Едва ли някой, ще си спомни,
че някога и аз съм бил.
Сълза едва ли, ще отрóни
поникнал сам над мен бодѝл.
Едва ли вятърът, ще плаче, ...

Хората са арогантни. За съжаление е така. Може би се питате, как така са арогантни? Отговорът е прекалено лесен. Всеки един от нас си мисли, че е специален. Всеки един от нас иска да е различен от другите. Всеки един от нас изпитва нуждата да е най-добър в определено нещо. Но защо? Защо хората имат ...

По бяла постеля,
през бяла постеля
се вижда ефира,
той не изстива,
грее и пее, ...

Незрим си или недоловим,
като скитник, като дим,
сън или миг непобедим,
нестихващ звън
в разни дни, ...

Мислех си за дума като – Колко,
откъде се появи в света?
Колко време, колко нощи? Болка –
антисила, адска самота!
Колко обич, колко страсти? Подлост – ...

ЛЮБИМА
Зад прозореца ми заскрежен,
вятър клонката навън люлее.
С добрината си е устремен,
снежна топка да свали от нея. ...

Здравей, читателю или просто – човеко! Приятно ми е! Аз ли? Аз съм също като теб – нежна, лутаща се, трепетлива душица, търсеща път, опора, утеха или просто смисъл, за да продължи… или спре, където е щастлива.
Щастието. Какво широко понятие е това, колко много картини ражда умът, все светли, топли и ...

Забрадена сред облачно поле,
луната тази нощ е тънкорога.
Подарък ми е цялото небе,
в което някой е запалил огън -
да разтопи коравите следи ...

Ако думите не стигат,
или логиката куца,
ако мъката надига,
и засяда като буца,
ако топло и студено, ...

нещо за душата
може би чаша с цветя
или на канела аромата
посипан върху печена тиква вечерта
или може би да съзерцаваш картина ...

нездравословна
честността... уви - макар
и безусловна

Не бе ли важна добротата?
Която у човека се виси.
Всеки гледа красотата
На лицето дето се ширѝ.
Човекът сложил очилата, ...

Има смисъл да вярвам в ръцете си,
във мазолите груби, и в тях,
отмалели, но жилаво впрегнати
отгде идат, знам, залците хляб.
Има смисъл да вярвам в ръцете си ...

Животе мой, защо ли ме подлагаш
на клюките, интригите... кажи?
Не ти ли стига, че ежедневно ти ме смазваш,
като общувам със богати, но бедни на Души.
Животе мой, прати ми слънце, ...

Минорно
В памет на Надежда Бонева
Навярно преродена си в звезда,
която в смътни сънища изплува
и търся някъде от теб следа, ...

На кръстопът са две душѝ
и пътят се на две делѝ.
Две душѝ на кръст са вече,
една от друга са далече.
На кръстопът така далече, ...

„Българите сме … „ е толкова често срещано начало на изречение, че всеки път, ако ми даваха по левче, когато го чуех, щях да съм милионер.
Много често и с лека ръка заявяваме и приравняваме всички българи с подобно обобщаване. Една жена се обижда по-малко, когато я сравниш с други, отколкото ние, ко ...

Че те има, ти благодаря!
Благодаря, че ми помагаш
да бъда себе си и да вървя.
Че всеки ден ме вдъхновяваш,
да бъда бяла ...

Не си отивай, спри се!
Аз мисля, че съм лудо влюбен.
В миналото вече са предишните,
в самота отдавна съм потънал!
От стиховете ми до днес, ...

Две щипки докосване, една чаена лъжица извор
Беше около дванадесет часа на обед. Със всяка крачка, Йона наближаваше мястото където срещна друида Ренар. Тя забързва крачката си. До водопада не оставаше много. Слънчевите лъчи минаваха през клоните на дърветата. Беше тихо наоколо. Чуваше мислите си. Пр ...

Сама предизвиках аз болка жестока
щом „сбогом” ти казах. А рана дълбока
остави раздялата. Знам, ще боли,
но моля се времето да я смекчи.
Очите болят ме от взиране в мрака. ...

Анна Ахматова
Цикъл «Cinque» ("Пет")
Превод: Мария Шандуркова
"Както ти си му вярна, и той на теб е верен,
и няма да ти измени докрай." * ...

Лудостта ми прилича на дим -
към небето бездънно възнесен...
И в сърцето съм лесно раним,
за да свърши жестоката песен.
Ветровете пируват в кръвта ...

Немимолетност, да,
прелетност, но крилата,
свила е гнезда,
в гора на чудеса,
феята на небесата.

Пенливо се сипеш,
безметежно ме къпеш
в дъхава нежност.
С дъха си на пъпеш
посипваш мойта копнежност, ...

Един комин стърчи, но малко е прегърбен, от далеч - не му личи, но отблизо – е кахърен,
димът не му люти – саждите отвътре – ще го пръснат. Едничък огън го крепи – дорде гори – едва ли ще го блъснат. А как се кипреше в началото – живот над стряха! В байрак облякоха му тялото – и песни пяха. Ала лято ...

Ще изтупам старите надежди,
просмукани от зрялост и нехайство.
Ще ги накисна в изворна вода,
с късна обич и мехурчета от радост.
Ще ги просна на балкона - ...

Събудих се. И мислех, че сънувам.
Ръцете му, усмивката,
сърцето му туптейки до моето.
Душата ми как само се вълнуваше
от аромата на кафе и на спокойствие. ...

Седя на брега, до дънера на плачеща върба и се взирам. Гледам водата как все по-бавно тече, как в прегръдките си разни неща и нещица влече... Потъвам в сините въртопи... Опивам се от птичите синкопи...Толкова неща под върбата се трупат! Спомени, лица, сърца! Колко клетви за вярност и колко лъжи! Кол ...

Лъжеш. Извърташ.
Играеш двойни игри.
Аз се усмихвам.
Щом си правиш труда,
значи кръгът се върти, ...

*Eine Ärztin (bzw. - Jede Frau) - Една лекарка (съответно - Всяка жена)
Du bist
eine echte Frau
Du bist
wie das Licht genau ...

За мъничко успя
сърцето ми да разтревожиш.
За мъничко успя
пожар в мене да запалиш.
За мъничко успя... ...

Тим и Бен видяха светлозелената табела
и разбраха, че се намират в много опасна зона. Вървейки напред, след малко стигнаха до една голяма, дървена къща, която нямаше никакви прозорци. Бен потрепервайки почука на голямата врата. Настана зловеща тишина, която още повече ги обезпокояваше. Тъкмо Бен отн ...

Хиляди звезди в нощта,
слънце, що денем ме огрява,
най-прекрасния ангел в света,
що мене ме спасява,
що над мене бди - ...