Не мога да те нося!
Извинявай, Госпожице Любов,
като тежест, уплашена и боса
(... давам ти почивен ден),
облечена в тези дрехи - ...

Пияни олюлявам
двете ноти в душата,
някога припявах
ги слято,
сега разделени ...

Боят вървеше в своя си порядък. Маси чаши и столове се търкаляха потрошени по пода на заведението. Плешив чичко, поканил млада дама на вечеря получи рана на темето, след като му извъртяха един дървен стол в главата. Той стана неволен участник в мелето и се разкрещя, кой ще му плаща щетите.
Всичко за ...

Бъдещето ми е път въпросителна,
по който ходя с обувки удивителна.
Понякога ще слагам плахо точки,
ще се спъвам смело в запетаи,
за да може с думичка вълшебна ...

Трудността да заобичаш всички
в подножието на непрестъпния
ти връх е фактора, който те ранява
и преизпълва със самота.
Месото ми да режеш живо, ...

Не знам дали съществува бог. Според вярващите това означава, че не вярвам в бог. Добре, няма да споря с тях. Опитал съм и знам, че е безполезно.
Ще ме анатемосат отново, а не искам да изпитвам чувство на вина от анатемата. За по-голямо удобство на повествованието ни да приемем, че не вярвам в бог. Д ...

Снегът и мечтите, и хлябът на мама,
стар чайник на печката ври.
Добри думи, стих, разстояния няма
и още какво за декември.
Звездите са други, земята – различна, ...

Помръкнаха думите. Бледи, без плът.
Две сенки над мен се извиха.
И болка закуца... Без дом и без път...
Безкрайната нощ легна тиха
над мислите черни – зъл гарванов грак. ...

Брат, логиката женска за мен е непонятна.
Мъжът след нея тича, от него бяга тя.
Той тръгва си от нея – тя вика го обратно.
Той стих ѝ посвещава, купува ѝ цветя,
но тя не се усмихва, тъга лежи в очите. ...

Киара Галиацо - Ела с мене
-----------------------------------------------
Autori: Dario Faini (Dardust) & Ermal Meta
------------------------------------------------------
Автори: Дарио Фаини (Дардъст) & Ермал Мета ...

Да вдишваш от безкрая,
когато слънцето неистово възлиза
с огромен диск над мъничката стая,
в която житието се изниза...
Да си с момичето на своите надежди, ...

Във къщата ни днес цари затишие.
Как странно е... такава тишина!...
Не съм навикнал. Пиша чет`ристишия.
Дали ще сетиш чувство за вина?
От миналата нощ не пазя спомени, ...

Превод от латински !
Eanis versare lea amerium et
hinc caoniro undum umbra,
et silentium,
et in dolore, ...

Не искам да униваш. Не и ти.
(На мене да съм тъжен ми отива).
Ти винаги ми липсваш и боли,
това, което мъчи –
ни убива. ...

Очакванията на журналистката не се оправдаха. Тя се надяваше, че бързо ще си намери друга работа. Имаше добро образование, владееше и английски език. Това, че телефонът ѝ изведнъж замлъкна, го отдаваше на злите слухове, които са тръгнали като мрачен облак след мълвата за уволнението. Те те преследва ...

Назаем
Чувам те бряг,… и те виждам,
но краката ми вече не могат
да бързат по теб, като някога…
Краката ми вече са слаби ...

В дълбините открий вяра,
че светът празен е, когато те няма.
В попътния вятър имай вяра,
че подарък, е за двама.
С Молитва засия сърцето, ...

В десет сутринта слънцето вече предвещаваше приятен пролетен ден. Мартина енергично слизаше по стълбите на високия жилищен блок. Бе прехвърлила четиридесетте, но се чувстваше млада и не ползваше асансьора. Тъмно кестенявата ѝ коса обгръщаше като ореол бялото ѝ лице. Най-голямото украшение бяха очите ...

Ликувайте, телета и юници,
тържествено поклащайте рога! –
да чуят всички, че във град Върбица
ще се провежда среща на върха.
Най-готиното гадже в махалата – ...

Ний не сме контрабандисти
и не сме в партийни лѝсти.
Нас ни мъчат черни мисли
и деца на дявол-антихрѝсти.
И не сме пишман артисти, ...

Трудния ми път…
на мама
Към детството ми водят две следи
и две очи, които ме обичат,
запазила съм всичко от преди, ...

Полупиян съм днес - почти олях се,
ослушвам се за първите петли,
псувам живота около празна маса
с мъже със същите съдби.
Във полумрак с другарите сме раждани, ...

Къде са, кажи ми, момче звездолико,
горящите твои вселени-очи?
Зениците ясни отрова отпиха -
под белите клепки е страшно и тихо,
дори празнотата надгробно мълчи. ...

Тихо е. Тихо присъствам
до тебе в самотните дни.
Нежно ми е и те прегръщам,
до теб съм, до теб, не тъжи.
Зная, не искаш да ни боли, ...

човек забрави
че го ГОСПОД БОГ от кал
(и жал?) направи
човек забрави
че го ГОСПОД БОГ от кал ...

- В родилното на болницата отчели милионния, появил се на бял свят. Хлебарката кръстили Пенка...
- Пуснати са юбилейни монети на стойност 30 сребърника...
- Свобода на словото е правото да отваряш устата, без да има какво да сложиш там...
- Решено е държавата да има ново знаме. На първо време ще е б ...

Мрачен и студен градът
мъчно ще ме вдъхнови да пиша,
затова обичам всякой път
сред природата да дишам.
Да дишам значи да живея - ...

В началото на любовта ни... не валеше,
вихрушка ни помете изведнъж,
удари ни в земята... страшно беше,
внезапно заваля пороен дъжд.
Светкавици засвяткаха съдбовно, ...

крещящата ми
за теб
същност
съм събрала
в неми стихове ...

Декември е! Каква радост носи именно този последен месец от всяка година. Всичко наоколо е украсено, чувството докато вървиш, шофираш или просто си седиш на терасата вглеждайки, това което е пред теб, носи малкото позитивно кътче, което ти е липсвало именно цели 11 месеца. А всъщност, тогава си казв ...

Ала-бала! Едно-две-три... Въртележката се върти.
Ала-бала! Едно-две-три... Искаш, не искаш - качваш се ти.
Абракадабра! Няма шега! Заради тебе люлката спря.
Искаш - не искаш, тука е спирка!
Не плачи! Ето ти свирка! :) ...

Портокали!
Все пак успях да си намеря градинка където да си полегна, но и тук не случих особено много. Пейките бяха железни и съответно много студени, разположени около някакъв паметник. Две или три на брой с орнаменти по тях, но това хич не ме грееше. А точно от това имах нужда, от топлина. Селцето ...

Тиха музика ехти и в стаята е мрак...
Тръпна в очакване да те видя пак...
Отново да потъна в твойте очи...
Да послушам сърцето ти отпусната на твойте гърди...
Не чакам нищо от тебе не ме мисли... ...

Сутрин е. Тъмно е. Бебешки рев. Ставам. Вървя по инстинкт, толкова ми се спи. Бори суче. Заспивам. Отварям стреснато очи и си поемам успокоено дъх, жив е, не съм го задушила. Наял се е и заспива. Ставам и се опитвам да свърша нещо. Бори реве. Гушкаме се. Сменяме памперси. Млъква. Опитвам се да свърш ...

Настъпих охлюв.
Сълзи по старият път.
Съжалих! Лято.