Млад жираф глава проточи
във треви високи на савана.
Зебрата с копито нежно сочи:
"Днес реших да ти пристана!
Твоите райета ме плениха, ...

Отровни мисли.
Лутат се във лабиринт
от съмнения.

В малките часове нощта
моя прозорец единствено свети!
Другите спят, а в тях тъмнина –
градът е готов за нощен живот!
За теб си мисля, докато спиш ...

Не съм дошла да сърбам от годините,
а с шепа да греба от вековете!
Дошла съм да се наредя сред исполините,
на масата да седна с боговете.
Вселената да предизвикам съм решила, ...

Студено е.
Преминах като ураган през дните топли.
Там нищо не оставих,
само пепел в нищета самотна.
Нима ми липсва? ...

В небето с диаманти днес се спират
такситата от вестник. Люси плаче,
глупак на хълма в бъдното се взира
и помощ от приятел много значи.
Представих си, ни ад ни рай, защото, ...

Да те погледна е като магията на времето,
повличаш ме и нямам сили да се върна.
Ширината на света ми е разтегната
и пада, оставяйки ми само пътя.
Да погледна напред е незаслужено, ...

Разбирам, че живота тук е труден –
стандарта на живеене е срутен.
Разбирам, че държавата е болна
и тя от вас е също недоволна.
Че тя за вас не може да се грижи ...

Вятърът простена безутешно
и раздипли морна тишина.
Погали я, а тя прошушна нещо
и той от нежност премаля.
Събра окапалата шума, ...

Прокурорът дойде навреме. Настаниха го в заседателната зала. Подразни се от статуетката на Темида. Имаше само две кристални чаши с вода върху махагоновата маса, ако изключим дърченото чукче с поставката по средата.
– Добър ден – поздрави го адвокатът от вратата. – Добре сте дошъл.
Здрависаха се.
Сед ...

- Ех, да можеше до нашите брегове да стигне някое цунами, отнесло всичко от Японските острови...
- Ако архитектурата е застинала музика, нашият град е построен върху чалга...
- Когато у нас е ден – на Запад е нощ. Така им се пада! Но, когато у нас е нощ – при тях е ден...Да работят, гадовете!
- Ние ...

На моите приятели от студентските години, с които животът не ни раздели и до ден днешен се събираме, празнуваме, помагаме и обичаме!
Пустота!
Студено!
Безхаберно време!
Сякаш до край изхабено ...

Светлина
Нека има светлина на света,
светлина в нашите души сега.
Така никога хората не ще останем сами,
да опитаме да бъдем по-добри! ...

Намерих на тавана стара плоча.
Забърсах с длани прашният винил.
Един албум от времето на рока
в ръцете ми се беше появил.
Не чаках, завъртях го в грамофона. ...

in memoriam
Пламен Д. - големият мислител! От онези, които се раждат веднъж на хиляда години. Истински Диоген. Само че вместо в бъчва, живеещ в мрачен апартамент в Борово, заедно с възрастната си майка - възпълна жена, страдаща от прогресивна коксартроза. Баща му - виден комунист, загинал преди годи ...

По случай Студентския празник
Мога ли днес да забравя
оня малък студентски таван?...
Спомени живи разравям,
младостта ми наднича оттам. ...

Дъхът ми има твоя аромат.
На цъфнала липа и дъжд,
отмил най-тъжната сълза
на лудо влюбен в тебе мъж.
Ах, устните ми ще запомнят ...

Безупречна да съм, ми се иска.... но как?
Поглеждам напред и виждам сипкав мрак.
За светлината да се уловя, се моля.... знак,
но трудно виждам оназ пътека, погазена от яд.
Замислям се и пулсът ми замира. Учудено снове ...

Разкъсаха се небесните бали.
Сняг се сипна на парцали.
Затрупа къщи, дървета, коли...
Не спира! Вали! Вали! Вали!
Всичко е вече побеляло! ...

Отидоха си птиците, останаха гнездата –
тъмнеят като рани по клони без листа.
Край тях с въздишка тиха минава само вятърът,
събужда плахи спомени за летни чудеса.
А клоните са длани, молитвено разтворени. ...

Избягвам да Поглеждам в Очите ти
Далеч, далеч във времето назад
споделяхме със теб една килия
и бяхме просто две добри деца,
но порастването промени ни. ...

Имам стара, прастара душа —
църква, пълна с бръшлян и със сови.
Греховете си с болка руша.
Не разравяй пръстта под основите ми!
Знам, че спящите там имена ...

Светът е голям,
а ние се срещнахме.
Защо онемя
и тръгваш по спешност?
Големи слънца ...

На вратата ми чука Нощта
и припряно бравата натиска.
Кашля, пъшка, тропа с крака,
нещо мъмри и злобно се киска.
През шпионка тайно надничам ...

Пред прозореца на моята стая расте голяма липа. Четирите сезона на годината се надпреварват да я обсипват с внимание. Наблюдавах я тази пролет. Дърветата около нея вече бяха се разлистили, а тя все още подготвяше пъпките си.
Погълната от ежедневието цяла седмица не ѝ бях обръщала внимание. И изведнъ ...

И после изведнъж адът ми се стовари на главата, Бори се разболя. И започна някакъв безкраен кошмар, линейката която дойде след повече от 40 минути, спешното в което никой не искаше да ни прегледа, една болница, втора болница и накрая мама и Борил паникьосани дотам, че викнаха хеликоптер, за да ни вд ...

дъжд и сълзи се смесват, вече не ги броя
слънце и смях са едно, отдавна не ги различавам
ден и нощ: няма значение; тук съм
безкрайна и безпомощна, влюбена и пияна, млада и с мъдростта на 300-годишна
твоя ...

10
Учителката по музика – госпожа Йоанда Кънингам – подреждаше всякакви вехтории в разхвърляното хранилище на кабинета си. Пълните ръце на шестдесетгодишната жена повдигаха със затруднение кашони, в които имаше учебници и снимки на велики композитори.
Въздухът в стаята бе прашен. Белите дробове на с ...

Јас сум големо сонце
еден ден ќе мораш да ми признаеш
ќе ги фрлам зраците
на сите острови, континенти,
на зимзелените борови иглички ...

Ясна ми зорница грее.
Славей-птица песен пее,
а сърце ми как милее
Ясно слънце да се дигне,
росна китка да поникне, ...

Минаха две седмици след случилото се. Келли, Кортана, Акира и Харуко бяха погребани на родната им планета "Земя". Кортана я погребаха в Германия, Акира и Харуко в Япония, а Келли в Австрия. Капитан Армстронг, Майкъл и даже Джа присъстваха както и други приятели и колеги. Семейството й също беше там, ...

Не виждам човек щом те гледам...
но виждам безжизнен, блед труп...
разяждан от хиляди чувства...
разяждан от сутрин до здрач...

През врати извън закона,
с пари, с имоти е богат!
Смята се за вип-персона,
но няма ни сестра, ни брат!
Там, на въображаем трон ...

Сънувах Времето
Пасажер съм в катафалката на Времето –
като в къща на охлюв се свивам и
как костенурка скоростта му убивам,
а то – шушулка – пренася си семето... ...

Защо не сме хора,
защо не сме добри,
защо ден след ден
вършим само злини?
Защо не сме любезни, ...

Добър ден, добър ден,
с коледен дух кой е озарен!
Ето, пак! Елхичката украсихме
и със лампички навсякъде осветихме.
Край камината сме се всички събрали, ...