Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Машината на времето
Дали
Предпази ме или разби?
В небето с падащи звезди.
Уви, небето си ми ти.
Дали е ден или пък нощ? ...
Когато мечтите стигат звездите
Андрей: Здравей, Питър! Как си?
Питър: Добре съм. А ти как си?
Андрей: Аз също съм добре. Напоследък съм занемарил писането на хайку, но смятам да наваксам.
Питър: Така ли? Не съм влизал скоро в групата да видя новите неща. Може ли да ми разясниш малко за тази поезия. Приятно м ...
Репортаж от Силистра
площадът като църква пуст,
управниците - недостойни,
по-лоши и от Вранчов трус.
Народът, псува пред кандило, ...
Проклет да е тоя ангел
дето ти хвърли сърцето на пътя,
че аз се спънах и го намерих
и оттогава му бера грижа,
и не спя да те мисля, ...
Когато в седем
самичка къщата притихва,
поливам моите цветя,
ветрец в глухарчетата кихва,
и чака някой да рече ...
Желание
да разкъсаш нощта на парчета
и във всяко едно да обвиеш:
една усмивка да свети,
една ласка да топли през зима, ...
Самотникът
Маринчо, седнал на осеяния с пясък, камъчета и черупки от миди бряг, прехласнато гледаше залязващото зад горите на отсрещното румънско крайбрежие слънце, чиито прокраднали се през листата на дърветат ...
Гальовно
С толкоз нежна, плачеща душа!
(Виж носа си! Ти си крокодил
Искам само, само тишина!)
Как те търсих! Как те чаках! ...
По струните на изгубената мелодия- Глави XVI, XVII
- Здравей, Монти!
Той правеше опити да разкопае двора- не много успешни. Земята беше толкова суха и напукана, че буците пръст бяха като камъни и му беше много трудно да ги разцепи и невъзможно да оформи и поприглади някакво пространство. До краката му имаше торбичка със семена, но при тази ...
Простички мисли на един обикновен човек - 13
17.07.2018 г.
Нерешителността е първата крачка към разочарованието, а съмнението - първата към п ...
Едва ли
погледна с колко водиш в резултата,
прегледа и баланса на милувките
та да не се раздаваш без остатък.
Едва ли някога ще се науча, ...
Жените
защото умеят да плачат!
А ние с пресъхнало гърло,
давим мъката си безгласно!
Жените живеят по-дълго, ...
Защото Болката е винаги самотна
ще се опитам с нежност да я облекча!
Душата птица е ранена и сиротна
и блика буйно в раната кръвта!
За да зараснат изранените крила ...
Вярвам в теб...
и в дълбокото море в очите ти...
Вярвам в добротата, която носиш,
вярвам в радостта и в плача ни...
Вярвам в чувството, с което живееш... ...
Federica Carta - Dopotutto 🌐
----------------------------------------------------
Autori: Federica Abbate, Luca Serpenti & Gianclaudia Franchini
-----------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Федерика Абате, Лука Серпенти & Джанклаудия Франкини ...
Натрупан опит
С годините натрупах опит,
живях живот с какво ли не
и свикнах всички да се топят
и да се правят на свине! ...
Корозия на чувствата
По листовете смисълът се свлече
с мастилото ѝ, станало на прах,
до точката, поставена пред "вечност".
От ноктите на времето изсечен, ...
Да останеш...Човек...
да останеш добър човек или ..
просто човек...
без да окършат крилете ти нежни...
Колко е трудно... ...
Черен пирон в сивото небе
На среброто
затварям вечер във трезора.
Заключвам сетне три врати,
да нямат достъп други хора!
Сребро е туй, а не печал! ...
Живяхме
Държава, кована от лед.
Когато запявала Рила –
светът се събирал навред.
Сърцата на смели войводи, ...