Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 412 резултата
Гора смълчана извисила стволи,
оголени сред унес и тъга.
Те сякаш във небесен храм се молят,
безпаметни и чужди на света.
А ние- изкупители на страсти, ...
оголени сред унес и тъга.
Те сякаш във небесен храм се молят,
безпаметни и чужди на света.
А ние- изкупители на страсти, ...
545
1
2
Аз съм приказка писана свише,
малка книжка с вълшебни слова.
Там с невидими буквички пише:
Обич моя, бъди светлина!
И се чувствам неземно обичана, ...
малка книжка с вълшебни слова.
Там с невидими буквички пише:
Обич моя, бъди светлина!
И се чувствам неземно обичана, ...
2373
32
33
> Някъде там, всяка нощ Те(б) следвам.
>
> В стъпките ти има място и за моите стъпки,
>
> затова... Води ме. ...
>
> В стъпките ти има място и за моите стъпки,
>
> затова... Води ме. ...
870
4
6
Sanremo 2018 [“Sarà Sanremo” 2017 (“Sanremo Giovani” 2017)]
-------------------------------------------------------------------------------------------
Леонардо Монтейро - Бяла (Бианка)
Санремо 2018 [„Ще бъде Санремо” 2017 („Санремо Младежи” 2017)]
--------------------------------------------------- ...
-------------------------------------------------------------------------------------------
Леонардо Монтейро - Бяла (Бианка)
Санремо 2018 [„Ще бъде Санремо” 2017 („Санремо Младежи” 2017)]
--------------------------------------------------- ...
1192
1622
6
7
Франческа Микелин - На морето не живея
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Francesca Michielin & Edoardo D’Erme (Calcutta)
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Франче ...
--------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Francesca Michielin & Edoardo D’Erme (Calcutta)
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Франче ...
1340
1
2
2872
8
6
2756
Разкъсана
от болката в сърцето –
зората просия.
Небето се отвори
и слънчев лъч ...
от болката в сърцето –
зората просия.
Небето се отвори
и слънчев лъч ...
518
1
Шумна тълпа, блъскаща се, крещяща, огромна. Метрото в час пик. Шест часа е, а светът сякаш е спрял в смисъла на огромното си, безспирно движение. Тая безформеност трудно би могла другаде да се види. Може би на някой протест или футболен мач. С тази разлика, че общата цел далеч не е толкова ясна. Не ...
731
Уморих се вече,
уморих се да мразя,
намразих дори пролетта.
Уморих се даже да лазя,
и искам да полетя. ...
уморих се да мразя,
намразих дори пролетта.
Уморих се даже да лазя,
и искам да полетя. ...
435
Как ми се иска не просто да бъда поет,
а нежни куплети да редЯ като Руми,
на Елица подобно да напиша и сонет,
на Надя да "крадна" от бойките думи...
Те правят от дребни обекти идилия, ...
а нежни куплети да редЯ като Руми,
на Елица подобно да напиша и сонет,
на Надя да "крадна" от бойките думи...
Те правят от дребни обекти идилия, ...
2932
24
67
Тази вечер всички светлини угаснаха.
Тази вечер няма звезди,
няма я и ярката луна,
която осветяваше стаята ми преди да заспя.
Тази вечер не виждам образа ти. ...
Тази вечер няма звезди,
няма я и ярката луна,
която осветяваше стаята ми преди да заспя.
Тази вечер не виждам образа ти. ...
400
1
През паяжината от пукнатини на предното стъкло се виждаше, че на асфалта лежи човек. Бе застинал в неестествена поза. Мотоциклетът му бе изкривен до неузнаваемост от чудовищната сила на удара.
Седящият зад волана мъж побутна въздушната възглавница и изпсува грозно. Надигна се, за да огледа щетите. П ...
Седящият зад волана мъж побутна въздушната възглавница и изпсува грозно. Надигна се, за да огледа щетите. П ...
1740
Слънчо блесна и засмя се.
Що да види, що да стори?
Посред пътя си поспря се,
с Облачко се заговори:
– Откога върти метлата, ...
Що да види, що да стори?
Посред пътя си поспря се,
с Облачко се заговори:
– Откога върти метлата, ...
1462
3
13
Не съм вече същата.
Не се побирам в кръгозора ти?
Не всичко е да имаш къща
и детство отвън на простора.
Прости, че не споделям ...
Не се побирам в кръгозора ти?
Не всичко е да имаш къща
и детство отвън на простора.
Прости, че не споделям ...
480
– Какво сънува тази вечер?
– Кога? – учуди се тя. – Снощи или онази нощ? – зададе правилния въпрос и прихна в искрен смях.
Очите й заблестяха срещу ми. Изчервих се. Бях толкова вглъбен в информацията, която очаквах. Вече прехвърлях няколко възможности, които само си мислех, че може да е съзряла в съ ...
– Кога? – учуди се тя. – Снощи или онази нощ? – зададе правилния въпрос и прихна в искрен смях.
Очите й заблестяха срещу ми. Изчервих се. Бях толкова вглъбен в информацията, която очаквах. Вече прехвърлях няколко възможности, които само си мислех, че може да е съзряла в съ ...
712
5
5
Не ми се влюбваше
сега.
Не си оставих време да се лутам.
И нямах даже време да простя.
А в тебе сякаш вече се ...
сега.
Не си оставих време да се лутам.
И нямах даже време да простя.
А в тебе сякаш вече се ...
671
9
15
Нелепата представа, че си жив,
защото е есен и растеш, но навътре,
със зелена опашка помахва само слънцето
и си отива.
Капнало. ...
защото е есен и растеш, но навътре,
със зелена опашка помахва само слънцето
и си отива.
Капнало. ...
774
1
Видя ли изгрева последен
Какво ухание донесе
Дъхът му беше много леден
Но ароматът му божествен
Не мога да му устоя ...
Какво ухание донесе
Дъхът му беше много леден
Но ароматът му божествен
Не мога да му устоя ...
474
В едно легло лежа.
С очи леко мижа.
А до мен стои копнежа.
Тихо се обтяга.
Но този път не за мъжа. ...
С очи леко мижа.
А до мен стои копнежа.
Тихо се обтяга.
Но този път не за мъжа. ...
764
1
"Златото се очиства най-добре в огъня"
Понякога е нужно да вярваме в чудесата. Едно малко вълшебство преобразява ежедневието. Въпросът е кога да разберем, че чудото е станало. Разбира се то идва едва тогава,когато се надяваме и желаем да бъдем истински хора.
"Златото се очиства най-добре в огъня"
Ощ ...
Понякога е нужно да вярваме в чудесата. Едно малко вълшебство преобразява ежедневието. Въпросът е кога да разберем, че чудото е станало. Разбира се то идва едва тогава,когато се надяваме и желаем да бъдем истински хора.
"Златото се очиства най-добре в огъня"
Ощ ...
1423
2
3
Като поток
Тиха музика ме пренася
в тишината и сърцето ти.
Цветята нашепват за тихата любов,
за твоята смълчаност в дните, ...
Тиха музика ме пренася
в тишината и сърцето ти.
Цветята нашепват за тихата любов,
за твоята смълчаност в дните, ...
479
1
Ти дишаш в телефонната слушалка...
Ни шепот, нито полъх, нито звук.
Край тебе тишината хлипа жалка,
че нещо я е влачило дотук.
Мълчанието бавно те убива ...
Ни шепот, нито полъх, нито звук.
Край тебе тишината хлипа жалка,
че нещо я е влачило дотук.
Мълчанието бавно те убива ...
488
3
14
1. Някой ден всеки намира своя оазис.
2. Гордостта ограничава човек да експериментира в търсене на щастието. 98. Всички философии и принципи отиват по дяволите след петстотин грама ракия.
3. Емпатията ни прави човеци.
4. Всеки славей пее на своето дърво.
5. Добрата дума може да обезсърчи и най-злобн ...
2. Гордостта ограничава човек да експериментира в търсене на щастието. 98. Всички философии и принципи отиват по дяволите след петстотин грама ракия.
3. Емпатията ни прави човеци.
4. Всеки славей пее на своето дърво.
5. Добрата дума може да обезсърчи и най-злобн ...
626
1
4
Натали, Натали, как вы могли тогда
не отвести от него руку врага.
Ал. Вратарев "Натали"
Сирéната,
морската, ...
не отвести от него руку врага.
Ал. Вратарев "Натали"
Сирéната,
морската, ...
382
1180
4
3
1065
3
4
776
3
4
С протегнати ръце, ще се разминем.
И само с миг, все пак ще закъснеем.
Животът ще е няма пантомима,
в която търсим, молим се, копнеем.
Усещам те в зова на тишината, ...
И само с миг, все пак ще закъснеем.
Животът ще е няма пантомима,
в която търсим, молим се, копнеем.
Усещам те в зова на тишината, ...
899
11
13
Марин, седемдесет годишен мъж, живееше в голяма къща, близо до центъра на града. Беше се пенсионирал преди няколко години и дните му минаваха в грижи за дома. Сутрин се събуждаше рано. Излизаше навън. Поглеждаше към двора. Правеше си план, какво можеше да свърши. Закусваше и започваше своята работа. ...
622
1
4
Има ли дъно Вечността?
„От снощи вали на гъсти и едри парцали. Снегът се удряше в стъклата и се трупаше по первазите на прозорците...
Докато пиша тези редове - непрестанно мисля за теб и за това какъв ли щеше да бъде животът ми, ако ти беше тук... Отраснах само с майка си, а баща си почти не виждах, ...
„От снощи вали на гъсти и едри парцали. Снегът се удряше в стъклата и се трупаше по первазите на прозорците...
Докато пиша тези редове - непрестанно мисля за теб и за това какъв ли щеше да бъде животът ми, ако ти беше тук... Отраснах само с майка си, а баща си почти не виждах, ...
610
Душата ми жадува
за онова море от планини,
в което се издигат
върховете на борове
като гигантски вълни, ...
за онова море от планини,
в което се издигат
върховете на борове
като гигантски вълни, ...
1203
1
на тераси в разхвърляни нощи
когато душата ми е пълна с фасове
всичките от теб
обикновено пригасям
и тръгвам да търся ...
когато душата ми е пълна с фасове
всичките от теб
обикновено пригасям
и тръгвам да търся ...
598
1
3
Уморил си се от кръчми.
От бардаци.
От фалшиви червила, залепени мигли и изнасилени усмивки.
Изживял си всички барове.
Момичетата ги преценяваш от половин глътка. ...
От бардаци.
От фалшиви червила, залепени мигли и изнасилени усмивки.
Изживял си всички барове.
Момичетата ги преценяваш от половин глътка. ...
1467
6
9
Върви сега. Каквото имах – дадох.
От утре ще е друго... щом заспим.
Два спрели мига с тебе си откраднахме.
Не ги мисли.
И тях ще си простим. ...
От утре ще е друго... щом заспим.
Два спрели мига с тебе си откраднахме.
Не ги мисли.
И тях ще си простим. ...
3600
37
38
... излязохме да пушим навън в ониксовата нощ – студена и кристално ясна. Широката централна улица беше празна, по паветата притичваха само кучета, случайни минувачи се стопяваха в мрака. Светещите витрини на магазините и бутиците от двете й страни хвърляха ледена светлина върху лицата ни, цигарения ...
757
Куп листа, като думи забравени много отдавна,
а по тях избеляват последните шарки от лято.
Замирисва на дим от лулата на есенен старец,
уловила във мрежа, на пладнето топлото злато.
Бавно време. И пътят от него нататък е бавен - ...
а по тях избеляват последните шарки от лято.
Замирисва на дим от лулата на есенен старец,
уловила във мрежа, на пладнето топлото злато.
Бавно време. И пътят от него нататък е бавен - ...
734
5
8
Скоро ще да е било. Споменът за теб връща лентата назад в прашните, паяжинясали спомени, прибрани в евтина кутия за обувки. Празно е, нещастно е. Съзирам те в звуците, чувам те в образите на делника. Има те, все още си тук, въпреки че вече те няма. Има те в пукнатините на земното ядро. Има те в руме ...
858
2
Жените започнаха да се качват в автобуса, като се подпираха една-друга, за да не паднат. Не бяха вече млади, а височината на автобусните стълби би затруднила и млад човек, както обичаха да се успокояват те. Бяха облекли най-хубавите си костюмчета, а косите им даваха вид на старателно вчесани. В авто ...
894
2
2
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
