Стъпки в мрака,
разсеян поглед на момиче
едва, едва през здрача
виждам я, че плаче.
Локви дъжд и хлад ...

Душата ти - рисунка тебеширена,
сред пепелна следа на мъртво сиво.
Строшени стъкълца от шал кашмирен -
небе без глътка въздух, полуживо.
Напуканите устни на обятия, ...

XI
Внезапно камионите спряха. Смъкнаха ни от тях и едва тогава забелязах къде се намирахме. Изоставена бензиностанция на пуст междуградски път. Мъже с оръжия заизлизаха от камионите. Започнаха да пълнят туби с гориво и да зареждат резервоарите, а водачът им стоеше на около десетина стъпки и се взира ...

Първи Куплет:
Омръзна ми от тази твоя
фалшива реалност.
Май за теб лъжите са голяма
актуалност. ...

("Марги" - 20 част)
– Какво ще правиш, бе?! – Алекс вдига вежди, сякаш ме е видял не с ножичка в ръка, а с моторна резачка.
– Утре имаме апликиране. Морковче за Зайко. Имам да изрежа 28 зайчета, 28 морковчета и 28 кошнички. Нищо работа, нали?
– Ти наред ли си, бе? По никое време вечерта? Сега ли се ...

male
------------------------------------------------------------------------------
Федерика Абате & Маракеш - От много мислене лошо ми става
------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Alessandro Merli (Takagi), Alfredo Rapetti Mogol, Edoardo D’Erme ...

За прицел се събират мигли
Очите ми клепачите повдигат
И вече без предпазител насочени
Откриват огън
Откриват там където вече има… ...

Единствено с тебе аз съм щастлива,
всяка секунда дори е красива.
И да те зърна само за миг,
в ума ми остава твоя лик.
Не искам,но ти си до мен, ...

защо - незнайно -
раят земен - грабен от
фурди - безкрайно

РЕКВИЕМ
Камбанен звън, цветя, покров,
отгоре виждам как ме носят.
Поп, кандило, гроб и ров,
край него цигани как просят. ...

Тя идва със коси от позлатени листи,
нетленно слънчева и вятърна девица.
Очаква първата си стъпка като мънисто
да се търкулне в орбитата на зенита.
С ухание на зряла мед и овощина, ...

Само слуз носят
плужеците -
като следа!
Безгръбначните -
обречени са ...

САНЧО
В ловът на образи и случки се уплаших.
Попаднах в непрогледна джунгла дива.
Прекомерно много в нея са играчите.
Попаднала там, дали ще изляза жива? ...

(Не)потребна
Можеш да ме хвърлиш, подминеш или изгубиш -
за тебе аз съм една непотребна жълта стотинка...
Но едни ден, когато щастие поискаш да си купиш,
да знаеш, че точно аз няма да ти достигна.

твоят аромат -
ухание на пролет
с цъфнали вишни

Прощална песен пея за страстта,
с която любовта отново се сбогува.
Тъй както в път изпраща се дете,
поело на желанието да робува,
прегръдката ѝ ме остави точно тук. ...

Кои сме ние – простосмъртните?
Сега защо сме тук – на Земята?
Коя е същността наша истинска?
Защо дирим сред мрака лъчи?
Само едно Нещо ни дефинира - ...

ЗЕЛЕНО СЕМЕ
Стоя с ръка напъхана във джоб.
Опитвам се и аз да съм добър,
но в мен напира страшен яд и злоба,
Съдбата ми решава някакъв "катър"! ...

Пресъхнаха чешмите от дарители.
Замряха и каруците за ихтибар.
Изтлява призрачно едно момиче
заключено в прозрачен кехлибар.
За всяко нещо номер, прошнуроване. ...

Научила се е Райна
на една вселенска тайна.
Да обича врага!
Страданието му
да я изпълва с тъга. ...

Глава тридесет и първа
За женското кормуване и мъжката логика
Издържах стоически гостуването и, с леко паниран от женските приказки мозък, се прибрах у дома. Нощта мина като нощ – кошмарни сънища за красавици, зовящи ме нейде си, и аз, сещаш се за нищо си. Плюс постоянните екскурзии до тоалетната. А ...

НЯМА ТЕ...
Сега съм сам, макар и за минути и оглушителната тишина яде душата ми.
Няма те.
Без твоите очи светът е сив и мрачен.
Без твоите прегръщащи ръце ми е студено. ...

Зеленото – цветът на мекотата,
разстлала се сред пролетната шир.
Зеленото обагрило гората –
убежище на животворен мир.
Зеленото – ливадите, полята, ...

То, лятото, нали е за почивка,
но да почивам, аз не мога, и не ща!
Закарах Ладата на автомивка,
от нея щях да вадя старите неща.
Любувах се на старата машина: ...

Не си харесвам дрезгавия глас,
наместо с шепот, старчески говоря.
Задъхвам се, когато преценя,
че думите ми не разбират хората.
Безкраен гаф - очите ме болят, ...

Няма ли милост за всеки?
Този живот е серва̀л.
Гоним на сляпо успехи,
свити във тъжен чувáл.
Губим романтика скъпа! ...

Щастлива съм, но само във заблуда
Ти ограби и щастието, и от живота красотата
и отново показвам усмивка по принуда.
Ти тръгна и изтръгна цветовете от цветята.
Дълго време скитах ...

Когато си изпиеш виното,
а утрото е някъде далече
ми напиши писмо - най-искреното,
в бутилката ще плува цяла вечност.
Дано, да си спокоен и на сън - ...

... ще отсъстваш тъй красиво,
че просто няма кой да те измести.
Камелия Кондова
Но духом аз ще бъда с теб до края,
дори когато няма да ме искаш! ...

Тя е влюбена лудо в дъжда.
Танцува сред капките, говори си с тях.
Греят очите й – малки щастливи слънца,
а лъчите им кехлибарени милват света.
Сякаш с капчици ултрамарин ...

"Лудият" маг съм,
твоят мистичен Учител-
те, хората, така ме нарекоха!
"Лудият" маг съм,
твоят Духовен вестител!... ...

Щом взор отправиш ти към мен
Всеки път съм тъй сломена
щом взор отправиш ти към мен,
че страстта ми вдън стаена
държи ме в сарацински плен. ...

VIII
Когато се събудих на следващата сутрин бях сама в стаята. Реших да се поизлежавам и да се възползвам от усамотението, за да помисля. Нужно ми беше малко време, за да осмисля случилото се предишната нощ. Любопитно ми беше, защо точно сега Мартин бе решил да признае грешките и лъжите си и дали въ ...

Потъпкала заблуди и дилеми,
невинността си тръгна гола,боса.
Остатъците нежност тихо взе ми,
остави тишината и въпроса.
Той като паяк висна на корниза, ...

ПЕСЕНТА
Докосването на струната заби кинжал в сърцето ми.
От него плисна кръв гореща като страстна любов.
Превърна се в образи, изсипали бисери в ръцете ми.
Затрептях цялата, като цвят на водна лилия, в зов. ...

- На баба ти Дафа, фустаните! Какво? Какво се пулите, бре? Не сте ли виждали „дърта маймуна”,м? Дърто съм и си го знам, че Вас ли ще чакам да ми го намятате! Ма, много станаха лоши тези женски, бре! Едно време, ще да идеш снаха, че ще милуваш* и ръце и крака и каквото трябва всичко ще правиш, и пари ...

Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.
В томленьях грусти безнадежной, ...

Душата си за теб разголих- сега е дрипава и мръсна...
Сърцето си за теб отворих- все още парченцата събирам...
Като нестинарка по жарава ходих-
молитви за здраве и щастие изричах...
Не съм свикнала да ме обичат, ...

Да се простиш със себе си или да си простиш?
И да прегърнеш своите вини.
В страха си да повярваш, че потребен е
и с много обич да го приютиш.
Душата-скитница в различни измерения ...