Ве сакам
Там на магистралата бърза,
близо до Нова Градишка,
спряла е бяла кола.
Гарван черен кълве ...

Нещо ми е романтично
пеперуди пърхат в стомаха
нищо, че са символични.
Любовна буба ме налази
беше с мен, но другия си ''тражи'' ...

Случи се този четвъртък, в Дома на дейците на културата – Ловеч.
Стоеше пред мен – възрастен мъж, скромно облечен. В едната си ръка стискаше пет лева, в другата – моята книга. Искаше автограф. Каза ми думи, след които аз се изправих, хванах го за ръка и го поведох.
Първо се отбихме до паметника на Т ...

Мисълта за теб разяжда бавно
моя мир - безчувствен полумрак,
осъмнах без крила в морето тайно
от спомени за девствения бряг.
Вълните тежки галят жадна плът, ...

Морето в мен
прегръща небето в теб
в онази точка,
където погледът
минава отвъд ...

Тошо Михайлов лежеше на земята и се опитваше да каже нещо. Но не се получаваше. От устата му излизаше само мучене. Пред очите му се редуваха черни и бели кръгове, ту се приближаваха, ту бягаха надалече. Дясната му буза, която приличаше на свинска го болеше, все едно му бяха залепили нагорещена ютия. ...

ОПИТ ЗА ЩАСТИЕ
(По идея на Димитър Занков)
Росица Чакърова
Все се питам - какво си ми ти?
Зимно слънчице, лятна прохлада, ...

Сънувах те, че бе до мен
без гащи и без сутиен
чисто гола голеничка
като палава сърничка!
Само като те погледна ...

Аз мисля, че съм оптимист,
вървя по светлата страна,
стремя се все да бъда чист
и семена добри да сея!
Не зная как ме възприемат ...

От спонсори на чувствата
не бих приела лептата,
такива, дето в шапката
пара за дажба (хлебната)
ми пускат, после – вятърът ...

Толкова е дълъг този път и хора там по него не вървят. Дори мъглата тихо спира. Дъждът се дърпа, не вали. Само ситен сняг тихо пада. По този път само вятърът се лута. Но не казва нищо и мълчи.Той е дълъг, дълъг. Никой жив човек не бил стигал краят му. Хората се страхували да тръгнат по него. В сърца ...

Криси се прибра след месец в България. Като разбрах за кой ще работи се усмихнах, поредната работа която Алекс му беше уредила. Познавах Иван, запознахме се още докато бях бременна. В шестия прокървих леко на работа, уплаших се и отидох на гинеколог веднага. Каза ми, че всичко е наред. Тръгнах към с ...

Излязох с кучето си на разходка.
Със Арки – най-верния добър приятел.
В ръцете си премятах тенис топка,
подмятах я в снега и сред тревата.
Денят бе хубав, а поляната чудесна, ...

За бедния
са глухи всички падащи звезди -
за неговите блянове, мечти.
За торта той така и не спести.
Да бе спестил… ...

Тази нощ изви се буря
и гората страшно разлюля,
а в утрото, разбудено от слънцето,
ужасяваща картина се разкри.
Насред почупени дървета ...

Протягам поглед
и го слагам
на рамото ти -
като ръка,
приятелска и топла. ...

Не зная аз дали извивките на Рона
изящни като твоята къдрица
достойни са за кралската корона?
Ала величествена, достолепна,
като на древна Тракия на трона ...

Роди се той със скиптъра небесен,
свещен народ напред да поведе
и нищо, че е с корен чуждоземен
в него бие българско сърце...
Кръстен беше два пъти пред Бога ...

Да спасяваш света, все си първи…
но виж светът навън колко е мърляв,
всякакви зверове, егоисти
ще ти смачкат душичката чиста.
Вече минах по тази пътека. ...

„Како, ле, како! Ти ме отгледа!
стана свидетел на тихи победи!“
***
Тринайсетгодишният Ваньо написа с красиви букви първите два стиха от поредното си стихотворение. Посвещението започваше много обнадеждаващо; от него лъхаше някаква чиста и дълбока любов, говореща за силната връзка между по-голяма се ...

Той няма червена канадка, ботуши
и шапка със мъхест помпон...
Прегърбен на гега, старик кротко пуши,
в ръката със прашен балон.
Подпират се с калната пейка - и двама ...

Тихо, луната спи
да си говорим тихичко
без думи, с дела,
че тя сега вече спи
и сънува събудена... ...

Разпръснах се
на хиляди снежинки
с една от тях
по устни те целунах
превърнах се ...

Родена съм на село. Е не съвсем, родих се в окръжния град, но още на петия ден ме пренесоха на село поради липса на жителство. Да, и това съществувало в онази далечна година. Родителите ми бяха странен съюз за онова време - от една страна баща, син на кулак, а от друга майка, която произхожда от сем ...

Защо тъй уплашено гледаш...
към моите морни гърди...
ти мигар за първи път виждаш...
човек, който няма сърце...
бездънната яма в гръдта ми... ...

Обичам мълчаливите мъже,
които със очите си показват
къде греша от моето сърце
и блестят, когато ме наказват.
Обичам мълчаливите мъже, ...

Близо до Княжево, в двор с дръвчета, рози и трева са се приютили няколко стари, романтични къщици, боядисани във виолетово и бяло. Пред тях, сякаш израснала, за да ги засланя стои малка църква с ожулена мазилка и голямо изображение на Спасителя. Това селище има табела с надпис: “Пансион за възрастни ...

Кафяви, зелени и сини. Смеят се, обичат, презират, понякога блестят от любов, друг път от тъга. Бързат, пропускат, изследват, отвращават се, срамуват се, дебнат, очакват... И са красиви, особено, когато се радват.
Показват ни света какъвто е, друг път какъвто искаме да го видим.
Вървят по стъпките н ...

Ако изчезна ненадейно някой ден,
а северният вятър ме прегърне,
от мойта вярност странно запленен,
омаян и смирен до мене тръгне?
Ако изчезна ненадейно някой ден, ...

Доигра ми се на
''лази-лази буба''
със съседката от клуба.
Абе малко дърпа ми се нещо,
но с бутлка водка събрах кураж ...

Утро
Обичам утрото...
и теб в него!
Обичам Слънцето
при изгрев...и теб обичам ...

Какво все още има да делим?
Пари, любов, неслучени оргазми?
Изчезнаха като цигарен дим
и хората, и светлото по празник.
Довчера бяхме млади и добри, ...

…Заключени във Времето сме ние, заключени от Любовта…
Заключени от призраци, заключени във Лудостта…
Времето е част от нас – Илюзия и Необятност…
Изплъзва се от шепите безмилостно със свойта краткост…
Бъдеще и минало в едно се сливат и се превръщат в неизменно цяло! ...