Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
388.9K резултата
На моята майка с нежно сърце
Обичта на майка – каква е тежка болка!
A обичта на едно порастнало дете в неволя?
Прощавай, мамо, че искам по свой си начин да живея,
А този начин за теб е непонятен!
Обичам те и искам с теб да остарея! ...
Измъчват ме и мисли остарели,
изплували във моята глава.
А болките във мене не са спрели
и движа тялото едва-едва...
И ме раняват всички без пощада ...
Няма перфектен сезон за живеене.
Днес ти е слънчево, утре вали.
Няма и смисъл от много оплакване.
Просто стани и се усмихни.
Трудното винаги е само отгоре. ...
По пясък със смърт заразéн...
Безкрайност, събрана във шепи на миг.
С необятната нощ, вместо ден,
към края безпътен на път младолик,
крачат стъпки, те влачат следи. ...
Мъкна живота в коралова нѝша.
Меко пових го в тънка хартия…
Плаче. Изтрих го. Зърнах авлия*.
Слънцето грее. И пее, и диша.
Устните светят, а тялото крета. ...
Някой дали знае колко съм малка!?
Мога под прага на пръсти да ходя,
само за входния вятър е жалко -
той ще копнее да тича по пода.
Аз ще му преча, а той ще ме блъска ...
Родителите са толкова ужасни…
Без тях е невъзможно да живееш добре,
и винаги можеш да вземаш съвети или примери от тях.
Ужасни са, защото е невъзможно без тях…
Често ни влудяват и ни идва да им тръшнем вратата пред лицето. ...
Всяка сутрин в стаята плахо надничам.
Празна стая... празен стол... тишина.
Само спомена за теб, къса моето сърце.
Неволно аз те поздравявам, сякаш си говоря с теб.
Все още срещам те по коридора. ...
Играя танц от сънища бленуван,
партнират си сърцето и душа.
Аз, този танц отдавна го сънувам –
тангото страстно на една съдба.
Сърцето смело в стъпките повежда ...
Излишък от спомени в последни дихания,
безтегловен товарът е, веднъж изоставен.
Тишината кълбо е от забравени думи,
заплитани в пяната, но накрая нечути.
Отминали крачки по един път изчезнал, ...
Искам да ме гледаш, както хищник жертвата си дебне.
Искам твоят ален поглед все над мен да тегне.
Без мен искам да си празен, тъжен и нещастен.
А когато до теб застана да бъдеш влюбен... властен.
Искам, когато в пълна с хора зала вляза ти веднага да разбираш. ...
Каквото хвана, все изпускам края,
конците все сами се омотават.
Създавам демо версия на рая,
а змии лукаво ябълки подават.
Животът ми все клисав си остана, ...
Пази се от приятели, Приятелю!
От приятели със малко, или много власт!
Пази се друже, от ласкатели,
подвластни на користи и ниска страст!
Те може да са очарователни! ...
От малък си беше късметлия…
Веднъж баща му го заведе в парка и поиска да го полюлее. Той посочи скъсаната каишка на сандалчето, докато бащата някак си закрепваше обувката, друго дете седна и се залюля. А люлката някак си се откъсна и… Детето пострада тежко…
И натам в живота му вървеше. Край него пад ...
Умората изпил на едри глътки
усещам как клепачите ми натежават
запътили се в среща със съня.
Заглъхват тихо делничните стъпки
с тревогата която се отдалечава ...
The Color of the Grave is Green – Emily Dickinson
🇬🇧
The Color of the Grave is Green —
The Outer Grave — I mean —
You would not know it from the Field —
Except it own a Stone —
To help the fond — to find it — ...
Въздигнат апогей от древни влъхви,
мирът е проход в синорна гора;
за влюбения – ароматът дъхав
в плода на обичта, с охота сбран.
Воюващият плаща със кръвта си ...