АПОКАЛИПСИС
Реки със сиви, сухи дъна.
Планини - голи, зловещи скали.
Океани, запълнени с пепелта
от живот, мечти – отдавна били. ...

Какво да ви кажа за моя живот.!
Аз, вечно се боря с тази моя съдба.
Защо животът е вечна борба?
Защо не можем да живеем сами и без любов?
Поставям си невидими бариери, които ...

Така се изпокарахме, че си казах: „край”
Всичко започна без да се усетим. Такива думи от жена не бях чувал! Е, освен от комшиите когато си „говореха” на висок тон - то този тон се чуваше, не като тон от парчето на група „Контрол” (... и твойта майка съъъщоооо...) по- зле беше. Не вярвах, че тази кра ...

"Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му."
Бертолт Брехт
Щом замълчи душа на поет
и стане поетът еднакъв
с всеки друг - просто човек - ...

Не ми омръзва всяка зима
в мечтания да се потапям по снега.
И пак съм там, където споменът ми стига...
От първите снежинки ми порастваха крила
и нямаше в притихналото село земна сила, ...

МАЗАНКА
На опушке дубового крымского леса недалеко от Мазанки, когда-то стояла скрытая от врагов ракетная часть, но турки или американцы её рассекретили. Разместили в лесу сапёрный батальон. Секретов мало, а вся служба: полигон и лечебное минное поле. Тут каждое лето военная кафедра ОИСИ с преподава ...

Как да опишеш на слепеца,
колко са красиви звездите ?
А как да накараш зрящ да прогледне
отвъд това, което виждат очите ?
Как да поискаш за тебе да тупка, ...

Голеят дърветата, пътеката пустее...
Сивее окото на града.
На среща днес са се решили
светлината, водата и леда.
Ласката на слънцето е нежна, ...

Глава 20
На сутринта се събудих преди Димитър – той кротко спеше по гръб, светлината на сутрешното слънце осветяваше красивото му спокойно лице. Загледах се по изваяните черти на този мъж – правилния нос, меките устни, тази леко набола брада… исках да го докосна, но не исках да го събуждам, затова с ...

ТАЙНСТВЕНИЯТ РЪКОПИС
Всяка сутрин, след закуска, дядо Добри засядаше по час-два на масата под асмата и пишеше нещо в дебела тетрадка. На децата им бе забранено да разпитват и пипат дебелата книжица.
И тази сутрин двамата се навъртаха около дядо си и незаинтересовано му хвърляха по един поглед през р ...

Зимна, безстрастна пустиня...
Сълзи - на снежни кристали.
Вятър - решил да ме има.
Прелюдия и олтари...
Вяра - в безоблачен делник. ...

Чакам - дни, нощи, часове,
а минутите с викове
отмерват - липса.
"Мамо"- ръката ми сама написа.
Стиснах я, до кръв! ...

Когато хаосът разбърка битието,
безпътицата ме отведе в храма.
Разбрах, че съм безкрайно грешен,
там прошка молеше за мен олтара.
Видях реката, текла покрай мен, ...

Полетата са пусти, а уж е лято. Зеленината е лъжливото човешко чувство за битието.
Влакът се клатушка като полета на хартиените вестникарски листи по поречието на видимата реалност.
Някой отвори прозореца, задушно е. Вятърът е и мой приятел, защото размразява кълбото на отчаянието.Като онзи мъж, под ...

Не ме е страх
от твоята
черна страна,
дълго оцветявах
моята ...

Вселената шептеше, че завинаги ще остане.
Светът - че ще побърза и ще се върти безспир.
Завинаги, докато живота ми отмине.
Шептяха ми те и вярвах в тази красива илюзия.
Вярвах и живеех в този сън, в този блян. ...

В тихите пространства на нощта,
когато небето безмълвно говори -
падат в светлите простори
безименни знаци... Нима е любовта?
И аз потеглям! Далечен път ме зове ...

Винаги има едно име,
което ни се върти в главата.
Да точно за това име
говоря което ти мина наум сега.
Това е човека за когото мечта̀еш, ...

Две деца ровеха в телефоните си много усърдно, не че имаше нещо кой знае какво, просто от скука! Преди два дни техни съученици качиха клип, как бият Стойчо от четвърти клас, зубърчето. Бяха гузни, че го гледаха и се смяха. Таткото на едното, пияница без работа,а двете семейства живееха от кредит до ...

Роди се там едно дете,
С очи безкрайни като море.
Не спираше да плаче,
Пълзейки като малко раче.
Майка й обаче търпелива, ...

Търся лицето ти
С малките бръчки
Изморените очи
отруден поглед
Отдавна детето е ...

Не знаеш ли, че така ме нараняваш...
С пренебрежение...
Със студенина...
Със забележки...
И мълчание... ...

Изгубил си пътя си.
Била съм там и знам.
Просто съществуваш.
Сиво ежедневие.
Нямаш цел, мечти, смисъл… Безтегловност… ...

Стъпвам боса по бялата постеля.
Ходилата парят ме...
замръзнали... окървавени...
Виелицата в мен не стихва,
дори когато слънцето изгрее! ...

Понякога пристъпвам в покоя
На своята изстрадала душа
Отблъсквам тишината след пороя
И мислите за моята вина.
Борбата за истината е жестока ...

Всяка приказка започва с „имало едно време“. Е, с риск да ви разочаровам, ще ви призная, че нашата история няма такова начало. Не за друго, а защото бях свидетел на всичко, което се случи и нямам никакво намерение да оставя на някой самозван драскач да я разкаже.
В Етиопия близо до Адис Адеба, грани ...

Прочу̀л се бил Дайчо хайду̀тин,
войво̀да стра̀шен, безстра̀шен,
с чѐта смели юнаци,
що из Балкана бро̀дели,
керва̀ни турски прича̀квали ...

В държавата в която
поетите, зловещо
не пишат за животът,
а за смърт и свещи.
Душевни инвалиди, ...

Легендата била че пременена
на истината с дрехите сега
пътувала лъжата приобщена
сред хората широко по света.
Тя дрехите откраднала отдавна ...

Всеки ден вярвам, че в България ще дойдат по-добри времена, че заедно ще създадем доброто, че заедно ще се борим срещу несгодите, че заедно ще бъдем силни! Надявам се, че винаги ще бъдем задружни и ще пренасяме традициите и обичаите през вековете и се моля за повече любов между хората, защото когато ...

Кафето горчиво, цигарата слаба...
една от онези гадните сутрини.
Крачиш безцелно, уж в права посока,
незнайно къде по улици претъпкани.
В главата са в хаос мислите от снощи, ...

Забранената любов е най-сладка, казват,
чужда любов, казват хората, не го доказват.
Забранена любов между двама, мъж и жена,
любов греховна, неосъществима, една мечта.
Забранена любов с любима на мой приятел, ...

сърцето - жива
биеща камбана по
любов мечтана

Може би съм грешна,
и често свеждам глава,
но ти благодаря, че в моите грешки,
не ме остави да бъда сама.
За миг не си помисляй че съм лоша ...

„Изкуството е
вечно непостигане...“ -
възкликна Ралин...

Класика в жанра ще кажете –
три страни и три ъгъла, три точки
нележащи на една права.
Аз бедрата си няма да положа
върху крива основа. ...

Майкъл викаше изплашено за помощ с всички сили, но гласът му не издаваше никакъв звук. Лицето му бе обляно със студена пот, а сърцето му биеше по-бързо от това на новородено бебе.
Бе увиснал, на ръба на 20 метрова запустяла сграда,едвам държейки се с пръстите на едната си ръка. Времето беше по-студе ...

12.
Не успяхме да убедим господин Георгиев да остане при нас. А и беше си прав – във вилата щяха да са на добро място. Нали и аз мечтаех за подобна база за нас...
Мина ноември, дойде същинската зима...
Сняг, виелици, затрупани улици...
Не излизахме никъде – освен до изворчето в парка. Което понякога ...