Не съм разумна. Няма за кога.
Разнищи ми се усмирителната риза.
Търпението се сдоби с рога.
И милостиво добротата ми прониза.
Не се замислям. Просто няма как. ...

След този разплакан грим,
вече си красива панда!
Но щом на чувствата държим
от зоопарка ще те открадна!
В очите ти жадува свобода... ...

Разбъркани частици, въртящи се в пространството,
търсят изход от този въртеж,
Блъскат се и се мъчат да минат през процепа тесен, но оттам може да минат само една по една, никога заедно
Невидима ръка започва да ги подрежда в колона една зад една,
измина един свят време преди първата да премине през т ...

Родена съм в малко провинциално градче в южната част на страната. По население казват, че минава осемдесет хиляди души, но това е само по официални данни. Отдавна не са толкова. С годините хората просто изчезват. Хващат си багажа и заминават някъде в търсене на късмета си. Дали го намират обаче – то ...

Замръзне ли кръстът
знак за успешна година!
Старец чегърта с пръсти
замръзнали дребни монети.
Клошарят топли с дъха си ...

Кафе с дъх на диаманти
Да те оберат посред бял ден – това си е чисто и просто кощунство! Представете си само: пиете си кафето рано събота сутрин, а яркото слънце, пухкавите като вакли овчици облачета пъплещи едва едва по синьото небе и досадно врещящите чайки, предвещават един страхотен уикенд, кога ...

БУДИЛНИК ЗА ГОСПОД
Низша съм родена, зная,
нищетата ме преследва –
сутрин – в празната ми стая,
вечер – в сухия ми хлебец. ...

Надценено е мълчанието.
Такова многословие,
че ти се иска да прекъснеш този крясък.
Обичам говора.
Във думите се крие тишина, ...

Пред къщчо, на пейчо
седи Олелейчо
и гледа капчучка
как свири с дудучка.
На цветчо калинчо ...

След като затвори телефонната слушалка, началникът на батальона се усмихна и си помисли: „Какъв прекрасен ден!” Тази утрин отново „райските двери” се отвориха за него. Кака Цеци (както целия личен състав я наричаше), неговата съпруга бе позволила да потъне в любовна забрава. Това се случваше, рядко, ...

Живеем в общата си
нереалност.
Действието е
в полусънно
измерение. ...

Бавно и нежно в краката ми спираш
с въздишка на мека и топла вълна...
Тихо при мен да угаснеш избираш
Море от надежда, огледална душа!
Като с нож самотата ми сива раздираш... ...

Свобода - Свобода -
обичам да плувам в твоите води...
Самотен и Странен - Весел и Щастлив.
Струят мехурчета около мен и вихър от вълни прелита
и в Бялата Дълбока Тишина - Едната Радост е Сама.

Тя е квартална кръчма с лоша репутация. Всеки закъснял пътник от квартала, неведнъж е забелязвал, старата дограма, изпотените прозорци и няколкото прегърбени силуета насядали по масите. Мъжете почти винаги са едни и същи. Поръчват като по часовник – едно и също, винаги с един и същи поглед, винаги с ...

2.
Играта е много, много интересна...
Или – беше интересна...
Защото изведнъж спря...
После се оказа – завинаги... ...

Очите ни посърнаха,
косите посивяха,
но спомените върнаха
„Какви години бяха!“.
Похлупени от времето, ...

Седнал съм на тухлена стена, висока три - четири метра. До мен седи моят добър приятел Георги. Странно !?
Преди няоко години Гошо се самоуби, но сега седи до мен и разговаряме. Оглеждам се наоколо. Зад нас е непрогледен мрак, мрак какъвто не бях виждал до сега. Пред нас е светло, като в ообачен ден. ...

Музика Rocksky(Н.Христов)
Вокал и ударни Румен Касабов
Клавишни Ясен Янчев
Текст Radiola(Радка Бойкова)
Благодарност на Me6(Бойко Иванов)

Клишета от сивите делници
припяваха с немощен глас
на същите мисли отшелници
дежурни във късния час.
Какво да ги правя тез клетници ...

Спомените. Ах, спомените!
Колчем употребиш някой от тях за нещо съществено и той губи силата си. А после паметта го отхвърля, както самката отхвърля най-слабото от котилото. Но онези - свидните - те ни топлят в студените зимни нощи, когато дървата в камината отдавна са изгорели и сивкавобялата им пе ...

Зад всяка мисъл нищото наднича.
Едреят кухините - то ги всмуква.
На себе си не мога да приличам
след толкова години дълга скука.
И драконът на сенките приижда ...

Неспокойна Душа
Ти блестиш и гориш
с пламък толкова близко-далечен!
Туй е тежка Съдба –
да рушиш и градиш ...

в ясла Спасител
роди се и вредом
Любов възцари се

ИЗ ДНЕВНИКА НА ЕДНА ПАЛЕЧКА
Люлея се на тънкото стебло,
треперя върху листа на живота.
Родих се в приказка без потекло,
не различавам кюлче от банкнота. ...

Личното мнение колко е лично,
има ли в него душа?
Е ли тълпата фатално безлична
или пък няма тълпа?
Тези които се имат за вещи ...

Аз чаках да те чуя с упование,
гласът ти да ми върне радостта.
Но срещнах неочаквано мълчание
и вместо радост – пареща тъга.
Усещах, че изпитваш колебание, ...

Не ме учете как речи да държа,
прожектора да любя, да махам със ръка...
Не ме учете на фалш, на суета,
артист да бъда, да прегръщам подлостта...
Не ме учете! Не ме учете на това! ...

Трепери въздухът от студ.
Стъкла премръзнали припяват
мелодия с протяжен звук,
мисли снежни в мен навяват.
Обвита в бяла пелена, ...

Очевидно умът ми е почва,
защото червеите го ядат.
Явно да ме напуска започва.
Празно е. Паяци паяжини плетат.
Дано не се оплета и там да изсъхна. ...

Не понасям някой да ми лази по нервите,
нито да ми се прави на оригинален.
Щом е станал нагоре със задника -
айде у лево - в графата "забравен".
Не искам да слушам философии дървени. ...

Навън е празно, пусто, бяло,
висулките едва-едва блестят,
и сякаш времето е спряло,
единствено снежинките валят.
Земята се е сгушила, ...

И преди ми се беше случвало да попадна на статия с мисли на световно известната Мария Монтесори, която е създала своя методика за възпитание и обучение. Тогава също не бях съгласна с някои нейни твърдения, но по някаква причина ги бях отминала без реакция от моя страна. Сега обаче, след като видях с ...

И най-умишлено,
и отговорно
ще се оставя
да ме победиш.
Да бъда слаба, ...

Пред истините гордо се изправям,
пред фактите сурови за живота.
Със колко от нещата не се справям,
и следвам ли най-вярната посока?
Инстинктите опитват да ме водят, ...

Най-после мечтата се сбъдна… Оградата е построена. След толкова обещания и напразни очаквания.
Първо - обещаваше баща ѝ. Дразнеха го хлапетата, които прескачаха изгнилия плет и обираха крушата петровка, уличните котки, които се търкаляха в лехите с пипера, кучето на съседите, което дъвчеше и разнася ...