В друг живот била си само моя
В друг живот “дом” била съм аз
В друг живот за мен си ти мечтала
И чакала си ме с любов във вас
В този някак се разминахме ...

В новата си - дематериализирана форма, Диди усещаше всеобщата връзка между нещата, дори и между най-незначителните такива. Сякаш нейната вишудха се беше разтворила в синкавия лъч, усукан в светлинната двойна спирала и тя възприемаше целия космос като едно неделимо цяло. Големите парадокси на квантов ...

Земята на България:
днес кой, по чиѝ интереси --
харизва за жълти пари?!...*
Народе мой български: де си,
гневът си в юмрук стовари!... ...

Странници в нощта...
Когато над света се мръкне
и го захлупи самота,
тълпи от Странници се мъкнат
по пътищата на нощта... ...

Разбуждащият сутрешен хор
на многоликите скрити крилати.
Изгряваща жега.
През полупрозрачните завеси
леко се прокрадва светлина. ...

Спомен в лятна вечер
Лятна вечер... Нежен хлад...
Тишината гали...
В мислите съм странно млад
иначе – едва ли... ...

И пак ми разправя моят приятел – полицейският шеф.
В техния град живеело немладо семейство – мъж, жена, две деца, тъща.
Мъжът бил бизнесмен, вдигнал голяма къща, прибрал бабата при себе си.
Обаче, тя била с такъв характер... с такова характерче... че дъщеря й говорела за нея само като за „тъщата”.
Т ...

Една случка – класическа – във Варна.
Автобусна спирка. Някакво циганче блъска и събаря наведен ученик. Оня се изправя и му отшива един як шамар. Цигането и глутницата му се хвърлят в бой. С ученика е солидна компания. Почва мариз...
Намесваме се околните – де разтърваваме, де намираме сгода да отпе ...

Първи телезрител е нашето магаре,
гледа новините - със чалгата отмаря.
А също тъй следи и всякави дебати,
реве, когато види родни депутати.
Но ето, на горкото, му кацна самолета, ...

Страхува се денят от самотата
и нощем плаче тихо на луната.
Очите му звездички са и мисъл,
а обликът му търси се невидим.
Прегърнала ги, трепвайки, тъмата ...

Камен израсна така, както се казва „расъл на бунище“, подритван и подхвърлян. Ако не беше баба Ленка, отдавна да са го оставили в Дом за деца и юноши, но тя все се молеше и го защитаваше. Само той ѝ беше останал от Стоян, от когото нямаше нито вест, нито кост. Никой нищо не знаеше. Името му липсваше ...

Цяла една година пусках през ден монети на стойност една кутия цигари и сега седях пред една внушителна купчинка имане. Наближаваше и Коледа. Двоен повод да си направя подарък. Най-после ще ида до Рим. Обадих се на Силке, германската ми приятелка:
– Силке, какво ще кажеш да подарим на мъжете ни, а и ...

То все още рядко се вижда,
защото често един на друг завижда,
защото омразата мнозина заслепява,
защото всеки гледа сал да оцелява,
защото парите в култ се издигат, ...

Още една учебна година измина,
през която събрахме знания полезни.
Научихме се, на много нови неща....
някои полезни други не съвсем,
ще кажем сбогом на нашите учители прекрасни, ...

Надгробно слово. Тук таме сълзи.
Мълчание минута пред ковчега.
Прошепва някой: Бог да го прости!
А друг добавя: жалко си за него!
Траурният марш ще зазвучи, ...

2. Приятелско чувство
Приятелско чувство е дар за душата...
Годините наши са тук без значение,
животът е с него по-лек на Земята –
то пътя проправя ни към просветление. ...

Играем си на криеница с любовта
А, аз се уморих да не принадлежа
Целувам безжизненото ти тяло
Защото всеки път си някъде, но не и с мен
Потъвам в празния ти поглед ...

Сивотата ми се ражда в цветно утро. Ароматът на кафе, горчивина в устата.
Шарени чорапи, обути на обратно.
Ръбовете им досущ са като острие.
Разядени са тленните ми чувства.
Любов ли бе... Бленуваната утрин!? ...

Каза ми вредно, че било да пуша.
Пушех, докато те чакам.
Кое ли повече ми вреди?

Душата ми е чашката на цвете,
разпръскващо ухание.
А твоята душа е пеперудата красива.
Тя върху нея любовта отпива.
Две страсти се прегръщат извисени. ...

Косите лъчи на слънцето обагряха водата,
а патица самотна си миеше перата.
Залезът примамваше я към усамотение,
обичаше го тя и търсеше го със смирение.
Не искаше да се оставя на покоя, ...

Навела глава надолу, жената слезе от таксито и бързо закрачи по улицата, като от време на време хвърляше по някой неспокоен поглед встрани. Вече пет месеца, откакто пазеше срамната си тайна, а не спираше да трепери от ужас, че по закона за Всеобщата гадост може да я види някой познат. И да започне д ...

Глава XVIII
Беше топла майска утрин. Ситните капчици дъжд целуваха цветните пъпки на все още позаспалите цветя и ги караха да освободят аромата си. Времето беше едно такова- уж облачно, ама със загадка от слънцето, уж валеше, ама лъчите си открадваха пространство и минаваха през водните пръски.
Тя б ...

Искаш ли хапче поезия
и наркотици от мисли...?
Озърни се -
светът в лудостта се оглежда.
Слепец е виждащият, ...

обичам те
като дъжда който навън вали
обичам
блясъкът на капките в твоите коси
обичам те ...

Кажете ми поправя ли се минало,
дали конец е нужен и игла?
Парче картон, лепило за хартия,
трион и тел, пирони и тесла?
Че всяка дума, всеки миг прекаран, ...

13. Петдесет и шеста
– Гледай, едната значка на Драгнева я няма – прошепна ми Недка в час по история.
Погледнах към ревера на вечния ѝ бежов костюм. Наистина горната ѝ значка липсваше: тази с главичката на Сталин върху червена петолъчка. И Драгнева изглеждаше по-зле от всякога. Под очите ѝ имаше тъм ...

Не намерих по-топло място от твоята гръд.
Не усетих по-силна прегръдка и по- топла от твоята плът.
Не съзрях никъде по- бистри очи и по- ведра усмивка от твоите.
Не желая нищо повече от ръцете ти вплетени в моите.
И така ще е винаги, стига само да си до мен. ...

Душевна аномалия
е падината
в средата
на нищото
с телесен цвят. ...

"Едно дете попита: "Какво е тревата?",
като ми носеше
пълни шепи.
Как бих могъл да отговоря?
Повече отколкото детето аз ...

Падат от стената всички икони.
Догарят свещите и там,
стърчат сега ръждясали пирони,
а в мене болка, огън и срам...
💔 ...

Хвани юздите с мъжката ръка.
Сложи животът в собствени окови.
И ако мен ме няма на света.
Откривай смело пътища по-нови.
А казват някой, писано било! ...

Съвети за провеждане на банкови спортни мероприятия: Когато Ви канят от службата на спортни мероприятия, не отказвайте – може да Ви повишат! Не отказвайте да седнете в служебната кола на шефа! Ако сте завършили обучение за оказване на първа помощ, и спасяване при нужда, дръжте под око екипа си, защо ...

Този влак лети през дните, а от изток грее лъч –
пред очите ми тревите пеят – шепот, стон и глъч.
Мигар кра̀сни бели птици над абѐля не летят?
Тъй прекрасни – върволици, небесата ни крепят!
Млад и силен в свят сервилен, пак пътувам тук и там. ...

Лятото ръце протегна
и помоли се за дъжд
чуха го,
и тръгнаха потопите
от небето рукна ...

Звездите – медни хлопки на овце.
Луната – куче, свито, на кравай.
Рисува вятърът в снега сърце.
Подписва обещание за май.
И зимни сенки по ъглите спят. ...

Няма големи, нито пък малки.
Няма ни грозни, нито красиви.
Има достойни. Има и жалки.
Има нещастници. Има щастливи.
Има предали се. Има борци. ...

Лицето ти обхващам с нежни длани
и мълчаливо те целувам...
Такава в спомена ми ще останеш,
такава и ще те сънувам!...
А устните беззвучно ще прошепват ...