След слънчев лъч пристъпваме
по Лунната пътека.
Да бъдем смели,
обичта ще води.
Ще ни упрекват, ...

Онези игли,
от очите на бора,
стогодишни сълзи
в майчина преумора.
Стогодишни вини, ...

ПРОЛЕТНО
Р. Чакърова
Две сини езера усмихват
разплаканото ми небе...
Какво ще правя??? Нямам тиква, ...

Пролетта пристига нежна,
дълго чакана надежда,
пъстра, палава игрива –
пъстроцветна самодива.
Зимата изгони пак ...

Крача, по старата столица
и стигам до тесните улици.
Казват, там е хвърлен моя пъп.
Но аз се помня там,
където Машалов е роден. ...

Тежкò томува, който няма род
и бащино огнище не познава! –
скиталец тъжен в чужд един живот,
захвърлен, сам рода си да създава!
Горко томува, станал глух и сляп ...

Черно-бяло
Защо светът е черно-бял ?
Виждам само черно-бели хора
с погледи
празни, ...

Реката съм бълбукаща и дива,
с водопади слънчеви в косите,
душата ми със теб Море се слива
и проблясва нежно по вълните.
Донасям ти живот и песен, ...

Бяла заблуда
Целувката ти като първи сняг
стопи се върху устните ми жадни.
Аз искам още! Искам пак и пак!
За първи сняг са устните ми гладни! ...

безкористните
са щастливи и с душѝ
благочестиви

Южнякът се запретна
по хлапашки.
В градината да пакости
се юрна.
Обрули младите овошки, ...

И преди те е имало.
И преди си живял.
И не съм подозирала,
че към мен си вървял.
И преди ме е имало: ...

Гнездото беше заразното петно.
Увито в прах, дебнеше почерняла мечта.
Зад железните порти на Векрион,
светлината чезнеше.
Навярно, изядена бе от чакащото. ...

Нощ. Стенания, зад тънките стени.
Прехвърчат неприлично разголени мисли.
Приспани ветрове. Заслушани щурци.
Розови пъпки, безсрамно разлистени.
Желания първични и неудържими. ...

Намерих аз, на баба - на тавана,
куфар прашен, толкоз стар
и любопитство някакво, ме хвана,
но бе заключен, с катинар.
Странното ключе намерих, ...

Day after day, alone on a hill,
The man with the foolish grin is keeping perfectly still.
(Paul McCartney)
Човекът, дето го сравниха с куче
(защото, божем, свиквал бил със всичко), ...

Затваряме очи при буря навън,
когато се молим и плачем или мечтаем,
когато сънуваме приказен сън,
и в обятията на любимия играем.
Защо всяка вечер ние затваряме очи, ...

Нетърпеливо слънцето наднича
над преплетените голи клони,
след дълъг сън усмихнато припича,
ветрецът лек зарадваните облачета гони . . .
Днес бухалките не удрят, ...

Случват ми се неща...
Случват ми се неща, които не разбирам,
ти си във всичко, което си мисля и мечтая
сънувам пробудена в морето на погледа ти,
потъвам в емоциите на усмивката ти... ...

Робовладелец
Не изпадайте в потрес от това определение, което Никифор сам си тури, още щом се осъзна като мъжественост. Не че беше извратеняк, ама някак си много му се прииска да властва над жените. Дето се вика, тръгна му още от детската градина. Няма как да се отмине този епизод, защото не знам си ...

Цветя. Цветя. Накуп цветя!
Ухае пак. Това е тя!
Навлиза вече пролетта,
свободно диша и плътта.
Поляните са в цвят зелен. ...

Време дошло е да правим мезето,
време дошло е да гътнем прасето.
Зрители много на туй заколение,
всички да видят това представление.
Колячите скачат до уши засмени, ...

От най-нежна коприна
ще ти избродирам небе.
Ще го поръся с брокат
от пулсиращи звезди.
С лунен най-фин прах ...

Все се каня да те питам
говориш ли охлювиански език
(това е нещо средно между
охлюв и Борис Виан),
колко още места ...

Небе, звезди, унила луна...
черен гарван, тъжна гора...
свито тяло, студена земя...
кървяща рана, нож в гръдта...
Вой на вълци, смразена снага... ...

Ако някога видиш духа ми при теб да стои,
остави го за малко и не го гони.
Той при теб мълчаливо ще постои,
но всичко с теб ще сподели!
Тревоги радости и страсти ти си кажи ...

Не си ми камък на шията.
Връзката си, с която
свободно избирам целта си –
да се рея ли в небесата
или да бродя Земята. ...

И болката е хубава измама,
покръстила душата ми из път.
А всеки неин път е драма
и всяка драма – като смърт.
И всяка драма е красива, ...

Несметни дни, заклевам се, изминаха,
несметни дни - и все е есен,
и аз все тъй надничам иззад скрина им
в очакване да преброиш до десет.

Мрак. Дъжд.
Някой по улицата крачи.
Бездомник? ...Или скитник,
чието сърце плаче?
Накъде ли този път го води? ...

Търсещ любовта във празните души,
оказах се сам на пътя ми житейски.
Дарявах с любов,
отблагодаряваха се с лъжи,
разбивайки бедното сърце. ...

Несъвършени
Криеш усмивка,
от трапчинките сладки
и пазиш, с ръка,
белегът стар. ...

Както всяка вечер, спокойно притварям очи и оставям съзнанието ми да се отпусне. Картините започват да се появяват в черния фон и аз леко потъвам в дебрите на съня.
Пристъпвам боса по бялото мраморно стълбище. То ме отвежда надолу и навътре в собственото ми съзнание. Там са скрити моите най-скъпи съ ...

Лицето на небето е още мокро. Вдъхвам чистотата в дробовете си. Някаква огромна ръка обляна в цветовете на дъгата се спуска от небето и докосва челото ми. Светлината ме обгръща и благославя, а душата ми сияе от щастие. Спомена за това изплува от мрака на забравата. Колко естествено, и колко познато ...

"В началото бе Словото"!
Изхвърлете безумното тъмно!
Петелът пробуди животворното слънце.
Ку-ку-ригу! Хора, прегърнете живота.
От земната гръд избликнаха страстни огньове ...

Приказки за край и за начало
Да ти разкажа ли за феникса, който горял винаги за другите, докато сам не загубил пламъка си. Или за Слънцето, което прогонило Луната и останало само. Или за злото огледало на кралицата, от която всички се страхували. Защо мълчиш? Не ти ли се говори? Не си сигурен дали и ...

Защо си толкова красива,
така весела, игрива?
Защо в очите ти поглеждам
и тялото в нов свят отвеждам?
Защо не мога да се спра, ...