Нещастие не е, щом ти не си обичал,
не е беда когато не получиш топлина,
не срамно е,че стари дрешки си обличал,
но мъка е когато видиш своята вина!
Не болка е когато влюбените се разделят, ...

НАРКОЗА
на Кирил Христов
Отпий от чашата ѝ женска нежност,
за да избухне в теб копнеж и страст...
Пияна от емоции безбрежност ...

Душевна рана в здрача се разтваря,
в сумрака стенеща -- съвсем сама...
По лунен лъч във утрото догаря
и зрима само, в нощната тъма.
Неказаните думи не нощуват, ...

Малчуган споделя с баща си: Тате, видях съвсем случайно как комшийката яздеше мъжа си.
Бащата: Тренира, за да се научи да язди кон.
Малчуганът: Ама тате, не е ли по-добре първо да се научи да язди магаре?
Бащата: Проблемът й не е в язденето. Освен това има екзема на ръцете и не може да държи здраво ...

Зимата
подарява на пролетта
цъфнал скреж
по прозорците.
А тя ревнува ...

Любовта за някои е чудо,
за други пък е дълго чакан гост,
но всички знаят, че е лудост
и щом посрещат я – ѝ вдигат тост.
И канят я, отворили сърцата си, ...

Ги праќаш змиите да ме изедат
додека се вртам по едно неродно дрво.
Ги тераш ветрот и дождот
заедно да ми го превртат чадорот
и животот наопаку. ...

Тази есен пристъпи едва-едва, като закъснял студент за лекция. Тук-там от тополите край пътя, който разсичаше Караново от край до край, се отронваше по някой жълт листец. Природата на желаеше да се раздели с красотите на лятото. Подухна лек ветрец, сякаш и той не бързаше за никъде. Пойните птички ве ...

Любовта ни взе на мушка
и опушка ни до шушка.
Аз съм струг, а ти си стружка;
пън съм аз, а ти – пънчушка.
Тя пристигна, без да пита – ...

За всичко, мисля, е виновно времето.
Разпалват дните поривния глад
и как поглъщат, дявол да го вземе,
и смилат миговете с механичен хлад,
а всеки миг ми е така потребен! ...

Разхождах се по улиците на града.
Учителката първа аз видях.
С прошарена коса. С поглед мил.
Това бе тя! Моята учителка добра!
Споменът от детството ми се завърна. ...

настъпи последния час от моя живот сега сякаш времето е спряло за мен завинаги
моят дом е вече гробът а моето легло е вече ковчегът но душата ми ще живее няма да е мъртва като тялото ми вечно
под пръстта съм вече заровен а тук е тъмно и студено без светлина и топлина сам вовеки веков
душата която но ...

В държавата имаше криза. Заводите съкращаваха своите работници. Бавеха се заплатите. Хората живееха трудно и едва свързваха двата края. Павел работеше във фабрика за тухли. От пет месеца преживяваше с парите, които всеки месец получаваше като аванс. Живееше с десетгодишната си дъщеря Таня. Съпругата ...

Забравям, няма да те лъжа,
какво е да горя във любовта.
Навярно се изгубвам под дъжда,
на делниците в сивата мъгла.
Забравям накъде съм тръгнал, ...

***
На сутринта се събуди с главоболието, с което се събуди и предишната сутрин. Вчера бе дълъг и изпълнен с емоции ден - той имаше чувството, че оттогава са минали няколко седмици. Стана и отиде до другата стая, където Карла му бе приготвила кейк и кафе за закуска и му бе оставила бележка:
"Разпола ...

ЕЗИКОВИ НЕВОЛИ
Р. Чакърова
"Език свещен на моите деди",
в ума ми като музика се лееш!
И чудно как след толкова беди, ...

Любима моя скитнице Луна!
За да те видя как със Слънце се целуваш
за очила прежалих цели десет хляба!
Очите ми са скрити с тях сега...
и уж предпазих се ...

Почакайте ме, вий сте мои братя,
жадувам волната ви свобода.
Ще тръгна и без жалост ще изпратя,
и болка, и тревога, и лъжа.
За да препускам с кичестата грива, ...

Христо Ботев, сине, е български поет.
Имал кръв на птица. Ходил е навред.
Засукал в Калофер. Видял и Одеса.
От цялата мъка светът бил потресен.
Над родната стряха виреел спахия. ...

Доброта
Вкарва в живота пъстрота
Дума свята и чиста
Тя е солото на барабаниста
Поантата на журналиста ...

За виното сега ми се говори –
кръв Божия – свидетел на погроми,
причина за победи свръхчовешки,
но също и за непростими грешки.
За виното сега ми се говори – ...

6.
Сещам се как една година другарят бай Тошо идва в Бяла Слатина.
Той не обичаше нашия край. Не само заради хората от отряда „Гаврил Генов” и Горуня.
Легендата казваше, че веднъж – когато идвал с кола, нейде между Баница и Борован по него стреляли. Кой, защо, дали…Просто дочувахме…
Но тогава дойде. ...

Една невзрачна уличница ме намрази,
понеже бях към нея прям и справедлив.
Пред фустата й никога /и в сън/ не лазих.
Бездарните й стихчета шкартирах в миг ленив.
И като въшката на своя тънък лед надута, ...

Брей, че птиче гласовито!
Буди ме в зори по тъмно.
Тъничко гласче преплита:
" Чирилик!... Виж! Вече съмна.
Ставай, че навън е чудо! ...

Tи си различна от другите,
моя красива любов.
Имаш сърце на бунтовник
и носиш съкровище в себе си.
Знам, ще те удрят без милост ...

Понякога в обикновенните неща
на битието се е скрила красотата.
Великото се крие в думи две
достатъчни за щастие в сърцето.
Нуждае се от ободрителни слова ...

Внезапно! И една красива обич
се вплита в мен със сила земетръсна.
Прегръщам я във себе си сега.
Защото
в сряда ...

Ах, този век и тези нововъведения,
а къде отидоха човешките взаимоотношения...

Спомням си едно лято, бях малък, почти до колене.
Баба ми ме прати с дядо Петър да пасем воловете, а те не бяха като кравите, такива малки.
Ами бяха едни такива, големи, като цели планини.
Големи и сиви с широките си гърбове.
А рогата им, още по-широки. И като че ли подпираха небето с тях. ...

Любов моя, пиша ти без да знам коя си.
Не знам срещали ли сме се или не.
Знам, че ще ти оголя душата си,
дори да разкъсаш сърцето ми на две.
Усещам урагана от искри тъй близо, ...

“....защото можеш да стъпиш върху Евангелието,
за да стигнеш Хляба, но не можеш да
стъпиш върху Хляба, за да стигнеш
Евангелието.“
Николай Христов (Баткото) ...

Погледни
в очите
на врабче.
Оттам сякаш,
Бог те гледа ...

Муж на место
Седим и мислим. Мислим и седим.
За кво ли требе све да си търчим?
Мойта дом да седнем ми не дава!
Само гюрунтие ми създава! ...

По „Последната секунда“
от Андромаха (Белла)
Тихо е. Много е тихо.
Даже вятърът се е смълчал.
Няма вече какво да се пита, ...

М Е Р А Ц И, П У С Т И М Е Р А Ц И…
Делничен ден е. Улиците са пусти и празни, жива душа не се мярка по тях. И местният парламент е оредял, само Тоню и Доню са поседнали на пейката в центъра на селцето и подлагат старческите си кости на припека.
- Наборе?Да вземем да се преместим някъде на сянка , ч ...

Човек от двадесет и първи век,
със своята мисия стигнал далек.
От изчезване да спаси спасителки,
на златото на природата – носителки.
Родът му се прославил с пчеларство: ...