И идваха... към мен летяха...
Идваха... пагубни и тъмни...
Идваха обречени и черни...
С времето не ги забравих..
Изрових ги... спомних си... ...

Боже, пази Бойко Борисов, Боже!
Да, първобитен е. Толкова може.
Само се страда от тази чума,
а за овцете игра куршума.
Ала пази го, че Бойко е фактор. ...

Религия за смели
Oтключих си вратата, хайде, влез,
обаче се събуй, за да не газиш.
Разстелила съм – благост, чар, финес -
на пръсти пристъпи, за да ги пазиш. ...

Петъчно... Понякога имам чувството, че съм заобиколена с идиоти....
ПРИЯТЕЛИ
Най- добрите учители в този живот,
са приятелите в овчата кожа,
те, те следват, уж до тебе стоят, ...

След скандала бурен...
В миг един,огромна тишина...
А след нея ,въздишка тъжна!
-Целувка ,сладост ,по устните сега
се спуска...романтична!? ...

Разрошен спомен ръсва скреж по устните,
очите - заледени езера.
И зъзнат в мрака шансове пропуснати.
И помъдрях, но ти не го разбра.
От тихи звуци, ледени вибрации, ...

Вървях бързо. Започнах да тичам.
В слушалките - любимата песен.
Мислех си как да спра да обичам,
тичаща в мъгливата есен.
Усетих сърцето си - биеше забързано и не от умора. ...

Изкълвани са зрънцата обич.
Умират птиците сами.
Ненужни стават всички стихове
и ударите на сърцето ми
са в точката на своето замръзване. ...

в този град безлунен
няма нито думи
нищо живо не лети
само аз останах
и едно призрачно пиано ...

/сонетна броеница/
1.
С очите си докоснах красотата
на не́принадлежащото море.
С душата си почувствах свободата ...

Сълзи текат по лицето ми,
болката тъй силно ме терзае,
вън дъждът лекичко ръми,
душата ми не може туй да трае.
И през прозореца видях ...

ПРИКАЗКА ЗА САМОДИВСКОТО ДЕТЕ ДАРЕНА
И НЕЙНИЯ КОН ГОРДЕЛИВЕЦА
Всички момичета обичат приказки за феи, особено за фея кръстница- вълшебница, която изведнъж те облича като принцеса или ти подарява златна каляска. Но в нашата страна феите се наричат самодиви, те също са много красиви, своенравни и върш ...

И понякога мен ще си спомняш,
като рана в лошото
време.
Ще боля, като болно коляно,
и ще бъда в душата ти бреме... ...

И е нескромно, ала разбирам -
няма в съня ви да пасна.
Своята сянка в шепи побирам -
влюбена и безопасна.
Мъчно се водя. Мъчно се давам - ...

Верен приятел, временен враг,
втурва се в нещото Нищото с вик.
Звънко се смее, хвърля в боклука
онова, от което нуждаем се тук.
И какво от това, че бе нашето нужно ...

Остави съдружника си на сухо, за което оня го елиминира чрез мокра поръчка.
Кръстинка, кръстена на дядо си Кръстю, не можеше да върже две думи на кръст. Вместо да разтвори, тя кръстоса крака пред шефа си, а сетне кръстоса шпаги с него. Това сложи кръст на кариерата й и хей я там, де прегъва кръст на ...

вложих в теб
секунди
от сърцето си
онези
най-ясните ...

Стъклената перла и порцелановата кукла бяха приятелки. Всеки божи ден те обичаха да прекарват по-голямата част от деня заедно. Заговорите на съседките обичката и бръшлянката не ги разделяха, а ги правеха по-силни, единни и целеустремени. Есента беше любимият им сезон, в който се разхождаха сред лист ...

В мастилената ноемврийска вечер,
блещукат най-щастливите копнежи;
макар навън студът да властва вече,
сърцето ми, е като въглен – пълно с нежност.
Дори, когато глъчката притихне ...

А истинска ли си сега,
кажи ми?
След толкова пропаднали мечти.
Любов ли си...?
Дали те има...? ...

Днес видях едно дете да плаче,
зачудих се - какво ли му тежи!?
"Знаеш ли, чичко, че съм сираче"
Хлипайки, през сълзи промълви!
"Никой си нямам - от пеленаче! ...

Често несрещани чувства
Омайват надлъж и нашир.
Времето сякаш замръзва.
Ликуват всички за мир.
Подавам ръка и надежда. ...

И онемяват вечерите наши...
Изгребано е всичко от душата!...
С упорството, което вече плаши,
дълбаем безнадеждно в празнотата...
Изрекли сме отдавна всички думи, ...

Валяло е, а в сън унесен
не съм чул тази тъжна песен.
Валяло е и дъжд небесен
разплакал е ранената ми есен.
Валяло е... Валяло е...

Понякога годините тежат ми,
животът си премина като миг
и само спомените се завръщат...
Било ли е...? – Несъществуващ стих!
Кога отмина младостта ми? ...

Простащината е непобедима,
за жалост, колкото и да се мъчим.
Тя в гените ни тъй се е внедрила
и непрестанно, паразитно смуче.
А ние като всяка група земна, ...

> Тук никой няма да ме оскърби,
>
> кой оскърбява прелетните птици...
>
> Павел Матев ...

Разкъсах сърцето си.
Ако можете, намерете ме!
Дали ще познаете
колко хора обичам?
А колко слънце ...

Очите са слаби, коленете ми щракат.
Годините вземат по малко от мен.
Седемдесета, хванал съм влака,
пътувам усмихнат, с мечти окрилен.
Влакът пуф-пафка без никаква спирка. ...

Пеперудено лято пърха по миглите,
слънчеви дни с мирис на бор
и толкова е цветно тук сред поляните
и поемам си дъх с мирис на вечност...
Пеперудени мисли блестят изумрудено ...

Дъждовна съм. Недей ме доближава.
Не нося нито полза, ни вреда.
Водата ми свободно преминава
през ситото на твоята вина.
Достига дъно. Не открива нищо. ...

В тъгата на дните самотни
и в тишината на лунните нощи
сънувам косите ти Моя любов!
Моя Обич копняна
вълните ли морски остави за мен ...

Посади ни в полета от вяра.
Няма плевел и няма поквара
за израснала в стройна редица
и от слънце огряна пшеница.
Всяко зрънце калéна надежда ...

Слънцето към пладне веч клонеше,
а принцеса Вейхайвей все още спеше.
Ето че иззад завесите на балдахина,
някой отегчено се прозина…
Подаде се ръка със костеливи пръсти, ...

За моята тегоба няма лек...
Животът сив извива ми ръцете,
че раните си ближа ги от век –
напомнят ми дори и ветровете.
Обичам го в душата си на лъв, ...

Този ден се изниза навън,
като пушек от кипнал комин.
Викаш от него: АМАН,
а прошепваш след него: АМИН…