Докосни лицето ми с ръце,
не се страхувай - образът ми ще изчезне,
пръстите ти ще преминат през плътта,
не се страхувай, изсънувай ме до края.
Цветен образ, лекичко в мъгла, ...

Днес до къщното стъпало
изненада ме едно мъниче.
Бяло-беленичко се засмяло
омайниче - кокиче.
От снежинка преродило се във цвете ...

летен дъжд
отново съм дете
в локвите

Бавно и леко,
като в забавен кадър
от филм на Тарковски,
ръцете нелепи повдигат
искрящата кана с вино. ...

Светът се промени. Не му се сърдя.
Завърта се все по-егоистично.
Туптят сърца уж живи, пълнокръвни,
но някак уморени да обичат.
Минават хора призрачно и тихо ...

Полуделите спомени плъзнаха
като плъхове в светнат таван.
И очите в очите нанизаха
неочакван от чувства керван.
Пръсти в пръстите разпокъсаха ...

Престъпниците в нашата страна играят на "Сляпа баба" с българската Темида. Тя удря с чукчето и се провиква: "Осъдихме ви!". Те тропат с крак и казват:
"Да, ама не си познала! Продължавай да опит(п)ваш!
Престъпник бáби ослепява, сляпа баба той не става!". Играта продължава...

Тя се изкачваше по стъпалата на жилищния блок тихо, почти на пръсти. Открехна входната врата отново много тихо. Дори беше спряла да диша! Най- после успя да отвори толкова, колкото да може да се преплъзне между стената и касата на вратата за да влезе в апартамента, без да шуми но... изненадата не бе ...

19.
Бяха си устроили чудесно селище в халето. Използвали спални вагони. Оказа се, че в старите парното се палело и поддържало от малко помещенийце, до сами купето на шафнера. И се затопляло с въглища. А въглища на гара Север имаше много – купът се издигаше почти колкото халето...
Забутали бяха шест ...

Попивам мрака в себе си.
Не ми е нужна Луната.
Със своята светлина тя
не може да грее.
Не съм вълк, ...

Не ме подмина бурята,
не ме пожали и пороят.
Животът - океан свиреп,
разбиваше вълни във мен.
Не ме забрави приливът, ...

Пак влюбвам се трагично в любовта,
а не във истински човек насреща.
Изпращам тъжни жеравни ята.
Очаквам всяка носталгична среща
със собственото Аз и с някой друг. ...

Бели стъпки
на бяла мечта.
Бели тайни
по бяла пътека...
Бяла истина, ...

Марко Менгони - Ще те чакам
------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Michele Canova Iorfida, Ermal Meta, Dario Faini (Dardust) & Marco Mengoni
------------------------------------------------------------------------------------------------
Ав ...

Искам да не бъда права, но животът го потвърждава! Майчината обич разболява, фира дава! Всеки ден наблюдавам - стари и млади, първите - вече берат плодовете на своята грешна любов, а другите - току-що правят първите стъпки. Говориш им, не разбират! Напълнихме се с принцове и принцеси, а кой ще им сл ...

Когато съм с теб аз съм окрилен,
заедно в празник и ден обикновен.
Когато съм с теб сякаш имам крила,
и идва ми с теб заедно да полетя!
Двамата хванати за ръце да се издигнем, ...

Светът е полудял от алчност...
От скрупули, лъжи и власт.
Отчаяно създава хаоси и с тях
продава ни и нас.
А трудно е да се опазиш жив... ...

Ще ме гледаш отстрани,
ще идват спомени.
Ще съжаляваш, че ме нарани.
Ще останат в очите ти сълзи.
Погледът ти сломен остана, ...

Чýвал съм приказката "погребан жив"
Не разбирах значението до днес
Целия ти свят рухва нищо не е под твои контрол
Всичко което си обичал се отдалечава от теб
И оставаш сам с незнанието какво и защо по дяволите се случва ...

Бързо идва късна есен,
листа посипаха земята.
Бурен, севернякът идва с песен,
а вече оголил е дърветата в гората.
Птиците едвам се чуват, ...

„Шейа, какво си мислиш, че правиш?“
Елизабет се зачуди как така черната фигура се е озовала в пустинята. После отвори очи и осъзна, че е в кръга светлина, а горещият вятър и пясъка идват от тъмнината отвъд. Мрачният силует се отдели от нея, късайки с лекота лепкавите нишки, които се опитваха да го з ...

В тълпата между хиляди лица
очите ми се взират закопнели
за твоя лик. Единствена жена,
до болка те за теб са зажаднели!
От извора на твоята душа ...

Броиш ми звездите
и се усмихваш
и се влюбваш.
Усмихвам се
и броя минутите ...

„Цък-цък.” – се чуваше в стаята. „Ентер. Клик-клик.” – повтаряше се, като ехо. Двете напълно еднакви момичета щракаха по клавиатурите и гледаха в двойните си екрани.
- Виж го тоя! – каза едната.
– Чакай, да ми прати снимка моят и тогава ще погледна! - скастри я другата.
– Момичета! – възмутих се от ...

Избих кристално върху сушата
пресъхнала от гордостта си.
Стичах се през порите на кожата,
горчах по злото на езика ти.
На очите ти лютях в сълзите, ...

Мяу...Колко съм хубава! Не мога да спра да се възхищавам на меката си и лъскава козинка...Ами опашката ми! Едва ли има друго същество на света, притежаващо такъв съвършен инструмент за парашутиране при скок от високо, при това толкова красив и пухкав! Мяу...А колко съм елегантна! Дори когато съм пор ...

Представи си че в далечно царство
Над тебе се издига безгранична мощ
Дали ще бъде тежка тази нощ
Пренасяш се в мисли, а навън е вече тъмнина
Тихите ми стъпки напомнят ти спокойната луна ...

1. Хубаво е, че сексът продължава през по-голямата част от живота, за да оправдае съществуването за някои хора.
2. Добре, че има смърт, за да може да се каже за някого по една добра дума.
3. Лесно е да се наведеш и да докоснеш цветята, но трудното е да се изправиш и да достигнеш птиците.
4. Хаосът - ...

*****
Когато тръгнеш по Пътя
винаги оставяш следи.
Някъде цвете настъпиш,
убодеш се и после кърви. ...

Ти тръгваш си, но твоите ръце,
са още в моите до болка впити
и тънки струни моето сърце,
на твоето улавя, в стон обвито.
Ти тръгваш си, но твоя поглед скрит ...

Горят над залеза лъчи
и дълги сенки очертават.
А в мойте пламнали очи
любими спомени остават.
И дневната сега съдба ...

С моята съученичка Мария не се бяхме виждали от училище. Завърших преди девет години и от тогава сме приятелки във фейсбук. Гледам тя се омъжила.Две деца има вече,но много се променила, едва я познах.
Естествено през годините и харесвах тук-там някоя снимка, както се казва от учтивост или да се сети ...

Не ме спасявай повече - не бива!
Аз пътник съм към странната страна.
Ти беше "сляпа". Беше милостива.
Приех те като бъдеща жена.
Пиян от щастие забравих, че съм земен, ...

Мома Златина край река пенлива,
златни си сълзи пролива
и на реката думаше:
Реко льо, реко пенлива
дали си, реко щастлива? ...

"Пенсионерът истински мъж ли е?
Няма за него, за да има за оръжие!
Да си ограничи малко провизиите,
за да има за дивизиите!"
https://pan.bg/view_article-49-384897-BOJKO-NAMERI-VINOVNIK-ZA-NISKITE-PENSII-PARITE-NE-DOSTIGAT-ZAShtOTO-SE-DAVA.html?fbclid=IwAR2RifQF-J616syjnTw1gieujfhe8t2X4E58yM1WIjzLH-Z ...