Бях птица - в сънищата си летях
извън галактиките - в другата вселена.
И вечния ти образ там съзрях -
неземен - от неписана поема.
Изгубил странно чувството за страх, ...

Добре, че Градина не може да говори,
защото много от нас щяха да страдат.
Пясъка ѝ е напоен със стъпки,
крачещи в ритъм, по залез слънце,
неволно разлети сутрешно кафе и сутрешни сълзи. ...

Приказка
Имало едно време един цар. Той, естествено, бил вдовец. Жена му умряла поради лошите условия на труд в двореца, та се наложило да се ожени втори път, както си се изисква в приказките.
Обаче имал той и дъщеря - пак според изискванията, за което му се наложило яко да се потруди, че все момчет ...

Разпра дъха ми суетата,
прониза слънчевия сплит
и рукна пясъчна позлата
в гърба на син, измислен кит.
Змия по кожата ми мина ...

А сега се разпознаваме...
Ние сме братя, но от друг живот
и в този сме се срещнали, без да се познаваме,
като две изгубени във времето вибрации.
Две отделни личности, някога били едно, ...

Есенно-дъждовно захладнявам.
Навън е влажно. Мокрещо попивам
дъждовни сълзи. Себе си калявам.
В насилени усмивки се изливам.
Болезнено приглася тишината, ...

Клетник
Отричах те. Не исках да те има
на този свят, ужасно - утопичен
във който всичко хубаво умира
така докоснато от безразличие. ...

в орисията
да се себераздаваш
е магията

Лежах на ръждивото и мръсно метално легло в килията. Гледах стените и си мислех за хората, които са надраскали всички тези простотии по тях.
"Ушев педераст", "Коко играча 20.09.2012", надписи на арабски, на турски, които не разбирах. Не мисля, че съм като тези хора. Не съм истински престъпник, не съ ...

Разсмей ме, моля ти се!
Моля те, разсмей ме...
И нека като скален къс откъртен
от самота на планински връх висок
смехът да се търкаля по наклона с ек ...

Татенце кажи ми че ни виждаш
Тук всичко е различно от преди
Откакто теб сред нас те няма
Аз все те търся в чуждите очи
Пронизва ме дълбоко във сърцето ...

В китното селце Тревново спокойно си живееше седемдесетгодишният бивш учител по български език и литература – Таньо Мишев. Едноетажната му къщурка, пред чиято пътна вратичка сияеше стъргало за обувки, бе чистичка като бебешко лице. По прозорците ѝ никога петънце не можеше да се намери, пердетата в ...

Ти се смачкваш пред очите ми.
Във вторник не страдам за никого.
Сама се закопавам,
но гробът е плитък.
"Обичам как се усмихват мъртвите."

Аз зная, че всичко е само нелепа шега!
Защото оттука дочувам гласа на сърцето ти.
И знам, че си точно отсреща една тишина.
И мислите плуват във незавладяни небета.
Защото сме тримата: ти, аз и после света. ...

имàнето и
ѝмането нека са
духовен смисъл

Очите и устните който искам да захапя като я видя. Гласът и който ме кара да потрепвам като го чуя. Нейният начин да ме накара да се чуствам като малко дете. Малките наслади в живота

Ти момчето с черните коси,
в сърцето, като трънче се заби.
И гледах те аз отстрани,
но не ме допусна близко ти.
Излизаш с разни други ...

Бутлка вино
намира се и скоч
топла стая
Бутилка газова
със пита топла ...

Лека нощ! Ти спокойно лети
към онази ефирна преграда,
зад която живеят мечти.
Ала денем е зид със блокада.
Лека нощ! Наденѝ си криле ...

Питаш ме за своята Родина –
детенце, знаеш ли какво е „бедуиня”?
Ще ти разкажа таз история,
започнала от Фанагория.
Научи и когато разбереш – ...

В прегръдките на есента
падат тъжните ни листа.
На буря мощна песента
напомня изгубена мечта.
И тихият есенен дъжд ...

31.08.2017
Слонът
Събрали се отдавна. Било по времето
На соц-а, на среща от държави разни.
И между другото обсъдили и темата ...

любовта
е
на
двойката
спойката

Спомените са клишета,
които само искат да си лягаме.
Рано или късно всички се повтаряме
и никога не стигаме до никъде.

Просто нямах очи и нямах сърце.
Нямах устни и нямах нозе.
Нямах нужда от теб и от мен, и от нас.
Имах гръб и ръце. И скована походка.
Тежко сядах. Тежко дишах. И не страдах. ...

Не ми се тръгва от света,
държи ме нещо да остана.
Роден да търся светлина,
забравям черната покана.
Не ми се тръгва от света, ...

Не искам клишета, не искам лъжи
и нищо, че истина няма,
то пътят към нея духа ми крепи,
а не подсладената драма.
Почувствана искреност в няколко думи, ...

Царят Лъв
Царственост, величие и власт
а простолюдието онемяло
Мощен рев от зейналата паст,
жертва кой ще го играе?! ...

Толкова дълго
водих война
за любовта ти,
скитаща далеко,
за твоя поглед във нощта ...

Подеха небесните простори,
покриха облаците
с натрошена жар.
Приземиха се,
докопаха зелените ...

Като вехнеща роза душата ми съхне.
Не чувствам жажда нито глад –
нещо в мен се къса.
Старият конец, дето закърпи сърцето –
къса се, руши светът ми. ...

Всичко е толкова фалшиво,
един се смее истерично,друг се сърди,
в очите им пламъчета подскачат игриво,
всички са загубили разсъдъка си.
Няма вече истински чувства и емоции ...

Какви сме, Боже, християни
Аз хората от моя край,
не бих нарекъл християни,
мечтаят те за хубав Рай,
но тука в Ада са прибрани. ...

Миг облак е.
И се съблича
по капки свежест,
чиста и прозрачна.
Дъждът е гол. ...

на Емо
Болката ми се сви. Не утихна.
Гледа ме зло изпод вежди.
Пáри ме, щом се усмихна,
крие се в бели надежди. ...