Съществуват ли реални измислици...
В отблясъците огнени се криеш
и в звуците на Моцартов етюд,
нощем от съня ми сили пиеш,
в гръдта ми се издигаш – стон нечут. ...

Липсва ми твоята доброта,
ласката с много топлина.
Добрата дума, обичта,
погледът на влюбена душа.
Когато твореше чудеса, ...

Лъч протегнат – пронизителен,
вперил се във сянката
в най-прохладно ѝ кътче.
Още е топла тази малка стаичка,
в която липсва пламък, ...

Навикът... Всичко е въпрос на навик. Да привикнеш със света около теб, с болката, със самотата, с иронията, с разочарованието или да се научиш да бъдеш щастлив. Въпрос на навик. Знаете ли колко е сладко усещането от първото дръпване от цигарата, след глътка мартини и парче шоколад? После става някак ...

Тичам боса, не докосвам пътеките,
цяла порив, въздушна и лека.
Глътка смях ме понася над сенките.
от човешкия свят надалеко.
Сред звездите с Кентаври флиртувам, ...

„Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете.”
Прах, викове и грях,
и предателска злост
разяжда света.
Сам Дякона рус, ...

Бариерите ми сваляш до една –
от мене като дрехи ги събличаш.
Така си раждам аз една мечта,
в която твоя съм... И ме Обичаш...
По-малко ти правиш ме добра. ...

Петък е. Не е тринайсти.
Черните котки блажено си спят,
вървя си спокойно,
не гледам нагоре,
цветя по балконите ...

Слизам надолу по улици стръмни,
ходя замислен след облака бял,
ярко редуват се светли и тъмни
ивици, дълги от радост и жал.
После започвам да следвам отметките, ...

Днес се радваш на тревата,
утре гледаш как расте отдолу.
Блажено винцето посръбваш,
утре те преливат с него.
Скъпи дрешки си купуваш... ...

И ПАК ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО
Васил Иванов Кунчев
180 години
Човек се ражда
с биокалендар, ...

Все някога от всички мои истини
една ще се окаже безвъзвратна.
Каквото отвисоко съм помислила,
ще бъде маловажно като вятър.
Излишното, което съм пресилила, ...

Обичам те, Балкане!
Снежните ти върхове,
зелените гори и ехото,
което ме зове.
Обичам твоята прохлада, ...

Поддържам становището, че бедността у нас е умишлено създавана и съвсем целенасочено управлявана.
Ние не произвеждаме чак толкова малко, колкото са малки доходите и пенсиите ни. Това ни го казват отколе и от Европейската комисия, и от други места. Най-различни анализатори споделят: „Да, у вас много ...

Автор: Генка Богданова
Сърцето ми щастливо до твоето тупти.
Любими, чуваш ли го? Чувстваш ли го ти?
Сърцата ни в синхрон отдавна бият,
нима съмнения нелепи още крият? ...

Станах рано сутринта, за да мога да хвана ранния автобус. Исках да се прибера колкото може по-бързо вкъщи. Вуйчо ме изпрати до автогарата. Остана с мен, докато не стана време да тръгваме. Седнах на първата седалка зад шофьора. На отсрещната седалка седеше една жена, възрастна, може би на около петде ...

Събуждане
Зората пристъпи на пръсти
и тихо подгони нощта.
Денят се събуди, окъпан
в ослепителна белота. ...

Любовта за мен…
Всички обичаме любовта, нали? Всички искаме да бъдем щастливи и чакаме идеалния за нас човек... Няма точно време, в което трябва да го срещнеш, нямаме срок за намирането на сродната си душа и не съществуват учебници за намиране на любов. Въпреки това, за някои от нас любовта е урок, ...

13.07.2017 г. Велин

Какво ме подтикна да пиша? Може би всичко, което ми тежи в последно време. Скоро приключих висшето си образование бакалавърска степен. За мнозина би звучало хубаво, но не и за мен. Учих нещо, подтикнато от моите родители, нещо, което почти не исках да записвам. Но както и да е, живот и здраве, избут ...

Една песен, написана през далечната 1984г., по музика на приятеля ми от Ивайловград Димитър Пурнаров и мой текст, която записах наскоро като част от предстоящия ми авторски акустичен албум "Колелото на съдбата".

Мойта вятърна съдба…
на Жоро
Когато тихичко притихна в теб,
сред мислите ти аз се разкроявам,
светът ми е докрай осъществен, ...

Минаха 20 години, а само Пепи не я забрави. Всички други колежки се изпариха, забравиха адреса и телефона й. Остана само тя, не подминаваше нито един имен ден, помнеше имената на децата й. Дори Ивана не можеше да познае веднага гласа й. Знаеше, че се чувства виновна пред нея.
Историята е следната:
З ...

Винаги сядам
на последния ред в киното.
Мисля, че съм влюбена
в пустотата.

Злак и тъма...
Неродено е утре...
Някой скита в нощта
и съня е прокуден...
Златолика Луна – ...

Кап, кап, капе чучура,
а в главата ми брулят вълни,
на кръста пищова в кобура,
пък едното око ми смъди.
Едното око на човека ...

Но ние с тебе не сме от хората,
които се влюбват.
Не и в някого...
А животът ни тече
докато прегръщаме гордости. ...

Магбет
С.Л.
Млада, красива,
скрита в сенките.
Алчна, жадуваща за власт. ...

в четири посоки – самота -
натрапчиво усещане за бивша цялост
и единение – игра –
дълбоко някъде изтлява

Натрупалият сняг бе огромен, а валежът сякаш никога нямаше да спре. Мъглата се стелеше навсякъде, мракът все повече и повече притискаше автомобила към снежната земя и Алексей се опасяваше, че ще закъса някъде по преспите. Олга спеше дълбоко на другата седалка и навярно скоро нямаше да се събуди. Въп ...

Не свеждам главата
пред мигове трудни
и нивга
не падам
по дух. ...

Под кожата ми влезе и си там,
и с всяка клетка те усещам, живо.
Отрова или лек си, аз не знам.
Макар че, …
Ах, как ме караш да умирам. ...

ПОЕМА ЗА БАЩА МИ/
/нещичко от миналото/
За цял ден труд във Текезето,
ти заработваш за кибрит!
Пари не падат от Небето, ...

Казвах ви за мойта котка –
умната Писана, да -
съзерцателна и кротка,
има си и три деца.
И за тях се грижи също ...

Половин година по-късно лежах на един тропически плаж и си приказвах с едни поляци. Видях, че жената от семейството с което бяхме дошли заедно ме търси и я повиках при нас, но тя ми направи знак аз да отида при нея.
– Борил е долу в бара и е много пиян. Трябва да го прибереш.
Въздъхнах:
– Отивам.
Тя ...

Като приказка
Като родена в приказка принцеса
в съня ми всяка вечер идваш ти,
и всяка сутрин питам се - къде си?
Гласът ми в тишината се топи. ...