От две посоки бързахме един към друг
като задъхани насрещни влакове
за срещата – на тази малка гара тук...
Но не такава с тебе я очаквахме...
Рисували я бяхме двама - щрих след щрих, ...

Лятото е тръгнало към нас.
Слънцето ни гледа във захлас.
Полюлява се душата от ветреца топъл,
който идва от далеч,
за да може ти да се усмихнеш, ...

"Искам" и "Не трябва"
Ръцете ни едни от други са белязани
и още търсят се и искат да се срещнат,
не се забравят думите, които сме си казали,
и искат да се слеят устните горещи... ...

Тая болка, която подклажда
всяка дръзка, карминена жажда
е красива. И дълго гори.
Ще нагазя във сънни гори,
ще вървя, споделила небето ...

...Вземи балончето - сърцето му е синьо!
Дори часовника ти давам, само да останеш...
Б. Христов, "Конче мое"
Извъртя се сезонът от слънце и литнали багри.
И чудовищен дъжд океани и мачти заля. ...

Вятърът повтаряше бурите с нея,
Звездите рисуваха нейния образ,
Луната, заспала в Морето на кея,
диктуваше Слънцето сляпо, без отказ…
Докосване…дълбоко и нежно, ...

Когато на любов Ви змирише,
когато почувствате се влюбени,
погледнете в тоалетната
душевна.
Ще останете ...

Пред Елена стоеше симпатичен мъж, може би малко по-възрастен от майка ѝ. Беше едър, а погледът му строг. Трябваше да каже нещо, но сякаш устата ѝ беше залепена. Не успя и едно добър ден да промълви. След известно неловко мълчание, мъжът попита:
- Да помогна с нещо? – гласът му беше топъл и приветлив ...

Бяло и червено - разцъфнала дъга
в нощ усамотена. Кръв върху снега.
Бяло и червено - зов за свобода!
Огнище омъглено. Пророческа следа.
Бяло и червено - везано хоро. ...

Тертер се разбуди в самолета и направи опит да се раздвижи. Краката и гърбът му се бяха схванали. Доколкото можа, без да докосне съседа си по седалка, успя да се поразмърда. След малко се почувства по-добре и дори така се намести, че промени неудобната си поза, като леко се обърна настрани, подпря к ...

Дочух твоята мисъл,
чух, че крещеше за мен,
усетих, как ме бленуваш
и завихря те вътрешен бунт.
Виждам, как се терзаеш, ...

В шепите си държа най - истинското,
онова, което не вижда се с очи.
Сърцето лудо препуска,
душата кротко мълчи.
За истинското в живота не се говори, ...

Не си прави кумир...
„Не си прави кумир или каквото да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог , съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата ...

Отново е пролет! В душата ми - не!
Днес като слънцето искам да пламна.
Скромна утеха да имах поне,
случайно, когато в ума ми попадна.
Условно говориш, но само мълчиш. ...

Край гроба имаше малка пейка от ковано желязо. На пейката седеше жена с руса, вдигната на кок коса, черна рокля и черни обувки. В скута си държеше аленочервени, откъснати направо от градината репи.
Може би точно този контраст привлече вниманието на мъжа, почистващ съседния гроб – бледото лице… безкр ...

> ∞
>
>
>
> ...

Когато небето разцъфтяло
заехти по светулковите стъпки,
дошло е време за замлъкване,
докато се строшат думите
и от тишината залитнат. ...

Там далече отвъд, преди трийсет мъгливи години –
там течеше реката с отпуснати мускули мътни.
Ние бяхме децата от двата ѝ хлъзгави бряга –
боси птичета, дето до тъмно в прахоляка се къпеха.
Бързо свърши измамният мед от бурканчето стъклено, ...

Лирическа история
Поетесата Ахинора понечи да се усмихне. Видя някаква повлекана, на която ластикът на гащите се скъса и съвсем естествено те се свлякоха между краката ѝ. Не стига това, ами повлеканата взе, че се спъна в тях и се пльосна по корем в някаква кал. Народът около нея се изпонатръшка да с ...

Обичай ме завинаги, любима.
Омръзна ми да гоня пеперуди.
Обичай ме, повярвай в любовта ми.
Да гоня други вече нямам сила...
Във теб намерих всичкото, което... ...

Прекланям се във този ден,
оставил огнени следи,
пред костницата Шипка,
паметник нетлен
и Църквата баташка, ...

Лета търкалят се и отминават,
превръщат се във векове,
деди на внуците легендите предават,
шумят епични ветрове . . .
х х х х х ...

Откъснах малко тишина от твоята
да запълня празното на приказките,
да омекотя падението на прозата
и някак си да пренаредя и мислите,
за да са по-малко оглушителни, ...

Затворена страст
зад безбройни врати
от нежна тишина...
Неизследван континент,
потънал в тъмнина ...

Удиви ме тази Луна –
пак наднича.
И снощи бе тук
над панела безличен.
Разнищва ме до зори, ...

Навън вали. Тихо е.
Потрепващи от тежестта на капките, листа
напомнят само, че света е още жив.
Завивката студена, от облаци, процепи се.
Като след прободна рана, процепи се и моето сърце. ...

Приятели, защо ме предадохте?
А вие родители, защо изоставихте?
В гроба студен баща ми почива,
а майка самотна в безнадежност загива.
Отрече се тя от рожба и Бог ...

Алчни за любов
Майка ги посреща
с топла прегръдка,
а с приятели сълзят очите,
от смях. ...

Когато с любов ти израждам мечтите,
и те оживяват със крясък,
когато изтривам чернилка от дните ти,
рисувайки нежност по пясъка.
Когато звезди си закичвам в косите, ...

Една сълза не става на море.
Море обаче става на сълза,
че то и мъката ще събере,
като зърната жълти на лоза.
Морето става земната сълза ...

Черно-бели раирани дни
ме карат да чупя чаши,
да си късам ризата,
да дълбая дупки, в които
заравям самотата си. ...

Пред мен каква далечина!...
Ден след ден вървя към нея...
Над мен звездите – семена,
в небето нежен вятър сее.
от ,,Омагьосан живот"

Вълшебници, с различна цел,
размахват думичката карма.
Живеят по един и същ модел,
но хвалят се с различна дарба.
Един обезлесява планини, ...

Живот, лишен от смисъл,
припадам в липсващ мрак,
а ти си се залисал
и падам...
Разчепкана идея, ...

В спиращите дъха моменти...
/В спиращи дъха моменти, аз дишам.../
Аз съм това, което толкова много
съм живяла, живея и ще изживея...
От тези душите, които живеят... ...

Родната реч е
такава творба, че от
радост се плаче!...