Глава 23
-Мръсно чудовище!! – разкрещях се аз срещу зелените очи на Лидера, раздирайки гърлото си. Двамата войници ме държаха за ръцете, но аз впрегнах всичките си сили да се изтръгна от тях. – КОПЕЛЕ!!!
Той ме наблюдаваше спокойно с извратена усмивка и тръгна бавно към мен.
-ЕЛА МИ! – крещях аз и с ...

Когато през октомври всеки мрънка,
че още няма пухкав сняг отвънка,
когато през ноември студ върлува,
а граждани предколедно ликуват,
когато през декември под елхата ...

Ще разкажа за един човек,
Пътувал чак от минал век,
Хиляди лица готов е да смени,
Винаги търси някой да вини.
Защо ли бе така клет? ...

Колкото повече глобалното затопляне на Земята е реалност,
толкова повече Ледниковият период и студенина между хората – също!

Не си го представях живота така.
Не си го представях...
Със сбръчкано чело в унила ръка,
това ли остава?
А сутрин напролет е толкова слънчево, ...

такава ми ти
работа кокѝча - над
снега наднича

Днес Дивите Прасета
и Домашните Говеда,
насрочиха си среща
по футбол - За победа!
И на Горската поляна, ...

червена луна
забулена невеста
идват избори
21.01.2019 г., 8,30 часа

От устните ти жадно искам да пия отрова
отрова по-сладка от мед.
Да не видя вече синевата в простора,
нито листният трепет.
Да притисна пулсът в гърдите ти ...

Изгревът –
разлят фреш
от розов грейпфрут
по отсрещните къщи.
Две чаши кафе. ...

Как бригадата сърцата сам-сама спаси гората
Бързо-бързо из гората
плъзва днес завчас мълвата,
че на горската поляна
утре рано от зарана ...

Есен пъстра купчи зад гърба ми листа
и заравям старателно в шумата
мойта изморена от думи и хора душа.
После скътвам в шепа
кафяво-жълти мечти, ...

Не е същият този сняг,
дето се кани да ни пропусне.
Плъзнала е такава мъгла,
че да не видиш носа си.
Ето, вече дошъл е и грип. ...

Чувам румънска реч.
Ех, че много румънци!
Сякаш съм вкиснал гювеч
в доста напукани грънци.
Дори си погледнах мапа*. ...

ЛИСТОПАД
Ето пристигна месец листопаден,
с палитра и четка в ръка.
Огледа всички цветя и дървета,
и нашари зелените им листа. ...

Кажи ми? Ще играем ли играта?
Ще бъде ли по правилата
или удари под кръста ще нанасяш?
Кажи ми? Ще боли ли много?
Сърцето ми отново ли ще страда? ...

След първото писмо…
Писмо!?! Какво писмо, по дяволите? Нали поне трябва да започва с обръщение! Поне това, нали? А аз как да те наричам: Господине, колега, приятелю, любими… Ти не си нищо от това и в същото време всичкото накуп. Объркващо е. Точно толкова объркващо, колкото в онзи първи миг. Нали ве ...

"Аз съм як, здрав,
но няма да работя.
Може да не съм прав,
но ще си живея живота.
Заради такива като мен ...

Апокалипсисът е сбъркана посока или неадекватно себевъзприятие. Краят на поредната човешка илюзия за власт над нещо или над някого. Духът реализира Себе си чрез движещата се материя. А какво е човекът? Сбор от атоми, молекули, системи, но и още нещо – все още непознаваемо.
По пътя към Себе си подмин ...

Затвори очите си и следвай ме.
Не, моля те, не гледай, а усещай!
Водя те във ритъма, движи се...
Докосването нека да ни води!

Животът е очакване за радост,
и полет нов за възкресените души.
По-вкусна е горчивата му сладост
щом любовта сърцето оглуши.
Не чакай да узрее в чаша виното, ...

Не съм те изгубила – знам
Все някъде скиташ, мечтаеш
На куп си събираш листа
И всичко разбираш и знаеш
Не си си заминал така ...

Той е един. Един е от многото,
които се спират да разгледат вратата ти.
Не го плаши резето, че отдавна е хлопнало,
защото знае ти вече коя си.
И влиза, до теб е – просто там му е мястото. ...

Бяха минали десет години от завършването на университета, а Цвета замислено бършеше с парцал лекьосаните маси в кварталното заведение! Искаше да учи в родният си град, да завърши и да работи по специалноста. Да, завърши с отличие, все още от време на време разлеждаше прашасалата кутийка с златния ме ...

Сега е време за разплата
между Човека и Земята!
Едно невидимо звено
задвижва Звездните машини...
От "умното" ни потекло ...

Не ме затваряй в сивото на дните,
макар, че не умея да летя,
едни криле приших си към мечтите,
но пак си търся път, за да вървя!
Обичай ме, дори да съм такава – ...

Обичах безумно муха!
Отдавна, отдавна – тогаз
бях млад като свежа леха,
зелен и наивен бях аз.
Сегиз-тогиз, взел микроскоп, ...

Дълга вечеря.
Бляска кристал.
Ям прекомерно
и съм заспал.
Гледам: насреща ...

13.
Новата година посрещнахме с празник. Скромен, но празник. Имаше дори елха – донесохме я от парка. Украшения се пазеха във всеки апартамент, жените сглобиха менюто, хубави дрехи се намериха...
По-сложно беше с настроението. Но успяхме да преодолеем песимизма и болката пред деградиращия ни свят. П ...

Хайде да си купим изтребител –
Грипен, Юрофайтер или ЕФ*!
Те са за държавата лечител,
ще летим и в нужда, и за кеф.
Ала нещо скарахме се вече, ...

Ето, че отново е тук. След три години. Три кошмарни години!
Тогава рисуваше залеза в парка и не усети кога се смрачи. Може би защото над нея светеше лампа. Дорисува картината, доволно се усмихна и прибра всичко в дървения куфар. Разбра, че се е мръкнало, когато тръгна по неосветената алея. Другото б ...

АПОКАЛИПСИС
Реки със сиви, сухи дъна.
Планини - голи, зловещи скали.
Океани, запълнени с пепелта
от живот, мечти – отдавна били. ...

Какво да ви кажа за моя живот.!
Аз, вечно се боря с тази моя съдба.
Защо животът е вечна борба?
Защо не можем да живеем сами и без любов?
Поставям си невидими бариери, които ...

Така се изпокарахме, че си казах: „край”
Всичко започна без да се усетим. Такива думи от жена не бях чувал! Е, освен от комшиите когато си „говореха” на висок тон - то този тон се чуваше, не като тон от парчето на група „Контрол” (... и твойта майка съъъщоооо...) по- зле беше. Не вярвах, че тази кра ...