Очите ти, къс са вечерно небе,
покълват дълбоко във мойто сърце
и литва то на пламтящите си криле,
където самата любов го зове,
в прегръдките дивни на твойта душа, ...

Спомням си онзи тротоар с натежалите плочки -
стъпили върху земята.
Точно там падна копчето от шарената ми рокля и се загуби.
Но косите ми - ах, косите ми! - осветени от нощната жар
още помнят дъха ти. ...

Да те измислям е като да раждам вятър
и да рисувам полет на глухарче.
Сега разбирам за какво е лятото.
Очите на иконите са алчни.
Да те сънувам е като да дишам огън, ...

Трябваше да изпитам болка, за да знам...
И всяка пáтина да ме украсú
с нова бръчка... и сребърни нишки...
да ме научи с хищни усилия
да преодолявам съмнения... ...

Тя е твоята мъжка фантазия -
топла плът, кадифено докосване,
лек парфюм с плодов вкус на аспазия
и безкрайност, и безвъпросие.
В чекмеджето приспива във офиса. ...

Ще изгрее горещо
слънце над пустинята!...
Горещи стъпки ще
оставят следи- тайнствени
кервани, тръгнали ...

Парят ми!
Жежки са
червените въглени,
невъзможни на пипане.
Нестинарите само ...

Интересното световно първенство по футбол, което протича драматично за редица знаменити футболни сили, ме накара сериозно да се замисля накъде върви футболът. На 2 юли 2018г. съставът на Белгия се наложи над перфектния тим на Япония с помощта на немалка доза спортно щастие. Развоят на мача ми припом ...

Къдриците в косите ти игриви,
цветето останало на прозореца ти
и канарчетата под балкона,
с които пее слънцето на утрото...
Само едно улица ме разделя, ...

Джузи Ферери - Както преди един час
---------------------------------------------------
Autori: Daniele Magro
------------------------------------------------------------
Автори: Даниеле Магро ...

Отдавам под наем част от моята стая -
на почти символична цена!
Тя е чиста и тясна, със изглед към Рая -
със парно и топла вода!
Там леглото е общо - метрото е близо! ...

Вървях си по пътя към дома. Изведнъж вниманието ми беше привлечено от някакво движение в живия плет под една къща. Наведох се и какво да видя – малко врабче се беше скрило отдолу – паднало от гнездото. Опита се да излети, но не можеше още, все бягаше по тротоара. Огледах се за гнездото му, но не вид ...

1.Трещи, гърми и се излива,
Вода навсякъде къде погледна,
Разперил чадър по тясна уличка,
Почти съм като на пътека,
Джапейки в локвите дълбоки, ...

... да те изпращам
със премрежен поглед.
Да те намирам
в полета от спомени.
Там, където пътеките ...

Обичам те, обичам те, наивнице!
Очите ти бродирам от съмнение.
Делата на суровите противници,
ме карат да изпитвам съжаление.
Събличаме телата и политаме. ...

Най-незабравимото време -
то остава, моя тъжна любов!
Надделяло над стремглавото бреме,
в магнита на спомена с вечен обков.
Щастлив съм, когато сме двама, ...

гмурнах се в ъгълчето на окото си
и тръгнах след бялото
което
ще ме отведе до задния вход на мислите ти
но само за да открия ...

Шоуто започна. Публиката ахкаше, охкаше, трепереше от страх и възторг. А над опънатото между бреговете на каньона въже един мъж танцуваше, подскачаше, бодро махаше на множеството. Волно и весело напредваше - без баланс, без осигуровка.
Зрителите, развълнувани от тая проява на храброст, заръкоплясках ...

Във твоя филм в масовката участвам само -
на надписите в края съм - в "...и др."
Затуй и във поредната ти нежна драма
статист съм без особени заслуги.
Във любовта съм в ролята на Квазимодо*, ...

Чувстваш празнота
дълбоко в сърцето ти.
Тъжен, проливаш сълзи,
все едно вали дъжд.
Чудиш се, кога слънце ...

Щом думите ми сетни спрат
с нежен плам ще те целуна,
а телата ни щом се допрат
знам ще трепне крехка струна.
Роклята си лунно-бяла ...

Да се строшиш на сто милиона късчета.
В една сълзичка да се побереш.
Да замразиш две думи върху устните
и спомените си - да погребеш.
Да ходиш като сянка между хората, ...

Не се предавай на съдбата.
Бори се за своите мечти.
Когато паднеш, пак стани.
Тръгни напред, смела бъди.
Не поемай чуждата вина, недей. ...

Когато някой пише ти се дружка,
а стреля те със думи като с пушка
и после казва ти, че тез куршуми –
пронизващи, били най-честни думи.
Че тия думи вкарвали те в релси, ...

от дреболии
много често случват се
неразбории
и прерастват по света
в несметни поразии

Глава IV
Югланс не си тръгна веднага. Изчака Вероника да се изгуби от погледа му и отиде до ъгъла от където идеално виждаше задния вход на къщата. След малко от там излезе една дребна фигурка на жена и се насочи към него:
- Здравей! Много ли закъснях? Трябваше да изчакам госпожата да се върне, но се ...

Постоянство,
безпрекословна цел,
упорство, мания, инат.
Волята надхвърля
естествени физически ...

Ела с мен!
Ще те заведа на хубаво място –
някъде там, на края на Млечния път...
Сиромах съм в този свят,
но в други много безмерно съм богат. ...

Защо нахлузих тази добрина?
Така е трудно днес да си човечен,
дори и да останеш настрана,
от делника в страдание облечен…
Опитвам се да бъда прям и мил, ...

Магнолия – най-нежното
и най-красивото цвете!
Веднъж си бяла, като
цвета на Рая – искриш в
чистотата си! Друг път ...

Под жълти светлини на улични фенери
един до друг вървим сега за малко.
Нощта опънала е сетива и нерви,
да бъдем тихи и не я подпалим.
Да минем бавно по отсрещната алея, ...

В нощта умирам – гасна като огън,
защото в миг си тръгна любовта,
но колко трудно е да кажеш сбогом,
Просто... Просто ей така...
Но такава е раздялата и любовта... ...

Колко години, му трябват на човек!?
За да може спокойно да каже.
Живот щастлив живях.
На човек, изпълнил мечтите.
Дори без да се обърна назад, ...

Очите ти, глазирани с нежност
пренасят ме над бурните води
на Тихи океан, за цяла вечност
без тях е тъжно, чак боли!
Ръцете ти са призрачни алеи ...

Аз и моята анемия често будим съжаления.
Когато тя реши да става
и погледа ми почне да се замъглява,
и когато падам и се бутам във всякакви предмети,
а после търся чудотворни изцерителни таблети. ...

Неприлично
Най-страшното бе минало, така поне твърдяха лекарите, и Галин Иванчев се бе поуспокоил дотолкова, че да не пуши цигара от цигара. Продължаваше обаче да усеща неприятно стягане в гърдите, както винаги в стресови ситуации. Сипа си два пръста уиски и ги изпи на екс. Леко му просветна, но тре ...

Отново ме среща морето,
горещият мирис на лято,
вълните със вечния шепот
и чайките с острия крясък.
И всичко за миг се повтаря, ...

По пости
Ракията бе пивка. Кехлибарният й цвят и дебелият синджир, който образуваше при плискането в кристалната чаша, подканяше жадния да отпие и да се наслади на изгарящо - отпускащата се наслада.
- Тази силна ракия не върви с проста салата – рече младият поп на жена си, докато изпъваше едрото си ...