Младата жена седеше край болничното легло и сърцето й се свиваше от мъка. Детето спеше, но всеки миг, който си отиваше вземаше частица от животът му. Все още не можеха да намерят донор за костен мозък. Всички близки бяха дали кръв, но никой не отговаряше на изискванията. Оставаше само един.
Но този ...

ужаси
***
Щом мина край изоставената църква и се спусна по пресечената местност, езерото се появи пред очите му. Беше такова, каквото го знаеше от снимките по Интернет-сайтовете – с площ около петнадесет хектара и кръгла форма. Сега жълтата луна се отразяваше в спокойната му металическа повърхност и ...

Жълтеникаво, охра и тук-там червено е.
Като есен е багрена тая църква отвъд.
И излязла направо от дълбините на времето,
ни подканва да видиме как векове се менят.
Как от древни анали и прашните хроники ...

Дъждовно. Есенно. Тъгуват котките.
Почти е празнично, но още призрачно.
С чадър за влюбени върви самотникът.
Следят го котките, с език облизват се.
Димят им кожите, болят ги ставите. ...

Написах ти писмо аз и в бутилка го слагам,
съкровенни мисли, на чуствата си наблягам!
Коркова тапа, тя писмото ми ще съхрани,
хърлих го в морето, поеха го морските вълни!
Тук бяхме заедно с теб любима на брега ...

Жана гледаше през прозореца унесено. През този прозорец тя видя от леглото си - три сезона, първо зелената пролет, как се разлисти дървото опиращо клони зад стъклата, разпукалите се белите цветчета от пъпките, птиците в короната му. После видя лятото, пеещите щурчета, греещото слънце. Премина лятото ...

Мое сладко момиче
Моя тъжна сълза
Докога ще се луташ
Докога докога
И луната изгрява ...

Кога ще ме намериш най-накрая?
Познаваш ме от два живота време.
Заспивах, грешен по мотелски стаи,
(на тебе погледа ти, замъглен е.)
Или пък моите очи са слепи? ...

Погледни ме, защото си тръгвам.
Уморих се да бъда излишна.
Щом издраскам сърцето си с въглен,
после може да спра и да дишам.
За какво и напразно да чакам, ...

Най-светлите мечти
не стъпват нивга по земята.
Те реят се с разпуснати коси
над времето отвъд и небесата.
И ти поглеждаш всяка птица белокрила, завистнико, изпращаш я с очи- ...

Да бъда искам
Искам да съм нежен пролетен дъжд
и с капките да лягам на мъжката ти гръд.
Да усетя ритъма на твоето сърце,
да те докосвам нежно с двете си ръце. ...

Три венерини сестри са в теб. Сред тях аз как да те открия?
Едната – надменна, горделива, с думи безразлични ме кори.
С поглед в мене се прелива другата и нежно ми шепти.
Не ще помогне мъдрост тука – с целувка аз ще те опия.
На устните ти аромата – не бих могъл да го отмина, ...

- Мамо, питам се какво е “любов”и какво наричат Земляните “обич”- според мен са едно и също нещо и не разбирам защо хората ги разделят.
- Дъще, много си ми умничка, разбира се, че са едно и също- няма любов без обич, както и обич без любов. Всичко е част от дълбоката и безусловна вселенска Любов, ко ...

16.11.2019
Да има кой....
Да има кой за теб да бъде стълб, опора
кога политнеш или си във немощ!...
Кога очите ти тъга и болка ги затвори, ...

В „Пръстенът на вещиците“, на Черноморското крайбрежие, в Крим, героят е въвлечен в "играта" от вестите* (* вéста - жена, която има способността да вéда, т.е. да знае безпогрешно нещата, бел. прев.) - представителки на ведическата цивилизация. Събитията се развиват напълно неочаквано за него, и игра ...

Кажи ми,
мога ли
да те докосна
да чувствам трепета
на твойто тяло ...

Честит да бъде този ден!
Единствен, в който ти си роден.
Стани и го посрещни.
Твой е той и за бъдните дни.
И бъди здрав, обичан, чаровен. ...

Разпнат орел...
Вените отчаяно крещят!
Впити куки...
Провесени криле...
Бездушна лудост... ...

Текста е на нашият съфорумник Валентин Йорданов
Музика и аранжимент- Иван Неделчев
Запис и мастеринг - Детелин Йосифов

Алено утро.
Жълтофенерна вечер.
Нощ тъмнопера.
Треперя.
15.11.2019 ...

По миглите ти се изтяга сладострастие
и закачливо обещания ми дава,
за някакво си райско щастие,
което много дълго ще ме вдъхновява...
Повярвах му и ето, вдъхнових се, ...

Гледаш звездите
преплиташ луната
със мислите
Вятърът блъска
неистово ...

Пак се върнах
там, където бях.
Щастието си разпилях
и в Сълзи цяла се облях.
Срещнах го случайно. ...

От любовта не съществува по-голяма
лъжа, която да обрича двама!
От себе си и всичко да дадеш -
в забрава ще потънеш и умреш!
А тя, извисена нависоко, ...

Бабо, помниш ли когато,
бях при тебе всяко лято,
газех ширнали полята,
шляпах радостно в реката,
сбирах билки в ръката, ...

"Боже, какво е туй ново двайсет -
самолетът ми за малко да се разбие?"
"Като купуваш боклуци еф-16,
като рискуваш държавата да се затрие,
какво очакваш - да ти ръкопляскам, ...

Върви до мен и бъди ми приятел,
и радост, и скръб да разделяме с теб,
и във косите с попътния вятър
с песен да минем през житейската степ.
Върви до мен и приятел бъди ми, ...

Пристъпваме във Твоя храм Божествен,
вратите катедрални отвори ни,
Със стъпки боязливи ни приветствай
във Твоите покои. Поведи ни!
Подкрепяй ни, О, Боже, в свят на грешници ...

Във торбата с чудесата,
вече либства любовта!?
Тя е нещото което ,мъти
чистата вода.
Всеки граби и измъчва... ...

Видя жабата, че на вола
му слагат на крака подкова.
Избяга с крякане от гьола,
за подвиг винаги готова!
По асфалта преди здрач ...

Пречупих лявото крило,
а с дясното едва замахвам...
Какво нещастие било
да приземявам дъх и жажда!
Небето да е само сън, ...

Ще сложа в ръцете ти въздишката си последна.
Ще боли, ще кърви, ще издълбае бавно рана.
Когато някога в душата ти утихнала погледна,
все още ще те изгаря огънят на прежната драма.
Билки ще ти донеса от сърцето, в шепи жива вода, ...

Не събуждай ме, не, не помисляй,
искам ширнато пъстро небе,
искам извори блясък да плискат
и безкрайно цъфтящо поле.
Не, недей ме събуждай, все още, ...

Боли ли ме? Вероятно ми личи.
Затуй не пита никой с любопитство.
Прочетени са моите сълзи.
(Така засилвам чувствата и липсите.)
Понякога съзнавам, че разплаквам, ...

- Криват се – викът дойде от дъното на столовата, където по традиция сядат момчетата от ремонтно-механичния цех.
- Казвах им аз да ми дадат на мене да направа тия вилици, ама те, не! На Гошо ще ги дадем, че е най-големия майстор – пени се Иванчо-тариката, който освен часпром друга работа не вършеше ...

Животът, пъргаво зелено гущерче
и днес под дланите ми се изплъзна.
Паважът разкроява крачките
между отдалечаване
и приближаване. ...