Трошичка внимание,
трошичка топлина...
Заискрява Надежда една!
Следва залък солиден
неискреност и лъжи. ...

Заговори старият дъб
зелена сребриста ела.
Не, че нещо ѝ имаше зъб.
От дъжда ли сърдит? Доскуча
му, че беше неделя ...

Ако можеш да тръгнеш - върви,
аз изгубих следите от стъпки.
Моят поглед не стига, дори
до най-близкия камък на пътя.
Нямам сили денят ми е враг, ...

Квик. Познат ли ви е този звук?
И прави сте, но и грешите!
Той днес със източник е друг -
та вгледайте се в новините.
Я виж - предизборен плакат. ...

колчем
„аз“-ът
се замозабравя
пред
потопно време ...

Обещай ми, ако нещо се случи,
и любовта си към мен да загубиш.
Сърцето ти няма да се заключи
и в други, пак ще се влюбиш.
Обещай ми, че ще го обичаш, ...

Европът или пътуване към Прага и обратно
Част I – Пътят към Прага.
Реших да напиша за това мое пътуване до Прага и обратно. Какво ли точно трябва да напиша? Ще карам по ред. Качих се на автобуса в Стара Загора. Служителката, която ми продаде билета беше изключително любезна с мен. При проверката, ко ...

Когато човечността не се появява, личността загрубява.

Промъкнал се е в стаята нощес –
прозорецът отворен го примамил.
Смутих се първом и с инстинкта на ловец,
щях да замахна и да го пропъдя.
Почти се слял със светлия паркет, ...

Дъждът, когато е прибран
в изсъхнали очи от чакане
и залез мята дъждобран
върху тъгата неизплакана...
Сърцето значи се дели, ...

Опитен магьосник ще ви излекува от наивност и излишна доверчивост. При пълно предплащане на услугата – гаранция 100% успех…
Спомени – всеки пионер трябваше да предаде на държавата 20 кг хартия, 10 кг желязо и двама, които не са предали…
Женски разговор: „Лежа със своя и изведнъж влиза моят…“
Обява: ...

Седя си, подсвирквам си, даже си подпявам…
Хубаво настроение.
А две познати момичета подмятат: „Господине, пиете ли си хапчетата редовно?”.
Позачудих се, пък загрях.
Демек – абе, да не съм мръднал, та така съм се разпял? ...

От лястовица ще открадна тон,
от слънчоглед – последната му семка.
Ръцете ще допра и земен стон
ще мине в тялото ми… на проверка.
От лунен сноп лъчи ще взема блясък, ...

"Ние какво е глад не знаем,
ние не знаем що е бедност,
затуй за нещастните нехаем,
даже понякога правим нередности,
а ето старият клошар навън ...

На този ден ти подарявам,
Не топчета от бляскави стъкла,
А от душата ми самотна...
Отронена за теб сълза.
Цветя не нося че ме няма, ...

Малко му остава на човека,
да затрие своята пътека...
родът си да превърне в враг,
Народа си, да мъчи с глад...
Да се кълне във вярност,предател, ...

Искаш да ме уплашиш ли? Искаш да ме откажеш от теб? И как ще стане това? Та ти не ме изпускаш и за миг. Държиш ме в мисловния си капан. Ровичкаш в мислите ми. Мислиш ли, че аз не правя същото с теб? Забрави ли, че ти също се страхуваше от мен, защото съм вещица, защото мога да те изгоря, както изгар ...

Бъдни вечер...
(Вечер в Страната на спомените)
(поема)
Годините минават и съмнения
в Душите ни остават утаени... ...

Гора. Гора зелена, вода студена и сенка дебела. Напред била зелена. Подире съхнела. Жълтеела и капела. И чупели се сухи клони, и падали черни и безвидни. А водата се криела по камъните, глъхнела и чезнела, и нямало я вече, а оставали мъка и жажда там, където преди русалки топили ризите си в сладки, ...

Зимата се намръщи – заваля сняг.
Пролетта се замисли – дърветата се разлистиха.
Лятото се усмихна – узряха житата.
Есента въздъхна – пожълтяха листата.

Паля.
Давам газ.
До долу.
Вятър.
а очите ми текат ...

Убива ме, защото я видях
разкъсала е тъжните въздишки,
полепнала е като "звезден прах"
по восъка, разтапящ се до нищо.
В косите ѝ метличина расте, ...

Изгубих се във сивата тълпа.
Своя път изгубих, и мечтите.
Като в дълбока, стенеща река
потъна луната, и звездите.
Удави се и слънцето. Уви! ...

Само в стиховете ли останаха
босите нозе,
оставили следи по пясъка?
Босите ръце,
които с нежност галеха ...

Голяма или малка, любовта е
солта и хляба на земята обла.
И тя самата, като пролетта е:
усмихната и слънчева, и топла.
И няма отърваване от нея ...

> Спокойно спете! Всичко е наред
> сега, когато имате виновен...
>
> К. Кондова
Порочна съм – зачевам от вини ...

Юнашкото семе не мре,
покълва дори на студа.
Юнашкото семе расте,
проправя си път под снега.
То става игриво дете, ...

Аз те нося като сянка,
като собствена съдба.
Дъх от твоята осанка
ме преследва из града.
Никога не ме напускаш, ...

Заедно с теб ще тръгна,
със звездния зов,
която ден и нощ
говори, за лунна любов.
Ще говоря, ще се смея, ...