Послание от небесата
Към щастието си сега,
стремиш се упорито,
но ти потънал бе в тъга –
от тебе беше скрито! ...

Нощта беше тиха. Горещият душ беше потулил последните му тръпки от секса. Дръпна завесите и продължи да закопчава копчетата на ризата си. Видя пълната луна. Хлад от нежна танцьорка заигра по шията и гърдите му. Усети пръстите й около своите. Вдиша от свежия въздух. За миг затвори очи и се отдаде на ...

Марица се виеше тежко и царствено в широкото си корито. През пролетта нейните плътни води, буйни на моменти, извайваха скалистите брегове или надскачаха насипите от пръст и се втурваха да препълват някое по-ниско място. Така по поречието на реката се образуваха малки блатни места, някъде с големинат ...

През девет планини в десета, в една далечна гора живеела изрусена бълха. Единственото, което я отличавало от нейните посестрими било голямото й самочувствие. Тя се имала за красива, умна, начетена и много интелигентна.
– Аз съм Личност, Воин на истината и правдата. Всички вие живеете в лъжи, криете ...

Епилог
Танцуваме блус със Стас на дансинга в Морското казино. Той закачливо подръпва зад гърба ми дългите кичури на косата ми и зелените му очи се смеят. Вдигам ръка и го шляпвам леко по остриганата глава, а на ръката ми, нашарена с няколко драскотини, проблясва пръстен с тъмночервен рубин.
Не сънув ...

Когато душата и сърцето казват:"Купон", а животът казва:"нЕма пАри", аз правя това..

Тя бързо пресече улицата със ситни крачки, но той я зърна, изящна жена, с чиста коса, ниски обувки с токи на глезените и костюмче в телесен цвят. Премина като сянка, а Алекси не се обърна да я потърси отново с поглед между минувачите, защото бързаше. Днес бе последния вторник в месеца, ден за приема ...

От лунен прах очите ми изгарят,
а не от слънце, парещо в деня.
Защото тъмнината в мен отваря,
душевна рана с болка и вина.
Съдбата ми е в лоното на мрака, ...

“Тя можеше да намери всеки. Навсякъде. За нея нямаше недостижими неща.
Не че това й харесваше. Всички да я избягват, да я затварят където и когато намерят за добре. Да я залъгват или да се правят, че не съществува. Но точно това я караше да не се предава. Точно това я караше да се бори все повече за ...

Триптих: Инстинкти...
на Е...
1.Инстинкти
Във Есента – чаровната ми Пролет,
в Живота – проза, лъх – Поезия, ...

Събуди ме жената със тревога –
във двора мярнала съмнителен човек!
При тази информация не мога
да легна и да спя. Какъв е тоз субект?
Отвън, на дълги пръти на балкона, ...

Не слагай чадър
между себе си
и снега.
Нека снежинките
падат по тебе ...

За слънцено е важно, че грее.
За славея е важно, че пее.
За сърцето е важно да обича.
За мен е важно, че те има.

Виртуален трол –
Зловеща гад,
сопол
и смрад!
Влечуго гнусно! ...

Тесният път между дърветата беше толкова отъпкан, че корените им бяха изпъкнали над пръстта в странни извити форми. Луната сияеше с целия си блясък, но въпреки това двамата братя се препъваха в тях, а когато това се случеше, имаха чувството, че са подритнали камък. Бяха много изморени, поради което ...

Москва! —
Душесиневà!
Москва! —
Сърцесетивà!
Москва! — ...

Тя прилегна тихо до него, прегърна го и започна да го гали. То издаде лек стон и леко помръдна – само толкова можеше. Бурята й го бе отнела. Отне й тази малка игрива топчица и й остави едно безжизнено трупче, все още топло и дишащо, но без заряд в него. Знаеше, че не трябва да му дава неговото име. ...

Ти си хубава! Толкова хубава,
че земята под теб изчервяваш.
И цветята, небето, звездите са влюбени.
Всяка гара. И влак, заминаващ...
Ти си хубава! Толкова хубава, ...

Тази вечер не си сам,
бирата е с теб, вид срам?!
На масата ми има мед,
това се римува с куплет :)
Минаха многонайсе години, ...

Колко е хубава нашата близост,
толкова неповторима и съкровена,
като паралелна вселена, в която не съществува понятието “време”,
и сме откъснати от реалността и цялото бреме.
И живея, но и бавничко умирам, чакайки моментите с тебе. ...

Той влезе под земята
във метростанция
със бялорезидави краски.
Там долу на перона,
усети вятър двупосочен, ...

Шаро...*
(Вечер в Страната на спомените)
... Не бе добра идеята изглежда
да се завърна в родния си дом!...
Не знам каква ли съм таил надежда – ...

С Луна в душата...
Звездите тегнат като грозд,
с ръка – аха – да ги докоснеш!...
Не ти се спи и цяла нощ,
и цяла нощ да спиш не можеш... ...

В очите ти потъвам, за да видя
през твоята душа сега света.
И гледам аз и чувствам до насита
най-чистата любов и красота.
И болката усещам, ала тя ...

На едно дърво, отдалече,
долетя пакостниче – буболече.
Под кората му се скри
и започна да гризка, и руши.
Застена, заплака дървото, ...

Когато толкова много ми липсваш,
че даже боли ме,
когато сълзите парят на моите очи,
аз просто лягам и заспивам,
в съня ми чакам ти да се явиш... ...

Когато съм особено ядосана, обичам да слушам такива стъргачи.
Направих парчето за себе си, така че се надявам на опитните в музиката да не им се стори твърде дразнещо.
Отлично върви с почивстването на дома. ;)
Имайте милост към мен, съвсем нова съм в това, така че нека просто кажем, че е експеримент ...

«ДОМКРАТ»
Иван Михайлович добивал третий мотоцикл, и все - с руки купленные; сразу старьё взял из-за плохих денег, потом деньги новые пришли – но новый мотоцикл купить – блат надо иметь.
У Ивана Михайловича блата не было.
Не было, пока на свадьбе племянницы не познакомился с важным городским человек ...

Не ме предавай сърце,
Само ти ми остана
Болката е силна, но недей
Не се предавай.
Вярвай, че ще дойде хубав ден, ...

Вятър брули ,хълмове безкрайни
а сърцето търси обич и то без тайни!
Да тупти от радост,да твори любов
и от нищото да носи благослов.
Всяка обич търси своят Ангел... ...

Нито принцесата виждам,
нито зърното от грах.
Не че това ме е грижа,
но, режисьор ако бях,
щях да заложа капана ...

Какво означава да бъдеш мъж? Колко от нас съвсем честно могат да кажат „аз съм мъж“? Не съм възпитаван от баща. Мъжката фигура в живота ми е дядо ми. Възпитаван съм от от него, баба ми и майка ми. Може би са се справили добре, поне така изглежда щом направя съпоставка с други съполовници. Дядо ми ка ...

Слепи, безпътни години!
Дързост, възторг и сълзи...
Смутни, комéтни, любими!
Скръбни... ранени съдби...
Верни, безплътни, свободни! ...

Да обичаш Богиня...
От Оня ден, от всичките най-първи,
аз първият въпрос запомнил съм...
Ти устните ми плахо щом потърси
изстена: „А не е ли само сън?...” ...

Криле непознати
докосват ребрата ми.
Мои ли са те?
Ангел ли, демон ли
поглед размята ...

Пред синята безбрежност се мълчи,
защото думите потъват в нея.
Аз помня как със твоите очи
си тръгна лятото след суховея.
Как – лицемерна и с красив анонс, ...

„Малка Богородица...”*
(вечер в Страната на спомените)
Там горе, дето се вишѝ гората,
бе Родното ми село и Дома –
на три реки го плискаше водата ...