Тръпките по гърба разбъркват
тъмнокарамелените кичури
в безброй отенъци на непокорното желание...
а върхът на езика пробягва
по долната чувствено пухкава устна... ...

Тя стана веща ученичка
на майсторите в занаята.
Възседна непокорна сричка
и крак връз рима запремята.
Даряваха я със звездички ...

Пролет е, пролет е, отвори очи!
Виж светлината как е плувнала,
и грее, всичко как се смее.
Птичките как пеят,
весело се реят из синия простор. ...

на Д.М.
Ти днес отново не дойде!
Сълзѝте ми разсърдиха луната.
Тъгата си попитах: "Накъде
да тръгна?" Да забравя самотата... ...

Илия често пийвал си добре
и вкъщи се прибирал късно,
жената чакала го -- на гюме,
с точилка и с ръка на кръста...
-- Каква жена бе, ми Цербер същи! ...

/разказ от поредицата за Мартин и Милена- Ахарам и Евера/
Морският пясък блестеше като злато, както и кожата на Милена. Младата жена беше легнала на плажната ивица в крайморското градче Китен. Беше затворила очите си и се наслаждаваше на топлото, галещо слънце и на шума на препусналите бели коне на ...

Михаил беше работник в частна фирма. Работеше от осем до пет, всеки ден, без неделя. Събуждаше се, пиеше кафе и отиваше на работа. Вечер се прибираше и се отпускаше уморен на дивана в ергенската му квартира.
Младият мъж беше затворен в себе си и нямаше приятели. Липсата от нормално общуване, той зап ...

Труден е пътят към славата,
но решиш ли да бъде той твой!
Забрави пътеката - правата,
готви се за труд и за бой!

Късче от мен откъсни,
може би днес съм горчива,
може би пак ме боли,
но и така съм красива!
Сладка бях някога,знам ...

Сънувах часовете нощни
как лунна светлина разкъсват.
И как със напъните мощни
парчета от деня разпръскват.
И нощни ветрове насреща ...

Играта свърши, простих се с всичко и поех
по същия трънлив и кален път на който бях преди.
Последно сбогом и довиждане от теб не взех,
каквото беше – помниш, затова не ме съди.
Със себе си не взех ни куфар, ни багаж, ...

Ах, как вече искам да си ми чужда!
Любов! Защо ме мамиш?
Копнежът ми по теб боли ме
и тази обич едностранна
сълзи ми носи – ...

С какво напълни мойте вени,
замаян съм от теб сега.
Не чувствам даже и да режеш,
парчета цели от плътта.
За мене няма вече болка, ...

Мигът пулсира толкова разнежено,
когато стихва дишането ти до мен.
Парченце лято сякаш се е сгушило
красиво, между теб и мен ...
А синьото небе притихнало във скута ни, ...

Събудих се рано, погледнах навън.
Отново е бяло, безмълвно красиво.
Погледнах Луната, тя сякаш ми рече:
Добро утро! Добре си дошла!
Попитах неволно къде? ...

Снежно ми е. И твоят образ - блед,
отчаяно в мен вали. Тъжно ми е.
Не успя да заличиш нищичко след теб.
И след теб е всичко прах, боли.
Снежинка в пустинно тиха нощ - празна, ...

НЕЩАСТИЕ
Болка стягаща сърцето.
Тъмнина и тишина.
Облак сив, капак в небето.
Дъжд със форма на сълза. ...

хапчета зелено синьо
разбърквам в шепата сега
кое ще ме докара при теб богиньо
кое ще разсее гъстата мъгла
далече си и мен ме няма ...

И тъжно е, тъмно е.
Ръцете ми цапа.
Студено е. После гори.
Приятелска лапа.
И ноктите чуждите, ...

Цяла нощ
с телефона
във ръка
е най-вълнуващото
чувство, ...

И сякаш за котвата вързана съм аз
Един моряк от десен борд я хвърли
Хвърли с нея и мене
А с мене и сърцето ми горещо
Хвърли ни нас в ледените води ...

Запали ги всички тез
болестотворни,
мракозначни книги.
Със своите знания
покварно безетични ...

Може би
Потърсих себе си сред ветровете,
сред капките на пролетния дъжд.
В облаците и във снеговете.
Пребродих аз света нашир и длъж. ...

Не ме чети! По всичко си личи,
абстрактните картини не разбираш!
Дели ни пропаст. Пропаст ни дели
и общо множество не ни побира.
Какви ти чувства? Та това е срам... ...

И аз съм чадо на майката земя,
и аз съм пълен със светли мечти,
но без теб, дете, тлея в тъма,
далече - в пустинни самоти.
Напразно да те видя мечтая, ...

Сив фон и оранжев кръг
В кръга съм аз
Таргета сте всички вие,
Но ще стигна ли до вас?
Рекламата е пусната ...

Някой ден ще те събудя
с роса от майски дъжд.
И дори усмивка пролетна, щастлива
на теб във утрото ще подаря.
Някой ден любов ще те събудя... ...

Във изворната радост вечерта,
с отблясък на бакъреното злато,
донася пратракийска тишина -
езична и добра, и непозната.
Със дъх на рози, здравец и бръшлян ...

- Дай едно...Та викате – жени, виагра, женитба! То, ако женитбата беше хубаво нещо - и Господ щеше да е женен. А не да хойка по разни бивши деви Марии.
Не, не се оплаквам - жена ми е хубава, умна, работна. Ех, да беше и чужда - цена нямаше да има. Шие, глади, кърпи - направо не личи, че е работила. ...

Накъде се забързахте, мои дни бързотечни...
В някаква друга посока.
Аз съм малко парченце - от Голямата Вечност.
Мойте корени - са дълбоки...
Лековерни, и прости, по детски наивни - ...

Повечето приказки започват с имало едно време, но не и тази.Мелиса живеела заедно с майка си в Симит Сити.Но животът ѝ не бил като на повечето ѝ връстници.Праз деня ходел а на училище ,а след това майка ѝ я карала да върши цялата домакинска работа - миело съдовете, готвело, бършело прах и перяло на ...

Беше юни и Ели, бе поседнала на верандата, под вече парещото слънце. Зимата бе така дълга, така скучна и така досадна. Бе и омръзнала. Бе и омръзнало да слуша как вятърът свисти под прага на врата и духа през черчеветата на старите прозорци в къщата на баба и. Тя живееше там с малката си сестра Соня ...

Тя е нежна самодива,
във реката тя се скрива
щом опасност я грози,
бърза тя да се спаси!
Тя е бяла и красива, ...

Хитър Петър бил малко момче. Един ден с баща си отишли да прекопаят чорбаджийското лозе. Бързали много, защото уговорката била да им се плати, ако свършат работата до вечерта. В съседното лозе работел стопанинът му - техен съсед. Той си пеел, докато копае. Щом се изморил седнал да почине на сянка по ...

Седя и гледам залеза, а ти идваш и сядаш до мен.
Тих вик на тръпка от любов.
Гледаме напред. Ти до мен, аз до теб.
Два погледа се срещат, две лица се усмихват.
Вик! "Хвани ме!" ...

- Чуваш ли как се отронват миговете? – попитаха сенките с тихия си глас.
Ехо гледаше празнотата в тъмното небе. Нямаше я обичайната игра на звездната светлина, тази нощ бе лишено и от усмивката на луната. Виждаше дълбока и безгранична тъмнина, в която погледа ѝ се губеше, като нечия молба, която ако ...

Безкрил приплясква човека
в парника на своята клетка,
устремен към химери безбрежни,
сякаш Животът е вечност ...
Но на всичко рано или късно ...

Ще бъде ден. От тези, във които
земята е гореща като жар.
Конете парят морните копита
и търсят хлад при своя господар.
Усетиш ли, помнѝ: ще ти се случа ...