1. Утринна картина
Виж, небето ни изпрати
нов ден с милите лъчи:
сълзи, радости, обрати
и във всяко нещо- ти. ...

Сълза… И защо ли?
Безнадеждност е тя,
щом душата се моли,
щом протяга ръка
за две думи, събрали ...

И схлупено, небето като връшник
трепери то над земно ширине.
А вятърът припява, като скитник
до сутринта на ранно матине.
Разпръсва ядно рижавите лѝсти ...

Обичай ме
преди денят да е утихнал мъртъв
и ангелският хор да е замлъкнал.
Завържи мигът за облак скитащ
що призори ще разоре небето. ...

Тя бе лунно красива в съня ти, нали,
с тази перленобяла роба от обич?
Чакаше! Дълго те чакаше в нощите сини,
сякаш целият свят бе събран във очите ти.
Тя бе слънчево цвете оцеляло в нощта ти – ...

Вратата на тронната зала се отвори.
- Намерих те, Астър! – извика неканеният гост, облечен в черна роба с качулка, която прикрива лицето му.
- О, дойде по-рано, отколкото очаквах. Не успях да подготвя посрещане, каквото заслужаваш. – отговори благородникът, който седеше на своя златен трон.
- Тази т ...

Да обичаш
Не искам да раня сърцето,
ще продължа да те обичам,
ти живей както пожелаеш.
Няма да трупам яд и злоба, ...

ТИ
Отдъхнах си!
На улицата днес те срещнах!
Не бях те виждала... от близо век,
очите ми, без дъх те търсят, ...

Съвсем не.
Съвсем не навреме
дойде.
Дъжд посред
юлски горещници. ...

Господа, питам: може ли да се завижда на камък? Отговарям- да, разбира се. Камъкът има особени свойства и качества! Не им ли завиждаме понякога, а? Ще ми се една сутрин, забележете поне една сутрин, да се събудя и да установя, че съм камък. Може това желание да ви се струва чуждо за човек. Казвате „ ...

Кой знае колко време е изтекло
откакто сътворили са света,
кой знае с колко клетви са се врекли
проронващи любов уста.
И всяко вричане е тайнство, ...

Жената бавно и плавно пристъпи напред. Все още не беше сигурна дали беше готова да направи останалите няколко крачки. Гледаше на горе към небето. Знаеше,че не трябва да поглежда на долу. Нито напред,. Това щеше да я разколебае. А тя не искаше това. Не сега!
Взираше се в облаците. Те плуваха много ба ...

Хамелеонската кожа
ми пасва
като ръкавица
на птица.
Пляс – и кръгове ...

В една далечна страна,
Оттук до края на света,
Живеят две деца.
Те от малки заедно обичат,
Пакости да правят и да не изричат. ...

Препускат ветровете из гората,
загребват алчно паднали листа.
Разлива се мелодия позната
под стъпките добри на есента.
Дърветата огъват голи клони, ...

Изпратих ти две
от най-силните думи.
Не написах адрес,
но с почерка влюбен,
треперещ от обич, ...

копнеж по рими
неопровержими и
сърцелюбими

по „Силният човек не се оплаква и не се оправдава.“ - Петър Дънов
силният човек
не се оплаква и не
се оправдава
извор: ...

Вървя по друм
от счупени стъкла
на чашите
със тебе недопити
следи остават ...

И спомням си, за мене беше всичко,
и огъня, водата и смърта.
За мен бе и небето и земята
без теб потъвах в нищета.
Но спомена изчезва, избледнява, ...

На тръгване от този свят ще взема
със себе си добрата си душа
и няма да се противя, в една поема
живота ще опиша до смъртта.
На тръгване от днес в ред ще сложа ...

След толкова много години на чакане,
търпение и пролети в дългите нощи
солени сълзи – от отронената въздишка
на времето – бяла птица днес се роди!
И полетя навред и нашир по земята ...

Прибирам се.
Усещам домашен уют.
Светлината очертава човешко сияние
На твоята плът.
Поглед, прегръдка сгряват ...

От спомен за ромон и хора велики,
неписани рими издигнаха флаг.
Дали са останали скрити зад мрак,
под удара сляп на камшика?
Присвиха очите на кожата в плач. ...

Есента в очакване – родилка, тръпне да опази своя плод,
майчица – на зимата кърмилка, сдипли одеялце за живот.
Тук-таме по орехите чука стар кълвач – домашен санитар.
Сутринта събира му боклука подранила мравчица – клошар.
Беловласата слана – свекърва, сякаш ръси вред гасена вар... ...

Скърца ли пясъса
боси крака
щом през него тихо преминат?
На слънцето блясъка
отразява вълна... ...

В празна стая, облечено в бяло,
свири момиче на старо пиано,
звук в мажор, с абстрактни мечти,
с парещи чувства под лунни лъчи,
нота след нота в живен рефрен ...

Лъжата ли е антипод на честност,
душата ли е негатив на тяло?
Родени да се лутаме в погрешност –
отвътре сякаш нещо е разяло!?
И зее дупка, мощно издълбана, ...

Има още нещо,което липсва,може би малко щрайх.

Лято е и Тошко смело,
до тъмно цапа във реката.
Как добре му е на село
сред природата позната.
Гони Тошко пеперуди, ...

На работния ден туй е краят.
Малко грим и към спирката тичаш.
За секунди изпускаш трамвая...
Е, на нищо това не прилича!...
А от супера малко по-късно ...

„Подхранваш ли злото, ти ще опиташ горчивната му“ - Петър Дънов
злото подхранваш
ли - горчивината му
ти ще опиташ
................................................................................................................................... ...

...Знам, че съм обичала преди
но никога не съм обичала така...
Сърцето ми май ще се пръсне...
и отвежда ме в нова посока...
Там някъде високо в небесата... ...

Царят вкара държавата в Европейския дом по прекия път. Държавата, за кой ли път, иска да го изгони от родния му дом!Омерзение! Срам!

На ръката ми кацва калинка,
кой ли вятър тук я довя?
Издокарана чака за снимка
и потрепва с нежни крилца.
Аз си спомням за стара магия, ...

(истинска история, някъде по Искърското дефиле)
Разбрах, че е време да тръгвам
и нежно потупах душата си:
"Нарамвай багажите! Бързаме
да хванем на изгрева лятото!" . ...