Късно е вече, не идвай при мен,
върви по своя път и не ме търси,
Огънят, който горя, сега тлее студен.
Името, номера, всичко за мен забрави.
Знам че пак е дошъл момента да жънеш, ...

- На Девитлий! - крикнул молодцам, держащим длинные гужи, старый Велин, - там у меня друг военный, я давно его не видел, до полуночи доедем, у него и заночуем.
Хлестнули запряженных лошадей молодцы, Тимо расширенной повозкой с двумя привязанными сзади лошадками, впереди едет; Панчо с двумя парами то ...

Много ли са, малко ли... не зная.
Но са мои. Нося си ги с чест.
И сама пред тях ще си призная,
обичам всички. Те за мен са тест.
Подариха ми щастливо детство, ...

"Озонова дупка" е част от проекта "Лични съобщения", който включва 20 речитатива на любовна и социална тематика.

"42 грама" е част от проекта "Лични съобщения", който включва 20 речитатива на любовна и социална тематика.

"Математика на любовта" е част от проекта "Лични съобщения", който включва 20 речитатива на любовна и социална тематика.

В ранната утрин, когато колите за събиране на боклук и птичките още не бяха озвучили тихата уличка, до голямата кофа спря продърпаният, но вече полузимно екипиран клошар Васко. С опитен замах отвори капака. Бързият поглед му показа, че вечерта е била добра не само за жителите на уличката - част от т ...

ПРЕВОДАЧКАТА
(превод от македонски)
На Латинка-Златна Чиста
Ако каменна песен
ти стопли сърцето; ...

***
В старите времена, стари традиции се вплитат и тачат, ама, дойде ли новото, не можеш го избегна, защото всичко расте, променя се, развива се и дава плод. Времето никога не стои на едно място. Людете не са еднакви – и те, като часовника, тиктакат спрямо това, какъв е подтикът на душите им, какво ...

Днес ще ви разкажа за една жена,
с която съдбата ни събра.
Познавах я отдавна... много мила,
но не подозирах, колко много сила
се крие в нейната душа. ...

А как тегли ме към него
Не струва нищо утринта,
ни таз клонка разцъфтяла...
И на ветреца песента,
нито тази радост бяла... ...

дете рисува щастие
семейство под дъгата

Раздадох името си...
И какво остана?
Очакване и нищо, нищо друго...
Светец не станах...
Няма и да стана... ...

В бурите житейски не оставах сама,
дори и гласът ти да беше далеч от мен.
Във всичко бяхме винаги двама,
дори и ти да не посрещаше новия ден.
Мисля си за теб погледна ли небето. ...

Как тиха е нощта
с балкон самотен,
потънал в мрака,
огрян от тъжната луна
с жена, която чака... ...

Леле, колко си нахален,
лицемерен и неук!
Мега си елементарен
и вониш като боклук!
Прост си колкото петима, ...

над всяка дума
се трепèри - точната
да се намèри

Да обичам мога, ала право нямам,
да ти липсвам трябва с любовта си няма!
Тя е истинска, не е измама,
тя е невъзможна, тя е моя жива рана...
тя е забранена, стъклено-прозрачна, ала празна кана! ...

Стар нощен кошмар –
море от Пламъци...
А аз се давех...

Как разбират повечето хора думата феминизъм:
-Неуважение към мъжкия пол, надделяване над него.
Какво АЗ разбирам под феминизъм:
- Уважение към личността на жената.
- Тя да има свободен избор. ...

Добра съм днес, душата ми е хляб,
в сърцето слънчев лъч кръжи.
Самоконтролът ми привидно слаб...
Не вярвам в благородните лъжи.
Подмамват бели, ангелски крила. ...

КЪМ НАЧАЛОТО
Вечерта плисна смълчани лъчи,
попили тайните на уморения ден.
Заключи ги в тръпнещи тишини,
към душите и сърцата устремени. ...

Две сърца слети блестят.
Две ръце докоснати искрят.
Две очи изгарящи от любовна мощ,
учудена луната ме гледа всяка нощ.
Не искам тълпа от хора, не искам. ...

"Безразсъдство"! Не можеше да си избие от главата тази глупост. Страхуваше се. За първи път в живота си от цялото си сърце желаеше мъж да я забрави. Отпъждаше мисълта за него като досадна муха. Минаха няколко дни. Все още се озърташе, докато отключва входната врата. Имаше едно протмоне, където държе ...

quererme
------------------------------------------------------------------------------------------
Наталия Лафуркаде & Лос Макоринос - Ти наистина умееш да ме обичаш
----------------------------------------------------------------------------------------------
Autores: Maria Natalia Lafourcade Silva ...

Пусни ме до постелята да седна,
студено и самотно е отвън,
дори нощта за нас да е последна –
аз няма да смущавам твоя сън!
Ще тръгна с леки стъпки в ранината, ...

За къде си се разбързало
време мое, конете развързало?
Помисли си, моля, за мене!
Толкова неща неизживяни!
Толкова радости несъбрани! ...

Беше тиха нощ.Толкова тиха, че можеше да чуе как снежинките падат на земята. Дори вятърът се беше отказал да разрошва косата ѝ а само от време на време повдигаше крайчето на шала, който си бе сложила. Момичето обърна глава към тъмното небе и остави лицето си на нежната милувка на снега. Пое дълбоко ...

Целувам сълзите ти,
а устните ми са черноземи,
вместилище съм
на същността ти,
спи спокойно, ...

Искри червени в пъстри интервали,
обгърнати от нежна топлина,
и две сърца в любовни идеали,
рисуваха началото на любовта.
Така започва чистото начало, ...

Във твоя сън ще вляза тихомълком,
без да потрепнеш, без да ме усетиш
и жадно ще започна да изпълвам
със топла обич общите ни клетви.
Във него аз дъга ще нарисувам, ...

Ако ме обичаш, не плачи!
Трябва да го сторя разбери!
Ти оставаш след мен,
спомена мил запази.
Все по- често осъзнавам, ...

Мечтая си за слънчеви пътеки
където все към извора ме водят
на знание, мъдрост и надежда,
че светът е тъй прекрасен...
Затова от всеки слънчев лъч ...