Бях самотна звезда. И магьосница бях.
Нощем яздех зелени комети.
Но сред тъмното кралство върлуваше страх,
не откривах любов – да ми свети.
Късно срещнах те теб. Промени ми нощта. ...

* * *
заскрежен бор
в топли му нозе
спят шишарки
* * *

Най-милите спомени от нейното детство бяха свързани с времето, прекарано на село! Още от съвсем малка, тя с нетърпение очакваше този период на годината, когато денят се удължаваше, слънцето грееше по-различно и черешите започваха да зреят! Тогава с майка си отиваха на гарата в тяхното градче и тя с ...

Дъждът притихва бавно зад прозореца
и капките приличат на сълзи.
Ветрец изтръска клоните на ореха,
далечен гръм просторът отрази.
Лицата си от любопитни скривахме ...

Когато да обичаш трябва да е вечно,
а годините отминават неизбежно,
не забравяй, че да те е страх е човечно,
а аз ще те обичам винаги нежно!
Ще идвам за малко и пак ще си отивам, ...

Косите ти от житен клас са по-прекрасни!
Смехът ти се разлива медно във ефира!
А устните ти - хвърлят ме в необята!
Такава като теб се по веднъж намира!
От рая ли се появи в деня ми черен? ...

човек от твърде
много се лишава - за
да съзидава

Кой ви каза,че вече сме стари,
че излишни сме тук и сега!
Май ви пречим! А? Хайде шамáри!
Позабравихте някой неща.
Как ви бършехме мокрото дупе ...

Вчера ти отново ме разплака
и със сълзите си навън излезнах.
След мен мъже извръщаха главата.
Сама, разплакана жена е като дар небесен.
Трима ме подминаха с почуда. ...

Как разбра, че те обичам?
Нищо не правя за теб!
Сърце ми трябва - разбирам те.
Жена като теб не би могла да е лед.
Различна си - жена с характер. ...

Ще си сложа червило
в очите искри,
усмихни ми се мило
времето с теб да вървим.
Ах, така е забавно, ...

Ти не си като другите - скучна и сива -
красив силует си на свенлива бреза.
Искрите на вино си - младо, пенливо,
от ярка комета в простора следа.
Слънчево зайче си, от изгрев през юли, ...

Роди се в болницата. Момче. Беше пълничко, пухкаво, красиво бебе. Късно дете - отдавна очаквана рожба.
Не мина ден, в който пред вратата на отделението, под прозореца или по телефона близки и далечни роднини, приятели и съседи на родителите да не поискат сведения за състоянието му. Почти всеки час о ...

Вчера загубих Приятел...
Почина внезапно без време и час
Почина нелепо във късен час...
смърта го отне раздели го от нас.
А беше добър, Приятел, човек... ...

Простете ми,
ако ви бях до гушата.
Не съм виновна аз.
Луната е.
С всичките и ...

Ще прекосиш вселенските пространства,
изпълнен с толкова вини.
Наострят мечовете падналите ангели,
от скверни истини ще те боли.
Ще те прониже тайната отхвърляна ...

Уморена съм,
след вятъра не тичам.
Не се познавам,
а не искам на другите да заприличам!
Годините са безразлични ...

Душата на поета залостена е в клетка,
де разпръскват се неспирни чувства.
Душата на поета е прекрасна гледка -
океан, мъгла. Претъпкана и пуста.
Душата на поета е крайбрежната скала, ...

Деца, не се мъчете да ме убедите,
че силна е към мен любовта ви!
Аз познавам чувствата ви, мечтите,
до най-малкото зрънце страстта ви.
Мога в душевния ви мир да се впиша, ...

Часовникът на Бога май е спрял
и пясъкът на вечността изтекъл,
или си прави същества от кал,
че хората е пекъл, недопекъл.
И в някои сърцето е от кал, ...

Примигват свещите
и зле горят -
животът им
отчайващо е кратък...
Тъй къс, ...

Небето изсипа снежинки-
нарязани бели дантелки.
И сякаш натрупа годинки,
завързани с бели корделки.
Белеят на моето рамо ...

В събота следобед, Славе Невестаро и Коцкар Коце пикаеха доволни на широката поляна в горния край на селото с бири в ръцете. В селото имаше събор. И тъкмо тогава изневиделица по пътеката към тях запъпли цяла тумба женища - стари, млади и девойки. Те отиваха до близкото манастирче за курбан чорба. Мъ ...

Не ме търси,когато си пиян,
ти няма да ме срещнеш в някой бар.
В тълпата от безлични мен ме няма...
Жена ти,както казват, е кошмар.
Не се ослушвай в тихото за мене, ...

Водата замръзва, а сърцето играе,
във мъжко хоро на Водици,
душата ти, българска, с гордост пробужда,
забравени чувства усмихнати.
И реката завира, ...

„Бела съм, бела, юначе,
цела съм света огрела…”
Било време трудно, полепнало с мъка...
Турски орди вилнели в родопски села̀.
Руша̀ли, плячковали всичко по пътя, ...

1. Две трети от възприятията за околния свят са плод на въобръжението, останалото е реалност.
2. Няма непобедими хора, но има такива, които никога не се предават.
3. Кръвта храни тъканите, мислите хранят ума, а чувствата - душата.
4. Жените искат две неща: нежност, за да усещат мъжа и внимание, за д ...

Всеки е различен и няма еднакви! Добри- лоши, бедни- богати, слаби-дебели, но всички сме хора- това е общото и това ни свързва в едно цяло, макар и да отричаме! От нас зависи как ще изживеем живота си, как ще ни запомнят или ще ни забравят.
Правя грешки постоянно, но се старая да поправя повечето. А ...

Бих станала навярно цигулар,
да можех да се преродя отново.
Помъкнала на гръб калъфа стар,
из кални кръстопътища ще бродя.
И ще се спра – в най-крайния квартал, ...

От вълнение за предстояща среща с Бога,
да заспя тихо, кротко сякаш Аз не мога!
В навечерие на празник свят
с Божествена любов се чувствам аз облят!
Чувствам и с мили творящ, ...

Зимата съблече своята кожа. Снегът остана до колене.
И аз момиче с най – белите коси, небрежно ги разпуснах
върху твоите очи. Сънуваше ме в своя зимен сън, а аз
рисувах животът ни отвън. И всяка мъничка снежинка
плетеше топло одеяло за нашето гнездо, което казваше ...

Животът и Смъртта брат и сестра са.
Той - белият, тя - черната, уви.
Не можеш да се срещнеш с нея гратис,
но можеш да си свиркаш: : " Се ла ви..."
Харесват се , но честичко враждуват ...

Ръцете й правеха привичните движения под властта на дългогодишните практика и навик, създавайки мини-вортекс в купата, докато умът й беше на друго място. През погледа й бяха две очи с цвят на лешник, станали неизменна част от ежедневието й през последните седмици. Можеше да се изгуби в топлината им. ...