Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 321 резултата
Самотна птица
потъна в мъглата...
Ноември... Есен.
  900 
Тя е мила,
като древна
персийска принцеса -
с удивително прави вежди,
със кафяви очи, ...
  485 
Нямаме време. Знаеш ли...
Цъфнало цвете си в мойте ръце.
В този дъжд са мечтите ни.
Ще те целувам докато спре.
Нямаме време. Жадни сме! ...
  889 
Сега е ред на птиците да си похапнат
орехови ядки.
Листата по земята са ги скрили
с жалостив покров.
До вчера са били високо ...
  445 
Вратата на душата ми простена
докосната от ледените пръсти
на вятъра, дошъл да ме потърси.
Живота ми е ненаписани поема
и облаците толкова са гъсти... ...
  792 
Когато се изтегна като котка,
нощта със изкривения гръбнак
и локвите по спуканите плочки
побраха всички паднали листа,
минаваше надеждата ми чужда ...
  749  15  21 
Дали съм извор бистър
или нежна утринна роса?
Дали съм дърво без листи,
или непрогледна есенна мъгла?
Дали съм лятна буря с порои ...
  436 
***
От моят прозорец наблюдавам заспалия град
Там някъде си ти
Сигурно спиш
Дели ни едно стъкло и един свят
  737 
Без теб затвор са нощите за мен!
Душата ми, в окови окована
с надежда чака всеки следващ ден!
Любовта без теб далеч остана!
Сърцето ми безжалостно разби! ...
  615 
Любовта не се ражда в палата,
нито в нищетата на имането.
Тя блещука - като искрата от
печката на дърва.
Няколко деца, ...
  885 
Sanremo 2005
------------------------------------------------------------------------------
Алексия - Като голям
Санремо 2005
--------------------------------------------------------------------------------------- ...
  1161 
Сред есенните стъпки на ноември,
присвирва неприветливият студ.
И в краските му – от златни до черни,
понякога се чувствам като луд.
Но тая лудост май е оправдана, ...
  588 
Синьо е небето,
синьо е морето.
Сини са планините,
сини са и реките.
Синя е тъгата. ...
  1718 
Апартаментът е моят затвор.
Прозорците са решетките,
през които мога да гледам свободата,
но не и да и се радвам.
Обикалям стаите и се лутам, ...
  508 
О, не разумний наши юроде!
Защо от всичко наше те е срам?!
Защо пред нашите дела не спирате.
Защо нарочно се заяждате,не знам!?
Нима за вас е Истина Лъжата ви! ...
  933 
Накрая времето ще се строши на късове
парчетата ще се стопяват пред очите ми
останките от миналото ще проблясват
с рубинения цвят на вечността
и аз ще тръгна да вървя през руините му ...
  1331 
Днес реших и казвам го на глас!?
Друг ще ставам аз!
Не този който спомени събира ,
а този който ще ви ги сервира...
Нахакан ,непознат,изчанчен... ...
  563  10 
Разкажи на децата за достоен живот,
за история славна на измъчен народ,
за постигнати цели, успехи и вяра,
как сполуката само с любов се разгаря.
Разкажи им за Левски, за Ботев, Паисий, ...
  601 
Забравила съм нощите си вкъщи,
във грешната посока на деня,
тъгата и мечтите ми са също
в прегръдките на утрешна следа.
Научих се на обич... И на начин, ...
  952 
Забранявам ти да ме обичаш!
Да ме караш едновременно,
да летя, и да пълзя…
Да се вкарвам в златна клетка,
без да мисля, дали ще се ...
  1322  10 
Ако сме прозрели
защо Луната е ту резен диня,
ту сърп, ту разполовена пита,
или нащърбена, незнайно
от кого отхапана погача, ...
  626 
РазкрАчи се, Българийо,във времето
и спря да крачиш твърдо ти напред.
Че ти запазваш още древно името,
не дава повод за добър куплет.
Защото нямаш вяра ти във бъдеще ...
  569 
Във тъмното мълчание на мислите
оплели стон във мрежеста тъга,
безсилни и безгласни думите,
пропадат в бездънната мъгла.
Приседнали във гърлото на самота, ...
  658 
Понечих да отворя външната врата.Една котка измяука продължително и побягна. От кого? Дълго търсех ключа.Къде се е скрил?Въздъхнах облекчено, виждайки го и треснах вратата след себе си.Вятърът разрошваше непокорната ми коса и упорито шепнеше в ушите, зачервени от студа.
Целият свят беше виновен за б ...
  559 
мак се показва
от пукнатия асфалт
пролетни краски
  586 
Мракът пада изведнъж, като клепачи на очи. Той не иска да спи, нито да вдига клепачите. Страхува се от нещо. Но не може да се бори със страха. Няма сили. Сънят е по-силен от него. Обещава си, че няма да сънува вече. Уморен е. Трябва просто да оздравее. Нищо повече. Наблюдава се отстрани и се възмуща ...
  574 
чрез
любовта
открит
е
пътят ...
  535 
Лекувам се със думите, а те
отнели болката ми в светлосиньо светят.
Посаждам ги в очите на дете
и се разлистват нежните куплети.
Прогонват страх, страдание,тъга, ...
  442 
Есента дойде с обичайната си прелест и спокойствие. Кестените се обагриха и листата започнаха да покриват земята с килим от очарование и топлота. Комините пушеха и хладният въздух бе наситен с аромата на току- що изгорели дърва. Паркът бе потънал в тишина, осезаемо контрастираща на доскорошната шумо ...
  1762 
Есента гали
с листа пустото блато.
Тук съм и чакам.
  598 
Вървяло някога едно момиче,
по пътищата скитала сама-
търсила си някой да обича,
но все не срещала следа!
Веднъж край пътя ,за почивка- ...
  1613 
Машинка
Виталик Бибиков рос средним в многодетной семье.
А когда людская семья не подвержена искажению природного порождения, характеры родившихся детей утверждаются по племенной красоте и общественной надобности, появляются: работник непременных устоев, широкий гуляка, продолжатель сложившегося обы ...
  1260 
Ще ти разкажа за едно различно време!
Наричахме го ''Детство''! И, така!
Не бързахме да ставаме големи,
съвсем по детски виждахме света!
Нахлузвахме си прашните обувки ...
  720  13  14 
О, можех да те чакам цели нощи,
в прозореца ти сянката да зърна!
Да зная, че не си заспала още,
да си представям как ще те прегърна
във утрото – със чантата през рамо, ...
  793  12  13 
Видях на изгрева лъча,
две влюбени, летящи птици
и капки върху роза от роса,
събудени от топлите искрици.
Повика ме при себе си перо, ...
  912 
Мечтаех си за силен мъж,
който ще ме обича нежно
и със страстта си ще ме изгори,
и ще усеща моите копнежи...
И ето появи се ти, ...
  484 
В просъница започнах да те галя,
бавно се събуждахме за любовта...
Така до болка силно те желая,
усети как паля огъня в кръвта...
.................................. ...
  597 
Душа, защо ми даваш безплътни надежди?
Не виждаш ли голите клони черни отвън,
на небето смръщените рошави вежди
и сърцето зовящо спокойствие и сън?
Не усещаш ли изпиващите болки, ...
  466 
Боли, когато се порежеш,
боли когато кръв тече.
Но най-боли когато обичаш някой,
а той не иска да те разбере!
Боли когато с усмивка сънуваш, ...
  545 
Прощавам ти милиарди тежки пъти.
И хиляди повторни ще простя.
Не се страхувам даже от страха ти.
И няма да си тръгна със нощта.
У мене има място и за бури, ...
  835 
Предложения
: ??:??