Понякога съм страшно нелогична,
понякога съм огън във море..
И вярвам, че не съм типична,
на другите жени,въобще!
Понякога във приказките вярвам, ...

Като минаващи в очи на гладно куче,
което е полегнало на припек
и чака нещо просто да се случи,
вървят и не повтарят дните.
И само светлината им различна ...

Понякога си давам сметка,
че сметките ми не излизат:
очарован от залезни гледки,
съувам изгревни илюзии.
И този ритъм на живота ...

Не искам болка да ти причинявам,
не искам във очите ти сълзи!
Аз знам, че сигурно ще съжалявам,
и много, много мен ще ме боли!
Споменът за нежната ти кожа ...

В лесът вековечен и стар,
в недрата на гъста гора.
В забрава от хора и птици
живяла самотна ламя.
С опашка блестяща от злато, ...

Това е цвят на люляци и Май,
магията на вишневи градини.
На цъфнали божури като в Рай,
на розови полета в топъл юни.
Това е цвят на изгрев, окрилен ...

Някога много, много отдавна хората живеели спокойно и щастливо. От сутрин до вечер се трудели и били радостни и доволни от щедрото отплащане на земята за труда им. Сеели най-различни неща, с които се прехранвали. Отглеждали животни. Нямало още злоба, завистта не съществувала и всички били задружни и ...

И бързат дните,
назад не се обръщат.
И винаги играя -
главната роля
в сценария ...

Ще се слея жадно със тревата,
със зеленото и младостта.
Ще покрия с шапка самотата,
ще се къпя в капки тишина.
Ще отпия глътка от росата, ...

Казват, че надеждата умирала последна,
но те лъжат.
Любовта отива си след нея,
когато я пропъждат.
Надеждата угасва първа ...

Аз съм тайна, себе си не разгадала.
Може би някой ден ще бъда друга. Ще намеря себе си и ще се разбера.
Ще се разнищя като като кълбо от прежда. Или от нерви.
Може би ще знам защо чувствата ми са непостоянни като вятъра.
Не зная що аз искам. Но искам, и обичам да го искам. Като малко и разглезено де ...

Кой те сътвори, Любов?
Пулсът на Вселената, спиралата на времето,
мечтата въжделената, Мисълта на Бог.
От що си сътворена ти, Любов?
От страст, зараза, въздихания, ...

В две сребърни струи,
щедро прохлада излива чешма.
Пръски. Прохлада. Вода.
В две сребърни струи,
щедро благодат излива чешма. ...

На Лили Иванова
Да стигнеш до върха и да останеш...
Непоклатима ветровете да посрещаш...
Звездите, слънцето да хванеш –
без страх, че непосилно са горещи... ...

Вярно, още лошо сричам,
бъркам букви и числа,
но пък книжките обичам
с пъстроцветни хвърчила,
изрисувани с картинки, ...

Пол Сезар съсредоточено нанасяше с четката отсечени сини мазки върху платното. След това се отдръпна и доволен от крайния резултат, полегна на леглото да почине. В стаята звучеше ,, Голдберг - вариации" от Й. С. Бах в изпълнение на Глен Гулд. Обичаше да рисува на тази музика. Телефонът звънна, Светл ...

Достатъчно.
Много мисли имам за теб:
всяка една като капка... всичките - океан.
Възможно.
От всички моменти, прекарани с теб, ...

Бях в калта, умирах бавно
искрицата угасваше във пепелта.
И сенките от минало безславно
пристягаха стоманено плътта.
Страхът със поглед ме захвърли ...

Не правете това вкъщи*,
че Лили Павлова се мръщи.
Тя кат' Трите хикса е яка,
ръцете и Йончева помляха!
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– ...

Ти мълчиш, моя прашна китаро,
първа струна отдавна я няма.
А до теб, зад леглото ми старо
непотребно перцето задряма.
Засвирѝ ти, сестрице, не спирай, ...

Отвъд редовете светът е притихнал
и нощем луната ухае на дом.
Шопен се прибира във няколко стиха,
приготвил за утрото верния тон.
Отвъд редовете най-синята радост ...

Ще отвориш ли сетивата си и да видиш,
как бялата птица пърха уморено с криле?
Родена е мир да възвестява, мир да диша
въздух мирен под чисто, слънчево небе.
Ще можеш ли да видиш мъката в очите ѝ? ...

Слънцето почти се бе скрило зад големия хълм накрая на селото, само няколко лъча все още се прокрадваха по върховете на царевичната нива, която се полюшваше бавно от вечерния ветрец, а наоколо се носеше някакво чудно ухание, което беше познато само на хората живеещи там – трева, сено, билки. В далеч ...

Докато произнасяше последните си думи, Алфонсо неволно погледна към Мая. Очите й сякаш казваха: Прекалено се отегчих. Може би е най-добре вече да си тръгнеш.
Затова той се надигна от стола и промълви: Време е да се прибирам. Злоупотребих с гостоприемството ви, дами. Някой друг път ще продължим да си ...

В шифонената плътност на небето
пришити са яйца на Фаберже.
Разделя поетеси от поети,
не само на жени или мъже.
Избира ти от стадото Пегаси ...

Най-обичам книжки да чета,
усещайки миризмата на хартия
и буквичките с радост да следя,
няма от никого да го крия!
Обичам да опознавам герои, ...

Да живееш, когато си на дъното,
да преживяваш, когато си най-зле,
да обичаш, когато си мразен,
но да се чувстваш добре!
Да тичаш, когато си уморен, ...

Любовта е книга... но безкрайна...
и набързо тя не се прелиства,
а чете се с нежно чувство - тайна
пресвещена от греха очиства.
Азбука е чистата душа, ...

Луната
върху голото ми рамо,
рисува с пръсти
падащи звезди...
Една минута ...

Очите ми
Очите ми...тъжни и неми,
езера посивели...
Събрали болка и тъга,
за радост ослепели. ...

Тя пада
Тя не спи и не сънува,
не мечтае, не бленува.
Тя не се смее, не празнува,
не умира, не живее, не чува... ...

Чакам всяко Вечно дерби
със надежда за победа.
И с малко хапчета за нерви
днес реших да го изгледам.
И скочих бодро от кревата, ...

Часовникът е огромен. Отдавна е спрял. Вътре, върху циферблата му, се виждат пожълтели петна. Има умрели мухи. Черният метален кръг, с който е обшито стъклото, е изписан с цифри, едри и разкривени, сигурно е датата на производството. Цифрите не се четат, а числото на годината е просто драсканица.
Мъ ...