Прекалено дълго се взираха устните ти
в тялото на моите мисли;
изучаваха особеностите
и чертите,
разчитаха схемите ...

В шепа свил листо зелено,
свири вятърът по здрач,
пита се капчук смутено,
песен ли е, или плач.
И дъждът с измамни пръсти, ...

[la versione italiana di "Angels" (Robbie Williams)]
--------------------------------------------------------------------------------
Патрицио Буане - Ангел
[италианската версия на "Ангели" (Роби Уилямс)]
-------------------------------------------------------------------------------------- ...

Деца,
по пътя на големите които завървят -
към БОГ е път!
А и по пътя си
на чудни тръни ще се надивят, ...

С бърз поглед през рамо,
към лик един непознат,
но душата, сърцето и не само,
твоят свят аз тук опознах ...
Душа ранима, оголена., ...

"Отмъщение"
На Янаки времето му бе отминало
да се ожени подходящо!
И не,че не желаеше това тъй силно,
или пък "сляпата" да го не хваща!.. ...

Алена, разгоряна – бащината ми къща!
Мъртвите ли са слезли с пламъче от звездите?
Даже врата си няма, вятърът да я тръшка,
ала в пожара трепка цялата – ще политне.
Гледам я и не вярвам – бащината ми къща, ...

Липсваш ми
Липсваш ми ти казвам, истината е това,
две прости думи ала от сърце и душа!
Бяхме заедно а самичък съм сега.
не си жена която ще се възгордее от това! ...

И рèкъл БОГ: „Да
è Адам под чехъл на
извèзан глезен!...“

Ходех по сенките на нощтните улици, прескачайки всяка настъпваща светлина като бягаща от сигурна смърт хлебарка.
Пред очите ми се редуваха мозайки от сенки и лампи като на шахматна дъска, изстиваща от дневната човешка игра. Стъпвах тихо и бавно като се опитвах да не се съпротивлявам на теченията на ...

Очѝте ти
шàрят,
шарòвнице!...

Ле Вибрациони - Кажи ми
-------------------------------------------------
Autori: Francesco Sàrcina
------------------------------------------------------
Автори: Франческо Сарчина ...

Сънувах дълго танц на самодиви,
животът беше пълен с приключения.
Но срещнах теб и се смирих...
Не търся вече луди забавления.
Облегната на мъжкото ти рамо ...

Беше прашен и задушен ден на 1983-та. Промените, които щяха да преобърнат живота на милиони в пределите на Великата страна вече се усещаха във въздуха, но в областния сибирски град всичко още си беше по старому и хората спокойно си носеха новите дрехи, усмихваха се един на друг и се поздравяваха по ...

Хвърчило, топка, тебешир - три слова, които пази моята душа.
Когато спуснах се по звездната пързалка ожулих първо колена,
но хвърчилото ме вдигна чак до небеса.
После с тебешир нарисувах си дома, с добро и последвах топката -
нишката на бабино кълбо. ...

В любовта
единственият ми коз е,
че никога не играя.
Ти вземаш.

Ето, виждаш ли:
думите вече нямат магия
за мен.
Това ли е мислел
онзи странен човек, ...

/от поредицата разкази за Мартин и Милена- Ахарам и Евера/
Русите и коси се вееха на вятъра, който нежно ги подемаше и си играеше закачливо с тях. Евера се намираше на върха на най-високата кула, в най-високата сграда на Атлантида, наричана „центърът“. Наистина, това бе нейното предназначение, „върх ...

Оставям те... да ме отведеш оттук...
да се понесем в пространствата...
после моят дъх да шептú „Настигнú ме...”
... и изгубили своите очертания...
да достигнем точката на съвършенството... ...

Елиза Тофоли - Отново тук
---------------------------------------------------------
Autori: Elisa Toffoli & Ennio Morricone
----------------------------------------------------------------
Автори: Елиза Тофоли & Енио Мориконе ...

Искам да погледам пак морето.
Зная, всеки ден е тъй различен.
Вчера беше слънчево, но ето
днес дъждът е също романтичен.
Слънцето навярно пак успяло ...

Тъмните облаци се скупчиха бързо и скоро заваляха едрите капки на пролетния дъжд, който за кратко напои земята. Веднага след него слънцето отново се показа, за да припомни на всички, че все пак вече е пролет. Напъпилите божури се отръскаха от капките, полепнали по листата им и протегнаха нежните си ...

За кой ли път тя посрещна утрото напрегната, с изопнати мисли. Без да си спомня с точност образи и думи, беше сигурна, че го е сънувала отново – тялото ѝ се събуди жадно, сгорещено, с настръхнали зърна и неспокойни ръце.
Докато приготвяше кафето си, видя винената чаша и си спомни снощното задоволств ...

КОЙ ЩЕ Я ЧУЕ
Люлях ви с прекършени крила.
Приспивах ви с песен от сълзи.
Усмивка плъзваше по моите уста,
щом отваряхте от сладък сън очи. ...

Неделя. Топъл майски ден. Големият супермаркет бе пълен с клиенти. Единственият ден в седмицата, в който хората не бързаха и пазаруваха спокойно и с удоволствие.
Мария и Ангелина са приятелки от детството, които са учили заедно преди много години. Те бяха решили да излязат и след кафето да се отбият ...

Добре дошъл под моето небе,
тук утрото е винаги красиво!
Седни! Ще пием по кафе,
с лъжичка захар – може и горчиво!
На масата под старата липа ...

Знаеш ли, сърцето как боли,
а се опитвах да забравя.
Но как забравя се, кажи
очи,които ме изгарят?
И колко пъти се възпирах, ...

Малко, мъничко мишленце,
снежнобяло като сняг,
с малко черничко носленце,
яло сиренце у тях. [2]
пр. ...

Тъгата ми притичва по паважа.
Не ме закачай, че ми е зелено!
И цяла сутрин искам да ти кажа -
загърбвам днес болежки и проблеми.
Големи, малки - турям ги под камък ...

Добър вечер, драги зрители! От днес започваме с нашата рубрика за утрешни новини. Тяхната цел е да ви подготвят за евентуалното възможно. И да ликвидират изненадите в добре уредения ни живот.
А сега за най-важните събития утре – в подробности.
Утре премиерът ще направи внезапно посещение в Бургас с ...

С наострени ножóве го пресрещнаха.
От бялото в очите плисна страх.
То бе наивно, светло... А човешката
безумна ярост стори своя грях.
Не можеше да бяга. Доверчиво ...

Страховете ми, превръщат се в чудовища.
От върховете, те изглеждат малки и...
смешни грозните им, видими туловища.
Но долу... ме обсебват с думи жалки...
Пред мен, беззъбо недоразумение ...

Лилавото ме тласка да лудувам,
сред топъл вятър, люляци и нощи.
Лилавото ме кара да сънувам,
как рея се сред залези разкошни.
Лилавото ме следва с тихи стъпки, ...

Аз отричам светът да е сив,
ти разпали живота от него –
и издигна в импулса ми див,
от невинност усмивка на бебе.
Не дотичах на коня си бял. ...

Mина време, откакто писах последно,
търкаляха се дните – дъждът ги отми.
Последните акорди се лееха с надежда,
че музика отново тук ще звучи.
Ушите ми в очакване тръпнат, ...

Ще запишеш ли и мен в онази Книга –
с имената на избраните апостоли?
Светостта им може би не ще достигна
и навярно твърде дързък е въпросът ми.
Но нали и аз от Теб съм сътворена, ...