ЩЕ ПОСТЕЛЯ И ЗА ТЕБ ЛЕГЛОТО
Не заключвам сърцето си.
Не заключвам душата си.
Не заключвам вратите.
Не слагам под ключ самотата си. ...

Какво е всъщност красотата,
дали когато външно тя се изразява.
Такава ли е истинската красота,
че съвършенството и в статуя се изявява.
Тя стройна е със правилни черти, ...

Посоката? Твоят живот е лодката, в която гребеш.
СИВОТА
Хладна нощ над мисли посивели.
Крача сред прозрачна тишина.
Спят и улиците опустели ...

Това е преработен вариант на песента на Пламен Ставрев за класическа китара. Както се казва , каквото мoжехме , направихме.

"Контури от миналото" 2019
Музика: Иван Дракалиев
#Track#6

Приятелю, защо си свел глава, защо мълчиш
и нищо не привлича твоето внимание?
Защо прегърбен ниско днес едва-едва вървиш,
загубил за живот ти всякакво желание?
Огледай се и виж – подавам своята ръка, ...

Сред
гипсовия прах
там
тя ли бе,
която открих ...

Ако разбирате какво си говорят птиците. Ако облаците са нещо различно за вас от всеобщата представа за тях, то горещо ви препоръчвам
намирането на съпруга - счетоводител!
Така ще избегнете мизерията и гладът, които неизбежно ви очакват.

Кой командва вкъщи,
кой властта държи?
Туй въпрос е мъжки,
като камък ми тежи.
Все си мисля, че съм аз, ...

Раздавката премина в минорно настроение. Поплакаха си с родата и се утешиха взаимно, спомниха си най-щастливите години, преживяни заедно. "В здраве и болест, в радост и горест, докато смъртта ви раздели"- бяха им чели на младини в гражданското. Но Славена все се надяваше, че последният тежък час ще ...

Аз по зората подреждам деня си,
като светилниче в пътя господен ми...
Изгревът ален с вятър се кръсти -
рушѝ душата ми, брули ми спомена.
Изгрев сред облак... В него потъвам, ...

И повече сияеш ти от слънце,
красотата ти е несравнима.
И само със една усмивка,
караш ме да те обичам, ах любима.
Действаш ми неустоимо, ...

Няма поезия в издялкано тяло
Отронило всичко излишно
Защото нищо
Не е излишно
Когато дишаш както трябва ...

Тя
Жената храм за мъжката душа е!
Обичана, отричана, желана!
Във нощите любовница мечтана,
тя като цвят през пролетта ухае! ...

Довиждане, ти светъл лъч мой,
довиждане, до утре може би?
Довиждане изричам, ала кой
душата ми нощес ще утеши?
Довиждане любов излъгана, ...

Не ме съдете че обичам...
не ме корете за това!
Такъв съм... създаден по
Божията воля,да съм самотник
но сред вас. ...

Запя птича песен,
с детски смях на врабчета
и от гнездо на гнездо,
ехо се чу чак до морета.
Повей ехти от разбулени клони, ...

Не забелязвах другите клиенти. Имаше ли всъщност други? Може и да е имало, но в онзи момент се чувствах като в капсула. От онези, които са пълни с вода, със звезди и две фигурки на мъж и жена. Дишах под водата. Белите ми дробове се бяха видоизменили на хриле. Той прехвърли косата ми напред и ме вдиш ...

(ужаси)
В десет без петнадесет пристигнах на войнишката поляна, а пет минути по-късно дойдоха Филип и Кристина. Двамата бяха помъкнали огромни раници, сякаш носеха хранителни запаси за векове и аз се почувствах смешен с моята малка чанта, в която имаше само бутилка ракия, бутилка безалкохолно, тарел ...

Любовта е пробуждане
И всеки от всеки нека отпие
И всеки от всеки нека опита,
със жалостен дъх
Да разпита ...

След питиетата, които разменихме
опияняващо е в мен дълбокото,
но чувствата си подредихме...
И нетърпимо ще е и жестоко
да ме отхвърлиш…неопитана… ...

Хора ли сме или пешки,
играеш, и чакаш своя ход,
но ходът ти дали ще е човешки,
ще имаш ли добър подход!
Фигури, а ние сме едни играчи, ...

В днешния заразен от грехове свят,
повит в бъдеще изтъкано от неизвестност,
човек, за човека не е брат,
а низост, измама, въображаема известност.
Едни мислят, че са вечни, ...

На кея лодката се поклаща сама,
а беше нашата лодка на любовта!
Прийждат към нея вълна след вълна,
а тя само трепва вързана за пристана.
За кратко бяхме заедно в нея двамина, ...

Усмивки тъй разни витаят край мен,
усмивки, усмивки държат ме във плен!
Усмивка доволна, усмивка сърдечна,
усмивка охолна, усмивчица вечна!
Усмивка с презрение, с радост и гняв, ...

Някакъв човек върви след мен,
следва стъпките ми мълчаливо.
Чувствам го след себе си цял ден
и, признавам, прави ме щастлива.
Но защо остава все прикрит? ...

Тя сяда, ефирна и резедава,
разлиства нотните листа
и чудното пиано оживява,
отръсквайки от себе си праха,
трупан през дълги, снежни дни, ...

Дали за край или начало,
като съдба или завет,
или пък криво огледало
на колебания безчет…
Как всичко мина покрай мене, ...

(Продължение)
2
Тя пристигна от небето –
там звездите где блестят...
Спря пред щанда ти, додето ...