You have gone million light-years away
Time waved last farewell with the aeons
The white nightingale sung his song before its
tender voice to be gone forever
The seven moons' light shall be gone ...

Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ;
https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2
Навярно вече осъзнахте, че само Бог понастоящем знае дали аритметиката е непротиворечива. При това, ако Той съществува разбира се. А знаменитото д ...

Тироманчино - Невъзможна любов
-----------------------------------------------------------
Autori: Domenico Zampaglione & Federico Zampaglione
------------------------------------------------------------------
Автори: Доменико Дзампальоне & Федерико Дзампальоне ...

Пореден ров. Пропадане и плач.
Измамена илюзия за щастие.
Животът - присмехулен, стар палач,
пак зъби се, безмилостен и властен.
Пореден удар. Даже не боли, ...

I
Издига се гълъб в небето,
от тръни венец въз сърцето.
Любовен е кръстът в душата
и жлъч се струи над земята. ...

В сърцето на Странджа планина, сред гъстите дъбови и букови гори е разположено село Българи - последната крепост на нестинарството. Древният обичай, най-вероятно с тракийски корени, не случайно е възникнал тук. Това тайнствено и мистично място пази спомена за отминали времена, когато нестинарите не ...

Родино моя, знам че не веднъж
във тебе диви орди са вилнели,
подгизвала си от невинна кръв,
и викове предсмъртни са ехтели…
Плячкосвана, разпъвана на кръст, ...

Сияние имаше през Август.
Дихание,
след него – смърт.
Смъртта му беше лека,
отиваше в светъл път човека! ...

Какво съм аз за тебе?
Ненужен, натежал товар.
Какво си ти за мене?
Безценен, незаслужен дар.
Какво съм аз за тебе? ...

Дали живота минава на лента
и ние копнеем за женския допир
на ръце набрали пролетна мента
и уста неизказали хиляди вопли.
Дали живота минава на лента ...

Със жар в очите,
със тупкане в гърдите,
със пеперуди в стомаха,
със плам без дим видим,
със шепот без вопъл и стон, ...

СЪЛДЪРМИ[1] И МЕДЖИДИИ[2]
След като напусна стаята на децата, дядо Добри подмина спалнята, която от години делеше с баба Яна и се запъти към навеса зад къщата. Присветкайки с едно фенерче, за да не пали яркото осветление, той се зарови в някакъв шкаф с отдавна неизползвани боклуци. От дъното му изва ...

Там – във тесните килии,
там – зад тежките врати,
зад железните решетки
и кървящите стени;
там, где бял свят не светува, ...

Реших, че трябва да сменя тактиката. Не бива да приличам на себе си. Това е обезсърчително. Вече знам доста за нея и това ще ми помогне да се сближа. Научих името ѝ, клинът е същият, за това под нея – още не съм сигурен, но мога да предположа; има ботуши, които не съответстват на сезона, разсеяна е ...

И в края на началото
ще се повтаря окончателно
раздялата на цялото:
защото пътят е многострадален.
Къде ни води Моисея? ...

Често се повдигаме на пръсти,
звездите да докоснем и луната,
небесно цвете, бяло, да откъснем
и него да посеем във душата.
Сиянието с целият му блясък, ...

Океанът на живота накъде ме носи?
Ту в ями подводни ме набутва,
ту люшка ме на гребена на някоя вълна,
а после чука ме в скали подводни
и тежки рани нанася на моята душа... ...

ОБИЧ, ИМА ЛИ ТЕ
Има ли обич в теб всеотдайна?
Не питам. Не искам да ме лъжеш.
Усещам го, докосна ли те тайно.
Да ме гледаш в очите, не можеш. ...

Само светлина
Как и защо съм на този свят?
Искам да захвърля старата си дреха.
Искам да се разнищя, да се опозная.
Кой е дарил душата ми, ...

Една звезда, излезнала в отпуск, се запъти към дома.
Нямаше къде да падне... и умря.
Роди се мрак.
Небето, тихо свило се от болка, завиваше неизживените си спомени.
Хиляди парчета стъклени образи, пълнят устата ми с кръв. ...

Нежните думи, щастливите, меките,
с дъх на красива утопия,
сричка по сричка в омраза изтекоха,
за да нахранят Потопа.
Станахме грозни, с езици – змийчета, ...

Когато съм объркана до лудост
и бездна ми е цялата Вселена,
когато съм наивна чак до глупост
и във затвор от мисли съм пленена,
когато съм притихнала във нямост, ...

Пазя си го мойто пухче –
зиме, лете, в дъжд и в пек!
Аз съм тежко слонче - духче
със чадърче бдя нащрек!
Гьолът ми е до колене, ...

За слепия да бъдеш светлина,
за глухия – божествения шепот,
за падналия – братската ръка,
за тъжния – звездица на небето,
за скитника – невидимия дом, ...

Сега ще ги захвърля тези листи.
На две ще счупя химикалката.
Туй, що не изживях съм го написал.
Аз спомени горя без жал...
А после ще поръся сол в душата си. ...

Сама ще съм добре! Върви нататък
ключалката на моето сърце разбита
ще прибера в джоба си, но жалко е
че в мислите ми болката прелива...
Омръзна ми от делниците скучни, ...

Eternal darkness is what i've become,
it makes me drift through nothingness of time.
I'm looking for the place i called my home -
an endless lifetime spent to search the sign.
An empty wanderer without a shell ...

Ти знаеш ли какво е любовта?
Нали все казват, че не си отива...
Възможно е да бъде и така,
ала лицата си мени със сигурност.
И струва ми се често че грешим ...

И ето - есен пак рисува
природата в бакърен цвят,
а първите ята пътуват
към друг - далечен, топъл свят...
Дърветата с премени нови - ...

Има много неизпито небе.
Бели утрини, от радост разплакани.
Нощи приказни, с цвят на кафе.
Чувства, дето с години са чакани.
Има топли усмивки – горят. ...

Я СОШЛА С УМА
Я сошла с ума, я сошла с ума
Мне нужна она, мне нужна она
Я сошла с ума, я сошла с ума
Мне нужна она, мне нужна она ...

Старицата реших да заговоря,
онази, дето все стои сама,
лицето и́ пропито от неволи –
с душа, смирена и добра!
-Кажи ми, бабо, как минават дните, ...

Гласът ти при колата ме настига -
усмихната ми махаш от балкона.
И щом към тебе погледа си вдигам,
две думички устата ти отронва.
Не, нищо важно - просто си решила ...

Търпението изисква грижа, защото, ако го занемариш, лесно се трансформира в апатия, или в завист. А оттам - до омразата, разликата е само една стъпка гняв...
16.09.2018
Ако обръщаш внимание само на постигането на перфектната форма, така ще прогониш съдържанието, което се надяваш, да я изпълни...
16. ...