Глава 9
Чувах някакъв шепот до ухото ми, но не можех да осъзная дали сънувам или не. Думи, които не можех първоначално да различа една от друга. Тръпки преминаха по гръбнака ми и най-накрая се осъзнах и отворих очи. Димитър се беше надвесил над мен и шепнеше на ухото ми.
-И се събуждаш, и се събужда ...

Съперник
Кажи му да си тръгва, изгони го,
защото вече ти е писнало да ме делиш с него...
Смачкай го, набий го, победи го!!!
И признай, че ме обичаш на това голямо твое его...

СЪН ОТ УТРЕШНИЯ ДЕН
Това е сън. Из нощното небе
се гонят полудели Персеиди.
Не ме буди във утрешния ден,
защото вече знам, че ще си идеш. ...

Прегърнал си тихо в отмала тревата,
люлякът нежно до тебе шепти
и с райската прохлад ти пълни душата-
не късай, там дето люляк цъфти.
Дори да откъснеш парченце от рая, ...

Воал се спуска между тях.
Прозрачен, който ги покрива.
Те гледат се през него в страх.
Не искат нищо да ги скрива.
И будни са, макар и спящи. ...

Сто раковини очакват сега
в морски цветя да разцъфнат.
Бяла надежда и синя дъга
ту се възраждат, ту глъхнат.
В младия шепот на морски звезди ...

Насън ли, наяве ли живях
отреденото от съдбата време?
В един живот два събрах -
почти сънуван и неочаквано проблемен ...
Имам си сега две усмивки ...

Ти любов моя,си единствен във живота
ти любов моя,си утеха в самотата
и когато ти не си до мен,
аз съм окована в плен.
В плен вериги на ръцете ме стягат, ...

ако можеше само за миг да те видя
и времето изведнъж да спре
минутката да стане цяла вечност
а капката дъжд да е превърне на море
нежно за ръката да те хвана ...

·
Недей тъжи
Недей тъжи, добре съм аз
не страдам по изгубена любов.
Чувствата са толкова прекрасни, ...

Бягай. А ранените шибои...
Бягай. А разцъфналия зной...
Бягай. А сърцето на прибоя
кой ще утеши, незнайно кой..
Бягай. Тъй ми шепнат сетивата. ...

Безследно изчезнал
Попитах Луната: Къде си?
Казах ѝ: Гледай и търси!!
Минаха дни, минаха нощи,
А тя лице смени …мълчи?! ...

Сега е друго -
всички добродетели
се връщат да развеят
знамената си.
Заспиваме. ...

Имам си една калинка,
с име сладко Бърборинка,
в рокля с черни петънца,
седем броя при това.
Цял ден пърха си на воля ...

Глава втора. Голямата кента на Илия Коларов
Коларов се прибираше пеша в къщи, той поначало рядко ползваше колата си, едно старичко “Рено”. Смяташе, че Пловдив не е чак толкова голям град за да не може да се прекоси пеша от нормален здрав човек. През тази учебна година беше оглавил катедра в историче ...

Политам към безкрайното небе,
като птица разпервам аз крилата,
на слънцето радвам се като дете,
така не ми се слиза долу, на земята.
Тя е пълна с хората небрежни, ...

Капе дъждът по прозорците слепи.
Носи се тихо безмълвният звук.
Сякаш заточен така е вовеки.
Толкова лек- ала с удар на чук.
Капе дъждът по листа и дървета. ...

ЗА ИЗКУСТВОТО !
Във кръчмето се събрали
поет, художник музикант
и започнали да спорят,
кой е по-голям талант. ...

1
В китната гора пролетта беше вече пукнала. Цветя и храсти споделяха своите багри, птици и насекоми се носеха из въздуха, забързани със своите цели и задачи. Ухание на свежест се рееше из цветната гледка, изрисувана от цъфтящи дървета, допълващи се с различни краски и оттенъци.
Въпреки привидната х ...

Беше март. Заваля ме късният сняг.
Беше март, а бях се разлистил.
Цветовете ми бели отнесе
и запрати в лепкава кал.
В ранна пролет, в бяло разцъфнал ...

Спорът затвори очи.
Беше му домъчняло
за онези наши мечти:
край на едно, на друго - начало.
Изприказва се мъдростта, ...

Разкъсани крила ми даде господ
и без да видя тръгнах да политна –
съвсем наивно втурнах се към пропаст,
а той ме хвана, сетне ме издигна.
Крила ми дал, но нужна ми е воля ...

влизам
в бюти-зоната за илюзии
достатъчно дълго я посещавам
купувачите тук са
или твърде млади ...

Защо?!
Елеонора Крушева
Не мога с теб!Не мога и без теб!
В ръцете ми е най-нежното перо
а то трепти с пулса на сърцето ми ...

Разсънват се някои хорица.
Даа, май пробуждат се вече.
Спомнят си миговете - точно
и ясно - кои от преди били са.
Колко ли паметта им е дълга? ...

От тебе ме пробиват нежни тръпки
и чувство между уплах и възторг.
Направиш ли към мене две-три стъпки,
душата ми се свива на кълбо.
Разсеяно през пушека ме гледаш ...

Потапям се във теб, море –
последен опит да запазя отпечатък.
Покрий ме цялата с пенести вълни
и нежност като тях очаквана.
Сбогувам се със теб, море - ...

"Колко много вода!" –
във почуда възкликна детето.
То изрече за тебе
най-точните думи, Море!
Нека търсят метафори сложни ...

Бъди обятията, в които се разтапям,
когато целия ми свят се руши
Бъди сълзите, в които се потапям,
когато огънят цяла ме опустоши.
Когато на парчета рухна на земята, ...

Събудих нощите
с очи ги прободох
не исках да крият
тайни в тъма
дните измамих ...

Повярвах и заради теб
в цвета на бъдещето -
тъмно и неясно.
Вселената рисува ни портрет,
позираме й сред килия тясна. ...

Как пораснахме толкоз големи!
Побеляхме, боли ни глава!
А морето, уж бе до колѐне,
всяка буря – детска игра!
Зад високи стени от проблеми ...

Глава двадесет и шеста
Приказка за лека нощ
Ей тъй си зяпах в телевизора унесен в спомени, когато жената влезе, отбеляза, че пак не съм го включил и рече да се приготвям, защото е мой ред да приспивам внучето. То – естествено, че момче, естествено, че на мое име, естествено, че падащо си от тия годи ...

Единстено във танца си със сянка
постигнах съвършения синхрон,
а светлината - блага куртизанка,
от два фенера прави ми поклон.
Изплезих се на сън и две завивки, ...

Детето
на огъня бяга
в небето.
Детето си ляга.
Зашепва небето. ...

Няма ги вече очите на майка ми, загрижени,
че Животът ни пъхна под носа онази графа,
която с теб попълваме вече еднакво...
Питам се, защо съдържанието й предизвиква
толкова много любопитство, сякаш, ...

Тишината ми прегърне ли те, е море -
погребва повече, отколкото разкрива.
А думите ти са излишни ветрове
срещу вълните, с които си отивам.
Неписано ли е - не може да се случи, ...