Домашният любимец в къщи -
един наследствен черен котарак,
в тиран се е превърнал същи,
тормози ме от съмнало до мрак.
Не пукнала зората сутрин още, ...

Зимата се развихри като лудетина, отвързана от пояса си. Беснееше, танцуваше, завърташе се в стихията си. Първо засвири вятър, студен и силен. Виеше хорото си като на празник. Фъртуната после омаля и отпусна силата си. Като се наигра вятърът, заваляха едри снежинки. Прозрачни, чисти и бляскави като ...

Човек на релсите!
А всъщност – извън тях…
Той „извън релсите“ отдавна е излязъл.
Стои с лице към идващия влак.
Молитвата си сигурно ...

Името ти е Мария
и не може да се скрие,
ореолът ти божествен
и ликът – чуднотържествен.
И очите, и косите, ...

Ненужни вещи, спомените наши
и стаи, тапицирани с вини.
Сервизите, нащърбените чаши
и нощите - триметрови стени.
На снимките лицето ми е прашно, ...

Поети самовлюбени,
в себе си изгубени,
подвластни на звездите
и луната,
обречени на самотата, ...

Ako пpиeмeм, чe живoтът e игpa
нa шax, нe ce cъpди чoвeчe или тaблa,
тo игpaтa имa пpaвилa,
koитo тpябвa дa ce cпaзвaт.
И ako xвъpляш фигуpитe c гняв ...

На седемнадесет ми сложиха нови очи(очила)
и започнах да виждам по - добре. На петдесет,
нови зъби(протези) и сега се храня по - добре. След време, ще поставят нови сърца, които, ще работят по - добре от нашите.
Мечтая те да правят така, че хората да започнат да обичат малко повече.

И мравките усещат, че е лято,
полазили по слънчевата пита,
но помнят как търкаляха зърната,
и мелеше ги буен дъжд с копита.
А в светлата душа е много жарко. ...

Тя седна пред мен и ме погледна,
в очите й сякаш растеше дете.
Богата на обич, на думи зли бедна,
усмивката бримка по бримка плете.
Сърцето ми влюби се в миг, изведнъж, ...

Ако си имаш десет ризи,
закупени със евро- цента
и още пет си придобиеш-
си с ново петдесет процента.
А ако тази, що си сдрал, ...

Август. Лек ветрец.
Пейка. Парк. И двама.
Той със тъмни очила.
Тя със рокля на цветя.
Крепи го него чашата с кафе. ...

Кажи ми как да ти говоря,
Как да се държа?
За теб сърцето си да отворя,
да бъдем двама под дъжда.
В гласът ти плах, усетих аз тревога. ...

Но разцъфнах аз напусто
И отново с жар ме галиш
в сънища необуздани...
Искаш ме и страсти палиш
в мислите ми, но съм в рани... ...

ПРИВЛИЧАНЕ
От тласъка на моя пулс ритмичен вълшебство светло искам да създам,,
подвластна още на закона нелогичен
навярно двете жарки длани ще ти дам!
И после свежа, млада и потайна ...

Много харесвам тази песен. Не намерих превод на български. Моля, някой, който има желание, да я преведе адекватно.
Преводът ми е ужасна импровизация...
Много се надявам, някой да го направи както трябва!
Under your scars
Do we make sense, I think we do ...

Очи...за да те съзерцавам, живот, с жадна възхита.
Устни... за да се наслаждавам на плодородието ти.
Нюх...за да вдишвам ароматите с глътките изпити.
Усет... за да усещам бодилите остри на розите ти.
Слух... за да чувам природата, птиците, хората... ...

Намерих пашкула в една изоставена тоалетна, край плажа, в студентската част на града. Непривично за мен, но когато го видях просто трябваше да го прибера. Хванах такси, доколкото имах пари, след това тичах до къщи за сак. На връщане правех леки кросове, а третият курс беше почти невъзможен. Пашкулът ...

Разкъсвана от триединство
редя: мир, здраве и късмет.
Вселената ли ще безчинства,
когато преброи до пет
и сляпа подир тази бройка ...

Ще останеш ли...
да се смеем на познати комедии,
да си пишем до късно нощем,
да готвим нездравословни вечери,
ще останеш ли за мъничко, още... ...

Отвориш ли прозореца,
нахлувам аз,
защото днес съм цвят сияещ,
защото днес съм синева
и ме целуваш, без да знаеш. ...

Мое мъничко снежно човече,
от запустелия двор на живота.
Студът във любов ти се врече.
Пролетта ще е твойта Голгота!
А пък мен топлинката крепи ме... ...

Завържеш
с обещанията си
сърце,
(да бе балон – да гръмне,
или пък конеца си да скъса) ...

Хей, здравей!
Повярва ли си вече, тръгна ли по своя път?
Смело крачиш ли по широките пътеки
водещи до твоите мечти?
Повярва ли, че ще успееш, ...

Все по-тихо вървя… И говоря оскъдно.
Оздравявам от тази лъжа
за подправена обич, която да сбъдне
суетата ми с вкус на вина…
Все по-рядко напирам и чакам на пръсти ...

Обещавах пак да ви досадя
и с резюмето потребителско да продължа,
няма низвергнати, няма пренебрегнати,
всички имат място под моето слънце,
всички сте благодатни - зрънце по зрънце ...

Фаталната „жена“
Дойдох в града, за да си търся
за моят селски дом стопанка.
Момите ни са мързеливи,
не им се бачка, искат сянка. ...

Нарисувай ме!
С онази жива дързост на душата,
с която само ти умееш да ме чувстваш.
Разпръскай цялата си светлина от пламък,
като знамение, нишан по кожата. ...

Усещам, че превръщам се в апатия.
Не сещам смисъл в нищо вече.
Полазва сянката на антипатия,
която музата към ямата завлече...
Висят опулени картини по стените, ...

Един поглед, сияещо ме моли.
Между нас - сребриста нишка тишина...
Уста треперещо ми заговори
и израстна стълб искряща светлина...
Изви се... като полъх над върхари - ...

Какво за теб е мечта?
Дали е злато, богатство, престиж или чест, любов?
Какво може да бъде мечтата?
И как в реалност превъща се тя?
Мечтата е нещо вълшебно, което жадувам с всеки мой дъх, с всяка секунда, тя дава ми сила напред да вървя, без минута да спра. ...

По кръговете тъмни под очите
познавам умореното си лято.
И в пътища, неводещи до никъде,
цигарата си паля наобратно.
Сега и самотата ми е близка ...

Решѝ се Ежко връх да покорява.
Нагоре тръгна, но се изморява
от стръмното безстрашното юначе.
И пълна кошница със круши влачи.
Поспря задъхан той да си почине ...

- После му се обади по телефона някаква си Мария и той тръгна веднага. – сподели разстроена Стела на следващия ден.
- Не го мисли, скъпа. Да върви където си иска. – успокои я най-добрата и приятелка.
- Права си. Благодаря, че ме търпиш Ели. Хайде аз ще вървя на работа.
- Приятна работа, мила.
- Благ ...