Аз искам още дълго да ме има
в сърцето ти, в постелята, в дома̀,
да чувствам, че съм твоята любима,
единствена, обичана жена!
Когато завали, ме приютявай ...

31.
Явно тук имаше определен ред. По коридорите тичаха хора – предимно мъже, имаше и няколко жени. Въоръжени – кой с огнестрелно оръжие, кой с лък, кой с копие. Никакви деца – бяха ги прибрали в безопасната част. И почти нито един от хората, които Йоан забеляза в изследователския център. По тревога ...

Погледни в себе си, послушай сърцето си
защото друг може и да не ти го покаже...
Но имаш правото да знаеш, че в този свят
нищо не е даденост, ти мига създаваш...
Да знаеш че имаш задължение към живота, ...

- … В ъгъла на кухнята, бе тихо и тъмно. Едно мишле пропълзя навън от дупката си, подуши въздуха и размаха мустачки. Нямаше опасности. Бе подушило сиренцето. Мишлето направи крачка, две, колебливо тръгна по пода, спря се до крака на масата. Там седна и с предните си крака си изми мустачките - както ...

Прибирам бавно
прегризаното въже в джоба си.
Китките ми също се опитват да потънат.
Безуспешно остават на светло.
Поне са свободни да пишат. ...

Дъжд от злато, вятър и вървеж,
празна пейка, спомени, копнеж,
речен бряг, окъпан във мъгла,
залез плах, далечна светлина.
Лунен блясък, сребърни звезди, ...

По един странен,но изключително красив начин си толкова разбита и наранена колкото мен. Опитвайки се да се впишем в този объркан свят се намерихме. И счупените ни парчета се превърнаха в добре подреден пъзел и по същия странен и красив начин ме допълваш. ❤

Непохватно отваря вратата, придържайки тъмното кожено яке към тялото си. Последното, което виждам, са косите й. Мисля, че изпусна ключовете и се наведе за тях. Не се обърна повече. Какво си въобразявах?!
Апартаментът спи. Тихо е. Светят само онези малки лампички в коридора и хола. На масата е оставе ...

БУЙНА РЕКА
Дива, буйна река е животът ми.
Изворът и се не знае къде е,
от къде засилен тръгва скокът и,
коя майка песен нежна е пеела. ...

Не ни е нужна война,
ние сами се избиваме.
Животът е суета,
но му е нужно разбиране.
Днес ще се блъсне влак, ...

В жаравата на хладния ни взор,
от камък да сме, пак ще се разнежим.
Уютен е широкия простор,
и зимата сурова е тъй жежка,
примами ли ни повик таралежен. ...

Пуснеш стих или пък проза
като гълъб в ,,Откровения'',
искаш, макар и малка доза
да получи одобрения!
Нека критика да има, ...

Ръката люлка не люляла,
отпуска се - прекършен клон.
Предчувствието за раздяла,
звънчета, шутовски поклон.
Душата странно черно-бяла, ...

СВЕТЪТ СЛЕД ТЕБ НЕ СВЪРШВА
автор: Роберт (Роби)
( Монолог на една силна жена)
Да питам ли защо при мен се връщаш?
За тебе вече съм оглозган кокал, ...

Нещо позабравено от мен, към което се върнах наскоро.

Нагоре, нагоре – към сиво небе.
Това ли е, Господи, пътят?
В краката ми куче огромно снове,
изплита гирлянди от стъпки.
В очите ме гледа, край мен се върти, ...

Път – широк и безконечен,
проснал се надлъж и шир,
път като безкрая вечен,
мамещ пътници безспир.
И като пара̀ от злато, ...

Дъното
го няма на картата.
Неизследвана територия.
И ти не можеш
да изплуваш. ...

Обѝчай да те обичат,
ще намериш хора,
които на теб живота ще си обричат.
Не съди кой крив кой прав
и кой има лош нрав. ...

ПРАЗНОТАТА
Странно как хората търсят нещо цял живот!
Повечето така и не го намират. Може би, защото не знаят какво точно търсят.
Някои от тях знаят, а други си мислят че знаят. Някои търсят приятелство, други любов, трети търсят семейство, а някои истина или може би пък кураж?! Истината е че нещата ...

Боли ме,
когато безгрижно изместиш поглед от мен.
Боли ме,
когато небрежно подминеш ме.
Боли ме, когато те видя ...

Прах от слънцето полепва
по очите прегоряли
на скалите. И отеква
ехо от легенди стари.
Скритите пътеки гонят ...

Навън е тъмна вечер – ухаеща на лято и липи.
На пейката съм седнала, над мен – куп звезди...
И само от далечината – музика –
отглас от човешка суета,
нарушава тихото спокойствие, ...

Опашката беше дълга. Върволицата от хора започваше от малкото площадче, продължаваше през заграденото с дворче пространство на кметството и се скриваше, някъде навътре в теснотията, където се помещаваше пощата. Селският площад, голямо и открояващо се място, беше тих и самотен. От време на време едно ...

Добронамерено и бавно си отпивам
от чашата със Божията кръв
и мъдростта във мене се събужда,
сърцето ми обсебва тиха радост.
Омар Хайям умислено ме гледа, ...

/или за силата и гордият дух на българката/
Легендата ни спомня времена,
в които шетали са турски чалмалии,
що силом обругавали честта,
с цел... българската вяра да убият. ...

Не е морето до колéне
и нито пътят ми е гладък.
Не грее слънцето по мене
и ни животът ми е сладък.
Мъглите вечер ме загърлят ...

...Бягството на времето събуди съкровеността на инстинктите.
Скоро беше валяло, а тревата мокреше пръстите на ръцете и краката на Еймъс, в това истинско съприкосновение с природата утроба- майка и баща едновременно. Полъхът на вятъра разгромяваше с нежността си мислите на мъжа.
Сигурно дъждът подрон ...

Преди няколко месеца умрях. Но продължих да живея в дома си, сега повече от всякога живеех т.к. нямах никакви задължения към никого. Така дълги години – докато не ме повика Господ при себе си, аз бях наблюдател на всякакви ситуации.
Гледах майка си, сестра си, брат си и видях хора, които не познавам ...

Не съм с морал на мъдър философ,
нито богат, нито красив и даже,
не искам там, на моя послеслов
да пише – Времето ще си покаже!
Не е това житейския компас, ...

Пролетта в Караново през 1990 година доста се забави. Пристъпяше на пръсти, плахо и страхливо като неопитен крадец. Из дворове и градини нищо не беше цъфнало. Само дрянът със своя жълт цвят разваляше черно-бялата картина. Усещаше се, че зимата си отива. Белият вятър подухваше едва и караше хората да ...

В квартално кафене си пиех чая
и разговор дочух - съвсем накрая.
На масата съседна двама млади
горяха на любовните си глади:
.......................................................... ...

Ослепях за суетния ход на живота,
ослепях за ревюто на лъжливите дни.
Те са тази модерна култура, която
отвънка примамва, а отвътре вони.
Ослепях за вървежните, адаптивни ...

Болката разтеглиха годините,
позабравих малките си мисли.
Стъпих криво,
но никой не видя
колко малко съм пораснала. ...

Нахраних всички дяволи в душата си,
с една ръка, протегната към тебе,
с парчета плът ги хранех, и повярвай ми,
все по-гладни ставаха, онези черните!
Нахраних ги с душата и сърцето си, ...

Хубаво е понякога да се замисляме по-дълбоко за някои същностни проявления на своето Аз. Примерно, за любовта към някого, която удостоверяваме, стремим се да я докажем, кълнем се в нея.
Любовта не е чувство. Не е. В своето проявление като емоция Тя е нещо първично, само влюбване, привличане, някаква ...

Снощи чух по новините
много важна новина:
Че Симеонов, и жените
са си “стиснали ръка”
Вицето, оставка хвърлил, ...

Летял щъркел над блатистата гора,да си хване жабчица една.
Търсил дирил той навред,но без късмет.
Но нещеш ли както си летял ,от глад и умора изнемощял,малка жабчица съзрял.
Малката жабчица на слънце се печала и нищо не разбрала,че над нея опасност е кръжала.
Изведнъж слънцето се скрило,небето се ст ...

ЗАЛЕЗА НА ГОДИНИТЕ
Когато годините към залез накланят
и мракът се спуска в сълзливи очи,
всеки търси последен лъч да се хване,
светлинка в душата си да задържи. ...