Какво ли няма във сълзата ми!
Тревога, радости, тъга и болка,
обиди нагарчащи и тихи протести...
Вълнения всякакви – вълшебни моменти,
възторзи, проблеми, спомени трепетни, ...

Бях сигурен, че ще помогна
света да стане по-красив
и Злото с пръчката ще погна,
и от това ще съм щастлив!
Но по-късно, като пораснах, ...

Кой запя песента за
божествената страна!
Кой потъна в нирвана
омайна – Слънцето
изгря над Шангри Ла!... ...

Прощавайте...
Не съм добра.
И често правя се, че недовиждам.
Мълчание. Пред мен стена.
Дали не мислите, че ви завиждам? ...

Демокрацията е вродена в кръвта ми. Защото аз и претендентката за свръхдемократична държава САЩ сме родени в един ден. 4 юли.
Те празнуват с фойерверки, паради и банкноти, под лозунга „На 242 години сме млада и надеждна нация!”
Аз го отбелязвам с почесване, под лозунга на жена ми „На 65, а вече за н ...

Съдба,
защо си тъй жестока?
Защо отне ми любовта?
Защо в пустиня
ти превърна ...

От твойта мерзост глътка ще отпия,
щом и това ми отреди съдбата.
Тя подсладена бе чрез орисия,
че даже не засяда на душата.
От твойта пошлост глътка ще отпия ...

Гледаше тялото с любопитство. За пръв път го виждаше.Беше интересна среща за първо познанство. Когато получи поръчката се стресна и за няколко време излезе от равновесие. Не се бе случвало преди. Не, че бе неочаквано..
Всъщност неочаквано бе. Тази възможност се беше свила в най крайното кътче на реа ...

Ан се беше отпуснала на седалката в купето, вперила замечтан поглед през малкото прозорче на влака. Успя да го хване в последния момент - в секундата, която тя се надяваше да промени живота ѝ. На фона на препускащите пред погледа ѝ природни картини в сърцето ѝ бушуваха чувства на гняв, обич, самосъж ...

1. Какво е за Вас поезията, госпожо Мазлум?

Вярвах някога в една мечта.
Вярвах в пътят на Апостола.
Вярвах в доблестта, честта и смелостта.
Вярвах, както вярват в приказките, малките деца.
И след много избори, мандати, цветове и знамена, ...

Само днес ти остава
да си влюбен, не мъдър.
С две по-горни октави
да запееш зад ъгъла.
Само днес да догониш ...

Колко тайни ли пазиш, море,
в дълбините на своето лоно…
Като перли с черупка-сърце,
скрити в шепа солена отрова.
Неизпратени нежни писма ...

Ще сторя днес за себе си магия,
"наричане"... с най-простички слова,
да стане тайнство дивно, хубосия,
разпалващо огнището-душа.
Със сълзи чисти, пита ще замеся ...

Грях е, нали!?
Да търсиш нечий очи,които дори не се сещат за теб.
Грях е, нали!?
Да искаш да видиш тези две очи, за пореден път.
Да чуеш гласа на човека,който те е наранявал. ...

1. Непоследователните действия не дават нужните резултати. Трябва или да се сменят действията, или тяхната последователност.
2. Нерядко в търсене на мечтите, откриваме печал.
3. Удовлетворението от свършената работа е награда за всички трудности.
4.. В хубавите дни не забравяй злото, което си виждал ...

Такава съм – нелесна за обичане,
торнадо, оживяло преди края,
не съм красив рефрен за вричане,
ни картичка със логото на рая.
Различна съм, не съм и за разбиране, ...

Из сърцето
Живота си гръмко не ще да описвам,
душата си чудно, че нейде разлиствам,
там, сиреч, за обич де тебе изписвам,
съдбата си явно, че нейде откривам. ...

„Добре, че не ме халоса и с патладжана – Мария тревожно опипваше косата си на път към дома и махаше с погнуса остатъците от тиквичката. – Щях да заприличам на гръцка мусака.“
Крачеше бързо в тъмното и изтупваше енергично носната кърпичка, с която се чистеше.
Внимателно огледа входа. Нямаше никого. П ...

Загуба
- Загубихте къщата си.
- Това са просто някакви тухли!
- Загубите парите си.
- И без друго здраве и любов не могат да купят! ...

1991 г.
- Тори, какво гледаш?
Закръглената, пълнобузеста Доника дояде сладоледа си, облиза пръсти и вирна глава, за да види в какво се е загледала приятелката ѝ.
- Сега, през есента, листата на брезата не ти ли приличат на капки мед, които се стичат по клоните? - запита другото момиче. Доника впи ск ...

Как може да е толкова красив? Истински ли е изобщо?
Защо очите му от морето по-сини са и по-дълбоки, по-безкрайни?
Защо влюбих се във него, когато нямаме едничко общо
нещо, за което да се хвана, и чувствата ми ще останат тайни?
С чар ли покори сърцето ми или със случаен поглед, който хвърли ми ...

Жената Котка, не ти си жената егоист,
разбиваш сърца мъжки, но си непукист.
Скачаш от един на друг мъж ти сега,
бягаш,нараняваш просто ей така.
Разбиваш с усмивка ти мъжките сърца, ...

Летен спомен
Потта по стъклото,
ръката, окото.
Спомен мъглив,
спонтанен и див. ...

От град на град...
Д. Дамянов
От град на град пътувах аз, разказвах болката на глас,
и топлех самотата във сърцето си...
Искрица оцеляла страст, огряла не един от вас – ...

От пожара между нас
остана само жарава.
От изгорели обещания,
захвърлени в горчива забрава.
Върху спомените парещи отново, ...

Искаш ли да изгориш?
-Докосвай ме!
От устите ще се изпепелиш,
жадували са толкоз много.
Искаш ли да те боли? ...

Човек каквото сътвори,
или след себе си остави,
на тази черга ще лежи-
партината така се прави.
Но като вола щом зарие, ...

Жулиета стои и се взира отчаяно в здрача.
Колко нощи прекара на стария, прашен балкон!?
Още млада е, значи, все още умее да плаче
и да чака звезда да изгрее на пуст небосклон.
Зад гърба и́ висят, отмалели и тежки, крилата и́ - ...

ВЕРАНДА
Все: фамилии, имена и отчества, совпадающие либо созвучные с реальными лицами рассказа - чисто случайны. Автор, насколько ему хватило умения, приложил предельные усилия сделать всех неузнаваемыми, и если это не удалось то, только потому, что персонажи скрытно, как-то сами пробрались в строчк ...

Когато се огледаш в кладенците
с лудата, пречистена вода,
където хвърлял си монети
с надеждата да прекроиш света.
Когато там лицето си измиеш ...

Ако стъпя в сянката на камбана
и от змийска кожа си направя икона,
тишината в храма ще изсъска приятелски,
а пламъкът на свещта, с език раздвоен,
по вярата ще ме близне. ...

– Не става само с кал,
а плюнката пресъхна –
от себе си душа е дал,
и три ребра по мръкнало!
Конопено въже ...

РИМИ НЕСПОДЕЛЕНИ
Тъмнината слива шарките на света до непрогледност.
Включвам, изострени до предела, сетивата си на макс.
То е магия, радост, болка и обич, то е неизбежност
на духовното горене, сърдечния пламък, пареща власт. ...

Тиха музика ме пренася
в тишината и сърцето ти,
цветята нашепват за тихата любов,
за твоята смълчаност в дните,
за самотата пленила нашите сърца.. ...

Морето днес възкръсна в моя сън,
от мидена черупка се изхлузи.
Трамваят ли с металния си звън
погали на мечтата морска бузата?
И нарисува споменът за мен ...

В живота си обичах неведнъж –
копнеех за любов и топлота,
и щедро се раздавах – влюбен мъж,
прекарал дни и нощи в самота.
Душата ми – разплакана камбана, ...