За тичането и обичането
От всичките години лудо тичане
по пътища с победи и заблуди,
от всичките уроци по обичане,
които, недоучени, ме будят, ...

ВИНОТО НА ЛЮБОВТА
Всяка капка любов ще изпия,
тъй тръпчиво – сякаш е вино.
Доживот за теб ще мечтая,
нищо че всичко е предрешено. ...

Какво ли още трябва да се случи
със този, оскотял от зло народ,
да би могъл Заветът да пресучи
на мъката обречения ход?
Върти се постоянното вретено. ...

Вартимей съм, чедо! Старият слепец,
който днес не иска с чудо да прогледа.
Тръгнал от иглата - карам до конец.
Слушай ако искаш. И драсни два реда.
Ирод беше нявга злият властелин. ...

Не се срамувай да заплачеш
когато виждаш чуждата тъга,
понякога сме в сенките на здрача,
но вярата ни дава свобода!
Не се срамувай да си беден ...

Мончо отвори очи. И веднага грабна сценарият, който вакуумната поща беше изсипала точно пред главата му. Отвори и зачете направо финала на поредната серия…
Уфффффф…
Мощната сутрешна въздишка. Черно на бяло там пишеше: „Мончо маха радостно за довиждане, сяда в луксозната лимузина и заминава за летище ...

На пейката пред блока сяда вчера Страти
и някак дълго с любопитство ме оглежда.
Чета си вестника, а той главата клати,
мустак подръпва и започва да нарежда:
„Стоичко, бе, прощавай за въпроса, значи... ...

Отзад зад кожата,
под костите
съм Космос.
Поглеждам се навътре и го виждам –
звезди и мрак, ...

бъдни вечер
тиквеникът с дъх на канела
и... обич

На твоята песен попивам лъчите.
Без слънчеви дни аз потъвам в тъга.
Но ти си далече и много са дните...
Аз срещата наша сънувам сега.
Докосваш ме нежно, ...

Примирен във съдбата се взирам
със пречупени бели криле
и дори света да разбирам...
аз загубих те без да те имам
Примирен във живота, примирен в любовта ...

Пиша това за онези, които се различават и за тия, които вече го знаят. Понякога осъзнаваме неща за нас които са били за нас като във мистерия, стряскаме се и прибягваме към мисълта, че може би нещо не е наред с нас. Със старанието си да впечатлим някого само за да ни хареса правим огромни грешки, сл ...

Всичките родни
богатства разграбило,
злото злорадства...
Всичките земни
богатства разграбило, ...

Изстрадали сме двамата по равно,
разбирам, че сърцето ти е свито,
но моето е като твоето кървяло,
и не веднъж, а трижди е разбито.
Веднъж ли тръгвала съм обвинена, ...

Във чашата от чувства
Любовта разтварям
на глътки я отпивам
като елексир
миражите от мислите ...

Наше, мъничко, внуче!
Наше, сладко, дете,
ето, вече порастна,
на годинки си две,
все бърбориш си нещо, ...

мъничка маса в голямата зала
наоколо пусти стени
уиски, сълзи, оперета малка
смачкани листи с творби
крачене- нервно ...

Разминахме се.
Двама вече просто познати
до болка познати.
Като коли подминаващи пътните знаци.
С шизоидно личностно разстройство – ...

Коя е баба Марта,
сигурно е много стара,
като прабаба ли недочува?
Има ли очила, бастун,
кой я гледа и къде нощува? – ...

Кажи ти моите и аз твоите кривини,
па да се поправим и да вървим наедно.
Васил Левски
Не си ти наш народен предводител! Не си –
народа, щом превръщаш в избиратели, ...

С уважение и респект към Оскар Уайлд!
Властта отдавна не чете поети!
И нищичко във рими не чете!
На нея дай й рози и конфети,
та само в апетити да расте! ...

Додея ми! Ах, колко ми додея
от медиите, пълни с новини.
Ликът да ми натрапват на злодея,
а той на простотия да вони.
Алеко да е вечно актуален ...

Когато вън е още тъй студено –
предпролетно, а пак сковано в мраз,
затрупано от сняг и вледенено
в компенсаторна февруарска власт,
и още зъзне крушата на двора ...

Придвижваше се трудно по тротоара. Двата ѝ бута се триеха неуморно един в друг и ѝ причиняваха болка. Глезените бяха ужасно подути, а стъпалата едва я държаха. Увисналият почти до коленете корем не я улесняваше. Дотътри се до една пейка и се настани. Зае я почти цялата. Това ѝ напомни пътуването в м ...

На тоя ден какво ли става ?
Цял свят в любов се обяснява.
Даряват гербери и карамфили,
дори и влюбените крокодили.
И в ден прекрасен като този, ...

Щастието е контрабанда.
Болката е легална.
Животът е търговия
с илюзия за печалба.
Смъртта е кръчмарят, ...

И днес стоя аз пак замислен
Сред тази мрачна пустота
Моят път от бялата луна осветен.
Ще останат ли следите ми до пролетта
Ще видя ли нежната й усмивка отново? ...

Роза разцъфва
в снега.
Нежна и силна,
тя изправя глава
и в студеното стъпва. ...

Той, аз и любовта.
Бягам от тях.
Бягам в нощта.
Чувствата замъглени,
спират ме, ...

Сняг се сипе на парцали,
за миг земята побеля!
Навън вилнее бясна хала
и всяка къща умаля!
А на двора гръб превива, ...

Аз непременно ще те срещна
и прегърна, за да ти е уютно,
ако не на улицата тази вечер,
то насън, някъде преди утрото ...

Едно небе, една луна,
едно сърце, една душа,
един живот, една любов,
съдба една, единствен зов!
Една съм аз, един си ти, ...

Някой чука на вратата,
що да видим – Баба Марта,
с Пижо, с Пенда, под ръката –
бързат, сякаш в надпревара
да закичат мене, тебе, ...