Во овој паралелен свет
ти си на страната
на моите непријатели
а јас сум самовила
со седум копја во грбот ...

Образът на добрия старец е влязъл в съзнанието на почти целия свят като естествена асоциация с Коледа. В нашата страна, по стар обичай, щом настъпи месец декември, неговият лик започва да се показва от прозорците и вратите на училищата, от опаковките на безброй шоколадови изделия, от някои реклами, ...

Екскурзия във първи клас
Откъслечно сега си спомням
една екскурзия на Първи май,
която бе като "Световно"
и свързана със моя край! ...

ѝма неписан
закон - не обичаш ли -
обич не чакай

И дочаках мига
да се срещнем отново,
да ме сгряваш без мяра,
да се любим без слово....
Запазил от далеко ...

5.
- Няма ли да отидем за обяд? – попита Бог и кимна към внезапно потеглилите количките си Хенри и Томас. На двайсетина метра зърнах Ади и Сара, също запътили се към кръчмето…
- А как? Представяш ли си какво ще стане, когато се появя в два екземпляра…
- Спокойно…
И наистина – аз си седях в бараката, ...

В онази нощ снегът
натрупал бе почти до пояс.
Във ниското небе замръзнал облак
извил бе матов гръб
в несбъднат и застинал порив. ...

Беше отдавна - преди тридесет века,
Парис се влюби в красива жена!
Тя го обикна и тръгна със него,
а Омир написа поема с война!
Аз не съм Омир, но пак ще опитам, ...

Сънувах, че шофирам в леден дъжд.
Завоят идваше след друг завой коварен
Да, знам как скоростта възбужда всеки мъж...
дори към среща с камион товарен.
Унасяше ме бавно скоростта, ...

Родих се или бях роден…
Не помня тази куртоазия.
Но помня тленното,
че на порока в плен
отидох в бар, ...

Както си вървял през гробища унесен,
един човек внезапно, стреснат спрял...
Наострил слух: "Ми, да – музика и песен!
Истина!"...Огледал се и онемял...
Приближил и гледа – голяма веселба, ...

Покáни ме във твоята градина,
отрупана с различен вкусен плод.
През мене мигом сладка тръпка мина -
все дарове под слънчевия свод!...
Как радваше окото тази прелест, ...

Още преди Лизи да е отворила очи, вече знаеше, че нещо се е променило. Но пак не беше подготвена.
Мората пред нея стоеше застинала. Всъщност до една се бяха приземили на земята и не помръдваха, дори когато страшниците ги залавяха в клетки или ги промушваха с оръжията и магиите си. Сякаш не усещаха н ...

когато човек няма какво да каже
по- добре нищо да не казва
макар че то времето ще си покаже
прекрасно цвете ли е или язва
всеки е писател, всеки фотограф ...

Целувки и цветя...
Животът ми, без теб,
загуби
цвят
и цел ...

Снежинки проблясват в ефира
и сгушват се в преспите сняг,
и в танца им времето спира,
и в танца им жива съм пак.
Студът ме пробужда и вятър ...

Да си сменя името, фамилията,
града или… направо тази планета,
щом съм си искал моето минало…
на нещастните не се дават съвети!…
Колкото аз днес се себеобичам, ...

Дядо ме заведе в снежната гора –
дряновата клонка сам да избера.
Качил ме на рамо, гази до колене,
че снегът е много по-висок от мене.
А пък баба в къщи е оплела вече ...

Убийте гондолиера, пеещ песни,
от картината във Венеция,
дядото, дъвчещ тютюн, да изчезне –
и ще остане ли нещо?!?
Махнете книгите и четете само вестници. ...

Възхищавам се как принуждаваш (в платното, боите)
да възкръсват и минали, и неродени пейзажи!
Но уж птиците имат крила, а не литват! Боли ли те?
Всеки полет аз мога за теб и насън да разкажа,
а когато достигна в зеления ирис градината, ...

Виждам те.
Погледът ти все още ми изглежда студен,
сърцето ти е в пълна гримаса.
Очите ти още ли търсят мен?
Потънал в чашата, наливаш и втора, ...

Защо да говоря, какво и кому да го кажа?
Да търся? Изгубих аз всичко, което съм имала.
За мен забравете. Не питайте празната стая
кой този букет ми остави от синя иглика.
Аз млада погивам! Погребвам се вече самичка! ...

МАЧКИНИ ВРЕМИЊА
Растевме од нафора.
Детството ни беше винова лоза
во која зрееше младото вино на нашето небо.
Растевме во едно време ...

Беше късна есен кога пазихме кариерата с Димча, ноември ли беше, декември ли, не помня. Деня беше къс, нощта дълга. Тамошните работници, отрудени челяци, гледат как да остържат системата. Затворили едно теле в празният фургон до работилницата, турили му кофа с вода и му хвърлили две бали сено да руп ...

на В
Рисувам си поредната илюзия,
защото знам, че някъде те има.
Усмихнати са сенките на музите
в палитрата със Алфа и Проксима*. ...

Не вярвам, че щом нарани ме...
съм длъжен глава да сведа...
и мигом да кажа: „Прощавам...
да свършваме вече с това”...

Дядо Коледа,
знам, за депешите и писмата
отлетяха времената,
но не ти знам мейла,
номера на телефона, ...

Пуснете любовта да си отиде!
Не я насилвайте да ви говори!
Луната небесата щом разбрида,
към истината път ще се отвори.
И нека любовта да бъде плаха. ...

Мечта за песен
Ръкоплясканията в залата не стихваха! Завесата падна. Дейвис стоеше като вцепенен. Толкова пъти беше пял пред различна публика, но такова нещо досега не му се беше случвало. Тази вечер във въздуха се носеше нещо различно, нещо толкова и познато, и далечно, нещо носталгично... От своит ...

Малки камбанки.
Бяла нежност сияе.
Момина сълза.

Тя се страхува само от градушките - 12та част
- Искате ли да запаля лампата или…?
- Не, недейте! – почти извика Мета.
- Ще се наложи – цялото мазе е в кръв и…
- Как в кръв, каква кръв? – не трябваше да има кръв! ...

И в студ, и в мраз, и в мъки,
сред милиони угаснали звезди,
без протекции и препоръки,
добротата пак ще се роди.
Край изоставени огнища ...

Недоверието има много лица -
все различни.
Предателството само едно -
твоето собствено.

Нищо, че ноща като старица
метнала е черно наметало –
зъзнат в мрака дървеса и птици,
а в душата ми е бяло, бяло!
Нищо, че през тъмните полета ...