- Моретооо-о-о! – извиках окрилена от гледката на дългата пясъчна ивица, а зад нея – синева, миеща брега и носеща ароматен солен въздух. Ех, това море – каква емоция беше тогава за мен – като сбъднала се мечта…
Няма да забравя това лято. Беше 1994. Навсякъде звучаха песни като „All That She Wants“ н ...

Дими земята. Жива и уханна.
Протяга устни право към небето,
и мокрите й стръкове го канят
да посади два облака в полето.
Да гребне от зеленото нагоре ...

А бях добра и весела, и бяла
и дом си имах, радио и куче.
Не слагах на кантар, какво съм дала
и радвах се усмивка да получа.
И всичко беше просто, много просто, ...

Училищният звънец разцепи застиналата класна стая. Учениците от дванадесети „а ”клас започнаха един по един да се изнизват навън. Имаха час на класния ръководител и докато напускаха, някои си приказваха, други се усмихваха, а трети-мълчаха. Само едно момиче не ги последва навън, а се спря до катедра ...

Във вековната гора,
вместо смях и веселба,
случи се една беда,
мечо Пух се разболяяя.
Легна на легло, горкия, ...

И замириса на море -
солени водни капки,
водорасли с летен вкус,
приключения приятни.
Напича силно пустото му слънце, ...

> Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.
> Йоан 12: 24
Жалък съм, много съм жалък! Също съм смешен, но повече жалък. Пропаднал и жалък човек съм. Но не ми съчувствайте, даже ми харесва! Харесва ми да съм жалък. Има ...

Долепени едно до друго тела, сияещи от любов очи, опипващи длани, жадни устни. Антон бе потресен, гледката заплашваше да разкъса сърцето му. Невидима ръка го бе сграбчила за гърлото и го душеше. Не можеше да повярва, че любимата му се натиска с някакъв противен тип, и то пред очите на всички, на ули ...

Във шатрата ти, Господарю, сa пристигнали
все лоши вестоносци с новината,
че аз съм варварка, че съм разпалвала
пожарища из твоите владения
и после, че била съм мародерствала... ...

В МЪГЛЯВИНИТЕ
Търси ме там – горе – в мъглявините,
все по-далеч от „слънца, луни и звезди“.
Без път от камък, на камък прелитам,
но не загубих смисъла на своите мечти. ...

Всяка уловена мисъл те кара да я сравняваш с напиращите чувства. Гмурваш се към най-дълбокото на душата си, за да я разгърнеш и разбереш пътуването в себе си. Но едновременно с това се размътва и се надигат всякакви примеси... твърди остатъци, набраздени от минали случки и предишни равносметки... Вс ...

В екзотична Индия,
подобно на Бодхисатва,
кротко под дървото
бодхи ще приседна и
своето жадувано ...

На мен!
Къде сте прашни мои водопади?
Сбърках ли? В косите ми прахът е.
И ако някой лъскав нож извади,
зная, не за мен в това грехът е. ...

Очите ми,не гледай в тях сега, те издават ми душа
не гледай истината в тях, ако не искаш да откриеш!
Не можаш просто да погледнеш ей така,
освен ако решила си вече да не се криеш!
Погледни ги в тях се потопи, ...

Стоим с паспорти и билети
пред пред предпоследното гише...
Ще стигнем ли до самолета
пак Офицера ще реши!
Събличаха ни командоси! ...

Огнено момиче сърцето ми запали,
със сърце на лъв в гърдите,
есента ни заедно запази.
Красотата в нея с изкуството показва,
непосилните да разберат, ...

Нали ми обеща, че в късна вечер,
горещо – дива ще си под липата
и аз – едно подлъгано човече,
очаквах до безкрай сред аромата.
На цъфнала липа – приют за двама ...

Той беше директор
на едно училище.
За някои добър бе,
за други – страшилище!
Спечелил конкурса може би, ...

Благодаря ти, че ме изостави!
Благодаря, за калната тъга,
за всичкото – доброто, злото и неверието –
Благодаря! Благодаря! Благодаря!
Благодаря ти, че смачка като лист хартия, ...

Във плен на твоите очи изгарям
гориш ме като с мълнии със тях
света ми преобърна, не съзнавам
и търся логика за чувствата със смях
Не искам да пропусна теб, ще съжалявам ...

Ленив следобед, от тъгата на юг -
няма нищо, нищо за правене...
Късна събота в дивия лук
си мърмореше нещо забравено.
Някой идва и някой си тръгва, ...

1.Посреща ни със сила във леглото,
без да мръдне пръстче или длан.
Потта ветрее в пламъците по челото,
време е за вратата към момент желан.
2. Смелостта под болничната риза тлее, ...

Морето в очите ми спира,
усмирява немирно сърце.
Уморено покой там намира
под звездите на южно небе.
Морето в мен се разлива, ...

Загубих всичко,
дори и себе си.
Светът чернее
пред очите ми.
Разпънаха на кръст, ...

Пътувам си във рейса, а до мене
женица тлъста се поти и жално стене.
Големият и задник е в моята половина
И ме притиска по- жестоко от лавина!
Но, явно не и стигна, че ме сплеска, ...

Когато сърцето е свито в юмрук,
Слънцето на нежността ридае...
В тишина отекват звук след звук
и безпощадно рана дълбаят...
Топли думи, родени с любов, ...

Две сълзи проронваш, сутрин рано,
със скръб за твоите чеда.
Не скърби за нази, мамо.
Нищо, че пръснати сме по света.
Ще се върнем, мамо, ...

Надбягват се нежните дъждовни капки със страстните гръмотевици кой пръв ще очарова с докосване нагорещената земна плът. Валят целувки. Изпаряват се въздишки. Тича времето по гръбнака на желанието и оставя след себе си искрящи секунди удоволствие. Бързо, наситено и кратко - като всяка открадната любо ...

на сина ми
За много денят, днес е просто поредният ден,
но с шум на мотор ще започне за тебе денят.
Вълшебен, вълнуващ, лично магичен, рожден,
с букет от лъчи и на морска вода аромат. ...

Глава VII
Утрото беше мрачно и влажно. Мъглата бе толкова гъста, че дори градината в двора не се виждаше от прозорците в къщата. От
време на време само нещо преминаваше- сякаш прелиташе през нея- това бе градинарят- виновникът за красотата от цветове, но сега дори те не можеха да преборят бялата пел ...

Пътят в Живота е за двама.
Къде си ти, отново пак те няма!
Защо отново пак си ти сама?
Това ли искаше, или не ме разбра!
А пътят е трънлив и труден в живота, ...

Съвършено
Пътуваме двамата в късен летен следобeд
навън летен лек дъждец започва да вали,
природната красота, леко отворен прозорец,
"Nothing's Gonna Change My Love..." звучи... ...

Девет свещи в църква да запалиш,
девет библии на храма да дариш,
черна котка, вещица, жена ли,
девет пъти скришом погледни и виж.
Девет пъти тихо прекръсти се, ...

Водопадът от думи сякаш пресъхна...
Махайки в нищото, диря водата,
която дочувах преди да заглъхна.
Ще я откупя, каква е цената?
Имам пресъхващи слъзни канали. ...

Простият сбор от инстинкти
мотивира човешкото тяло
да цени миговете стотинки.
Да ги осмисля в черно и бяло.
Да ги сресва и да ги роши ...

Заливът на таралежите
Идваше тук при всяка възможност. Понякога два пъти в годината, понякога три, понякога по-често. Зависеше от това колко често пътуваше до завода на компанията в Солун. Беше открила мястото още преди много години, когато не можеше и да предполага, че ще дойде ден, когато ще оглав ...