> Под чадър на каре с изпочупени спици
>
> кой ти търси небе за светци и светици?!
>
> Г. Воротинцева ...

Всички луди ли са луди?
Световете им различни.
Всеки цикъл пълнолунен,
е по тяхному обичан.
Току облаци се юрнат ...

Начало без продължение.
Любов само на думи.
Копнеж без потвърждение.
Живот на безумци.
Тече времето, чака ни, ...

Ръждясал стон. Разкапала се Скръб.
Пияна Страст. Любов развратна.
Прекрасна мебел... от вековен дъб...
Смъртта единствено в Живота е безплатна!
Разпъната Надежда. Изнасилена Мечта. ...

Най-щастливият миг
ФОРТИСИМО изправи многократно публиката на крака! Благодарим на Милена Добрева и младежите от Бургас! Почувствахме се в Рая...Едно неописуемо удоволствие от съприкосновението с интегрално и модерно художествено мислене. Неподражаем стил и уникалност!
Единадесети празници на женски ...

Във краен селски дом
с асми обкичен и с бръшлян -
благословение в съня ми -
бих искал да осъмна.
Луна безгрижна, старовремска ...

толкова обич има в тая раздяла,
че чак се вбесявам
и се чувам да крещя:
„сигурна ли си, че си отиваш?”,
поспри за малко, чакай, ...

Вечер в Страната на спомените...
Ти искаш ли да дойдеш пак с мен във планината –
на споменът на гости във хижата позната?...
Там Миналото време през клоните наднича –
а в него ти завинаги си: Моето момиче!... ...

Танц върху вулкан...
Лунна нощ въздъхва- дъх необясним,
вихър тих полъхва- звън недоловим...
Жегата надвила – даже и нощта –
скрива в лунна свила: Дневните неща... ...

В къщата на Призраците...
Разправяли са ми за нея
и помня слушах с интерес...
Там никой вече не живее
и призраци се гонят днес... ...

Сърцето на мама бе много добро,
тя не познаваше никакво зло,
завист и омраза не изпитваше тя-
само обич имаше в нейната душа.
Щастлива или тъжна-такава жена, ...

Открихме заедно, че много го обичам -
лятно нежен, топъл, кротък, дъжд
под който ти се сгуши в мен.
И името ти капките му сричат!
А аз с прегръдката на мъж ...

В небето четох. Тишината питах -
как времето живее без сърце?
Молитвите в безмълвие опитах
от шепите на разум без ръце...
Не е раздяла, даже няма точка. ...

***
Липов цвят в косите ми цъфти,
с дъх на лято и забравени мечти...
Спомени изгонени
във ъгъла крещят... ...

Непокорна съм, знам, все летя на високо,
и прегръщам светкавици, дъжд ме вали,
след поредната грешно избрана посока,
рухвам тежко. Не питай! Съвсем не боли!
Скрити в облак от теб чакат ме еднорози, ...

Изписаха ме уж като редовен.
Демек и сиреч - оздравял съм вече!...
Но погледът ми днеска е бунтовен,
във вените ми гневно кръв потече!
Във документа докторът написа: ...

Инес се пробуди за живот като след тежък сън. Стана пак бъбрива и искрена. Питаше ме безспир. Любопитна и будна, искаше всичко да и е ясно. Много се смеех, като ми задаваше необичаен въпрос. Нямах винаги готови отговори, но все измислях нещо. Ежедневието ни беше хубаво, спогаждахме се, Инес не беше ...

под покрива на
любовта изчезват скръб
тъга и рана

'човек да е под
нейна стряха — любовта
неспирно маха
....................................................
неспирно маха ...

Нощ, навън луната е невинно цяла,
примамваме за нещо романтично,
сякаш времето е спряло,
за нещо искрено и лично!
Но нямате и аз сама съм, ...

рухват държавни
устои от свои и
чужди копои

Добромир живееше в едно малко провинциално градче, в семейство на обикновени работници. Парите едвам стигаха. Родителите работеха в завод, а освен това се грижеха за малка зеленчукова градинка в покрайнините на града. Всеки месец плащаха за жилището си, а обзавеждането беше глътнало всичките им спес ...

В градината, обсебена от духове
животът си тече по своя ред –
деца играят, обикалят слухове
над пейки с майки, хрисими наглед.
Край езерцето старци хранят гълъби, ...

Изживях те и не ми се бъркай!
Ти си най-важната в света ми...
Моля те, сега не ме побърквай!
И не осквернявай любовта ни...

Иван се бе подпрял на парапета на терасата и гледаше към двора. Откакто се бе пенсионирал, той се бе отдал на това да се грижи за зеленчуците и овощните дървета в своя дом. Полагаше грижи и за градинката с цветя, създадена от съпругата му, която си бе отишла от този свят твърде млада. Възрастният мъ ...

Зората закачливо ме събуди,
кой разреши го, беше още рано?
Лъчите от небето, дръзко – луди,
засвириха по земното пиано.
Разля се светлина, разля се бодрост, ...

В едно село, живеели трима даровити художници. Картините им били прекрасни, невероятни, поразителни. Селяните скъсвали творците от хвалебствия, отрупвали ги с ядене и пиене в изобилие, построили им разкошни къщи, намерили им хубави жени, само и само, да ги задържат в селото. Всеки художник, рисувал ...

Там Горе... Там Горе!
Стягат изложба...
Картини, картини, картини...
Там Горе! Там Горе...
Подготвят концерт... ...

В друг живот била си само моя
В друг живот “дом” била съм аз
В друг живот за мен си ти мечтала
И чакала си ме с любов във вас
В този някак се разминахме ...

В новата си - дематериализирана форма, Диди усещаше всеобщата връзка между нещата, дори и между най-незначителните такива. Сякаш нейната вишудха се беше разтворила в синкавия лъч, усукан в светлинната двойна спирала и тя възприемаше целия космос като едно неделимо цяло. Големите парадокси на квантов ...

Земята на България:
днес кой, по чиѝ интереси --
харизва за жълти пари?!...*
Народе мой български: де си,
гневът си в юмрук стовари!... ...

Странници в нощта...
Когато над света се мръкне
и го захлупи самота,
тълпи от Странници се мъкнат
по пътищата на нощта... ...

Разбуждащият сутрешен хор
на многоликите скрити крилати.
Изгряваща жега.
През полупрозрачните завеси
леко се прокрадва светлина. ...

Спомен в лятна вечер
Лятна вечер... Нежен хлад...
Тишината гали...
В мислите съм странно млад
иначе – едва ли... ...

И пак ми разправя моят приятел – полицейският шеф.
В техния град живеело немладо семейство – мъж, жена, две деца, тъща.
Мъжът бил бизнесмен, вдигнал голяма къща, прибрал бабата при себе си.
Обаче, тя била с такъв характер... с такова характерче... че дъщеря й говорела за нея само като за „тъщата”.
Т ...

Една случка – класическа – във Варна.
Автобусна спирка. Някакво циганче блъска и събаря наведен ученик. Оня се изправя и му отшива един як шамар. Цигането и глутницата му се хвърлят в бой. С ученика е солидна компания. Почва мариз...
Намесваме се околните – де разтърваваме, де намираме сгода да отпе ...

Първи телезрител е нашето магаре,
гледа новините - със чалгата отмаря.
А също тъй следи и всякави дебати,
реве, когато види родни депутати.
Но ето, на горкото, му кацна самолета, ...

Страхува се денят от самотата
и нощем плаче тихо на луната.
Очите му звездички са и мисъл,
а обликът му търси се невидим.
Прегърнала ги, трепвайки, тъмата ...