В безлунна нощ, догарящ пламък
Хвърля сенки в празната ми стая
Рисувайки със тях картини бледи
Напомнящи за времето на самотата
За онези страшни дни сиротни ...

Мъчат ме спомени свидни,
хапе ме зла самота...
Носиш ли, ветре, кажи ми,
носиш ли вест от дома?...
С мисъл по род и Родина ...

Някой ден бих ти разказала как в четири сутринта аз броя всички спомени, които не успяхме да си подарим, строя кула от фантазии, върху която да стъпя щом ме залее цунами от болка по липсата ти. Бих ти разказала как взимам свръх доза от чужди докосвания, в чужди легла, а сетивата ми изпадат в абстине ...

Отново залезът мечтите ми разбуди!
Шепти в краката ми притихнала река...
Животът ми изпълен със заблуди
ще ги разгони просто махвайки с ръка.
Щурците пак опиянено луди ...

Липсваш ми!
Толкова ми липсваш,
че думите се молят във мълчание.
И искам пак, в нощта на совата,
в зениците ѝ да съгледам любовта ти. ...

Здравей! Чуваш ли кълвача –
отмерва като метроном
минутите до здрача,
когато влизаш в моя дом.
Цял ден те чакам, ...

Ронени пшенични люспи –
златни слънчеви боички,
мойта майчица изкусно
бодна в новата ми ризка,
два тегела със зелено – ...

Самадхи

Тя обичаше да сяда в този ресторант, защото почти винаги беше празен, а в градината брезите хвърляха сянка по масите и ѝ създаваха усещане за гора. На тревата до нея Август и Септември играеха на карти, а от отворената врата на игралната зала наблизо, лъхаше на отлежал ром. Топлият вятър я близна по ...

2.
- Не може да искате това от мен! - ядоса се Френцов. - Идете в полицията и съобщете!
- Не можем да отидем и да кажем: "Дойдохме да крадем, но намерихме труп"! Предвид репутацията ни, най-много да получим и обвинение в убийство.
Говореше Олег. Неджатин беше приседнал в единия ъгъл и само наблюдава ...

Самуел Лойд - най-бележитият автор на главоблъсканици, винаги е карал любителите на шахматната композиция да изтръпват от възхищение пред свръхпарадоксалните му замисли. В задачата с начална позиция:
Бели: Цх4, Те1, Кг2, Ог3, пешки: а7, б7 ;
Черни: Цх1, Оа8, Ог1
и с условие: мат в 3 хода,
той надмин ...

Врабченце на клон чик-чирика.
Узрелият залез въздъхва.
И с багрите, лика-прилика,
перце на синигер настръхва.
Очите ти, топло кафяви, ...

Синьо – цвят на бездъние и безкрайност,
нежен като трепета на синя пеперуда,
тинтява, цъфнала в храстите потайни,
очите на дете – пламъци радост, почуда.
Синьото - очертало с тънка линия сенките, ...

Почука циганката есен
и : Влез! - докато изрека,
извика ми през смях и песен:
Дай да ти гледам на ръка!
Повярвай, всичко ще ти кажа, ...

Нина хапна надве-натри. Не я сдържаше на едно място.
- Хайде, изпий си и сока - мама седеше на масата и въртеше пръст по телефона си, но и хвърляше по едно око.
Томи бъркаше в купата и ядеше усърдно зърнената си закуска. Нина надигна чашата с портокалов сок, изпи го бързо, грабна куклата си и стана ...

Душата си изчистих от обичане!
От всичко я изчистих... И от теб!
Сълзите парещи, пречистващи,
отвътре парят като лед!
Там със изгрева всичко изгаря, ...

Дива страстта е на мъжкото време.
Тръпки рисуват жарава и мощ.
А нестинарските стъпки разпалват
огън съдбовен във лунната нощ.
Мъжки очи са прогледнали в здрача ...

Любов..., за да може човек да говори за нея, той наистина трябва да е изпитвал това чувство, независимо дали става въпрос за любим човек, приятел или роднина. Любовта е толкова силно чувство, което винаги остава следа във вески човек, тя дори може да го промени из основи. Според мен освен, че е силн ...

"Романтиката е блясъкът, който превръща прахта на сивото ежедневие в брокат." - Елинор Глин
Животът течеше сиво, монотонно,
без да имат смисъл минаваха дните.
Звучеше всичко грубо и несинхронно,
човекът изолиран седеше зад щит. ...

Добро утро. С дъх на нежни цветя.
Аромат на кафе и очаквана среща.
Как се срещнахме, даже не знам.
Но съм сигурна, че пред нас има още...
Добро утро. Знам, че мислиш за мен. ...

Душата от болното, старо тяло се отделя,
получила вече свойта свобода.
Тялото ти в гроба положиха днес, лельо,
сестрицо свидна на моят скъп баща.
А татко ми отдавна на този свят го няма. ...

Цветовете на Времето
Международен хоров фестивал за камерни хорове и вокални ансамбли
Крагуевац, Сърбия
18-23 август 2019г
Пътуваме за Сърбия с момичетата от „Гласовете на Орфей” и тяхната диригентка Венеция Караманова. Формацията се самоиздържа чрез членски внос от самите участници. Ръководителят н ...

Дядо Господи, прости ми,
моля ти се от душа,*
с малко мозък надари ме,
та да мога да мълча.
Че Борисов щом го чуя ...

Снимах. Снимам. Ще снимам.
Виждах. Виждам. Ще виждам.
Снимах всичко и всеки.
Черно-бялото бе превзело душата ми.
Виждах света около мен. Хващах го. Улавях го. Запечатвах го, за да го разгадая. Исках да го изуча, да му направя дисекция. Дали исках да го живея?! Не знам, може би! Макар, че по-интересн ...

в сърцето порой
от любов се изсипа
и сгря го до зной

Паметта на Пустинните реки...*
Пустинният вятър над дюните вие
една песъчинка увлича в летеж,
дълбоко във пясъка тайна се крие,
че някога тука било е цъфтеж... ...

"Имало едно време..."*
... А тъй започват приказките значи,
но в краят им, не винаги правдив,
историите там полупрозрачни
предѝзвестено са със край щастлив... ...

текст: Никола Вапцаров

В стаята свещта догаря бавно,
Осветявайки я със последен лъч
След което знам ще дойде мракът
И ще се затворят моите очи
И тази нощ сънят ще ме споходи ...

-
Лили беше тук...
(експромт)
Хукнал из боаза
на нощта напук, ...

I
- Петър Коцев?
- Да. Аз съм – изправих се.
- Последвайте ме.
Тръгнах след младата жена, излизайки от чакалнята и влизайки във вътрешността на Районното полицейско управление. Изкачихме два етажа стълби и продължихме по дълъг безличен коридор със зацапани стени, пропит от миризма на държавно учрежд ...

Аз няма да съм човекът, който се самосъжалява. Насърчавам и теб да не го правиш! Ние не сме такива хора. Дори да ни стане жал за самите нас, в някакъв труден момент от натрупани обстоятелства - това не сме ние. Ние сме идиоти. От онези идиоти, които са жертви, но нямат привелегията на жертвата. От о ...

Цял живот съм харесвал, но напоследък неистово желая да скитам сам. Не по улиците – сред природата... Да се откъсна от заобикалящото ме всеки ден. От света, до болка познат ми... От цикъла проблеми, в който съм завихрен и излизане няма...
Не, това не е бягане от действителността, от слабост... а от ...

В очите ми надникна светъл лъч,
Септември се усмихна на вратата,
един красив, добре облечен мъж
с костюм от тишина и чисто злато.
Разказа колко дълго е вървял, ...

Недей тъгувай, лятото си тръгва,
не се терзай, не ще го върнеш ти.
Когато нещо времето прокужда,
завинаги остават в нас следи.
Бъди смирена, есента е сладка, ...

Един огън
Жадувам за сърце, което обича.
Искам да отпратя самотата.
Сирота душата ми мечтае
за тази нежност що гали, ...

Мирко намери четирима за тази работа. По изгрев слънце три каруци тръгнаха към планината. Зелено и росно, свежо и тихо…Планината не беше се пробудила още от прегръдката на нощта. Трополяха колелата по пътя, а той се виеше нагоре и нагоре. До извора на Пъргавица ще стигнат. Запряха каруците и подхван ...

На сянка, под кестени, в парка говорят,
приятели, стари колкото тях.
Не виждат, не чуват, не спират да спорят,
а думите после обръщат на смях.
За младост в пролет, за идваща есен, ...

Сега на моята Сънливка
пращам сутрешна усмивка,
и да знаеш, без почивка,
ще е вечерната разтривка...
Навсякъде ще те обслужа ...