Не страдам, така ти се струва...
Сълзи ли? Не! Това е от дъжда.
Стига, де!... Не се преструвам.
Мисля, че сега ще се яви и дъга.
Да, сигурна съм, че не плача!... ...

От ум окапа му косата
На нашия премъдър шеф.
Стърчи сега под козирката,
Стои за присмех на Кръстèв.
Но нищо, туй сега не пречи, ...

A аз съм тъй непостоянна...
искам да рисувам, а си чупя четките.
Търся поводи да съм пияна,
че да изпълнявам си прищевките.
Мразя те, ...

"Честит Празник, колеги!
И в студове, и в жеги
все Първи април е за нас!
Тъй придобиваме власт!
От парите народни смучем сока ...

Ръцете ти с нежност
ме извайват като скулптура
в нощта.
Страх ме е да отворя очи
да не би да открия, ...

Щом се обърнах,
там беше тихо –
ехо от минал живот.
Още вали.
Пак няма никой. ...

Упорито те чакам в нощта,
със раздраната риза от спомени,
във ръцете догаря свещта,
а сълзите мълчат неотронени.
Дишам с нервния такт на сърце, ...

И се шегуваме. С любовта. И не вярваме ужким.
Колко обичаме и колко дълбоки са чувствата.
И се усмихваме. Знаещи. Какво изпитваме всъщност.
Доближим ли се много, се разтреперваме вътрешно.
И си казваме. Всичко. Освен няколко думи. ...

Не ме питай сега дали съм мислил за теб.
Ако мисълта ми можеше да стане конец,
щеше да омотае цялото земно кълбо.
Менелаос Лундемис ( "Черешите ще цъфнат и тази година")
Омотах Земята със пламък, ...

Броим
Няма.
Няма в годината
тринайсти месец,
няма и седмица ...

"Здравeй, как си, приятелко? "
Песен позната, нали?
Години изминаха няколко
Без да се срещнем дори.
Тука всичко е тихо и празно. ...

Тя.
Той.
Цяло парче
от две части.
Две части ...

Теменужена градина
Боже, колко е красиво,
пролет е дошла...
Земята разкрасила
с най дивните цветя. ...

На този уикенд, аз реших,
да завещая скромен стих –
да опиша там, накратко,
как ще мързелувам сладко...
Ще се разхождам по пижама, ...

Не те забравих.
Скътах те в сърцето -
там някъде,
където други няма.
В най-съкровеното му кътче, ...

139/ Те идват с щурм да ни превземат.
И ний допущаме това?!
Във домовете ни да влизат?!
Защо заравяме глава?!
Това е глупав хуманизъм ...

Хубавее нашата Родина!
Магистрали я опасват вред.
Вижте! От година на година
бързо движи тя напред.Напред!
И народът си запява ведро ...

Така ще си остана
в забрава чак до век.
Ще се чуе ли все нявга
тоз измъчен ек.
Ще го чуете гробовно, ...

Раздялата бе кратка като сън.
Когато влакът тръгна всичко свърши.
Тогава в мене нещо се прекърши!
А беше пролет хубава навън!
Не казахме си сбогом. Може би ...

Докоснах те с пръсти
и после изпих
разлях те в тъмното
нощта изтръпна
изгаряща болка ...

Бели, малки пеперуди
над градина леко хвъркат.
Като нашите деца,
де тупуркат под дъжда.
Волни, бели пеперуди, ...

Още за миг постой
погледни ме.
Секундите не брой
прегърни ме.
Не искам от думи порой ...

Когато тъжно ми стане за теб
неволно поглеждам небето
и виждам очите, големи и влажни,
за миг те ми спират сърцето.
Когато нощем си спомня за теб ...

Не си сама! Светът изстива,
а тук, в сърцето ми е топло
и в него любовта е жива –
без болка, без сълзи и вопли!
Летя до други континенти, ...

Снощи, в три без петнайсет. Чук-чук!...
"Стига си блъскал, аз не съм глуха!
Сбъркал си, не е хотелът ти тук!
Жалък нещастник! Как се разбухал!
Сложих нарочно резето - да знам ...

От толкова много говорене за мен
не можеш да се изразиш ти самия.
И от толкова много критикуване на
другите - храниш се със отсъствието си.
Заглушаваш така звука на гласи си. ...

Най-прекрасния баща
имам аз на света,
Николай се нарича
и само добрини изрича!
С утрото се усмихва ...

Аз бях Червена шапчица, ти - бе вълкът,
отказал ме от правилния път...
Аз скитах по пътеките трънливи,
незнаеща въобще къде отивам.
Ти чакаше на края на гората, ...

Чаша вода
/ На внуците ми /
Той е малката ми душичка,
вплетен в бялата ми душа.
С него боса, по пясък тичам ...

На другия ден се сещам, че не съм се обадила на Борил да му кажа, че Надето иска един месец пробно и му звъня:
– Аз ти намирам човек, а ти ме валяш в катран пред приятелката ми. Що за долна душичка носиш?
Той ме поглежда възмутено:
– Сега пък за какво бучиш? Казах на жената, че съм бившия ти мъж. Да ...

"Ще ми мине!", лъжа се сама.
"Още малко - всичко ще забравя!".
Ще забравя?! Колко ли лета,
Господи, ще минат дотогава?
"Може би ще заобичам друг! ...