Облаци аз виждам,
взора притъмнен е.
От облаци не виждам
чистото трептение
на сиянията нощни. ...

Тъй както шуми и кипи, разплитат мислите и утрото.
Кипва като нещо ценно, разнасящо аромата на стара приказка.
Затваря се кръгът, а цикълът е тъй безкраен. Луда скитница, обиколила дните и нощите ми. В бяло, но с пролята кръв, изляла курбана пред краката ми. Дали ще е така и занапред? Или с магическ ...

Оправи възела на вратовръзката си, облече сакото и отново се погледна в огледалото. Всичко трябваше да е перфектно, до последната гънка на панталона и ризата. Сакото му стоеше добре, подчертаваше елегантната му фигура, която култивираше от много години. Приглади косата си, подстригана по последна мо ...

Хрус - хрус - хрус, хрус - хрус - хрус,
житено зрънце.
Пис - пис - пис, пис - пис - пис,
някой го гризе.
Цър - цър - цър, цър - цър - цър, ...

Обувките си подарявам –
протрити, скъсани и прашни.
Ако ви стискат, съжалявам!
Житейска мъдрост. Нищо страшно.
Е, дясната е малко крива, ...

Ти мен ще разбереш едва, когато,
започна много дълго да мълча.
Мълчанието казват, че е злато,
или истина, спестена до лъжа...
Гласът ми ще утихне по неволя. ...

Седях на брега и гледах как вълните се разливат до краката ми. Слънцето току-що бе надникнало над хоризонта. Плажът бе съвсем пуст. Наболяваше ме главата от снощното препиване, обаче свежият въздух бързо възстановяваше силите ми. Не мислех, само изпълвах сетивата си с красотите на морето. Беше ми ма ...

в позлата са и
(в) злàто кланящите се
на сатаната
...............................................
на сатаната ...

В пустинята разцъфва сагуаро*
в танц с тръни – саби: битка за живот.
Впил корен в пясъка, от жажда парещ,
с роса по кожата си – сладка пот.
Във въздуха трептят лъчи – миражи, ...

Когато свършат земните ми дни
и се преселя някъде във Рая
дори и да боли и да горчи
щастлив ще съм защото туй е краят!
Животът си тече като река, ...

Навярно ще се скрия в пещера –
ще лисне дъжд, ще потекат реки.
Очите ми неволно ще разчитат
следи от прилепи по мрачните стени.
На гроздове битуват мирно ...

Тъгата пак
със своите пръсти костеливи
притисна моето сърце…
Ти не дойде, а аз те чаках…
Тази нощ по небето, с облаци покрито, ...

Със мисли ме прегръщаш, но желая
да съм до теб сега,
една стихия нежност в твойта стая
играеща си с твоята коса...
Да бъда там, а ти да си до мене ...

Чума тръгна по свинете
в свинеферми и гета...
и сред дивите прасета
във гористите блата.
И някак бързо от Европа ...

- Три месеца вече по тебе съм луд!
- Не искам да страдаш, така се получи.
- Забравих за радост, умирам от студ!
- Ненужна е твоята вярност на куче.
- Празен и тъжен без теб е тоз град! ...

Първите лъчи на утрото докосват свежата утринна роса по върховете на стръкчетата трева. Лекият полъх на вятъра ги кара да заплачат тихо в уединението си. Красивата прегръдка на сутринта не предвещава нищо друго освен мир и спокойствие, но уви. Беше война. Една от многото. Зловеща и всеобхватна. Като ...

ако днес съм тук, а утре не
ще остане ли извън мен част от моето сърце
а ако е пусто то
дали за миг няма да съжали за всичко пропуснато
как на всичко хубаво гръб обърна ...

И какво ли иска
този чужд човек ,
бил влюбен някога?!
Бил страдал ,
надявал се , ...

Ей, едвам се събудих тази сутрин! Едвам си отлепих очите! Вчера се прибрах от работа, хапнах и седнах да си цъкам на компютъра. Както си сърфирах, външната врата се тресна. Синът влиза така. Обикновено се забива направо в банята, но този път дръпна стола и седна до мен.
– Ей, браво, бе! Сети се! – з ...

Той стоеше на бара, (да кажем) самотен.
Предплати колебливо две чаши коняк.
Вечерта му вещаеше с явна охота
и дръвника окастрен, и меча двояк.
Той мълчеше, (да кажем) защото прозря, че ...

Няма смисъл да търсиш смисъла
На това че нямаш обувки
Докато не видиш човек без крака
Ако изобщо не вдяваш мисълта
Че всеки ден качваш ...

Алесандра Аморозо - Да живеем цветно
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Elisa Toffoli
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Елиза Тофоли ...

Седяхме на пейката около "Минутка"-та, така се наричаше лавката на територията на поделението, където за войника има всичко: зъбни четки, одеколон, пагони, и други дреболии. Там имаше още и лакомства: консерви, бонбони, вафли, бисквити, шербет и безалкохолно от типа "камбанка" и "фанта". Купихме си ...

Проблясва лъч в далечината,
искри трептят над пусто плато.
За миг сияние просветва -
сигнал замрял, момент заветен.
Възсядам пламък бързолетен, ...

Течи, течи речице,
морето там те чака!
Раснѝ, раснѝ, момиче,
юначе там те чака!
Попей, попей, водице, ...

Появи се като призрак във живота ми –
връхлетя и го разбърка до бруталност.
Бях отворила сама за теб душата си…
А сега се чудя – бе ли нереалност?
Като призрак прекоси за миг пространството. ...

Вървя по малката пътека
и Дух вълшебен ме понася.
Щурец подхваща песен лека,
врабец от клони му приглася.
Вървя по горската пътека, ...

Сега хапчетата… Тези са за преди тренировката, тези на почивката, тези след всичко… Така, така… Я да погледна пак… Ихха, какво тяло… Но ми се струва, че този бицепс… Момент… Добре е, но можеше… Абе, може и по-вече да изпъква… Още едно завъртане… Дааа… Ще поработя днес върху него…
А коремът е добре. ...

***
Мдааа, трябва да си призная, че въобще не е лесно да се бориш срещу невидима съперница, та и моята нямаше как да се справи. По вероятно бе, ако въобще и станеше ясно, да си вгорча живота повече, отколкото си ми беше горчив. Та, всичкото това, пак защото беше тя, моето момиче, Мария.
- Наистина н ...