"Въстание" е част от проекта "Лични съобщения", който включва 20 речитатива на любовна и социална тематика.

/още веднъж от "Калейдоскоп" - демоверсия/
Седим в парка с Митето комшията, гледаме последното слънце за тази седмица и се чудим дали ще видим някога пак истинска зима. Освен във фризера, де. И тогава до нас сяда омърлушен Пешо от горния етаж. Черпи с дежурните цигари, припалва и той, и пак мълчи ли ...

Опасно близко е краят отново
Опасно близки бяхме и с теб
Бих могъл да започна отново
Временно мъчен, далеч и с без теб
Всичко се движи - живот на ръба ...

Искаш ли днес да дишаш без нея
За теб има ли нещо в живота,
което изпълва те целия с нежност?!
Да свириш можеш ли някоя нота,
без в теб да напират копнежи?! ...

отпиваш ме бавно
на малки глътки
все едно съм
вина
но това ...

Нещо хубаво пак си отива
във нощта с кадифените устни,
нещо хубаво в мене заспива,
след минута то ще ме напусне.
После пак ще се върне при мене, ...

Веднъж ме попита: Ако тя се върне и поиска да сте отново заедно, ще се откажеш ли от мен?
Аз отвърнах: "Не!"
Сега, когато теб те няма
все още
никоя не може да ме откаже от теб!

Моли се само да не ти се случа,
че второто ми име е проблем
Не лъжа, знаеш, но ще се науча.
През куп за грош нощта ще продадем.
Моли се само да стоя далече, ...

Тишината сряза плитките си черни, в земята на разтворените рани. Заплакаха светулките като девици. "Война било, когато си сънувал обич, която никога не ще разцъфне. Война отвътре – почерняла в мъка." Така си шепнеха светулките и светеха все по-рядко. Отслабваха. Разказваха, че всичко е било, заради ...

Конник през Времето
Аз яздих дълго…с години
сред мъглите на Времето,
в мочурливите му градини
петата ми, се изхлузи от стремето ...

В Хималаите няма зефир.
Там върлуват вихрушки и хали.
Там на зимата вечният пир
може с ледна ръка да те гали.
Но пък има със ръст върхове ...

Широки камыши Дуная, и длиною далеко уползают, от устья к самым верховьям заросшей реки стонут и мотают мётлами камыши. Не только болота заливы и луга в камышах утонули, но и беды людские тут припрятаны, предприятие опасное скрывают непроглядные заросли. Глубоко в вилковских очеретных зарослях, из п ...

Аз все те крия в джоба за късмет,
невидима монета, стръкче нежност
и чувам твоя вятърен ответ
във синята нестихваща безбрежност.
А после думи тихо ти редя, ...

Нарисувай отново очите ми,
онези,
синьо-зелените...
потопи се без страх във лъчите им,
нека бъдат щастливи... ...

целуваме се
костният ни мозък
се втечнява
и се плъзва нагоре
раждат се ...

ИЗБОР
Р.Чакърова
Нахлуват мислите, но думи не намирам.
Надвисва над листа ми тишината.
Какво се казва, щом любов умира? ...

Стискаш сърцето ми в ръцете си,
държиш го и... не го пускаш...
А когато болката изпише се на лицето ми,
обръщаш се и... просто си тръгваш...
Ще помоля тихо океанът ...

НЕ ОЧАКВАЙ
Не очаквай в очите ми сухи сълзи…
Щом съм стигнала тук, ще поплача.
Без да трябва да плащам излишни вини,
ще се сгуша в недрата на здрача. ...

Вдъхновено от А.
Изпълнена с муза рисува
портрета на млада жена...
и тъй на шега тя разбрала
как бил сътворен е светът. ...

Ема Мароне - Любовта не ми стига
-----------------------------------------------
Autori: Daniele Magro
-------------------------------------------------------
Автори: Даниеле Магро ...

Часовникът на Правдомир Съсков звънна подканящо,сякаш искаше да му каже” Хайде ставай, бе михлюзин заспал! Кое време е?” Само че той го изрита и изпсува. Първо на ум, а после и на глас, защото не му се ходеше на работа. Но се налагаше! За честта на фамилията, мътните да ги вземат дано! И най-вече за ...

Така са се разпели тези петли в тъмното. Има още два - три часа до съминяло*.Збравил съм всичко(или така ми е по-удобно). Снощи събрах що имах буркани с винт. Сложих ги в една стара чанта. Отгоре метнах коженото яке,че влакът за Пещера беше в тъмно.
На село пред оградата ме чака едно куче. Две седми ...

/ИЗМАМНО БЕЗНАДЕЖДЕН СВЯТ
О, колко безнодежден ми се вижда този свят!
Навсякъде проблеми срещам само аз...
Измамите сред хората безукорно вървят,
И няма кой да срине тази гадна власт! ...

Денят на Майката Природа
-Добро утро деца! – госпожица Ийгъл премина леко към центъра на стаята, сякаш не стъпваше, а се носеше по въздуха като птицата. Децата бяха насядали удобно в кръг около нея и я гледаха с очакване. - Днес е най-специалният за нас ден от годината. Помните ли защо?
- ДА! – друж ...

И рече той: Всички жадни за власт ще се напият и ще се задават, и всички болни от суета ще изпаднат в немощ и проказа ще покрие телата им.
Ами ние, с гайдите, ние какво да правим, го попитахме. Да духаме ли, го попитахме с празни гайди в ръцете.
Духайте, вика, духайте та да надуете гайдите от агнешк ...

Като мъничко стръкче иглика
и посята в градинска леха;
като с алена роза прилика;
като славей под мойта стреха;
като гълъбче бяло пред хора ...

Няма да забравя как се случиха тези две неща:
Един сводник беше изнасилил и удушил две жени,едната беше на около 23 години и беше бременна,а другата беше на по-малко от 18 години.Изглежда и са били студентки и са си позволили да отидат на купон в този бар,дето се събират какви ли не отрепки-от гамен ...

Понякога кичури спуска през клоните ярка звезда
В небето ѝ лъскат разпръснати
Златни, косите в които изгрях
Понякога в пяна и пръски реката разплита небето
Във камъка блъска милувки ...

Има едно място, наречено Ад. Намира се извън времето и пространството. Извън битието, извън масите. Обитава съзнанието.
Всичко в Ада се движи на концентрични кръгове. Всяка думичка е камъче, което завихря и създава нови повърхности.
Адът си има звезди и красиво небе, поляни с дъхави билки, вечерни о ...

Аз съм няма. Само че никой от вас не го знае, защото когато ме попитате колко е часът или коя дата сме днес, аз ще ви отговоря. Дори сутринта съм ви поздравила за добър ден. А в четвъртъците, когато програмата ми е запълнена с упражнения със студенти от седем сутринта до седем вечерта, гърлото ме за ...

Ти връх си и си там сред върховете,
без милост призоваха те, без свян.
Не ти простиха даже ледовете,
но знай, че никога не ще си сам.
Твойта усмивка, твойта устременост, ...

През окото от облаци небето прозира...
Синева безутешна!
За свободата ти колко мечтах?
От извора в който вятъра топъл извира...
Тишина безпогрешна! ...

На къс синджир живеем,
с илюзии в критична точка.
Единствен Бог е панацея
и него молим за отсрочка.
Сезоните се сменят плавно, ...

Не съм забавен вече, знам това,
превърнах се в прокажен, скучен тип.
Не мога върху себе си да прикова,
вниманието ти дори за кратък миг.
Затова дойде моментът да се спра, ...

ТРАНСФОРМАЦИЯ
Прозата бе в неосъзната депресия. Прозата бе обзета от вопиющо чувство за нещастност и безполезност, от апатия и многотонна меланхоличност. Прозата не можеше да проумее състоянието си, но пък не се чувстваше комфортно в никакъв случай. Знаеше, че е в дискомфорт, знаеше, че по-рано бе с ...

Момиче на дванадесет години –
не чува,
не говори...
Зла съдба!
В очите ѝ, като небето сини, ...

По текст на Весела Огнева.

Вокал, китара - Илиянски
Китара - Данчо
Бас - Илиян
Ударни, вокали - Миро

Вокал, китара - Илиянски
Китара - Данчо
Бас - Толя
Ударни, вокали - Миро

"Етер" е част от проекта "Лични съобщения", който включва 20 речитатива на любовна и социална тематика.