Научих се да търся среден път.
И в безсмислието смисъл да намирам.
Дори захвърлих балансиращия прът,
който ме дресираше да не умирам.
Сега вървя по крехък светъл лъч ...

Утро - порастващо в ден!
Вечер - порастваща в нощ!
Буква - порастваща в дума...
Аз - порастващ човек!
:) ...

Излъгана любов
Недей да криеш погледа виновен!
Обичаш друг! Това отдавна знам!
Аз бях от твоята любов отровен!
Но вече свикнах да оставам сам! ...

Слънцето върти се
около мене,
сърцето му да грея!...
Слънцето на мене
даде ябълката. ...

О, език свещен.
О, език прекрасний.
Кой ли не се отрече
от тебе,
кой ли не те изостави? ...

от китката до рамото ми
дъхът ти преминава
по тялото ми
ръцете ти потрепват
от погледа ти ...

Сонетинка
***
http://www.stihi.ru/2015/01/28/9861
хоронила собаку...
и плакала горько, когда ...

Като невидима преграда -
лъжа, застанала е между нас,
от добротата си, сърцето страда,
а после гърчи се, в несвяст!
Блуждая в ребус от въпроси..... ...

Аз започвам да мисля, че има,
нещо твърде объркано в нас..
Няма страх нито воля, ни вяра...
Няма смисъл във "вечния грях"!
Ще се пръкне дете, тъй невинно! ...

А ти погледна ли, видя ли?
Втренчило е зъби и нещастие.
Малко сняг вали по писък
и студени магистрали.
Къде ми е палтото? Няма? ...

Сбрали са се днеска на мегдана
бабичките Пена, Гюра, Гана.
Тихо нещо трите си шушукат,
налегнала ги страшна скука.
-Мари, Пено - вика Гюра - ...

Посветено на леля Тони...
Благородство? За кого си мисля?
Всички развълнувано подават уши.
Не си мисля за кралете на Англия.
Нито пък зa империята на Хабсбургите. ...

Виновна съм за толкова неща...
Че вярата ми в тебе се огъна.
Че позволих на страховете ми в нощта
да те подложат на егоистичен съд.
Виновна съм в това, че не признах ...

Рожба когато
роди се, изплаква и
обич очаква!...

С мисълта, че съм единствена,
след красноречие безспорно,
като от бутилка вино замаяна
да бъда, очаквал си навярно.
На думи, много ти е лесно, ...

Малка болнична стая. Блед таван, тук-там олющено по стените. Прозорец, през който едвам се процеждаше слънцето. Мирис на дезинфектанти, смесен с тоя на лекарствата. Желязно легло… помнещо много болки, много трепет, въздишки, усмивки на облекчение, благодарност и нея – Бялата. Болките се сменяха, идв ...

Има една надежда с която лягам си.
Че утре ще се срещнем пак.
И чувствата забравени в мен ще пробудиш.
И преперудките в стомаха да събудиш.
Не знам какво се случи. ...

Избиват ни децата – палим свещи,
а пламъците гаснат от сълзи.
Улисани в робуване на вещи
не виждаме, че мокрото гори.
Чуждеем се за сигурност, когато ...

Железен камък падна
на гърдите ми,
а градушка в нозете
се разбива.
Дизайнерът човешки ...

Скъпа доброта,защо те все забравят?
Всеки път обиждат се и ругаят.
Злобата превзела е света –
такава е сегашната тенденция.
Отричам аз това и вярвам силно ...

Обичам те!
И вече знам,
възможно е да степенуваш нежност –
в сърцето си,
в душата си ...

Дошъл от селата
продал си душата.
Без лев във джобàта
кръстосва краката.
Волско търпение, ...

Преустройваш мислите и действията ми,
затягаш се около мен
и не си ми излишен,
точно моят конец си.
Готови сме за революция, ...

С буквите аз пиша, буквите редя,
давам нещо от себе си на хората!
Буква по буква, дума след дума,
те са част от мен, от моята душа!
Дума по дума, ражда се стихотворение, ...

Когато сред лепящи се мъгли
от вечността без име се страхувам,
раздирам с нокти няколко лъжи
и бавно със душите им пирувам.
Когато бесовете ми крещят ...

Тръпчив разкош от блудкав оптимизъм,
дестилат на вкисната утопия,
подкача троснато окастрен романтизъм,
забил гноясал трън в жалък реализъм.
Гъмжи от клюки, интригантски подковани, ...

ПОРОЙ
На най-прекрасното създание на света

Седях и съзерцавах тази спокойна върволица от хълмчета, която ограждаше долината от юг. Седях и се възхищавах на неземното спокойствие, което излъчваше. Пролет, лято, есен или зима, тя си беше все същата, само дето менеше цвета си. Ту ставаше сива като намръщено есенно небе, ту разливаше златния си ...

Незнайно кога, как и защо,
във малко градче се случило то:
Преди много години, накрай един квартал,
млад човек край пътя седял.
Отпивал от малко шишенце с вода, ...

МАМО
Свеж полъх
на лимонова трева.
Неосъзнато
поглеждам през рамо. ...

> ∞
>
> Още две седмици изминаха откакто бяхме дошли в Планините на Забравата. Гледах да се застоявам колкото се може по-малко в къщата. Римън още го нямаше, а Дотъм и Ливър ми идваха в повече.
>
> Днес се събудих от бесния тропот на проливния летен дъжд и най-накрая взех решението, което трябваше д ...

Пощальонът вече пощата не носи...
И децата не тичат вече вънка боси!
Във сърцето ми тъгата дреме
иска тя любовта ми да отнеме.
Тази вечер аз ще се напия ...

Когато заболи…
Когато много в мене заболи
и хиляди надежди се разбият,
във себе си поглеждам със очи,
оставям се мъгли да ме обвият. ...

Днес до теб съм,
сред пространството спряло в безветрие,
за да чуя твоя реещ се звук в тишината,
с аромат на цветя, разпилени в душата ми,
а в сърцето звънче, с дъх на пролетно щастие. ...