Тук твоята смъртна маска
оставя в душата ми печат!
И вместо поетична ласка
два изстрела от сто години ечат.
И тази кървава умора ...

След тебе нищо вече не остана,
освен студена тъмна тишина...
Една любов си тръгна неразбрана,
до болка гордо вдигнала глава.
Една любов прекрасна, млада, бяла ...

Свобода.
Какво ли означава тази дума, написана на лист от чернова?
Какво е тя за мен в ума ми,
където Той я начерта?
Какво е тя за нас сега и колко струва, ...

Ела!
Повиках те, погледнала в звездите.
И в отговор-небесен лъч ме заслепи.
Усетих безтегловност...
Душата извиси се! ...

(Поемата е в памет на съпругата ми Н.)
* * *
Преди да се впусна в това приключение,
изпратил бях Нея там, горе отвъд –
с молитви и прошка и в усамотение, ...

Наваля се и слънце изгря,
капки тъжни се стичат по склона.
Облак черен... Кой го довя?
Спря пред мен, тук на балкона.
И попита с нежна негà: ...

Какво, че пак вали,
нали е летен дъжд!
Насам - натам върти,
набързо влюбен мъж.
Какво, че пак вали, ...

Имаше Орел -
отиде при петел!
Какво да я правиш - Природа!

Тъжно ми -
режа си косата.
Искам да са вените, но
смисълът е някъде във мен.
Недовършено ми е… ...

Време е за безизразно лице. Това си мислех, докато извършваха акупунктура върху разклатените основи на емоциите ми. Пред очите ми. Пред мен! Плъзва дългите стоманени игли под повърхността на кожата ми с възможно най-хладните и безпристрастни движения. Аз не съм нищо специално за него, така че какво ...

Не всичко във живота е цветя и рози,
по-често срещаме се с тръни и бодли.
И камъните остри нараняват ходилата боси,
бележат пътя ни със кървави следи.
И тежки отражения душевни, ...

Посветено
Далече, далече,
където смехът е нетраен,
където сънят е молитвен мираж.
Далече отиваш. След тебе отчаян ...

Вратата на моето сърце
е винаги отворена за теб…
А как да я заключа? Не, не мога…
Ключа за нея го дарих на теб.
За грешките, които мислиш, че си направил – ...

Хич не спи лошотията
и в очите навира се.
Изтънее ли шията,
то бесилка намира се.
Из калта разни грешници, ...

Съдба
Живот! Съдба! И една пътека!
Вървиш по нея, а тя обрасла в плевел.
Мрак! Тишина! Орис не лека!
Самота и ден дълъг, не весел. ...

Небесата къде ли са литнали
С тази песен на дивите гълъби?
Как ръцете си да не простра,
За да хвана оная Зора,
Подарила сив пух на тополите? ...

Идвай с мен!
Ще ти покажа -
тайнства зад
заключена врата...
Там няма бряг, ...

О, завист, ти човешка!
Без лек си ти болéжка!

/колажно стихотворение с елементи от приказки и песни на В. Найденов/
Под лодките им не шуми река,
а пясъчни нещотърсачи.
Брегът, с откъсната ръка
превит е под върбите, плачещ ...

– Инес, стига с този шоколад! Ще ти призлее. Остави си малко за после.
– Селина, многооо е вкусно. Но спирам. Ще си го запазя.
Инес изду бузки и примлясна. Беше голяма сладурана. Всяко нещо и харесваше и го откриваше като Алиса в страната на чудесата. Не си представях, че има такива деца, дето парче ...

В ниското не ме търсете!
Там където лазят червеи...
Където има тор и смрад.
В плиткото не ме търсете!
Там където има тиня, ...

Какво не ти достига да обичаш?
Защо се давиш в мъка и тревога?
Какво постигаш и какво привличаш
със бялата яка на черна тога?
Живот е. Кратко чудо. Подарено. ...

По трапа слизаха няколко човека. Напред двамина почти носеха под мишниците трети, следваха ги други двама, ненамесващи се в ставащото. Различията се виждаха отдалеч – първите бяха в моряшки униформи, следващите го – в елегантни костюми. Носеният не се отлечаваше от тълпите клеркове, изпълващи Лондон ...

Смъртта дали е страшна? Може би?
Но никой жив не знае. Ала даже
за това отвъдното мълчи.
Няма някой върнал се да каже.
Сигурно е много по-добре ...

Има свързаност, има сила, невидима нишка между действията ни...неосъзната, неизбежна, неочаквана...
Действията ни от миналото последствия ли са или причина?Как можем да сме създатели и разрушители, каква е съдбата ни?Жертви на отминали животи, спасители и наранени...кои сме и от къде започва всичко. ...

дъх на липа се
зарея в нощта и я
с обич осея

Дори да чувствам страх, ще продължавам,
по пътя на житейските следи.
Опитвам се докрай да осъзнавам,
„безсмислието“ в „смислените“ дни.
Дори да чувствам гняв, ще продължавам – ...

Като хищни хиени дебнем плячката
нанасяме удари - раняваме в гръб,
отпускаме хватката - душата ранена е
и дебнем отново - нова жертва в засада...!
Хищници - живеем на хищна планета... ...

Пясъчен замък,
безкрайно красив,
бързо вълната
помете.
Нали го видях! ...

Добър вечер на всички вас,
кой ще поздрави душата?
Кой ще застане пред вас,
за да ви стопли ръката?
За да запеят сърцата, ...

ххх
> Бъдете в този свят, но не от този свят.
>
> Гълъбина Митева
Отивам си във моя свят. ...

И Кукувицата... е птица!?
Която обича свойте деца...
Но не иска да отглежда,
и да мъти, свойте яйца.
Тя старае се да бъдат ...

Със скрити от мъглата сива очи
се взирам през сълзи в битието.
Реални ли сме, или реално мълчим,
отдавна изпратени в небитието.
Заровили поглед в шепа стотинки, ...

На скалистия бряг на морето,
приседнала във вечерния здрач,
Русалка гледа морето,
със поглед замислен и благ.
Видя го тя в своето царство, ...

Мое крехко мълчание,
позвъняваш ми нощем,
на прозорец почукваш
да говориш в съня ми.
Като с човка на птиче, ...