Кога се превърна се от блатна мида
във ябълка, но захаросана?
Ядат те пак прасетата!
Кои са по-учтиви?
Дали са мидите изгнили, или ябълките, ...

До глезените в прах,
в ръцете – облак.
Дои го, ала облакът не пуска
ни капка дъжд
и прашните окови ...

....Пясъчната лавина поглъщаше всичко под себе си. Погълна полето, зелено дотогава, притулено в омара. Планината далече не синееше, всичко се беше превърнало в безкрайни жълти дюни...набраздени от леки пясъчни вълни.
Огромна машина се бореше с пясъците. Копаеше тунел в тях и го укрепваше, за да може ...

Пердетата във хола са дебели
Слънчев ден се вижда между тях
Или е есен или дните са се слели
И лъч пробива реещ се домашен прах
Следобеден уют цари във хола ...

Ти беше тук преди няколко мига,
сладък парфюм ми напомня за теб.
Танци и шепот, отворена книга,
пóвей довян от косите от мед.
Силно кафе в неизстинала чаша, ...

Щурците се разпяха,
познавам тази песен,
един рефрен повтарят,
но, чудно, не омръзва.
Пеят на житата ...

Когато си отида, ще ме търсиш.
Ще молиш вятъра, за да ме върне.
Защо не можеш и за миг да зърнеш
копнежа ми да се прегърнем?!
Защото той е тук, не е избягал. ...

В пролетно утро
кацна калинка
на глухарче чудно –
мила картинка.
По каква причина ...

Задушава ме човешката злоба,
задушава ме лицемерието, неискреността,
която като плевел живее в гърдите на хората.
Унижават ме смесеният поглед на омраза и лъжа.
Искам хората да подредя така, че всеки ...

Стълпотворени стълбове с листа от прелитащи птици.
Къщи с лампи вградени, преплетени жици.
Кабелно-електронно-неонови песни
с тон металически в свода небесен.
Динозаврено-пластмасово пърхащи пеперуди ...

Чувствам вятъра ми връща
усещането, че летя...
Времето така прегръща –
искам да те запаметя...
Прекрасно е да се желаем, ...

Беше точно пред мене
и блестеше Палатът,
като приказна сцена –
в светлини и позлата.
Полетях към мечтата ...

В памет на Г. Стойков
Пътувахме с влака. Селца, житни ниви,
купето е пещ, и тук мараня.
Прежуря без милост. Като детска играчка
проблясва за миг самолет без следа. ...

Искам спокойна и доволна да затворя очи.
Точно когато последният лист пада грациозно
на кичури, да съм раздала от своето дърво
всички плодове родени през Юли.
Да се усмихнат моите очи пред кошницата на децата. ...

Морско момиче, далече си от морето сега,
липства ли ти неговата необятна красота?
Шумът на вълните, разбивайки се на брега,
усещането на бриза, на лятото дъха.
Ето те, мое морско момиче, тук и сега, ...

Толкова много ми липсваха
нашите утрини,
че сетивата ми
бяха напрегнати във очакване
топлата ти целувка да ме събуди ...

една мечта се
зачена – любовта да
бъде нетленна

Микеле Брави - Още един ден
---------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Chris Loco, Natalia Hajjara, Ella McMahon & Andrea Ragazzetti
---------------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: ...

***
Ханджийското кипеше от живот. На пътя, пред самите порти на странноприемницата, имаше разпрегнати волове, магарета, коне, а каруците бяха наредени безредно встрани. Децата притичваха, като лястовички, гонейки се по пътя с разперени ръце, падаха в праха, изправяха се и отново политаха напред. Дво ...

*** *** *** *** *** ***
Тя поиска парче от луната,
небето тактично не ѝ позволи.
Мракът изсвири лунна соната,
прегърна я нежно, нали са сами. ...

Когато миналото избледня,
а бъдещето беше безнадеждно,
дойдох в съня ти – не като жена,
а като бяла светлина и нежност.
Събуди се различен, възроден, ...

Коя у теб е тайната стихия?
Недей ме принуждавай да я търся!
По нещо всеки в себе си ще скрие,
опитвайки се все да се отърси!
Кажи какво душата ти раздира, ...

Оглушавам в тази тишина.
Питам се, аз още ли живея?
Жива смърт е мойта самота.
Сякаш, че насън едва се смея.
Сякаш, че насън пристъпвам пак ...

– Няма кой да ти помогне…– дебел, плътен глас, шептеше в ухото ѝ, а дъхът му караше всяка една клетка на тялото ѝ да настръхне. Студенина се разнесе из ставите ѝ, сковавайки ги. Ема искаше да вика, но гласът ѝ бе избягал някъде далеч. Непознатият разкъса дрехите ѝ, започвайки да белязва тялото ѝ мал ...

Опит за фантастичен разказ
Индокитаецът отвори прозореца и се загледа в оранжево-зеленото небе. Долавяше тихия звън на розово-лилавите звезди и усещаше сладко-киселият вкус на наближаващото утро. Той въздъхна дълбоко с желание да се освободи от мислите, които напоследък прогонваха съня му. Лии Кен б ...

Винаги
само ти,
а сърцето ми кърви.
Винаги
леден ти, ...

Но кой си всъщност ти,
че имаш май повече лица.
Обичах те, надявах се – и ти.
Но оказа се, че ти си с две лица.
А казваше, че ме обичаш. ...

Уморих се с поглед да блуждая,
вперен там високо в небесата,
да те проектирам, да мечтая,
но да си оставам на земята.
Уморих се да решавам тези ...

Черно було, нощ, тъмница...
Няма никакви звезди!
Вечерта, тих потайник е...
на раздяла и тъга.
Няма ги... звездите и луната? ...

Преди за ласка да ме избереш
и в сутрешен въпрос да ме превърнеш,
преди в сърцето да закапе скреж
и зимата към моя праг да свърне,
преди да падна в оня нежен плен ...

Сотни телег: запряженных волами, парой и тройками лошадей свозят из ближних карьеров: камень, песок, гальку, жарству – отсыпают полотно новой шоссейной дороги.
Где то далеко грохочут орудия, оккупационная власть торопится обустраивать завоёванную территорию, что бы наяву убить распутицу войны.
От гл ...

Докато миеше парцала, санитарят се чудеше защо го е жал толкова за тази жена. В болницата имаше много други хора, чието състояние бе по-тежко от нейното, но го бе жал точно за нея, и то до степен, че да му е трудно да се концентрира в ежедневните си задължения. На всичкото отгоре тя не му бе никаква ...

Да живей, живей труда,
ако може в чуждата страна.
Там в бодър марш, туптят крака,
на гурбетчиите накрай света.
Че трябват си парици за храна – ...

Такъв ли съм, какъвто се съзирам
в пречупеното зеркало отсреща?
И като гледам – Кой Кого презира –
дали Аз Него, Той ли Мене с погледа горещи?
А като се замисля – Що се случи? ...

Времето е топло, лятото отдавна е затегнало коланите и е потеглило към нас, но още пътува, така че все още се диша...
Аз признавам, че си падам по най-големите жеги, когато всичко, що мърда, има повече вода по тялото, отколкото вътре в него, когато една мента със спрайт значи всичко, когато пясъчнит ...

Тя се появи в едно кокетно, българско селце, разположено в покрайнините на Стара планина, близо до столицата. Бяхме тръгнали няколко приятели, да погледаме места сред природата, красиви къщи и да се поразсеем, след тежката работна седмица. Жълтите ѝ, любящи очи ме погледнаха така, че между нас прехв ...

Със теб приличаме си много,
дошли на този свят незнайно откъде,
обичани, захвърляни от бога,
щастливци и несретници от векове.
Родителите ми те бяха ерудити ...

Денят си ляга
и нощта
отново бърза да настъпи.
Студена влага
за беда ...