Глава 18
Пътувахме към базата, като Виктория преди това се обади за да ги предупреди да събират багажите, след това се возеше мълчаливо, замислена и загледана през прозореца. Слънцето скоро спря да пече, затиснато зад облаците. Виктория държеше прозореца си отворен и оставаше вятърът да я духа по ли ...

Късно вечерта заваля силен, проливен, летен дъжд, докато небето се раздираше от светкавици. Смъртоносни, бялозлатни, пращящи, те разсичаха облаците, потръпваха във въздуха и го насищаха с озон, с ухание на буря. Гръмотевиците пък, сякаш обидени от величието им, се надпреварваха коя да звучи по-запла ...

Безмълвието паякът наниза,
на паяжина и обви душата.
И любовта ни кърпена е риза.
Издигаме стени от тишината.
И само делникът със нас говори, ...

Йоан 8:7
"Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея."
Познавам те от скоро, моя героиньо.
Роди се, тъй крехка, из моя ум смутен.
Но и аз за теб родих се – моля те, помни го! ...

italiana
---------------------------------------------------------------------------------
Джана Нанини & Едоардо Бенато - Едно италианско лято
----------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Edoardo Bennato, Gianna Nannini, Giorgio Moroder & Tom Whit ...

Фактът смисъл няма.
Притежава резултат.
Ту комедия, ту драма,
управлява този свят.
Тя любов е, и не е. ...

Festivalbar 1999
-------------------------------------------------------------------------------------------
Лоренцо Джованоти - Пъпът на света
Фестивалбар 1999
------------------------------------------------------------------------------------------------- ...

Надежди….
Прегръщат се надеждите с надежди
и изгревите трепетно шептят,
една пътека някъде отвежда,
по нея мигове от чакане горят. ...

Това пътуване беше приключение,
И бе изпълнено със много забавление.
За жалост вече идва и мига,
Когато с вас семейство трябва да се разделя.
Винаги ще помним този миг, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
В известна психоклиника, където
се стичаше хайлайфът, щото шик
твърдяха че е, вън пред кабинета
на доктор Иванов – аналитик – ...

Усмири се накрая, сърце!
Не събирай небесни трошици!
Не протягай напразно ръце
подир сенки на литнали птици!
Не търси споделена вина! ...

Дали е отишла вече в училище? Не мога да се курдисам на вратата и да чакам. Защо да не мога? Е, не няма да чакам. По добре ще е да я заговоря в междучасието. А не. Няма. Най добре е да я чакам след училище. Така ще я придружа до тях. В края на краищата живеем наблизо все пак.
Момчето беше неспокойно ...

Някъде към януари,
един младеж гледаше небето,
не виждаше летящи екземпляри
и нещо му свиваше сърцето:
Пусто е там горе – ...

Лунна нощ е, и градът...
заслушан е в концерта на щурците,
Милиони хора вече спят,
отдавна са заключени вратите.
И само малка светлинка ...

Festivalbar 2005
-------------------------------------------------------------------------------------------
Нек - Позволи ми да бъда
Фестивалбар 2005
------------------------------------------------------------------------------------------------- ...

(На Баща ми)
Липсват ми твоите пъстри очи,
Които понякога ме гледаха сурово!
Липсва ми да правя пак детски бели
И да ме прегръщаш след караница строга.. ...

Разпокъсани са мислите ти. Опознават пространството като дълги тънки линии, разкрасяват го със своята енергия. Разсъжденията ти обхождат перфектното определение, пускат го в шумящия свят. Едни го чуват, а други разбират. Доколко си сигурна, че казаното от теб е по силите на непознатия? Доколко си ув ...

Всички планове се променят
Когато ти се случи
Изумих се, когато я видях да стои насред кабинета ми.
На времето бяхме съученички и в известен смисъл се разбирахме, може би защото бяхме като двата полюса на батерия – пълна противоположност. Аз бях самата прилежност, а от нея цялото училище беше пропищ ...

Утро мое, хладно, чисто,
в пролет бяла подранило.
С полъх тих, с небето бистро
в мен надежда нова раждаш.
Утро мое, волно, леко, ...

Пазарджик - древност
съвременна, чувственост,
блян и напевност!...
Той Бесапара
и БИБЛИЯ БЕСИКА ...

Нек - Поне този път
--------------------------------------------------
Autori: Daniele Ronda & Antonello De Sanctis
----------------------------------------------------------
Автори: Даниеле Ронда & Антонело Де Санктис ...

Вчера го срещнах с жена му.
Хубава дама!... Блазя му!...
Грация!...Истинска фея!..
Той пък подтичва след нея...
Казват ми общи познати: ...

03,30 – 04,00 часа.
Като че седях върху нажежен тиган. Скачам и замирам в мимолетно напрежение... Как? Кога? Кой? Защо?
После слизам на земята. Здравчев стои на прага, докторът е застинал полуизправен, Ина гледа неразбиращо...
Зад Здравчев виждам стажанта...
- Къде... – и не мога да продължа. Как да ...

What if we turn into a speck of dust?
What if we live beneath the trust?
What if we doing the same mistakes?
What if we hurt each other no matter what it takes?
What if the afterlife just don't exist? ...

– Не всеки може да тълкува Библията. Светите отци са живели дълги години в пустинята, за да получат Даровете на Светия Дух. Ако Бог иска да съобщи нещо на хората, той го прави чрез пророците. Те не "познават" бъдещето, а съобщават Неговата воля. За да получиш пророчески дар, трябва да се подвизаваш. ...

Тогава нямаше хляб и се хранех от чувства.
Насред нищото бях, от „човеци“ напуснат.
Не догоних мечти в отмаляла неделя,
но отроних сълзи за делата ми смели.
Не доказах какво ме повежда по пътя, ...

нека човекът
е БОГОпроява и
БОГОпрослава

Тъжният стон на китарата разкъсва сърцето ми,
душата ми ридае в синхрон с мелодията, която звучи,
гледам очите ти, блестящите ти очи, но само на снимка
Искам да си до мен, но си далеч…
И близко да си - далеч си – дели ни преградата, ...

Усещам фалша – рано или късно,
когато почне да струи умора
и в задушаващата ѝ прегръдка
с теб – постепенно – спрем да си говорим,
и все по-често почна да излизам – ...

Върви си момче, не припарвай до мене
Какво, да не мислиш, че някак ми дреме
Не виждаш ли в мене това безразличие
към твоето минало, безплътно величие.
Какво не разбра, какво не дочете ...

Пътеките намирам,
сърцето си разбирам –
без теб е празно, празно е!
Във хората се взирам,
но тебе не намирам – ...

На върха на планината дърветата скланят очи.
Не могат да докоснат земята,
там където в корените миналото ечи.
Гледаш ме.
Гледам те. ...

Пожелавам си остров спокоен,
по средата на нищото, там
да намеря убежище свое
и дали ще се върна не знам!
Ще си взема със мене Забрава, ...

КРЪВ
Капчица по капчица живот,
ще дадеш ли днес,
за да живее някой утре?
Ще дариш ли кръв, от своето сърце, ...

На майка ми
В просъница бяла незнайно дихание
събужда заспалия Бряг.
След тихо очакване Бризът-изгнаник
завихря се в шеметен бяг. ...

> Суета на суетите, всичко е суета. Каква полза има човек.... под слънцето.
> Еклесиаст
Като бяла хрътка по черните хълмове на времето,
тичам неуморно, гоня своя заек на щастието.
И колкото остарявам, по- бързо бягам, защото се страхувам, че няма да успея навреме да го стигна. ...