Лошият стоеше в ъгъла -
не спеше -
понякога с бутилка,
цигари, разни грехове,
понякога циник, ...

Такова е времето. Хищно и гладно.
Вината пред някой, за нещо, я няма.
И голата Съвест от бедност пропадна,
а с дрехи преди си живя моногамно.
Сближи се с онази, порочната Честност, ...

Врне дожд насекаде
капките ме одминуваат
додека го чекаме автобусот кон среќен живот.
Моите широко насмеани очи велат:
“благодарам на сите, благодарам за сè“. ...

Глава трета, Иван миналото бъдеще
Гарата беше тъмна и почти безлюдна.Никой не очакваше никого по това време и от тази посока.Чуваха се щурчета досущ като преди много години, когато беше ученик в тукашната гимназия.Нона щеше да пристигне след няколко минути.Иван се поколеба дали да не остане в колата ...

Пътувай към мене
и трупай в душата ми нежност
аз ще те чакам до сетният дъх.
Най-топло е с твоите длани.
Говори и ме докосвай с любов, ...

По „Разсъдница“
от Андромаха (Белла)
Ще мина зад дъжда
по тайната пътека,
пазителка на верните посоки, ...

Малкият Иванчо пита баща си:
- Тате, кои същества летят най-бързо?
Парашутистите - отговаря бащата.
Иванчо: Ама как, аз съм гледал парашутисти - те се приземяват много бавно.
Бащата: Аз ти говоря за тези, на които не им се отваря парашутът!

Музика: Тончо Русев, стихове: Павлина Стаменова, аранжимент: Пламен Велинов.

Тая сутрин той се почувства някак си неуютно – депресиран и нервен едновременно, гневен на себе си и целия свят, готов да се затвори и да се нахвърли върху някого…
Не беше ново усещане. Което не го правеше поносимо. Още повече, че точно в момента нямаше лекарство под ръка. Беше сам в двореца…
На вра ...

Когато се прибираш у дома
след дълъг, тежък, труден ден
и слънцето целува хоризонта...
спомни си как летя до мен
поемащ вятъра с изпънати крила... ...

Любима,
твоите тихи стъпки
танцуват по голият под
и забързват кръвта ми.
Полата ти въздишките събира ...

Уили преплиташе крака. Отключи апартамента след няколко неуспешни опита. Най-накрая се озова вътре. Метна ключовете на масичката и се наведе да събуе обувките си. Прекатури се и падна на колене. Отчаян стон излезе от устните му. Имаше нужда от помощ. Не трябваше да се одрънква чак толкова. Завъртя с ...

КОГАТО ТЕ РАЗЛЮБИХ, ОСТАРЯХ.
И в остър ъгъл устните извивах,
желаех да те скрия и успях,
но в погледа си тайно те откривах.
Дали в бодежите и бръчките личи ...

Надъхвам се за дъхавата пролет
надскачайки подскачащите чувства.
Осмисляйки, осмислят ли живота ми
изкуствата в изкуствени изкуства.
Треперещо от трепет тленно тяло, ...

Невероятното вълшебство Пролетта
събужда позадрямали копнежи!
Погалена от Слънце младостта,
пчелите в цвят на джанка щом разнежи
със наслаждение от финия прашец ...

Морето разплиска
луната в краката ми,
а някъде встрани
прибоят звъни,
изхвърля капки – ...

Когато изгубиш посоката,
когато си мислиш, че падаш,
че вече няма надежда...
Тогава повярвай на себе си
и докосни мечтите... и знай, ...

Гласувайте, побързайте, идете,
да подкрепите тия хубавци.
Те после ще поставят пъстро цвете,
в останките от нашите мечти.
Това са алчни хора, дето искат ...

Да те искам сто пъти сърцето ми това избра,
и деветдесет и девет опита завършиха в калта.
Един запазих като последен реверанс към теб -
един остана, за да запомня и да знам, че съм човек.
Остана ми една частица и за нея не сгреших ...

Настъпи щъркелово време
от шипковия храст наднича кукуряк
събудена от зимен сън, земята още дреме
сънува песните на коса – веселяк.
Дърветата са мрачни силуети ...

Бях затворник в миговете
на слабото тупкане
в гръдния кош,
разбих всички рамки,
излязох ...

Когато изгубиш посоката,
когато си мислиш, че падаш,
че вече няма надежда...
Тогава повярвай на себе си
и докосни мечтите... и знай, ...

Ето ме, пак съм будна,
броя овцете в небесната нива.
Опитах да бъда другата,
но не смогнах да съм щастлива.
Тая любов я крих ...

Свежа пролет
на вратата чука.
Седи отвън
и чака.
Деца развълнувани ...

Исплашена од дождот
избегав во едно осамено село.
Таму добрите луѓе
засеале детелинки со четири листа
на покривите на колибите. ...

Настръхвам... от този свят
страшен и коварен.
Настръхвам от лъжи изречени
с усмивка.
От погледи прикрити зад сълзи ...

Не искам нищо повече от младостта си,
освен до слънцето да се докосна
и да преследвам нощем лудите комети,
да улавям с обятия ветровете
и до последен атом в лятото да се разтварям ...

Автентичността нейна е
Галантността ненадейна в нея.
Англия е пощуряла по
Тази женица нашумяла.
Алибито нейно я намери, ...

Потъвам в тъгата ти бяла
и сенките твои повличам.
Безмъвно се сливам с пейзажа
на този град, който обичаше.
По спирки случайно засичам ...

Овенът е не просто огнен знак, а „чудо“, което може да ме подпали, без особено усилие. Остър, категоричен и с ясна цел, още праволинеен, решителен, но все пак... криещ една нежна душевност, която трудно изразява и открива пред някого. Знак, който вътрешно се страхува да покаже слабостите си, защото ...

По дяволите всички стари призраци,
които днеска ровят се в душата ми!
Не мога и не мога да им кажа: "Сбогом -
не сте ми нужни в късното си лято!"
И в сянката на свойто малодушие ...

С кретени пълен ни е парламенто,
дебили от трибуната крещят!
Джендъри у баро пият мента,
А педали, далаверки си редят!
Един ще крадне здравна каса, ...

Слънцето изгря на хоризонта, толкова красиво, вълшебно дори, стоейки над водата, под небето. Изглеждаше сякаш жълто ярка линия разделя двата образа-тихите и малки вълни на океана и синьото небе, което розовееше от появата на Слънцето.
Стоях будна през нощта, с неговото писмо в ръка, лежаща върху сър ...

Уморените думи не стигат целта –
по трасето издъхват сломени
и разливат от Твоята жива вода,
а пресъхват души ожаднели…
Уморените жестове нямат криле ...

Караш ме да пиша,
без да мога,
нямам думи,
просто тялото ще оставя да говори.
Знай, че се опитвам, ...

Гарванова Басня
Гарван гарвану окото взе да вади:
– ­Гарване, защо със човка бъркаш в моите очи?
– Бъркам и ще бъркам, много важна птица съм
в държавната фасада, ...