Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 404 резултата
Голямо, голямо е сърцето ми...
Но тесен на входа е отвора.
И малко осмеляват се,
да открехнат и надникнат зад портала.
Студено им е още в коридора, ...
  1233 
Здравей, момче, останало във вчера!
Сънувах те нощеска и реших
да ти припомня старите недели.
Да ти напиша най-последния си стих.
Помниш ли онези дни безгрижни, ...
  1162 
The space station April, a mismatched shape of metal cubes and spheres strung together, orbited the moon of an unnamed, lifeless gas giant. Between the huge planet and the moon it orbited, April was almost perpetually cast in deep shadow, swallowed by the cold darkness of space. Every seven years or ...
  2281 
Букет от пера ми дадоха ангелите,
не на сън - наяве дойдоха,
букет за да простя на живите,
за дето не оцениха живота.
С този букет дадоха ми заръка - ...
  482 
Наложи се живота да градя –
и замък да издигна от тиради.
Така не чух едно благодаря,
че хапче бях за глупавите свади.
Къде ли се е скрила младостта? ...
  528 
Ако бях птица щях да отлетя.
Някъде далеч, някъде извън света.
Щях да оставя зад гърба си онова,
което буди ме с писъци в нощта.
И щях да забравя. ...
  489 
Едни представят се в живота смело,
със трудности се справят всеки час.
Вървят напред със вдигнатото чело
и са готови да печелят власт.
А други се съмняват и логично ...
  476 
Видях,
как пада Звезда
следата,
огнена диря
изгасва, ...
  766  10  26 
Замислил се веднъж човек
Защо в този труден век
Лицемерието е на мода
И всеки мисли само за угода.
Защо в думите не може ...
  548 
Некосена трева – избуява забрава.
Мълния, с тътен от гняв.
Докога ли дъждът днес ще дави
гълъб в дъждовната сплав.
Докога зад прозореца скрито ще чакам ...
  808 
Понякога аз грея като слънце...
Понякога и в мене дъжд вали...
И често времето се сменя...
Сменят се и моите мечти.
Объркана съм, разпиляна... ...
  1309 
Не ме ухажвай с нежни думи,
не ми измисляй имена.
Очите ми са гладни пуми,
макар и с мигли на жена.
Походката ми дебне хищно, ...
  915 
Забравили летенето, пристъпваме,
усмивката – прилича на гримаса.
И сякаш със годините претръпваме.
Това ли са мечтите ни? Това са.
И с много ситен шрифт и все под линия, ...
  671  13  27 
Сънувам сън, там руини
души безпътни скитат
в мрак обвити и жадуват светлина
Глас далечен проклятия изрича
страшни безпощадни ... ...
  621 
спри не ме сънувай
ми каза изведнъж
но как да престана
след този от сълзи дъжд
как да забравя този нежен смях ...
  434 
Ема Мароне - Задържам си дъха
--------------------------------------------------------------
Autori: Daniele Magro
-------------------------------------------------------------------
Автори: Даниеле Магро ...
  1356 
на баба
Когато безизходност надделее
над мислите ни – огнени кълба,
една надежда пак ще оцелее,
във костите съшита и в кръвта. ...
  917 
Обичам силно, милно, с цяло същество.
Чувство лабилно, но обилно - тя за мен е божество.
Когато съм с нея, пея; душата ми цъфти.
Зърна ли я грея и се смея, дори главата ми тупти.
Реално, не е всичко идеално. Но казват така е в любовта. ...
  700 
В пустош стоим двамата с теб,
обърнати към последния залез на утрото.
Пореден праг, поредно стъпало, летим...
Сънят отнася духа, запраща го във вечната бездна,
обръща го и нежно понася сред шумния порой, ...
  628 
Живеят в този свят незабелязани
Не са невидими, макар различни...
Те просто от живота са белязани
от стигмата на пълно безразличие...
Незнайно как за миг се появяват ...
  988 
Сърцето се свива, тупти тишината
провесила времето на ръждясал простор.
Очите пресъхват и дори самотата
изглежда самотна в този сив кръгозор!
Подхвърлени думи, случайно изречени ...
  667 
на Е. С.
(Вдъхновено от Робърт Бърнс –
„Девойката, която ми постла легло”)
Девойката, която ти постла легло,
ти взе в обятията си нетърпеливо. ...
  2523  11  26 
Срещнах я на ъгъла на Позитано,
във банката на местния елит.
Обичах да си чакам там от рано
и влога си да пазя от фалит!
Тя ме очакваше край изхода и входа! ...
  880  14 
СЪРЦЕТО РАЗКЪСАНО ВЕЧЕ ГО НЯМА
Тогава не се запитах – излъгах себе си.
Ще мога да продължа без твоите очи,
без любов ще извървя пътя и времето си.
Сърцето ще принудя покорно да мълчи. ...
  369 
ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА – ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
(приказка в рими по Ангел Каралийчев)
СРЕДНИЯТ БРАТ ОТИВА ДА ВАРДИ ЯБЪЛКАТА
Изтърколи се и поредната година,
отново златна ябълка роди се и узря, ...
  1154  11  17 
Аз посредствен съм мъж.
Мен не ме забелязват.
От очите ми – дъжд.
(все сълзи, но напразно).
И не съм атрактивен. ...
  522 
Тя крие червеното си лице.
Марс се връща
да я погледа...
  369 
Някои паметници се извисяват над множеството обикновени хора с подвизите и величавите дела на онези, които са обезсмъртили. За тях ние се сещаме само на бележити дати, сякаш са някакъв пример, с който да се сравняваме и съизмерваме. Има и други паметници. Те не са на герои, но всеки път щом някой ги ...
  684 
Ти ще останеш тук:
в ухание от разцъфтяла роза,
в подбалканското поле, на юг
с тракийските си коловози.
Ти ще останеш тук, ...
  791  10  21 
Говорѝ ми за вечността, Пол,
когато съм с тебе!
Тъй отдавна не вярвам във нея,
а ми е време.
Де да зная – регресия някаква, Пол, ...
  480 
Помните ли, имаше една повест, „Синът на полка”? Е,това е само сходство по звучене. Няма нищо общо! Сигурно всеки от вас познава поне едно богато, значимо за града, или от по-голяма величина семейство. Знае децата му и техните подвизи... Аз знам не едно такова семейство, но само един младеж ми се на ...
  1253  15 
Хвърка шарено вретено,
въ́лна пухкава предé.
Мърка котето стаено,
пее старото кюмбé.
Вятър опашат играе, ...
  640  12 
Аз
беше ти.
Ти
бях аз.
Прости, ...
  499 
Изгаряща от огъня ти,
там,
насред мъглата коленича,
зная
зад обаянието си ...
  745 
Стената плачеше, раздираше с гласа си тишината. Стенеше на пресекулки и се удряше в самата себе си. Нужно и бе да забрави истината, спомените, него.
Стената плашеше, тънки струйки кръв се стичаха по керемидените и рани. Никой не идваше на помощ. Не обръщаше внимание на стенанията от разпнатия човек. ...
  552 
Едно листо танцува в ореола
на дишащата още топла шума...
Безсрамно гола дългата топола
със вятъра измéнчив се целува.
На слънцето последната въздишка ...
  643  14  10 
Моя Любов,
С теб минахме през какво ли не през тези 8 паметни години. Осмицата е символ на безкрайността, на изобилието, на пълноценността, на нашата безкрайна любов, на нашето дълбоко отдаване един на друг! Тя е последната цифра преди краят на цикъла символизиран от 9-ката и след това преминаване в ...
  679 
Гальовно стържат тишината
на ситното ренде. Допяват
сетни си строфи за мелодични топлини.
Щурците още чакат милост,
на слънчев благосклон, ...
  555 
На 32 години съм. Жена с дете.
Наскоро се запознах с мъж, който ме разбираше и подкрепяше още от първия момент. Правехме планове да се видим, но те все се проваляха.
До преди седмица и половина всичко беше наред. Пишехме си по месинджър и вайбър. С часове говорехме вечер по телефона. Чувствах, че се ...
  1641 
Търсих те в думи написани в стих,
в наша тетрадка, вече затворена.
Търсих те и каквото открих,
че любовта ни отдавна е в спомена.
Търсих те в някое разказче мое, ...
  445 
Предложения
: ??:??