(По действителен случай)
Беше през един летен следобед. Слънцето прежуряше високо горе, но ние с моя приятел бяхме седнали под плътната сянка на един орех на студена бира, пържена риба и сладки приказки. А той беше приказлив човек, няма спор. Особено пък като си пийнеше малко, историите му се лееха ...

(Вдъхновено от разказа на Чудомир "Връннн...връннн")
- - -
Очи притварям, седнал на дивана,
полузаспал след сития обяд.
Не се оставям Сънчо да ме хване ...

Между деня и нощта
има петолиние,
на което имам среща
с теб.
С последен слънчев лъч ...

Когато затвориш вратата
пред теб застава тишината...
и ако нещо вътре в теб плаче...
избери песента на светлината...

Предполагам, че съм
заразна,
но след среща със себе си,
имам нужда
да измия душата си ...

Лято
Слънце, шапка, сладолед, море,
шарена рокля и розови чехли,
стъпки боси и синьо небе,
пълни очи със въпроси. ...

парѝ и власт се
съюзѝха и светà
осатанѝха

И за поред път,
убедени, че сами ще са добре,
затръшват те вратата.
Ината дни наред държи ги.
По тихо е от всякога. ...

Повече боли,
когато Юда не е
Юда, а Юдка...

***
***
Р.Чакърова
... и когато не спя, те сънувам дори...
А когато отлиташ, се будя. ...

Отиват си, отиват си без съпротива,
онези сини мигове - мъниста,
зеленото внезапно си отива,
а думите сами напускат листа.
И тръгват си любови в късна доба, ...

Автор: Генка Богданова
Облегни се, мили, на моето рамо
и доверчиво с мен през живота върви!
Дори на света да сме двамата само
и пътека в тъмата да няма дори! ...

Обичам те дори
когато си при друг.
Обичам те със страст –
в нощта си галещ звук.
Обичам те макар ...

Всеки ден нещо ново учи -
а нима е възможно,
питаш ти?
Толкова "Да", колкото пъти
се накланя цветето ...

Самотник, като мене, звезда си хвана в ръцете.
и от облаците бели слезе шейна пълна с любов.
Кратичко писмо ще ти изпратя, изпълнено с чудно
вълшебство.
Там с големи букви ще пише "Обичам те, любими!" ...

Не посмях в очите ти да гледам,
с детето ми на ръце,
а сълзи изгаряха твоето лице.
Не посмях да се обърна, знаейки, че плачеш,
а така исках да се върна... ...

Каква е тука същината?
Какъвто и да е обекта,
един и същ си е ефекта:
от слънцето той хвърля сянка.
А слънцето не прави сянка - ...

Казвам се Алексий (Αλέξης). Аз съм вече застаряващ преподавател в Бизантион. През своите 25 години стаж в преподаването, останах с впечатлението, че Империята ще загине много скоро при все не поради глупостта на управниците, част от които между впрочем разбират случващото се с изключителна прозорлив ...

Какво следва да разбираме под „изкуство“? Нима е възможно да дадем ясно определение на понятието?! А каква е връзката между изкуството и народа? Може би трябва да отговорим на този въпрос, изхождайки от частното към общото, т.е. намирайки връзката между изкуството и отделния индивид – човекът.
Изкус ...

Нощта е тиха, звездите блестят,
спуска се вече нощния хлад
до мене ти спиш, аз будна стоя,
отново сме двама – аз бдя над съня...
Милвам косите ти с поглед пленен, ...

Моето всичко си ТИ.
Всяка твоя болка усещам
всяка мъка, дето тежи
всяка мъничка грешка
всеки радостен миг. ...

Напоследък си рисувам облаци
и поникнали на прага детелини
няколко скореца – нощем спорещи
колко са отминалите зими...
през които ти се взираше в очите ми ...

Наистина ли беше глупава мечта?
Не мисля... Аз поисках да те стигна.
Ти винаги ще бъдеш вечността.
И слънцето дори да е бесило...
аз вярвам в тишината на страха. ...

Ръцете скръстени в защита.
Враждебно съскащи уста,
неизслушващо-сърдита,
от рани зейва пропастта.
Душевни клади, изгорели. ...

Мамо, ти не ме води
вече за ръка!
Леви-десни, раз, два, три,
аз самичък ще вървя!
Като гледам вас със татко – ...

Лавандули лилавеят от загадка,
липите носят блаженост в аромат,
розите, раздразнили пчелите,
с петуниите надцъфтяват се и спорят.
Ментовите листи ръсят свежест, ...

По булеварда на душата ми вървиш
и всички преки са аортни улици,
и всичките ни своеволия – звезди,
опустошили тъжните ни празници.
По вените ми тънки се разхождаш, ...

Без заглавие
Една сълза - разплакано момиче.
Една любов - след огън пепелта.
Една следа - умиращо кокиче.
Един живот - пресъхваща река. ...

На тази гара влакове не спират,
обрасла в спомени и залиняла,
и пътници посоката не питат,
останала е сянката им млада.
А линиите, задавени от старост, ...