Внезапни ветрове ме залюляха
във пътя ми към края на живота.
Безкрайни грижи с мъки ме поляха
и аз загубих всякаква охота
да се сражавам в земните окопи... ...

ЧУДОТО
Било отдавна, много отдавна, в лето забравено, но от историци записано. В едно кралство, в едно господарство, в кралския двор кралицата родила две дъщери – близначки. Цялото кралство ехтяло от радостните възгласи на поданиците. Кралят влязъл в покоите на съпругата си, прегърнал я, целунал я и ...

Завидя ми дори и за раните,
за онези - що ме калиха.
Няма ги.
Цигара от пепел и лава си свиха -
силна, отровна, напомняща дните. ...

Клоунът отново се боядиса в ярки цветове за да отвлече вниманието на публиката от сивата си душа.
Напудри безизразното си лице пред огледалото, постави си червения нос и синята перука, изрисува си голяма, хубава усмивка, сложи си папионката на точки и огромните смешни обувки и излезе на сцената. Под ...

26.
- Мистър Саркиз, предавам ви управлението на нашата общност. Мисля, че всички са убедени – вие и само вие можете да ни ръководите. И ние вярваме във вашата идея за нов свят, за нови хора. Позволете ми от името на моето семейство да изразя благодарността си към вас. И да ви се закълна... Не, не, ...

Той и аз решихме така - да споделим постеля
и слеем нашите тела.
Споделих желанието му да съм с него в нощта и до ранната зора.
Сега не знам как, нито кога да събера своята душа ?
Оставих парчетата счупени, изгубени, там където бях негова, ...

В съня ти с тихи стъпки се промъквам,
в леглото под ръката топла
ще се сгуша,
а ти ми се усмихвай нежно,
дойдох за малко да се стопля. ...

„Къде ми са детските книжки?“ Размисли за ползата от училищното образование.
Песните, които имат успех и остават любими за цяло поколение или завинаги носят в себе си истина и послание, които спечелват място в сърцата на хората. Песента „Къде ми са детските книжки“ от детския филм „Войната на тарале ...

Когато бях студент в София, живеех под наем с един съученик при тричленно семейство – родители, попрехвърлили четиридесетте, и син в горните класове на гимназията. Бащата беше офицер от милицията, а майката – служителка. Бащата си имаше проблем с чашката, за което го издаваше червеният му нос. Не да ...

Всяка нощ се питам Боже, за смисъла на тоз живот.
Аз ли не успях да го намеря ? Търсил ли съм го въобще ?
Какво ли трябва да направя ,за да вмъкна малко светлина
в моята завинаги пропита с мрак и тъмнина душа .
Всеки ден стремя се Боже , да печеля все повече пари ...

И птиците не издържаха.
Отлитат в топлите страни.
България осиротяла
ще чака пролетните дни.
Дали обаче ще се върнат? ...

Само Ти възропта срещу моята болка!
Единствено Ти билка за мене свари!
За пари не продума, не попита и колко...
Душата човешка не се купува с пари.
Ти отмора донесе за моето тяло ...

Здравей...
Аз съм онзи, който би дал всичко за една жена.
Здравей...
Живея в грях. А пръстите ми обхождат забраненото...
Отворих очи в 10:30 сутринта. Опитах се да се надигна, но се чувствах прекалено уморен. От работа и… Разтърках лицето и очите си. Иванина не беше до мен. Бях се успал. А тя сигурн ...

Конете и камшиците на зимата
стоят на старта вирнали глави.
Нетърпеливо тропкат със копита
в очакване снегът да завали.
Ако допре носленце до прозореца ...

Магия без любов
е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ШЕСТА ГЛАВА ...

Здравей, Декември! Всички те обичат!
Е, всички не, но може би почти!
От месеците, ти си тъй различен,
ухаеш на сладкиши и елхи!
А вечер тайно слушам ветровете, ...

Опитах се, да плувам срещу теб,
загърбвайки течението на покоя.
Бе ласкав и примамливо-проклет
зовът на капчиците дъжд в прибоя.
Изглеждаше величествен сред тях ...

Нощта е черна като скръб.
Нима ѝ предстои да се разкаже?
Загледаш ли се в облия ѝ гръб,
светът могъл би да те смаже.
Ела, това е само някаква си нощ. ...

"Наистина ли си отива лятото?..." - Христо Фотев
============================
Наистина ли Бог обича хората?
Дори когато лошите са повече,
дори когато мъртвите са повече? ...

Тези есенни акорди,
които се промъкват като капки дъжд
да напоят браздите на очите ти –
как ще ми липсват.
Погледът ти е музика, ...

Здравей, приятелю! Ти, който
плахо зад оградата надничаш.
Не се свени! Домът ми е отворен.
Влез вътре. Хлябът ми опитай.
Солен е, да! Понякога горчив е. ...

Любов и омраза
Любов и омраза, те винаги са сами,
понякога са в нас, в нашите души.
А те са близки като две сестри,
сестри близки и много далечни! ...

Когато утринта очи разтърка
и се събуди в мразовит декември.
Сребрист пейзаж студа навън забърква –
ледът е заблестял в искрящи перли.
В небето засиява нежно Слънце ...

Вятър лèден пак се мръщи,
гладен е за още зима.
С дядо, баба вкъщи
пак до печката сме трима.
Иска май при нас да влезе, ...

И без тебе се на учих да живея,
но още много силно те обичам,
всеки път, когато виждам те с нея,
признавам си, боли ме, не отричам!
Щом е по добра от мен, ...

Не знам дали ще остареем
заедно.
По-важно е изобщо, че се
срещнахме.
Съвсем не вярвям на ...

От този свят ще си отида
безбожник – мръсен атеист.
Ликa Господен не ще видя.
И къпан, пак ще съм нечист.
Ала това не ме тревожи. ...

Чешмата отвън
замръзна. Врабче кацна
в коритото ѝ...

Когато Магията си тръгне от мене,
даже до вратника не бих я гонила.
Не се и питам тогава що я пропъди,
имам ли вина за надежди изгряващи.
Магията не подлежи на разгадаване. ...

на Габриел
Ей така, неочаквано дори за мен,
получих от детето топла ласка!
Небето, декемврийско в този ден
сияеше с кристалната си маска. ...

Ти каза, че ме четеш и аз прописах,,,
Ти каза, че ме обичаш и аз запях…
Песните ми дали някой ще ги слуша,
дали в душата на някого ще оставят следа?
И бързам думите си да запиша, ...

Глъхнат страстите. Помъдряват очите.
И не пръска искри моят смях.
Тънък сребърен вятър замита следите,
по които към тебе вървях.
Тиха есен прегръща земята. Вали. ...

Тази вечер съм трезвен!
Не защото жаждата, която събужда във мен
копнежът по теб е спряла да ме мъчи,
а защото искам да усетя всеки миг
в опианяващото ти присъствие ...

***
Детето беше добре. Когато фелдшерът дойде и огледа Екатерина, каза им, че е ожулена и ще мине. Все пак му трябваше място, където на спокойствие и без нежелани погледи да почисти раните и да я превърже. Макар сам да не даваше вид, то се усещаше, че му е любопитно това, че един табун от тези освир ...