Да простиш звучи лесно. Дори е толкова лесно – казваш го и готово. Но дали душата ти е простила? За съжаление ние хората имаме един голям и важен урок на земята. Този урок е да се научим на прошка. Не знам дали има още хора, които истински прощават. Или просто използват думата и поробват същината дъ ...

Обичам да живея с истинските хора,
в пътеката си хляба с тях да го деля!
Приятелска ръка за всеки миг опора,
да дам и да приема, и със нея да горя!
Сърцата им любящи без резервно да прегръщам, ...

3.
И, въпреки скептицизма си, Кръстев спря, за да изчакат кмета. Спряха и другарите му. Не бяха чак приятели, но вече двадесет години живееха комшийски в селото, помагаха си, разбираха се, най-важното – научиха се на взаимотърпимост. Щото какво е животът в едно малко селище? Скука…
Да, има работа, и ...

По невидими пътеки ще вървя,
привидно себе си, но някак друга.
С гълъби трошици ще деля.
А на вятъра ще съм любимата съпруга.
Вода ще пия сутрин от росата. ...

От сън ме буди моята с целувки
и после нежно темето ми гали...
От тези тъй възбуждащи милувки
настръхвам цял и мигам на парцали...
Пристъпва с „па-де-дьо” из двора конят!... ...

Оня ден ми се наложи да пътувам с градския, уж по-бързо. Само че в бързината си забравих портфейла и нямах как да си купя билетче. Осъзнавам го чак като съм в автобуса. Ами сега какво правим, ако дойде контрола? Оглеждам се за някой приятел или познат, никой няма. Оглеждам под седалките, над седалки ...

Краят на лятото е точното време за Уреждачите. След двумесечното мъртвило, из коридорите все по-често се мяркат техните фигури, чукащи от врата на врата, и, успявайки да намерят отключена някоя, се промъкват, потъват в заветния кабинет. Сега е точното време за записване на студенти за есенната попра ...

На Деси
Виж как бърза нощта да избяга,
а аз не искам изобщо да идва деня.
Нека целият свят се събужда, протяга,
а аз да остана при теб! Във съня... ...

Старецът и момчето.
(Една приказка за вярата и любовта)
- Добра среща, момче! Накъде си тръгнал по тая жега? Виж, че камък се пука..
- Аз ли, ами тръгнал съм си по пътя, чух че след туй село имало една пещера и от нея извира вода, та падала от най-високото в това плато, има ли такова нещо, дядо?
- К ...

Ето го старият Синигер. Лежи на смъртно ложе. Около него бдят синове, снахи и внуци. В къщата, която той сам строи. Доведе всички от Бесарабия. Обеща им бъдеще в родината. Лежи старият Синигер. Само сините очи са останали от него. Завит с одеяла той чака известие от Отвъдното. Унесен вижда пътят до ...

Утро е.
Сънят свърши.
Морето ме зове, моята приятелка.
Иска да ми каже нещо.
Вярвай в любовта, ми каза тя. ...

Тъмнина! Раждане! Светлина!
Радост! Сълза! Обич!
Усмивка! Прелест! Милувка!
Игра! Миг! Топлина
Бедност! Глад! Мизерия! ...

Живот на примавера
Във тоз живот какво ли не видях!
Простих недъзите и злобата, човешки.
Достатъчно живеейки, осъзнах
и чуждите, и собствените грешки. ...

Кокичето през зимата ще цъфне,
по пътя пак безкрайно ще вървим
и някой тиха радост ще ми вдъхне,
към бъдещето пак ще полетим.
И лятна песен силно ще звучи, ...

Надниквам в душата ти
и виждам само отблясъци.
Няма изход в тъмата.
Шепа шепнещи крясъци.
Със кръв рисувам съдбата си, ...

Дали е всеки тайно изморен
от срещи и събития, емоции...
Или вината крие се у мен,
където тишината тъжно нося?
Тежат ми уж любезните лица, ...

До каменния праг на селска къща
тече чешма с корито от гранит.
Над нея кестен със листа обгръща
пътечка малка и балкон покрит.
При нея спираха се хора ...

С теб заедно и аз се натъжих,
за себе си, когато сподели ми много.
Въздишките и чувствата не скрих,
но теб в сърцето скрих дълбоко.
Не искам да те пусна и ти не бягай! ...

ВИДЯХ ТЕ
(Превод от македонски)
Нощ е!
Видях те, когато свали
ризата си как в тъмнината ...

Пияният ми мозък
те създава всеки ден
и те кръщава
във водите течащи
по вените ми. ...

Не иска да се учи малък Лиско
и цял ден из гората се мотае.
От него всяко животинче писка,
със него никой не обича да играе.
Тормози той и малки, и големи, ...

Закучила се нещо ежедневната ситуация,
някои казват: „Проблем е на цялата нация“.
Всеки може да казва каквото си иска,
но нещо напоследък взе да ме притиска.
И аз пък сега, за да се спася от стреса, ...

Най-хитрият манипулатор не е този, който не дава да го манипулират, а този, който така дава да го манипулират, че той (винаги) да има изгода от това!

Най-тъжен винаги е месец август,
когато някой някого целува за последно.
И лятото отнася любовта със себе си.
Едно от всичките лета ... поредно ...
Последна страст, последни слънчеви лъчи. ...

Подлоста не е това което
носи радост на сърцето...
Тя коварство е голямо
и копнее за измяна.
Но в света и любовта царува! ...

Пред себе си виждах те толкова ясно...
струеше от теб светлина...
пропъждаше мрака
кошмарен далече,
обагряше някак ...

Стъпила върху килима прашен,
на лятото прегряло от омара,
на гънки свила тънковея вятър,
издуха нажежената и пара.
С гердан от жълъди и жълта круша, ...

А не искаш да ми дадеш живот и до днес,
пó си бял от поседнали облаци.
Полудях и обратно в живота назад
те видях, пак към мене погледнал.
Ти се впи, като огънче в нежна искра, ...

Когато пациентите
започнат да лудуват
в лудницата
когато призрак на мъртвеца
тихо стене в гроба ...

Appearing as an apparition
apart from a parting decision,
there lies a momentous vision
beyond the realms of imposition.
As I lift my head towards the sky, ...

Светът е виелица.
Всеки търси
да срещне любов.
Вейка огънче
в ледена зима. ...

Свежа, ранна лятна утрин. Слънцето трепетно се провираше с игривите си лъчи между короните на многобройните дървета. Влажната от скорошното поливане трева тъмнееше, внасяйки хлад и спокойствие в Борисовата градина, истинска наслада за по-ранобудните кучкари. Четириногите весело и живо изразходваха н ...

В съмнението
вярва, но във ВЯРАТА
не се съмнява!...

Словесен сладкиш
със сълзѝ се споява,
слова ли сълзиш...

22 август 2017 г.
Конференция на Фестивала
Акад. проф. д-р Милойе Николич , артистичният директор на фестивала , приветства диригентите и гостите на конференцията. Той уточни, че сесията ще има свои домакини. Обеща да чуем отзивите на останалите диригенти и Художествената комисия.
Венеция Караманова ...

В нощите летни самотни,
лишена от чувства душа там витае.
Луната грее в бяла премяна,
духът не издържа вечно роптае.
Една нощ отново пак под луната, ...