Начало ново не е ли смъртта?
Когато със живота си приключил
и вече си на път към вечността
какво ли друго може да се случи?
Ще мине ден, ще минат два и три ...

Животът дълъг е за тези,
които вярват и творят,
които знаят как да падат
кога да тлеят и горят.
В отвъдното ни няма вече, ...

Малки палави прасенца
си играят във пръста,
мърдат розови ушенца,
правят грух-грух веселба.
А до тях пък мама Свинка ...

Беше ленив есенен следобед. Бурята току-що бе отминала, а плажовете бяха пусти и надлъж и на шир не се виждаше ни човек, ни лодка. Каква чудесна възможност да се доближа до брега, без да се страхувам, че мога да бъда видяна или дори хваната в нечия рибарска мрежа.
Плувах като делфин към сушата и в е ...

11. Стас
Познах го веднага щом влезе в класната ни стая. Божичко, това е момчето, което ме спаси, когато без малко да се удавя в морето през лятото! Кой вятър го довя точно в нашия клас?
– Познаваш ли новия ученик? – попита ме Недка.
– Не го познавам – излъгах.
– А защо се изчерви? Ще ми разкажеш вс ...

- Баща си ли желейш? Недей така!
Не се обличай в тази жега в черно!
Жената ме държеше за ръка,
бе истински загрижена, наверно.
Не можех нищо да и кажа аз. ...

Демокрацията е вероятно един от най-големите абсурди пробутвани на класата управлявани, от класата управляващи. Естествено, абсурди в живота много, а конкуренцията - жестока. Но според мен няма по-очеизвадно абсурдно нещо, което в същото време е толкова общоприето за "чиста истина". Мнозина дори го ...

Сърцеприсвоителко,
Любов,
Людеспасителко!
Сърцеизкусителко,
Любов, ...

> "Но не е медицински случая..."
> Първан Стефанов
Животът е кацнал на жица...
Но момчето не знае;
и полетя, като птица ...

Моят дядо няма мѝра,
на тинейджър все се прави.
Брей, умът му не увира
има още детски нрави.
Сутрин рано песни пее, ...

Като пламъците на нестихващ пожар
изгаря нашата любов.
Силна и неукротима, тя погубва
всеки мой първичен зов.
Сърцето ми изгаря неуморно, ...

Отвътре е тихо, дълбоко и празно.
Прозорците са отворени -
мирише на озон.
Проблясва отвътре светкавица
и за миг осветява самотата. ...

Глава 23
Седях в коридора и плачех, опечалена от новините за здравословното състояние на Димитър, които бях научила преди малко, когато вратата на стаята на Димитър се отвори. Той беше там, в целия си блясък с прекрасната си аристократична осанка.
-З-защо си махнал кислородната тръбичка! – скочих от ...

Носи си дните и нощите
както прибоят катери брега,
в своите прилив и отлив,
с постоянството на дълга.
Разсъждават я погледи ...

На плажа си намерих най-случайно,
изхвърлена бутилка от морето.
Послание загадъчно и тайно,
навито вътре бе в шишето.
Отворих го, но листът беше празен, ...

Денят беше страхотен - ведър, светъл и примамливо топъл. Настроението на Божур Карамфилов - точно на обратно. Мразеше тези слънчеви и усмихнати дни, в които сякаш целият свят му се подиграваше.
Какво хубаво имаше в хубавото време? Аман от превъзнесени емоции! Мразеше всички изкуствено позитивни окол ...

Усмихват се сандалите прокъсани,
на този дъжд, немирен като тях,
небето се преструва на навъсено,
но в локвите се отразява смях.
И бурята - проклетница разчорлена, ...

Сега не мисли -
или отивай да спиш...
Утрото е по-мъдро,
но от какво...?
Спри да се питаш. ...

Отскубна се косъм от житата
и полетя в небесната шир.
Все чакаме жътва!
Болката пари и гние, като
удавен от дъжд житен клас. ...

ПОВЕСТ ЗА СЕБЕ СИ
> И аз съм сам стопанинът на къщата,
>
> където не живее никой.
> ...

Тези жълти черничеви лѝсти
в късна есен до наш'та врата.
Тихо капят - мъниста златисти
и постилат килим пред дома.
Бурен вятър сърдито ги гони, ...

1. Зове ме тя
Зове ме тя чрез твоето сърце
или пък виждаш в мене някой друг –
в прегръдките на твоите ръце –
мъжа, приел да бъде твой съпруг. ...

Светът ми – безсмислена утопия,
как би могъл да разбереш!?
Там няма предразсъдъци,
изкуствени усмивки,
скрити мисли в мили думи. ...

Сполай за добротата...
В страстта на твойте прелестни и слънчеви години
не вярвах, че ще има кътче и за мен,
където да поседна и болката да мине,
когато от живота съм странно отегчен... ...

Аз още се люлея на везните –
отляво път, отдясно пропаст дебне.
Очите всички крайности опитват,
но крачките останаха си дребни.
С усмивка под пробитите сандали, ...

Щом се успокои детето ще го поразпитам пак за близките му. Не може да няма баба, дядо или баща. Може да ги търсят? Или да си премълча… Това сладко момиченце нахълта като светулчица в моя живот. Не исках да го водя при социалните служби. То пък едни социални има в Мексико… Ще го премятат от дом в дом ...

Беше странна амалгама.
Опиум, дим и мрак,
чувство, че света го няма,
и твоя отровен живак...
Още усещам вкуса ...

Аз забравям за хорските приказки.
С бързината на лъч в тъмнината.
На душѝ не угаждам – от ниските.
И подрязвам из дъно крилата им.
Не намирам с очи изкушения. ...

Да тръгваме ли вече?...*
Приятели!... Земляни!... Дóйде време
да стягаме ракетите за път,
а някъде попътно и да вземем
желаещи със нас да продължат... ...

С мека козинка и умен поглед,
зъбки, нокти, вирнало носле
търси птиченца и насекоми
и играе, иска ли, и с мен!
Но ядосам ли го, боцва леко, ...

Страшна горска приказка...
Нощ в гората... Падна дъжд...
Спънах се във камък.
Изругах, но изведнъж –
мълния и пламък... ...

Тук, край брега на морето,
времето е сякаш спряло
и душата ми притихнала
е заедно с морето, а то
нашепва ни тихо, че есента ...

Колчем семейство
се срива, скърбѝ Бог със
скръб свръхгорчива...